Докато светът гледа към Иран, Русия стяга обръча около Киев, а Зеленски отчаяно крещи: „Не ни забравяйте!“
Докато светът е прикрепен от войната против Иран и новата стихия в Близкия изток, ориста на Украйна стартира да се взема решение в сянка. Телефонният диалог сред Доналд Тръмп и Владимир Путин, сигналите от Кремъл за ново нахлуване и обезвереният зов на Зеленски „ не ни забравяйте “ демонстрират, че войната навлиза в най-опасната си фаза – етапа, в която една страна може да бъде притисната освен на фронта, а и в огромната геополитическа игра. Докато Европа наподобява безгласна, а Вашингтон разпределя вниманието си сред две войни, Москва усеща стратегическия миг и усилва натиска върху Киев.
постоянно преглежда огромните геополитически конфликти като част от дълбоката промяна на международния ред.
Когато вниманието на света се реалокира
Войните от време на време се вземат решение освен на фронтовата линия, а в един доста по-тих и съвсем неосезаем миг – когато светът стартира да гледа другаде . Точно в такава точка се намира през днешния ден Украйна. Не тъй като бойните дейности са спрели, не тъй като фронтовете са изчезнали, а тъй като световната политика стартира да се пренарежда към нов център на напрежение – Близкия изток и войната против Иран.
Това пренареждане не е просто медиен резултат. То е геополитическо преразпределение на вниманието, на ресурсите и на стратегическите цели на Запада. В рамките на няколко дни международният дневен ред се измести: цените на петрола, Ормузкият проток, израелско-иранската борба, американските бази в района, опцията за районна война. Всичко това ненадейно стартира да заема централно място в западната политика.
И тъкмо в този миг президентът на Украйна стартира да приказва по метод, който издава паника. Зеленски стартира да насочва зов, който звучи съвсем като предизвестие: „ не забравяйте Украйна “ .
Тази фраза има голямо политическо значение. Тя значи, че Киев усеща по какъв начин центърът на международното внимание стартира да се измества . А в геополитиката вниманието е запас. Когато една война престане да бъде първият приоритет на великите сили, тя неизбежно стартира да се трансформира в проблем, който би трябвало да бъде „ организиран “, „ замразен “ или „ затворен “.
Именно в тази атмосфера прозвучаха и думите на Юрий Ушаков след телефонния диалог сред Доналд Тръмп и Владимир Путин. Кремъл даде да се разбере, че съветската войска ще продължи настъпателните дейности , а самата динамичност на фронта би трябвало да подтикне Киев към договаряния. Това изречение не е просто информация за хода на войната. То е политическо обръщение.
Москва вижда миг, който счита за удобен.
Благоприятен, тъй като Западът е заплеснат. Благоприятен, тъй като американската политика се оказва сред две рецесии – украинската и близкоизточната. Благоприятен, тъй като Европа наподобява парализирана и неспособна да предложи лична тактика.
И в случай че съветската войска фактически стартира нов стадий на настъпателни интервенции, това няма да бъде единствено боен ход. Това ще бъде стратегически напън , чиято цел е да принуди Киев към нова политическа действителност.
Киев не е просто географска точка на картата. Той е знак на украинската държавност, историческо ядро на страната и политически център, без който украинската страна мъчно може да съществува в настоящия си тип. Затова всяко придвижване на съветските сили в тази посока автоматизирано слага въпроса, който до неотдавна изглеждаше съвсем табу: какъв брой дълго може да продължи тази война и по какъв начин ще наподобява Украйна след нея .
И тъкмо тук стартира същинската геополитическа драма.
Защото войната против Иран трансформира освен Близкия изток. Тя трансформира йерархията на западните страхове и ползи .
За Вашингтон Иран значи риск за световния енергиен пазар, за съдружниците в района и за самата американска военна инфраструктура. Това е спор, който може да взриви половината Близък изток.
В този подтекст Украйна стартира последователно да се трансформира от най-голямата рецесия на Запада в една от няколкото огромни рецесии .
