Докато се борим с глобалните предизвикателства на 21-ви век като

Докато се борим с световните провокации на 21-ви век като климатичните промени, геополитическата неустойчивост и икономическата неустановеност, става все по-очевидно, че се нуждаем от по-добре готови водачи. Традиционните, йерархични модели на водачество – фокусирани върху командване и надзор – или тези, залагащи на харизматичност, към този момент не са задоволителни, с цел да се оправят със комплицираните проблеми, пред които човечеството е изправено.

Повечето хора, които се занимават с развиване на лидерски умения, са единомислещи:  с цел да сме сполучливи в днешно време, би трябвало да притежаваме способността да се ориентираме в комплицирани обстановки, да взимаме бързи решения при минимално съществуване на информация, да построяваме консенсус измежду противоположни страни и да насърчаваме нововъведения в условия на неустановеност. Търсят се водачи, които са подготвени да надмогнат личните си ползи и краткосрочно облагодетелстване, като управляват с световна вероятност и интегриращ метод. Такива водачи обаче рядко се намират. Това акцентира незабавната нужда от радикална смяна на метода, по който развиваме сходни лидерски качества. В реалност, постоянно се оказва, че доста по-ефективно би било да се фокусираме върху това от какво би трябвало да се отучим - да се освободим от остарели, неефективни способи на мислене и модели на държание. Не става въпрос единствено за това какво знаем, а по-скоро по какъв начин го знаем (Как знам, че това е правилно? Какво, в случай че противоположното беше правилно?)

Светът на водачеството е изпълнен с голям брой провокации, като измежду най-трудните са лидерските парадокси. Тези на пръв взор спорни обстановки изискват от водачите не просто решения, а способността да балансират противоположности, до момента в който вътрешно се борят с двусмислието. Когато водачите подхождат към парадоксите с вярното мислене, те могат да станат мотор за напредък и източници на креативно напрежение.