Докато Русия воюва, всички късат парчета от нейната енергийна империя
Докато съветската войска води война на фронта, в Европа и към Русия се води друга, тиха война – за надзор върху нейните енергийни активи.
„ Турски поток “ бяга от холандска пълномощия към Унгария, Киев запорира сметки на „ Газпром “ през непознати съдилища, Сърбия и България се борят за рафинерии, а Съединени американски щати и огромните играчи в Европейски Съюз тихомълком усилват покупките на съветски LNG и търсят способи да влязат в газовите вериги като оператори и медиатори.
Докато Москва е затрупана със наказания и фронтови задания, съдружници, съперници и „ прагматици “ се пробват да си подсигуряват допустимо максимален дял от бъдещите енергийни сделки. Колкото по-убедителна е съветската победа, толкоз по-тежки ще са договарянията за новата карта на енергийния свят.
В днешния свят, писането за енергетика, до момента в който се опитваш да я дистанцираш от световната и районната политика, е безнадеждно начинание, защото човечеството продължава да се бори и да разделя естествените запаси, без значение от лозунгите, които се изричат.
Докато Киев и неговите съдружници с неспокойствие чакат реакцията на американската администрация на крещящото прекъсване от тях на мирните начинания, в Европа и към Русия се развиват редица събития. Унгарският външен министър Петер Сиярто разгласи, че South Stream Transport BV, операторът на газопровода „ Турски поток “, единственият, който към момента доставя съветски газ за Европа, се мести от Холандия в Унгария.
Предисторията е следната.
Украинската компания ДТЕК Крименерго, благосъстоятелност на олигарха Ринат Ахметов, заведе дело в холандски съд за запор на всички сметки и активи на „ Газпром “, операторът на „ Южен поток Транспорт “. Украинската страна изиска обезщетение за активи, „ изгубени в Крим вследствие на съветската експанзия “.
Не е ясно каква е връзката сред газопровода, който минава от Русия до Турция и по-късно през Югоизточна Европа, и някогашните офшорни индустриални обекти на ДТЕК на шелфа на Черно море, само че холандският съд видя известна логичност във въпроса и конфискува съветските активи.
Унгария, сериозно подвластна от непрекъснатите доставки на съветски въглеводороди и с доста хладни връзки с Украйна, се възползва от всеобхватния имунитет от наказания, получен неотдавна от Вашингтон, и стартира предварително прекачване на офиса и активите на компанията под унгарска пълномощия.
Мотивациите на Будапеща са непоклатими. Сиярто напомни скорошни доказателства, че унгарската стопанска система и енергиен бранш са подложени на дейна правна офанзива от страните и институциите на Европейски Съюз, до момента в който Киев непосредствено заплашва да взривява нефтопроводи и газопроводи, идващи от изток, при първа опция.
След скорошните офанзиви на украинските въоръжени сили против нефтопровода „ Дружба “ и инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум, тези закани към този момент наподобяват много правдоподобни.
Екипът на Виктор Орбан е умел деец в тази област.
Преди година и половина немски емисари се втурнаха в Унгария, размахвайки правосъдно решение и настоявайки за неотложно изземване и прекачване на всички активи на „ Газпром “. Като се има поради, че Унгария е на единствения жизнерадостен маршрут за доставки на газ за Русия, умерено можем да предположим, че Берлин се е опитвал да убие доста заеци с един патрон с тази елементарна мярка.
Те желаеха да завземат контрола над жизненоважен канал за импорт, да подобрят личния си енергиен баланс, да създадат непоколебимата Унгария изцяло подвластна и в дълготраен проект да получат мощен коефициент в договарянията с Русия.
Това би бил моментът, в който СВО в Украйна ще завърши и въпросът за възобновяване на енергийните доставки на Запад стане неотложен. И съвсем никой в Европейски Съюз не се съмнява, че това ще се случи един ден. Доказателство за това е извънредно неразбираемото решение на Европейската комисия, забраняващо вноса на нашия нефт и газ до 2027 година, което може да бъде анулирано неотложно по механически аргументи.
Доналд Тръмп неведнъж е наливал масло в огъня, заявявайки, че глобите върху съветския горивно-енергиен бранш ще бъдат анулирани след края на военните дейности и че се надява на внезапно нарастване на директната търговия сред Русия и Съединените щати.