И тази смяна се усеща най-силно точно в Киев.
Стратегията на Москва – война на изтощението
За да се разбере какво се случва с Украйна през днешния ден, би трябвало да се огледа оттатък фронтовите линии и ежедневните сводки за боевете. Истинската картина се разкрива едвам когато се види дългата стратегическа логичност на Москва , тъй като Кремъл в никакъв случай не е възприемал тази война като къс боен епизод. За Русия това е исторически спор, част от доста по-голямо опълчване със Запада, което съгласно съветските стратези дефинира бъдещето на интернационалната система.
От самото начало Москва построи тактика, учредена на времето като главно оръжие . В съветската военна и политическа традиция търпението постоянно е било решителен фактор. Руската страна е преживявала войни, които са продължавали десетилетия, и тази историческа памет образува необикновен вид стратегическо мислене – мислене, което не търси бързи победи, а последователно безсилие на съперника.
Именно по тази причина съветската тактика в Украйна се развива не като серия от зрелищни интервенции, а като мудна, само че систематична война на изхабяване . Москва се стреми да унищожава освен военния капацитет на Украйна, само че и нейната икономическа инфраструктура, нейната демографска резистентност и, най-важното – политическата воля на Запада да продължи да поддържа Киев.
В тази логичност всяко събитие, което отвлича вниманието на западните столици, автоматизирано работи в интерес на Русия.
Затова войната против Иран се оказа непредвиден стратегически подарък за Кремъл . Тя не е резултат от съветска самодейност, само че нейният резултат върху световната политика е извънредно комфортен за Москва. Когато Вашингтон би трябвало по едно и също време да ръководи рецесията в Близкия изток и войната в Украйна, неизбежно поражда алтернативата на ресурсите.
Американската военна мощност е голяма, само че тя не е безкрайна. Военните доставки, политическата сила, дипломатическото внимание – всичко това би трябвало да бъде разпределяно. А когато една суперсила стартира да води няколко спора по едно и също време, тя неизбежно стартира да търси способи за стабилизиране на някой от фронтовете .
Москва схваща тази логичност доста добре.
Именно по тази причина Кремъл не бърза. Русия не се стреми към трагичен пробив, който да реши войната за няколко седмици. Вместо това тя построява последователно стратегическо прилепяне , което комбинира военни интервенции, стопански напън и психическо влияние върху украинското общество.
Всеки километър, завоюван на фронта, има освен военна, само че и политическа стойност. Той изпраща сигнал към Запада, че войната не може да бъде извоювана елементарно.
И точно тук се появява същинската цел на съветската тактика.
Москва се стреми да доближи миг, в който украинската страна ще бъде принудена да договаря не от позиция на вяра, а от позиция на безсилие . Това значи не просто териториални отстъпки, а фундаментална смяна в геополитическата роля на страната.
В Кремъл ясно схващат, че даже да не управляват цяла Украйна, те могат да реализират своята съществена цел – да трансфорат страната в страна, която към този момент не съставлява стратегическа опасност за Русия и не може да бъде употребена като инструмент на западната политика.
Именно по тази причина всяко намаляване на западната поддръжка е основно за Москва.
Когато Зеленски предизвестява, че Украйна не би трябвало да бъде забравена, той в действителност приказва за най-големия боязън на Киев – че войната може последователно да се трансформира в периферна тематика за Запада.
А в случай че това се случи, тогава салдото на силите на фронта може да се промени доста по-бързо, в сравнение с мнозина в Европа и Америка са подготвени да признаят.
Това е дългата игра на Кремъл.
И през днешния ден, на фона на новата война в Близкия изток, тази игра стартира да наподобява все по-опасно ефикасна .
