Първите уроци от започналия конфликт в Нагорни Карабах |
Докато светът се е вторачил в епидемията от ковид и произлизащите социално-икономически проблеми, той гледа с половин око и слуша с половин ухо тътнежите от гърмежите от спора в Нагорни Карабах. А там се води съвсем същинска война. Проблемът е комплициран и спорен, политици и историци още дълго време ще спорят безплодно кой е по-прав в своите искания.
Руските военни бази в Армения към този момент пазят неутралитет и евентуално може да се намесят единствено при действителна опасност на териториалната целокупност на страната, а това подсигурява войната да е безперспективна и без спечелили.
Деликатната разлика от предходните спорове сред Азербайджан и Армения в този момент е в полускритата интервенция на Турция. След „ консервирането ” на военните спорове в Сирия и Либия Ердоган потърси ново поле за изява на територията на някогашната Османска империя и я откри в Нагорни Карабах. Той разчита да стане хегемон като начало в Закавказието, а след това да разшири въздействието си измежду туркоезичните нации в Средна Азия. Този път зад турския водач обаче намерено застана май единствено Катар.
Уместно е припомнянето, че Азербайджан е към 3 пъти по-голям по територия и население от Армения. От продажбата на газ Баку калкулира съвсем 20 пъти по-висок Брутният вътрешен продукт, което обезпечава средства за нови оръжия. При стягане на спора Азербайджан може да се надява да изтощи Армения след 5-6 месеца. Зад Ереван обаче са политиците във Франция и целият запас на шиитски Иран.
Според политически наблюдаващи, явно e цялостното игнориране на съветските геополитически ползи от всички участници в спора, от което се прави извод да се чака завършек на пасивната дипломатическа позиция на Русия. Ако Москва не стартира да се намесва в ставащите събития и процеси, тя ще бъде изтласкана изцяло от района и ще го отстъпи на Турция с всички произлизащи политически и стопански последици.
Вторият извод е за характера на водената война. И защото Русия не е заинтересова от продължаването на спора, може с някаква доза доверие да се чуят мненията на съветски военни специалисти. От тяхна професионална позиция заслужават внимание някои елементи какво става в двете някогашни руски републики - освен това за използването на някои отчасти осъвременени оръжия, най-вече от времето на Варшавския контракт.
Независимо от танковете, бомбардировачите, реактивните системи за залпов огън (РСЗО), безпилотните дронове и баражиращите самонасочващи се муниции, въпреки всичко характерът на общовойсковия пердах показва наклонност към връщане в Средновековието, настояват наблюдаващи. Тогава силите на страните са ограничавани по мярка, боевете се водят локално от малочислени подразделения, а квалифицираната защита стартира да господства над настъплението.
Азербайджанската войска съвсем 3 пъти превъзхожда арменската в числени индикатори и съвсем 5 пъти в качество, само че за 3 денонощия дейни боеве тя съумя да се вклини в арменските позиции на фронт едвам 20-25 км. и то единствено на южния сектор.
Все още не е ясно какви са качествата на страните да устоят на висок ритъм на загуби на оперативно-тактическо ниво.
Ереван съумя да удържи позициите на фронта и показва „ нито капка отмалялост ”, което в някаква степен разколеба решимостта на Баку да продължи бойните дейности. Бойните дейности към този момент не са яростни, както в първите дни, което допуска, че са почнали дипломатически сондажи с нечие ходатайство.
Военните наблюдаващи означават заключения и на по-ниско ниво. Например за какво арменските ЗРК „ Оса-АКМ ” (приети на въоръжение още през 1980 година и главното средство за Противовъздушна отбрана на Нагорни Карабах) не съумели да смъкват нито един турски дрон ТБ „ Байрактар ”? Напротив, като на полигон „ Байрактарите ” унищожили половин дузина „ Оси ”. А още през 2015 година излязоха известия, че е почнала рационализация на комплексите, в частност е внедрена цифрова система за селекция на движещите цели от радарите и е подложен осъвременена телевизионно-оптическа камера, която би трябвало да открива „ безпилотниците ”.
Експертите останали сюрпризирани, че азербайджанските съществени бойни танкове Т-72 „ Аслан ” са толкоз пожароопасни. Те са осъвременени с израелска помощ, само че е оставена остарялата динамична отбрана „ Контакт-1 ”, която не може да издържи удара със модерни противотанкови средства.
Например - арменците са разгласили видео по какъв начин противотанков арсенал попада в челната част на танка и взривява вътре боекомплекта, без да остави късмет за избавление на екипажа. При това казусът не е индивидуален.
При арменците нещата са още по-зле. Те към момента употребяват танкове Т-55. По време на „ априлската война ” от 2016 година танковете Т-72А били без динамична отбрана (реактивна броня). За 4 година отбраната им не е усилена. Тяхната полезност в багра не е огромна, те елементарно могат да станат лесна плячка за азерите. Липсват обещаните нови прицелни комплекси и доработки по оръдията.
За сметка на това пък бойците от Нагорни Карабах съумели за пленят азербайджански Т-90С, който е главен военен танк на съветската войска. Наистина танкът е получил повреди в пердах, които обаче са отстранени при ремонт. До войната в Карабах Т-90 е употребен при бойни дейности единствено в Сирия.
Има информация, че азерски военни съжаляват, че не са преработили своите консервирани танкове Т-55 в тежки БМП (бойни машини на пехотата). Причината е, че тяхната бронирана техника демонстрирала в спора незадоволителна защитеност. Отбелязани са случаи, когато обособени БМП са унищожавани от вътрешни гърмежи на боекомплекта. Плановете по преобразяване на междинни танкове Т-55 във високозащитени средства, по сходство на израелските бронирани машини „ Ахзарит ”, са останали неосъществени.
