Докато съучениците му си играят на мутри и кифли с

Докато съучениците му си играят на мутри и кифли с парите на родителите си, той се осъществя и печели мечтана заплата

Преди 4 години историята на Кристиян, зрелостникът, който съучениците от Втора британска гимназия в София подритваха и не откриха място да качат в колите си за бала, трогна България. Крис се оказа от оскъдно семейство, изгледан е единствено от майка си, която бе теглила заем, с цел да му обезпечи порядъчен бал и кандидатстване в Софийския университет.

Ето какво се случи през днешния ден с Кристиян, препубликуваме историята, написана от сътрудниците ТNS.BG До съучениците на Кристиян, помните ли го?

Днес към този момент 4 години от както вие поехте по пътя на живота имаме вести за вас! Помните ли Крис за който не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица на която се подигравахте какъв брой е изгубен и комичен и по този начин 4 години? Ами минаха към този момент 4 години от завършването ви, през днешния ден Крис е сполучлив IT експерт и изкарва до момента в който прибавя най-престижните дипломи в IT бранша някъде към пет пъти повече от вас. А вие? Вие към момента го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението и с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре

“Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със ярко синият костюм. Чудех се дали да пиша, само че съм много огорчена и разочарована, по тази причина взех решение да споделя какво се случи. Пред блока ни се „ изсипа “ цялостен клас зрелостниците с първокласни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас към този момент беше в жилището на съседката ми/тяхната класна, когато дойде пешком закъснялото момче със ярко синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да потеглят към хотела, излизат всички, качват си се по колите….и си отпътуват. Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам още веднъж момчето със синият костюм да върви пешком по улицата надолу. Питам съседа ми, надалеч ли е паркирал индивида който го кара, при което слушам отговор който ме шашна, стъписа.

„ Ами не, той е пешком, отива към метрото. “ Викам……МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, сграбчвам ключовете от колата и с 300….да го догоня. Намерих го, таман щеше да пресича, почнах да бибиткам, разтварям вратата крещя: “ Влизай, днеска си с мене “. Къде се намира хотела?? Момчето влезе обезпокоеното, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх….викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.

Тръгнахме и запитвам, за какво не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отхвърлиха. В едната кола били единствено девойки, в другата класната, а другите ми споделиха: “ Бегай от тука бе, разкарай се “. Ейййй крещя да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, по какъв начин пък едно място не се откри??? Как може да са толкоз озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За миг се замислих, по какъв начин са го изпратили горките му родители,тихо добродушно с метрото…. без нормалното бибиткане,балони,броене…. та той нямаше даже чадър. Добре, че спря да вали. Само тъй като момчето не се държеше като другите: – Просташки,грубо,невъзпитано и тъй като беше сгънат, свенлив и стеснителен,никой не го предложения в колите си които бяха взели “ Под наем “, нали се сещаш… огромните гъзари. Та хвана ме гняв на днешната юноша, по какъв начин единствено го отбягваха…….и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше….миличкият. Почувствах се щастлива, че въпреки и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкоз години се направиха,че не го познават,а аз която даже не го познавах,се веселя,че се срещнах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората….

Спасихте от дъжда – вашите скъпи облекла, прически,грим и обувки, само че оставихте момчето да върви пешком към метрото, валейки го дъжд, вървешком с наведена глава в един от сякаш най-щастливите му дни, неговият бал. Поздравявам те Кристияне, че не смъкна усмивката от лицето си….нито един път.