Европа – континентът, който се оказа без воля
Най-парадоксалният и в това време най-тревожният детайл от днешната геополитическа картина е съвсем цялостното неявяване на Европа като стратегически индивид в развиването на рецесиите, които раздрусват света. Ако се върнем единствено няколко години обратно, ще си напомним с какъв възторг европейските водачи говореха за историческа задача, за нова архитектура на сигурността, за решителна отбрана на демократичните полезности и за ролята на Европа като световен политически център, кадърен да дефинира бъдещето на континента и даже на света. Тогава изглеждаше, че Европейският съюз последователно ще се трансформира в действие, която може да балансира сред великите играчи и да формулира лична стратегическа линия. Днес обаче тази упоритост наподобява като отдалечен спомен, тъй като действителността на последните години сподели нещо напълно друго – Европа се оказа по едно и също време стопански уязвима, политически разграничена и стратегически подвластна от решенията, които се вземат отвън континента.
Тази взаимозависимост се демонстрира изключително ясно точно в украинската рецесия. Когато войната стартира, европейските столици дадоха обещание решителна поддръжка за Киев, дадоха обещание нова енергийна самостоятелност и дадоха обещание, че Европа ще бъде единна в отбраната на своята сигурност. Но колкото повече спорът се проточваше, толкоз по-видими ставаха вътрешните несъгласия. Германия стартира да усеща тежестта на икономическите последствия, Франция се оказа въвлечена във вътрешни политически разтърсвания, а южните европейски страни все по-често започнаха да се тревожат от нови енергийни и обществени разтърсвания. Така последователно се оформи обстановка, в която Европа продължава да приказва за стратегическа увереност, само че все по-трудно формулира ясна и независима политика.
Войната против Иран единствено оголи тази уязвимост. Докато Вашингтон стартира интензивно да построява своята тактика за Близкия изток, а Москва деликатно наблюдаваше развиването на обстановката и изчисляваше новите благоприятни условия, европейските водачи още веднъж се оказаха в ролята на наблюдаващи на решения, взети другаде. Това не е просто дипломатически подробност, а дълбока смяна в самата конструкция на интернационалната политика, тъй като Европа, която в продължение на епохи определяше ориста на международните спорове, през днешния ден мъчно съумява да трансформира своята икономическа мощност в действително политическо въздействие.
Именно тук се крие един от най-големите проблеми за Украйна. Киев разчита освен на военна помощ, само че и на политическа поддръжка, която да подсигурява, че страната няма да бъде оставена сама в най-трудния миг от този спор. Но когато Европа не съумява да формулира ясна стратегическа позиция, украинската страна неизбежно се оказва все по-зависима от решенията на Вашингтон. А американската политика през днешния ден е сложена в обстановка, в която би трябвало да ръководи няколко огромни рецесии по едно и също време – войната в Украйна, новата борба в Близкия изток и възходящото напрежение с Китай.
Тази композиция от спорове основава риск от стратегическо претоварване, при което вниманието и ресурсите на Съединените щати стартират да се разпределят сред разнообразни геополитически фронтове. В сходна обстановка постоянно съществува заплахата една от рецесиите последователно да бъде изтласкана на втори проект. Именно това е страхът, който през днешния ден се усеща в Киев, тъй като украинските водачи добре схващат, че ориста на тяхната страна може да бъде повлияна освен от протичащото се на фронта, само че и от решенията, които се вземат надалеч от бойното поле.
Най-опасният миг за една война
Днес въпросът дали войната в Украйна се доближава към своя край стартира да се задава все по-често, само че отговорът на този въпрос е надалеч по-сложен, в сравнение с наподобява на пръв взор. Историята рядко предлага ясни финали, изключително когато става дума за спорове с толкоз дълбоки геополитически корени. Много по-често тя се развива последователно, съвсем незабележимо, до момента в който в един миг всички осъзнаят, че салдото на силите към този момент е изменен и че светът се е оказал в нова политическа действителност.