Руските военни бази в Армения към този момент пазят неутралитет и евентуално може да се намесят единствено при действителна опасност на териториалната целокупност на страната, а това подсигурява войната да е безперспективна и без спечелили.
Деликатната разлика от предходните спорове сред Азербайджан и Армения в този момент е в полускритата интервенция на Турция. След „ консервирането ” на военните спорове в Сирия и Либия Ердоган потърси ново поле за изява на територията на някогашната Османска империя и я откри в Нагорни Карабах. Той разчита да стане хегемон като начало в Закавказието, а след това да разшири въздействието си измежду туркоезичните нации в Средна Азия. Този път зад турския водач обаче намерено застана май единствено Катар.
Уместно е припомнянето, че Азербайджан е към 3 пъти по-голям по територия и население от Армения. От продажбата на газ Баку калкулира съвсем 20 пъти по-висок Брутният вътрешен продукт, което обезпечава средства за нови оръжия. При стягане на спора Азербайджан може да се надява да изтощи Армения след 5-6 месеца. Зад Ереван обаче са политиците във Франция и целият запас на шиитски Иран.
Според политически наблюдаващи, явно e цялостното игнориране на съветските геополитически ползи от всички участници в спора, от което се прави извод да се чака завършек на пасивната дипломатическа позиция на Русия. Ако Москва не стартира да се намесва в ставащите събития и процеси, тя ще бъде изтласкана изцяло от района и ще го отстъпи на Турция с всички произлизащи политически и стопански последици.
Вторият извод е за характера на водената война. И защото Русия не е заинтересова от продължаването на спора, може с някаква доза доверие да се чуят мненията на съветски военни специалисти. От тяхна професионална позиция заслужават внимание някои елементи какво става в двете някогашни руски републики - освен това за използването на някои отчасти осъвременени оръжия, най-вече от времето на Варшавския контракт.
Независимо от танковете, бомбардировачите, реактивните системи за залпов огън (РСЗО), безпилотните дронове и баражиращите самонасочващи се муниции, въпреки всичко характерът на общовойсковия пердах показва наклонност към връщане в Средновековието, настояват наблюдаващи. Тогава силите на страните са ограничавани по мярка, боевете се водят локално от малочислени подразделения, а квалифицираната защита стартира да господства над настъплението.
Азербайджанската войска съвсем 3 пъти превъзхожда арменската в числени индикатори и съвсем 5 пъти в качество, само че за 3 денонощия дейни боеве тя съумя да се вклини в арменските позиции на фронт едвам 20-25 км. и то единствено на южния сектор.
Все още не е ясно какви са качествата на страните да устоят на висок ритъм на загуби на оперативно-тактическо ниво.
Ереван съумя да удържи позициите на фронта и показва „ нито капка отмалялост ”, което в някаква степен разколеба решимостта на Баку да продължи бойните дейности. Бойните дейности към този момент не са яростни, както в първите дни, което допуска, че са почнали дипломатически сондажи с нечие ходатайство.
Военните наблюдаващи означават заключения и на по-ниско ниво. Например за какво арменските ЗРК „ Оса-АКМ ” (приети на въоръжение още през 1980 година и главното средство за Противовъздушна отбрана на Нагорни Карабах) не съумели да смъкват нито един турски дрон ТБ „ Байрактар ”? Напротив, като на полигон „ Байрактарите ” унищожили половин дузина „ Оси ”. А още през 2015 година излязоха известия, че е почнала рационализация на комплексите, в частност е внедрена цифрова система за селекция на движещите цели от радарите и е подложен осъвременена телевизионно-оптическа камера, която би трябвало да открива „ безпилотниците ”.
Експертите останали сюрпризирани, че азербайджанските съществени бойни танкове Т-72 „ Аслан ” са толкоз пожароопасни. Те са осъвременени с израелска помощ, само че е оставена остарялата динамична отбрана „ Контакт-1 ”, която не може да издържи удара със модерни противотанкови средства.
Например - арменците са разгласили видео по какъв начин противотанков арсенал попада в челната част на танка и взривява вътре боекомплекта, без да остави късмет за избавление на екипажа. При това казусът не е индивидуален.
При арменците нещата са още по-зле. Те към момента употребяват танкове Т-55. По време на „ априлската война ” от 2016 година танковете Т-72А били без динамична отбрана (реактивна броня). За 4 година отбраната им не е усилена. Тяхната полезност в багра не е огромна, те елементарно могат да станат лесна плячка за азерите. Липсват обещаните нови прицелни комплекси и доработки по оръдията.
За сметка на това пък бойците от Нагорни Карабах съумели за пленят азербайджански Т-90С, който е главен военен танк на съветската войска. Наистина танкът е получил повреди в пердах, които обаче са отстранени при ремонт. До войната в Карабах Т-90 е употребен при бойни дейности единствено в Сирия.
Има информация, че азерски военни съжаляват, че не са преработили своите консервирани танкове Т-55 в тежки БМП (бойни машини на пехотата). Причината е, че тяхната бронирана техника демонстрирала в спора незадоволителна защитеност. Отбелязани са случаи, когато обособени БМП са унищожавани от вътрешни гърмежи на боекомплекта. Плановете по преобразяване на междинни танкове Т-55 във високозащитени средства, по сходство на израелските бронирани машини „ Ахзарит ”, са останали неосъществени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