Мигрантите, границата с Тексас и изборната надпревара в САЩ
Докато светът беше ангажиран с вести от Близкия изток и Украйна, в Съединените щати продължи „ празникът на непокорството “, подбуден от обстоятелството, че управляващите на щата Тексас започнаха редица съответни ограничения, с цел да запълнят по някакъв метод пропуските в границата с Мексико.
Всъщност южната граница на Съединените щати от дълго време приличаше на гевгир, само че обстановката в региона на тексаския град Игъл Пас стана искрено анекдотична за външен наблюдаващ и пагубна за локалните поданици. Там латиноамериканските мигранти просто окупираха граничния периметър. Околните региони се трансфораха в бивак и зона за престой, напомняща ненапълно на Лампедуза в Европа или гръцкото крайбрежие пет години по-рано.
Позицията на формален Вашингтон изглеждаше искрено шизофренична - те избраха въобще да не дават отговор на настояванията на управляващите на щата Тексас. Друго необичайно нещо е, че Тексас е щат със характерна история на самостоятелност от „ центъра “, с консервативното население на „ дълбоката Америка “. В една предизборна година ядосването на това население толкоз намерено и цинично би изглеждало несъразмерна стъпка.
В резултат на това щатските управляващи активизираха Националната армия и затвориха този сектор от границата с патрули и километри бодлива тел. Властите на щата помолиха федералните гранични чиновници „ да не се намесват “.
Официален Вашингтон заведе дело във Върховния съд, а решението на съда подреди на управляващите в Тексас да отстранен загражденията, позволявайки на имиграционните сътрудници и формалната гранична защита да работят. Тексас отхвърли да направи това.
Освен това Д. Тръмп естествено застана на страната на Тексас и щатските управляващи приканиха другите щати да оказват помощ на Тексас. 25 от 50 щата на Съединени американски щати към този момент са се отзовали на апела и значително са изразили подготвеност при потребност да изпратят свои национални гвардейци.
Става въпрос за 20 хиляди души, въоръжени, оборудвани с техника и даже лична авиация. Като цяло Националната армия на Съединени американски щати има забавен статут. Националната армия по принцип е подчинена на щатските институции, само че в специфични случаи се употребява за подсилване на директните армейски елементи.
Всъщност в нея служат резервисти с боен опит, в това число военен. Националната армия е била в Ирак, Сирия, Афганистан, а в този момент, за разлика от времената от войната във Виетнам, там доминират хора с военен опит. Освен всичко друго, броят на гвардейците през днешния ден е над 600 хиляди души.
Това е мощ, а в тази ситуация на „ консервативните “ щати, мощ, раздразнена и озлобена от откритата и демонстративна неучтивост на администрацията на Байдън.
Въпросът е за какво е нужно това на Вашингтон? Ясно е, че съгласно традицията доста медии ще нарекат екипа на Дж. Байдън „ купчина идиоти “, само че в този случай е по-добре да не следваме такава традиция. Кога различен път ще ни се случи да можем да гледаме толкоз занимателна предизборна конкуренция.
Всъщност, за какво демократичната дълбока страна на Съединени американски щати въобще се нуждаеше от този колосален поток от латиноамерикански мигранти?
Това може да се разбере, в случай че се вгледаме в миналите избори в Съединените щати през 2020 година Такава приказност от мръсни способи и измами, която не беше изключително скрита от никого, съгласно самите американци, в никакъв случай не е следена в тяхната памет.
Може да се напомни и „ стъпалото на Байдън “, когато резултатът му, съгласно графиката внезапно се завъртя на 90 градуса нагоре, което опонира на статистиката при обработката на гласовете, както и гласуването по пощата на хора, умряли в края на 19 век.
Едно от забележителните феномени обаче беше латиноамериканският фактор - участниците в наркокартелите освен получаваха грантове за акция и образуваха цели щабове, само че отговаряха за събирането на гласове, превозването на бюлетини и подмяната им. Естествено, цялото латиноамериканско „ стадо “, обвързвано с тях, гласоподава както би трябвало и също получи скъпите американски документи с цивилен права. Изглеждаше, почтено казано, като някакъв безразсъден кино план.