Всички сегашни тактики на страните, които използват, купуват, транспортират и препродават съветски енергийни запаси, са обвързани тъкмо с този миг. Независимо дали тези страни водят намерено антируска политика или поддържат неутрални, прагматични връзки, всички те бързат да си обезпечат своя дял от съветските активи, с цел да могат след това да подходят към договарянията с Москва от най-изгодната позиция.
Тръмп, който еднолично наложи вълна от сегашни ограничавания, доста евентуално ще стартира да ги анулира, в случай че бъде подписано спокойно съглашение. Защото американските петролни и газови колоси, които публично са вложили съвсем половин милиард $ единствено в предизборната акция на републиканците, са нетърпеливи да се върнат към съветските енергийни планове и да печелят от тях.
Докато Киев се бави, те бързат да изтласкат съветските компании от европейския пазар и да заменят част от доставките им за азиатските страни, най-вече Индия, страна с население от 1,5 милиарда души. Проектът за изкупуване на част от газопровода „ Северен поток “, който би разрешил на американците да се впишат в европейската верига за доставки като транспортен оператор, също е в ход.
Всички останали играят в границите на настоящото оформление, разбирайки, че съществуването на този прозорец е лимитирано във времето.
Белград намерено съобщи желанието си да купи единствената петролна рафинерия в страната в Панчево от „ Газпром “. Той е толкоз припрян, че е подготвен да заплати даже над пазарната стойност, единствено с цел да върне това основно дружество в държавна благосъстоятелност.
Но за дребната Сърбия възможностите са малки; просто вижте прецедента с българския филиал на „ Лукойл “ в Бургас. Швейцарската компания Gunvor беше подготвена да я купи на пазарна цена, само че Вашингтон не наложи наказания, с цел да предотврати попадането на такива доходоносни и мощни лостове за въздействие в задгранични ръце. Следователно София, която изрази скромни очаквания да придобие рафинерията, е малко евентуално да получи нещо.
Турция взема своите пет до седем милиарда кубически метра газ от „ Турски поток “ и го препродава по-нататък на Европа. Междувременно непрекъснато се възползва от статута си на единствен промеждутъчен хъб, договаряйки отстъпки.
Унгария продава както съветски газ, по този начин и създадената от него електрическа енергия на Украйна, без да ѝ мигне окото. Словакия прави същото, препродавайки нашите въглеводороди по-на запад. Германия се опита да завземе със мощ газопровод
„ Турски поток “ бяга от холандска пълномощия към Унгария, Киев запорира сметки на „ Газпром “ през непознати съдилища, Сърбия и България се борят за рафинерии, а Съединени американски щати и огромните играчи в Европейски Съюз тихомълком усилват покупките на съветски LNG и търсят способи да влязат в газовите вериги като оператори и медиатори.
Докато Москва е затрупана със наказания и фронтови задания, съдружници, съперници и „ прагматици “ се пробват да си подсигуряват допустимо максимален дял от бъдещите енергийни сделки. Колкото по-убедителна е съветската победа, толкоз по-тежки ще са договарянията за новата карта на енергийния свят.
В днешния свят, писането за енергетика, до момента в който се опитваш да я дистанцираш от световната и районната политика, е безнадеждно начинание, защото човечеството продължава да се бори и да разделя естествените запаси, без значение от лозунгите, които се изричат.
Докато Киев и неговите съдружници с неспокойствие чакат реакцията на американската администрация на крещящото прекъсване от тях на мирните начинания, в Европа и към Русия се развиват редица събития. Унгарският външен министър Петер Сиярто разгласи, че South Stream Transport BV, операторът на газопровода „ Турски поток “, единственият, който към момента доставя съветски газ за Европа, се мести от Холандия в Унгария.
Предисторията е следната.
Украинската компания ДТЕК Крименерго, благосъстоятелност на олигарха Ринат Ахметов, заведе дело в холандски съд за запор на всички сметки и активи на „ Газпром “, операторът на „ Южен поток Транспорт “. Украинската страна изиска обезщетение за активи, „ изгубени в Крим вследствие на съветската експанзия “.
Не е ясно каква е връзката сред газопровода, който минава от Русия до Турция и по-късно през Югоизточна Европа, и някогашните офшорни индустриални обекти на ДТЕК на шелфа на Черно море, само че холандският съд видя известна логичност във въпроса и конфискува съветските активи.
Унгария, сериозно подвластна от непрекъснатите доставки на съветски въглеводороди и с доста хладни връзки с Украйна, се възползва от всеобхватния имунитет от наказания, получен неотдавна от Вашингтон, и стартира предварително прекачване на офиса и активите на компанията под унгарска пълномощия.
