Докато София се стреми към зелен град“ и модерна мобилност,

Докато София се стреми към „ зелен град “ и съвременна подвижност, рейс 72 трансформира всяко пътешестване в пъкъл с отровна добавка. Поне по този начин настояват майки, пътуващи с дребни деца, които подвигат паника: в транспортните средства на тази линия се връщат газове от ауспуха, трансформирайки купето в зноен капан.

„ Не се устоя към този момент! “, написа майка в обществените мрежи. „ Газовете се връщат вътре, обгазяването е брутално. На мен ми се гади – какво остава за децата! “ – с тези думи Снежка Живкова не просто разказва дискомфорт, а насочва съществено предизвестие за здравето на десетки пасажери, в това число най-уязвимите – децата.

Автобус или преносима екокриза? Според мнения под обявата, казусът не е еднократен случай, а систематичен – повтарящ се, пренебрегнат и неприемлив. Повечето от рейсовете по линия 72 изпускат газове, които – заради механически неизправности – проникват назад в салона. Резултатът? Задушлив въздух, гадене, главоболие и цялостно равнодушие от институциите.

Къде са контролът и отговорността? Въпросът не е единствено здравен – той е и честен. Допустимо ли е в 21-ви век, в столицата на европейска страна, родителите да се опасяват да качат децата си в градски превоз? И в случай че виновните институции се „ возят “ в служебни коли, ще се откри ли някой, който да влезе в един от тези рейсове – не с безупречен костюм, а с белите дробове на дете?

Решения? Или подписка на отчаянието? „ Подписка ли ще помогне? “, пита майката. Да, евентуално ще е начало. Но действителната смяна изисква повече – механически прегледи, незабавен надзор, обществена реакция от Центъра за градска подвижност и Столичната община. Ако чакаме някой „ да поеме отговорност “, по-добре да си носим маски за газ и вяра, че няма да припаднем по пътя до детската градина.

Автобусът не е просто превоз. Той е отражение на това какъв брой (не)ни е грижа. И в случай че през днешния ден децата се возят в облаци от изгорели газове, на следващия ден всички ще дишаме резултатите от това безучастие. Време е да отворим прозореца – освен в рейса, а и в съвестта на тези, които би трябвало да носят отговорност.

Снимката е илюстративна