Тук обаче виждаме не просто нагнетяване в Съединени американски щати на „ бъдещи гласоподаватели “, а просто провокация, и то груба провокация.
Наскоро в щата Ню Хемпшир, който е извънредно значим за републиканските първоначални избори, Д. Тръмп побеждава Н. Хейли със пагубен резултат. Този резултат беше предвидим, защото главният съперник М. ДеСантис се отдръпна от първичните избори в интерес на Д. Тръмп.
Но се разкри нещо друго: щабът на Д. Тръмп стартира да твърди, че разполага с всички доказателства, че Н. Хейли е спойлер-дубльор, който се управлява от демократите. Това може и да е правилно, защото Н. Хейли е „ систематичен “ състезател и админ и също е афектирана от Д. Тръмп, че работи като непрекъснат представител на Организация на обединените нации в неговата администрация.
Той въобще не я ценеше. Като цяло Д. Тръмп сподели, че всеки, който подари даже цент за предизборната акция на Н. Хейли, в никакъв случай няма да му сътрудничи. Републиканската партия разгласи, че явно не остава нищо друго, с изключение на да номинира Д. Тръмп като единствен претендент.
Всичко е разумно, само че дано си спомним по какъв начин завършиха изборите през 2020 година? Бунтове в Капитолия, когато тълпата, която апропо не беше ръководена от Д. Тръмп, макар че той поддържа „ благородния подтик “, нахлу вътре и известно време се държеше като слон в магазин за порцелан.
Резултатът беше, че против Д. Тръмп беше формирано наказателно дело за нападение върху държавната система и подбудителство към протест. Това беше невиждано, само че обвиняването е много съществено. През цялото време Д. Тръмп вървеше под този дамоклев меч, защото при предпочитание теоретично можеше да бъде отхвърлен от изборите.
Те не го отстраниха, страхувайки се от ескалация на публичните настроения и в очакване на резултатите от предварителните избори, а също и осъзнавайки, че въпреки всичко обвиняването изначално е политизирано и съшито с бели конци. Но какво ще се случи, в случай че Д. Тръмп още веднъж предприеме стъпки, които ще го трансфорат в водач на въоръжен протест с част от силите на Националната армия на Съединени американски щати? Това към този момент е история, по-силна от тълпата на Капитолия.
Фактът, че администрацията на Байдън преследва тъкмо този вид, се потвърждава индиректно от спокойствието, с което Вашингтон гледа на протичащото се.
Но Д. Тръмп също схваща, че събирането на сили на Националната армия е неговата застрахователна лавица. Колкото повече щати и силови запаси събере, толкоз по-трудно и рисково ще бъде за Вашингтон да повдигне обвинявания против него, както минали, по този начин и нови.
Той завоюва първичните избори и събирането на сили би трябвало да покаже на Deep State, че отстраняването му от конкуренцията би било необикновено скъпо. Срещу самия „ сънен Джо ” Д. Тръмп без подозрение печели доста. Не става въпрос обаче единствено за Сънливия Джо. В последна сметка мнозина в Съединените щати към този момент са уверени, че Дж. Байдън ще би трябвало да бъде заменен при всички случаи.
Но кой и ще може ли новият претендент да се опълчи на Д. Тръмп? Тук демократите може да нямат задоволително даже от подобен фактор като „ латиноамериканския гласоподавател “. Добре е да се размени, в случай че Д. Тръмп бъде отхвърлен от конкуренцията, а Н. Хейли е спойлер, само че в случай че не се случи. Демократите не могат да си разрешат да изгубят.