Украйна няма да изчезне от картата на Европа. Тя ще продължи да съществува като страна със своя народ, със своята културна и историческа традиция и със своето предпочитание да дефинира личното си бъдеще. Но това не значи, че страната няма да бъде изменена трагично от тази война. Конфликтът към този момент остави дълбоки рани – разрушени градове, милиони хора, напуснали домовете си, стопанска система, която в огромна степен зависи от външна помощ, и общество, което би трябвало да понесе голямата тежест на продължителния боен конфликт.
Истинската заплаха обаче се крие освен във военните провали или в териториалните загуби, а в нещо доста по-дълбоко – опцията Украйна последователно да загуби своята геополитическа субектност. Ако една страна бъде принудена да одобри политическа действителност, която лимитира нейния суверенитет и я трансформира в поле на непознати стратегически ползи, тя може да продължи да съществува официално, само че към този момент няма да бъде пълновръстен участник в интернационалната политика.
Именно това е задачата, която Москва преследва с дългата си тактика на безсилие. За Кремъл най-важното не е просто да завоюва обособени борби, а да сътвори условия, при които Украйна към този момент няма да може да играе ролята на стратегически инструмент на западната политика. Войната против Иран единствено форсира този развой, тъй като измества вниманието на света и принуждава великите сили да пренареждат своите цели.
Когато вниманието на интернационалната политика се насочи към нови рецесии, старите спорове последователно стартират да се преглеждат през друга призма – не като въпроси на правила и полезности, а като проблеми, които би трябвало да бъдат уредени по един или различен метод. Именно това усеща през днешния ден Киев и точно по тази причина украинското управление толкоз упорито предизвестява, че страната не би трябвало да бъде забравена.
Защото най-опасният миг за една война не е този, в който боевете са най-интензивни. Най-опасният миг настава тогава, когато светът стартира да гледа в друга посока и когато ориста на една страна стартира да се взема решение в тишината на огромната геополитическа игра.
Среща онлайн с проф. Николай Витанов
Информационен бюлетин
18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „ “ – пл. „ Славейков “ №4-А
Какво в действителност се случва със света към нас?
Проф. Николай Витанов – ученият, който проучва политиката, войната и рецесиите посредством математически модели – ще бъде посетител в студиото на „ “ за разговор онлайн пред аудитория .
Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?Възможна ли е нова огромна ескалация?Какви са действителните опасности за България?Къде се намираме в световната турбулентност?
Без монтаж.
Без авансово готови отговори.
Разговор лице в лице.
Част от времето ще бъде отделено за въпроси от п
постоянно преглежда огромните геополитически конфликти като част от дълбоката промяна на международния ред.
Когато вниманието на света се реалокира
Войните от време на време се вземат решение освен на фронтовата линия, а в един доста по-тих и съвсем неосезаем миг – когато светът стартира да гледа другаде . Точно в такава точка се намира през днешния ден Украйна. Не тъй като бойните дейности са спрели, не тъй като фронтовете са изчезнали, а тъй като световната политика стартира да се пренарежда към нов център на напрежение – Близкия изток и войната против Иран.
Това пренареждане не е просто медиен резултат. То е геополитическо преразпределение на вниманието, на ресурсите и на стратегическите цели на Запада. В рамките на няколко дни международният дневен ред се измести: цените на петрола, Ормузкият проток, израелско-иранската борба, американските бази в района, опцията за районна война. Всичко това ненадейно стартира да заема централно място в западната политика.
И тъкмо в този миг президентът на Украйна стартира да приказва по метод, който издава паника. Зеленски стартира да насочва зов, който звучи съвсем като предизвестие: „ не забравяйте Украйна “ .
Тази фраза има голямо политическо значение. Тя значи, че Киев усеща по какъв начин центърът на международното внимание стартира да се измества . А в геополитиката вниманието е запас. Когато една война престане да бъде първият приоритет на великите сили, тя неизбежно стартира да се трансформира в проблем, който би трябвало да бъде „ организиран “, „ замразен “ или „ затворен “.