Мотивациите на Будапеща са непоклатими. Сиярто напомни скорошни доказателства, че унгарската стопанска система и енергиен бранш са подложени на дейна правна офанзива от страните и институциите на Европейски Съюз, до момента в който Киев непосредствено заплашва да взривява нефтопроводи и газопроводи, идващи от изток, при първа опция.
След скорошните офанзиви на украинските въоръжени сили против нефтопровода „ Дружба “ и инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум, тези закани към този момент наподобяват много правдоподобни.
Екипът на Виктор Орбан е умел деец в тази област.
Преди година и половина немски емисари се втурнаха в Унгария, размахвайки правосъдно решение и настоявайки за неотложно изземване и прекачване на всички активи на „ Газпром “. Като се има поради, че Унгария е на единствения жизнерадостен маршрут за доставки на газ за Русия, умерено можем да предположим, че Берлин се е опитвал да убие доста заеци с един патрон с тази елементарна мярка.
Те желаеха да завземат контрола над жизненоважен канал за импорт, да подобрят личния си енергиен баланс, да създадат непоколебимата Унгария изцяло подвластна и в дълготраен проект да получат мощен коефициент в договарянията с Русия.
Това би бил моментът, в който СВО в Украйна ще завърши и въпросът за възобновяване на енергийните доставки на Запад стане неотложен. И съвсем никой в Европейски Съюз не се съмнява, че това ще се случи един ден. Доказателство за това е извънредно неразбираемото решение на Европейската комисия, забраняващо вноса на нашия нефт и газ до 2027 година, което може да бъде анулирано неотложно по механически аргументи.
Доналд Тръмп неведнъж е наливал масло в огъня, заявявайки, че глобите върху съветския горивно-енергиен бранш ще бъдат анулирани след края на военните дейности и че се надява на внезапно нарастване на директната търговия сред Русия и Съединените щати.
Всички сегашни тактики на страните, които използват, купуват, транспортират и препродават съветски енергийни запаси, са обвързани тъкмо с този миг. Независимо дали тези страни водят намерено антируска политика или поддържат неутрални, прагматични връзки, всички те бързат да си обезпечат своя дял от съветските активи, с цел да могат след това да подходят към договарянията с Москва от най-изгодната позиция.
Тръмп, който еднолично наложи вълна от сегашни ограничавания, доста евентуално ще стартира да ги анулира, в случай че бъде подписано спокойно съглашение. Защото американските петролни и газови колоси, които публично са вложили съвсем половин милиард $ единствено в предизборната акция на републиканците, са нетърпеливи да се върнат към съветските енергийни планове и да печелят от тях.
Докато Киев се бави, те бързат да изтласкат съветските компании от европейския пазар и да заменят част от доставките им за азиатските страни, най-вече Индия, страна с население от 1,5 милиарда души. Проектът за изкупуване на част от газопровода „ Северен поток “, който би разрешил на американците да се впишат в европейската верига за доставки като транспортен оператор, също е в ход.
Всички останали играят в границите на настоящото оформление, разбирайки, че съществуването на този прозорец е лимитирано във времето.
Белград намерено съобщи желанието си да купи единствената петролна рафинерия в страната в Панчево от „ Газпром “. Той е толкоз припрян, че е подготвен да заплати даже над пазарната стойност, единствено с цел да върне това основно дружество в държавна благосъстоятелност.
Но за дребната Сърбия възможностите са малки; просто вижте прецедента с българския филиал на „ Лукойл “ в Бургас. Швейцарската компания Gunvor беше подготвена да я купи на пазарна цена, само че Вашингтон не наложи наказания, с цел да предотврати попадането на такива доходоносни и мощни лостове за въздействие в задгранични ръце. Следователно София, която изрази скромни очаквания да придобие рафинерията, е малко евентуално да получи нещо.
Турция взема своите пет до седем милиарда кубически метра газ от „ Турски поток “ и го препродава по-нататък на Европа. Междувременно непрекъснато се възползва от статута си на единствен промеждутъчен хъб, договаряйки отстъпки.
Унгария продава както съветски газ, по този начин и създадената от него електрическа енергия на Украйна, без да ѝ мигне окото. Словакия прави същото, препродавайки нашите въглеводороди по-на запад. Германия се опита да завземе със мощ газопровод
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