Като цяло партиите работят блестящо, на ръба на фаула, всичко наподобява в действителност феерично, само че това не е резултат от инцидентни съвпадения, а по-скоро тактиката и тактиката на битката сред двете американски сили. Въпреки това, като следим това, не би трябвало да забравяме, че и двете тези сили са две страни на едно цяло.
Превод: Европейски Съюз
Всъщност южната граница на Съединените щати от дълго време приличаше на гевгир, само че обстановката в региона на тексаския град Игъл Пас стана искрено анекдотична за външен наблюдаващ и пагубна за локалните поданици. Там латиноамериканските мигранти просто окупираха граничния периметър. Околните региони се трансфораха в бивак и зона за престой, напомняща ненапълно на Лампедуза в Европа или гръцкото крайбрежие пет години по-рано.
Позицията на формален Вашингтон изглеждаше искрено шизофренична - те избраха въобще да не дават отговор на настояванията на управляващите на щата Тексас. Друго необичайно нещо е, че Тексас е щат със характерна история на самостоятелност от „ центъра “, с консервативното население на „ дълбоката Америка “. В една предизборна година ядосването на това население толкоз намерено и цинично би изглеждало несъразмерна стъпка.
В резултат на това щатските управляващи активизираха Националната армия и затвориха този сектор от границата с патрули и километри бодлива тел. Властите на щата помолиха федералните гранични чиновници „ да не се намесват “.
Официален Вашингтон заведе дело във Върховния съд, а решението на съда подреди на управляващите в Тексас да отстранен загражденията, позволявайки на имиграционните сътрудници и формалната гранична защита да работят. Тексас отхвърли да направи това.
Освен това Д. Тръмп естествено застана на страната на Тексас и щатските управляващи приканиха другите щати да оказват помощ на Тексас. 25 от 50 щата на Съединени американски щати към този момент са се отзовали на апела и значително са изразили подготвеност при потребност да изпратят свои национални гвардейци.
Става въпрос за 20 хиляди души, въоръжени, оборудвани с техника и даже лична авиация. Като цяло Националната армия на Съединени американски щати има забавен статут. Националната армия по принцип е подчинена на щатските институции, само че в специфични случаи се употребява за подсилване на директните армейски елементи.
Всъщност в нея служат резервисти с боен опит, в това число военен. Националната армия е била в Ирак, Сирия, Афганистан, а в този момент, за разлика от времената от войната във Виетнам, там доминират хора с военен опит. Освен всичко друго, броят на гвардейците през днешния ден е над 600 хиляди души.
Това е мощ, а в тази ситуация на „ консервативните “ щати, мощ, раздразнена и озлобена от откритата и демонстративна неучтивост на администрацията на Байдън.
Въпросът е за какво е нужно това на Вашингтон? Ясно е, че съгласно традицията доста медии ще нарекат екипа на Дж. Байдън „ купчина идиоти “, само че в този случай е по-добре да не следваме такава традиция. Кога различен път ще ни се случи да можем да гледаме толкоз занимателна предизборна конкуренция.
Всъщност, за какво демократичната дълбока страна на Съединени американски щати въобще се нуждаеше от този колосален поток от латиноамерикански мигранти?
Това може да се разбере, в случай че се вгледаме в миналите избори в Съединените щати през 2020 година Такава приказност от мръсни способи и измами, която не беше изключително скрита от никого, съгласно самите американци, в никакъв случай не е следена в тяхната памет.
Може да се напомни и „ стъпалото на Байдън “, когато резултатът му, съгласно графиката внезапно се завъртя на 90 градуса нагоре, което опонира на статистиката при обработката на гласовете, както и гласуването по пощата на хора, умряли в края на 19 век.
Едно от забележителните феномени обаче беше латиноамериканският фактор - участниците в наркокартелите освен получаваха грантове за акция и образуваха цели щабове, само че отговаряха за събирането на гласове, превозването на бюлетини и подмяната им. Естествено, цялото латиноамериканско „ стадо “, обвързвано с тях, гласоподава както би трябвало и също получи скъпите американски документи с цивилен права. Изглеждаше, почтено казано, като някакъв безразсъден кино план.