Именно в тази атмосфера прозвучаха и думите на Юрий Ушаков след телефонния диалог сред Доналд Тръмп и Владимир Путин. Кремъл даде да се разбере, че съветската войска ще продължи настъпателните дейности , а самата динамичност на фронта би трябвало да подтикне Киев към договаряния. Това изречение не е просто информация за хода на войната. То е политическо обръщение.
Москва вижда миг, който счита за удобен.
Благоприятен, тъй като Западът е заплеснат. Благоприятен, тъй като американската политика се оказва сред две рецесии – украинската и близкоизточната. Благоприятен, тъй като Европа наподобява парализирана и неспособна да предложи лична тактика.
И в случай че съветската войска фактически стартира нов стадий на настъпателни интервенции, това няма да бъде единствено боен ход. Това ще бъде стратегически напън , чиято цел е да принуди Киев към нова политическа действителност.
Киев не е просто географска точка на картата. Той е знак на украинската държавност, историческо ядро на страната и политически център, без който украинската страна мъчно може да съществува в настоящия си тип. Затова всяко придвижване на съветските сили в тази посока автоматизирано слага въпроса, който до неотдавна изглеждаше съвсем табу: какъв брой дълго може да продължи тази война и по какъв начин ще наподобява Украйна след нея .
И тъкмо тук стартира същинската геополитическа драма.
Защото войната против Иран трансформира освен Близкия изток. Тя трансформира йерархията на западните страхове и ползи .
За Вашингтон Иран значи риск за световния енергиен пазар, за съдружниците в района и за самата американска военна инфраструктура. Това е спор, който може да взриви половината Близък изток.
В този подтекст Украйна стартира последователно да се трансформира от най-голямата рецесия на Запада в една от няколкото огромни рецесии .
И тази смяна се усеща най-силно точно в Киев.
Стратегията на Москва – война на изтощението
За да се разбере какво се случва с Украйна през днешния ден, би трябвало да се огледа оттатък фронтовите линии и ежедневните сводки за боевете. Истинската картина се разкрива едвам когато се види дългата стратегическа логичност на Москва , тъй като Кремъл в никакъв случай не е възприемал тази война като къс боен епизод. За Русия това е исторически спор, част от доста по-голямо опълчване със Запада, което съгласно съветските стратези дефинира бъдещето на интернационалната система.
От самото начало Москва построи тактика, учредена на времето като главно оръжие . В съветската военна и политическа традиция търпението постоянно е било решителен фактор. Руската страна е преживявала войни, които са продължавали десетилетия, и тази историческа памет образува необикновен вид стратегическо мислене – мислене, което не търси бързи победи, а последователно безсилие на съперника.
Именно по тази причина съветската тактика в Украйна се развива не като серия от зрелищни интервенции, а като мудна, само че систематична война на изхабяване . Москва се стреми да унищожава освен военния капацитет на Украйна, само че и нейната икономическа инфраструктура, нейната демографска резистентност и, най-важното – политическата воля на Запада да продължи да поддържа Киев.
В тази логичност всяко събитие, което отвлича вниманието на западните столици, автоматизирано работи в интерес на Русия.
Затова войната против Иран се оказа непредвиден стратегически подарък за Кремъл . Тя не е резултат от съветска самодейност, само че нейният резултат върху световната политика е извънредно комфортен за Москва. Когато Вашингтон би трябвало по едно и също време да ръководи рецесията в Близкия изток и войната в Украйна, неизбежно поражда алтернативата на ресурсите.
Американската военна мощност е голяма, само че тя не е безкрайна. Военните доставки, политическата сила, дипломатическото внимание – всичко това би трябвало да бъде разпределяно. А когато една суперсила стартира да води няколко спора по едно и също време, тя неизбежно стартира да търси способи за стабилизиране на някой от фронтовете .
Москва схваща тази логичност доста добре.
Именно по тази причина Кремъл не бърза. Русия не се стреми към трагичен пробив, който да реши войната за няколко седмици. Вместо това тя построява последователно стратегическо прилепяне , което комбинира военни интервенции, стопански напън и психическо влияние върху украинското общество.
