ИТН и Слави Трифонов: истинските сценаристи са зад кулисите
Докато следим динамичността на декорите и сгорещяването на репликите, сюжетът на постановката незабелязано се е трансформирал. Противници на " ИТН " са към този момент не някогашните ръководещи и Движение за права и свободи, а другите протестни партии и най-популярните министри от служебния кабинет. Връзката на партията на Слави Трифонов с " Демократична България " и " Изправи се БГ! Ние идваме! " е съвсем скъсана. Предизборните демаркационни линии с Българска социалистическа партия са заличени и към този момент " столетницата " е единствената сигурна групировка, която ще поддържа кабинета на Пламен Николов.
Не е единствено от неведение и неможене
Една от аргументите за този поврат е напълно разбираема - комплексираното неведение и неумение по какъв начин се вършат нещата води до настървение към тези, които ти показват грешките. Все отново двама кандидат-премиери - Николай Василев и Петър Илиев, бяха отрязани от протестните сътрудници. На всичко от горната страна съпредседателят на Демократична България прояви неблагоразумието да вдигне летвата за новите министри, като предложи на Има Такъв Народ в случай че не непосредствено да вземе служебните министри Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков, то най-малко наследниците им да не са под тяхното равнище. Последва координирана офанзива към финансовия министър от Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
От кумова срама Има Такъв Народ въпреки всичко отстъпи и се отхвърли от концепцията да показа кандидат-министрите си непосредствено на президента, като разгласи, че имената им ще бъдат оповестени на партиите, от които се търси поддръжка. Но дали това няма да е единствено проформа? Защото цялото държание на Има Такъв Народ до момента следва линията: ние сме спечелили изборите, ще управляваме сами, в случай че желаете ни подкрепяйте, в случай че не - отиваме отново на избори. Да оставим настрани подправеното самочувствие на победител - Има Такъв Народ завоюва изборите с минимум гласове в цялата ни демократична история след 1990 година, има едвам 65 депутати и действително съставлява към 10 на 100 от пълнолетното население. А фактът, че не търси разговор с тези, които афишира за съидейници, хвърля тежки подозрения върху това дали въобще счита да прави измененията, за които приканва дружно с Демократична България и ИБНИ.
Нещо повече: Слави Трифонов споделя на гласоподавателите си приказката за баницата - ето, от Демократична България ламтели за постове, за части от баницата. Само че в случай че властта е баница, да искаш цялата за себе си не е по-хубаво от това други да желаят парче от нея. Особено когато нямаш безусловно болшинство в Народното събрание, което да ти дава някакво право да претендираш, че си всемогъщ притежател.
Не е единствено от неведение и неможене
Една от аргументите за този поврат е напълно разбираема - комплексираното неведение и неумение по какъв начин се вършат нещата води до настървение към тези, които ти показват грешките. Все отново двама кандидат-премиери - Николай Василев и Петър Илиев, бяха отрязани от протестните сътрудници. На всичко от горната страна съпредседателят на Демократична България прояви неблагоразумието да вдигне летвата за новите министри, като предложи на Има Такъв Народ в случай че не непосредствено да вземе служебните министри Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков, то най-малко наследниците им да не са под тяхното равнище. Последва координирана офанзива към финансовия министър от Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
От кумова срама Има Такъв Народ въпреки всичко отстъпи и се отхвърли от концепцията да показа кандидат-министрите си непосредствено на президента, като разгласи, че имената им ще бъдат оповестени на партиите, от които се търси поддръжка. Но дали това няма да е единствено проформа? Защото цялото държание на Има Такъв Народ до момента следва линията: ние сме спечелили изборите, ще управляваме сами, в случай че желаете ни подкрепяйте, в случай че не - отиваме отново на избори. Да оставим настрани подправеното самочувствие на победител - Има Такъв Народ завоюва изборите с минимум гласове в цялата ни демократична история след 1990 година, има едвам 65 депутати и действително съставлява към 10 на 100 от пълнолетното население. А фактът, че не търси разговор с тези, които афишира за съидейници, хвърля тежки подозрения върху това дали въобще счита да прави измененията, за които приканва дружно с Демократична България и ИБНИ.
Нещо повече: Слави Трифонов споделя на гласоподавателите си приказката за баницата - ето, от Демократична България ламтели за постове, за части от баницата. Само че в случай че властта е баница, да искаш цялата за себе си не е по-хубаво от това други да желаят парче от нея. Особено когато нямаш безусловно болшинство в Народното събрание, което да ти дава някакво право да претендираш, че си всемогъщ притежател.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