Тук обаче виждаме не просто нагнетяване в Съединени американски щати на „ бъдещи гласоподаватели “, а просто провокация, и то груба провокация.
Наскоро в щата Ню Хемпшир, който е извънредно значим за републиканските първоначални избори, Д. Тръмп побеждава Н. Хейли със пагубен резултат. Този резултат беше предвидим, защото главният съперник М. ДеСантис се отдръпна от първичните избори в интерес на Д. Тръмп.
Но се разкри нещо друго: щабът на Д. Тръмп стартира да твърди, че разполага с всички доказателства, че Н. Хейли е спойлер-дубльор, който се управлява от демократите. Това може и да е правилно, защото Н. Хейли е „ систематичен “ състезател и админ и също е афектирана от Д. Тръмп, че работи като непрекъснат представител на Организация на обединените нации в неговата администрация.
Той въобще не я ценеше. Като цяло Д. Тръмп сподели, че всеки, който подари даже цент за предизборната акция на Н. Хейли, в никакъв случай няма да му сътрудничи. Републиканската партия разгласи, че явно не остава нищо друго, с изключение на да номинира Д. Тръмп като единствен претендент.
Всичко е разумно, само че дано си спомним по какъв начин завършиха изборите през 2020 година? Бунтове в Капитолия, когато тълпата, която апропо не беше ръководена от Д. Тръмп, макар че той поддържа „ благородния подтик “, нахлу вътре и известно време се държеше като слон в магазин за порцелан.
Резултатът беше, че против Д. Тръмп беше формирано наказателно дело за нападение върху държавната система и подбудителство към протест. Това беше невиждано, само че обвиняването е много съществено. През цялото време Д. Тръмп вървеше под този дамоклев меч, защото при предпочитание теоретично можеше да бъде отхвърлен от изборите.
Те не го отстраниха, страхувайки се от ескалация на публичните настроения и в очакване на резултатите от предварителните избори, а също и осъзнавайки, че въпреки всичко обвиняването изначално е политизирано и съшито с бели конци. Но какво ще се случи, в случай че Д. Тръмп още веднъж предприеме стъпки, които ще го трансфорат в водач на въоръжен протест с част от силите на Националната армия на Съединени американски щати? Това към този момент е история, по-силна от тълпата на Капитолия.
Фактът, че администрацията на Байдън преследва тъкмо този вид, се потвърждава индиректно от спокойствието, с което Вашингтон гледа на протичащото се.
Но Д. Тръмп също схваща, че събирането на сили на Националната армия е неговата застрахователна лавица. Колкото повече щати и силови запаси събере, толкоз по-трудно и рисково ще бъде за Вашингтон да повдигне обвинявания против него, както минали, по този начин и нови.
Той завоюва първичните избори и събирането на сили би трябвало да покаже на Deep State, че отстраняването му от конкуренцията би било необикновено скъпо. Срещу самия „ сънен Джо ” Д. Тръмп без подозрение печели доста. Не става въпрос обаче единствено за Сънливия Джо. В последна сметка мнозина в Съединените щати към този момент са уверени, че Дж. Байдън ще би трябвало да бъде заменен при всички случаи.
Но кой и ще може ли новият претендент да се опълчи на Д. Тръмп? Тук демократите може да нямат задоволително даже от подобен фактор като „ латиноамериканския гласоподавател “. Добре е да се размени, в случай че Д. Тръмп бъде отхвърлен от конкуренцията, а Н. Хейли е спойлер, само че в случай че не се случи. Демократите не могат да си разрешат да изгубят.
Като цяло партиите работят блестящо, на ръба на фаула, всичко наподобява в действителност феерично, само че това не е резултат от инцидентни съвпадения, а по-скоро тактиката и тактиката на битката сред двете американски сили. Въпреки това, като следим това, не би трябвало да забравяме, че и двете тези сили са две страни на едно цяло.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