Всеки километър, завоюван на фронта, има освен военна, само че и политическа стойност. Той изпраща сигнал към Запада, че войната не може да бъде извоювана елементарно.
И точно тук се появява същинската цел на съветската тактика.
Москва се стреми да доближи миг, в който украинската страна ще бъде принудена да договаря не от позиция на вяра, а от позиция на безсилие . Това значи не просто териториални отстъпки, а фундаментална смяна в геополитическата роля на страната.
В Кремъл ясно схващат, че даже да не управляват цяла Украйна, те могат да реализират своята съществена цел – да трансфорат страната в страна, която към този момент не съставлява стратегическа опасност за Русия и не може да бъде употребена като инструмент на западната политика.
Именно по тази причина всяко намаляване на западната поддръжка е основно за Москва.
Когато Зеленски предизвестява, че Украйна не би трябвало да бъде забравена, той в действителност приказва за най-големия боязън на Киев – че войната може последователно да се трансформира в периферна тематика за Запада.
А в случай че това се случи, тогава салдото на силите на фронта може да се промени доста по-бързо, в сравнение с мнозина в Европа и Америка са подготвени да признаят.
Това е дългата игра на Кремъл.
И през днешния ден, на фона на новата война в Близкия изток, тази игра стартира да наподобява все по-опасно ефикасна .
Европа – континентът, който се оказа без воля
Най-парадоксалният и в това време най-тревожният детайл от днешната геополитическа картина е съвсем цялостното неявяване на Европа като стратегически индивид в развиването на рецесиите, които раздрусват света. Ако се върнем единствено няколко години обратно, ще си напомним с какъв възторг европейските водачи говореха за историческа задача, за нова архитектура на сигурността, за решителна отбрана на демократичните полезности и за ролята на Европа като световен политически център, кадърен да дефинира бъдещето на континента и даже на света. Тогава изглеждаше, че Европейският съюз последователно ще се трансформира в действие, която може да балансира сред великите играчи и да формулира лична стратегическа линия. Днес обаче тази упоритост наподобява като отдалечен спомен, тъй като действителността на последните години сподели нещо напълно друго – Европа се оказа по едно и също време стопански уязвима, политически разграничена и стратегически подвластна от решенията, които се вземат отвън континента.
Тази взаимозависимост се демонстрира изключително ясно точно в украинската рецесия. Когато войната стартира, европейските столици дадоха обещание решителна поддръжка за Киев, дадоха обещание нова енергийна самостоятелност и дадоха обещание, че Европа ще бъде единна в отбраната на своята сигурност. Но колкото повече спорът се проточваше, толкоз по-видими ставаха вътрешните несъгласия. Германия стартира да усеща тежестта на икономическите последствия, Франция се оказа въвлечена във вътрешни политически разтърсвания, а южните европейски страни все по-често започнаха да се тревожат от нови енергийни и обществени разтърсвания. Така последователно се оформи обстановка, в която Европа продължава да приказва за стратегическа увереност, само че все по-трудно формулира ясна и независима политика.
Войната против Иран единствено оголи тази уязвимост. Докато Вашингтон стартира интензивно да построява своята тактика за Близкия изток, а Москва деликатно наблюдаваше развиването на обстановката и изчисляваше новите благоприятни условия, европейските водачи още веднъж се оказаха в ролята на наблюдаващи на решения, взети другаде. Това не е просто дипломатически подробност, а дълбока смяна в самата конструкция на интернационалната политика, тъй като Европа, която в продължение на епохи определяше ориста на международните спорове, през днешния ден мъчно съумява да трансформира своята икономическа мощност в действително политическо въздействие.
Именно тук се крие един от най-големите проблеми за Украйна. Киев разчита освен на военна помощ, само че и на политическа поддръжка, която да подсигурява, че страната няма да бъде оставена сама в най-трудния миг от този спор. Но когато Европа не съумява да формулира ясна стратегическа позиция, украинската страна неизбежно се оказва все по-зависима от решенията на Вашингтон. А американската политика през днешния ден е сложена в обстановка, в която би трябвало да ръководи няколко огромни рецесии по едно и също време – войната в Украйна, новата борба в Близкия изток и възходящото напрежение с Китай.
Тази композиция от спорове основава риск от стратегическо претоварване, при което вниманието и ресурсите на Съединените щати стартират да се разпределят сред разнообразни геополитически фронтове. В сходна обстановка постоянно съществува заплахата една от рецесиите последователно да бъде изтласкана на втори проект. Именно това е страхът, който през днешния ден се усеща в Киев, тъй като украинските водачи добре схващат, че ориста на тяхната страна може да бъде повлияна освен от протичащото се на фронта, само че и от решенията, които се вземат надалеч от бойното поле.
Най-опасният миг за една война
Днес въпросът дали войната в Украйна се доближава към своя край стартира да се задава все по-често, само че отговорът на този въпрос е надалеч по-сложен, в сравнение с наподобява на пръв взор. Историята рядко предлага ясни финали, изключително когато става дума за спорове с толкоз дълбоки геополитически корени. Много по-често тя се развива последователно, съвсем незабележимо, до момента в който в един миг всички осъзнаят, че салдото на силите към този момент е изменен и че светът се е оказал в нова политическа действителност.
Украйна няма да изчезне от картата на Европа. Тя ще продължи да съществува като страна със своя народ, със своята културна и историческа традиция и със своето предпочитание да дефинира личното си бъдеще. Но това не значи, че страната няма да бъде изменена трагично от тази война. Конфликтът към този момент остави дълбоки рани – разрушени градове, милиони хора, напуснали домовете си, стопанска система, която в огромна степен зависи от външна помощ, и общество, което би трябвало да понесе голямата тежест на продължителния боен конфликт.
Истинската заплаха обаче се крие освен във военните провали или в териториалните загуби, а в нещо доста по-дълбоко – опцията Украйна последователно да загуби своята геополитическа субектност. Ако една страна бъде принудена да одобри политическа действителност, която лимитира нейния суверенитет и я трансформира в поле на непознати стратегически ползи, тя може да продължи да съществува официално, само че към този момент няма да бъде пълновръстен участник в интернационалната политика.
Именно това е задачата, която Москва преследва с дългата си тактика на безсилие. За Кремъл най-важното не е просто да завоюва обособени борби, а да сътвори условия, при които Украйна към този момент няма да може да играе ролята на стратегически инструмент на западната политика. Войната против Иран единствено форсира този развой, тъй като измества вниманието на света и принуждава великите сили да пренареждат своите цели.
Когато вниманието на интернационалната политика се насочи към нови рецесии, старите спорове последователно стартират да се преглеждат през друга призма – не като въпроси на правила и полезности, а като проблеми, които би трябвало да бъдат уредени по един или различен метод. Именно това усеща през днешния ден Киев и точно по тази причина украинското управление толкоз упорито предизвестява, че страната не би трябвало да бъде забравена.
Защото най-опасният миг за една война не е този, в който боевете са най-интензивни. Най-опасният миг настава тогава, когато светът стартира да гледа в друга посока и когато ориста на една страна стартира да се взема решение в тишината на огромната геополитическа игра.
Среща онлайн с проф. Николай Витанов
Информационен бюлетин
18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „ “ – пл. „ Славейков “ №4-А
Какво в действителност се случва със света към нас?
Проф. Николай Витанов – ученият, който проучва политиката, войната и рецесиите посредством математически модели – ще бъде посетител в студиото на „ “ за разговор онлайн пред аудитория .
Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?Възможна ли е нова огромна ескалация?Какви са действителните опасности за България?Къде се намираме в световната турбулентност?
Без монтаж.
Без авансово готови отговори.
Разговор лице в лице.
Част от времето ще бъде отделено за въпроси от п
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