Американец: Войната в Украйна е заради десетилетия грешна политика на САЩ
Докато Русия стартира пробива си към Украйна на няколко фронта за една нощ, неоконсерваторите и десните либерали се пробваха да трансферират виновността за нашествието в краката на американските националисти и палеоконсерватори. Те дефинираха сдържаните хора като съветски марионетки или вариации на термина и превантивно ги обориха за това, което някои към този момент разказват като надали не иден Холокост. Техният бездънен бунар от исторически аналогии не стопира да впечатлява.
Макар че ястребите биха желали да вярвате, че последните събития в Украйна са дискредитирали палеоконсервативната позиция, оказа се тъкмо противоположното. В продължение на десетилетия това списание и коалиция от външнополитически сдържани хора предупреждаваха, че нашата безразсъдна, ирационална и непоследователна тактика по отношение на Русия в Европа ще докара до по-антагонистична Русия по отношение на Запада и ще отвлече вниманието от други геополитически арени.
Всички нещастия, които идват с действителността на войната, сигурно ще се проявят в идващите дни, само че през днешния ден тази позиция е доказана.
Политическият Туитър гореше във Вашингтон, до момента в който от естаблишмънта осъдиха съветската инвазия с допустимо най-строги думи, като всеки наподобява се опитваше да надмине останалите.
Меган Маккейн, не пропускайки шанса да ни подсети кой е татко й, пишейки:
„ Татко беше наименуван един от кръстниците на украинската гражданска война. Той поддържаше и протестираше дружно с украинците [sic]. Той беше толкоз обичан там, една улица в Киев беше кръстена на него. Имаше десетилетия на предизвестия за Путин. Но слабото управление продължи да го пренебрегва. Срам за нас. "
Всъщност имаше десетилетия на предизвестия за Путин. Предупрежденията на мъже като татко й – който, както тя гордо признава, интензивно насърчаваше митингите на Евромайдана, които в допълнение дестабилизираха района – не бяха слушани.
Това, на което американците са очевидци в този момент, на половин свят от нас, е резултат от десетилетия на неправилна политика по отношение на Русия. В здрача на Съветския съюз, тогавашните в Съединени американски щати твърди се, че държавният секретар Джеймс Бейкър е заречен на препоръките, че НАТО няма да се придвижи „ нито един инч “ на изток.
Въпреки че някои показват, че това заричане в никакъв случай не е било кодифицирано при следващи договаряния, това го прави още по-срамно. „ Връщането обратно “ по въпрос от подобен стратегически значим за двете страни мащаб надали би трябвало да се смята за сериозна дипломация.
Донякъде разбираемо, руснаците се почувстваха грубо предадени през 1999 година, когато НАТО добави към редиците си някогашните страни от Варшавския контракт Полша, Унгария и Чехия.
В същото време НАТО – отразявайки външнополитическите настройки на Съединени американски щати в техния хегемонен миг – ухажваше съветското съдействие по новооткритата задача на алианса като микромениджър на стабилността в Европа и отвън нея. Русия влезе в програмата на НАТО Партньорство за мир през 1994 година и двете последваха това с Основополагащия акт за взаимни връзки, съдействие и сигурност през 1997 година
През 2002 година, макар че НАТО наруши обещанието си да не се движи на изток, Русия се съгласи да образува съвета НАТО-Русия за по-нататъшно задълбочаване на съдействието сред алианса и неговия някогашен антагонист.
Но изкушението да се изобрази Русия като идващият Хитлер на Европа беше прекомерно огромно, с цел да устоят Съединени американски щати и НАТО. През 2004 година НАТО последва най-голямото единично разширение на алианса в неговата история. За една нощ НАТО набъбна с съвсем една трета във връзка с държавите-членки, две от които, Латвия и Естония, имат общи граници с Русия.
Тези, които настояват, че разширението на НАТО не е опасност за Русия, издават своето незнание. От основаването си задачата на НАТО беше да се опълчи на каквито и да е териториални упоритости на Съюз на съветските социалистически републики в Западна Европа.
Тези, които се придържат към разказа за разширение на НАТО, дават отговор, че НАТО е бил защитителен съюз. Но по този начин беше и с Варшавския контракт. Ако Съветският съюз се беше опитал да ухажва Югославия, Австрия или Швейцария, по какъв начин Западът не би могъл да схване това като опасност?
Нещо повече, доста от дейностите на НАТО след края на Студената война – като намесата във войните в Босна и Косово – не са имали защитителен темперамент.
Или НАТО е изпълнило първичната си цел като защитителен съюз за балансиране против руския блок – което го прави непотребен и стар – или политиката на НАТО за интервенция и разширение след Студената война е оправдана, даже в случай че тази политика съставлява ясна опасност за Русия.
Не може и по двата метода. Въпреки това политическите елити на Америка упорстват, че могат да си вземат тортата и да я ядат. В продължение на месец западните дипломати имаха опцията да предложат съществени разменни монети на масата, с цел да защитят териториалната целокупност на Украйна, на която настояват, че държат толкоз доста, до момента в който границите на Америка нормално се нарушават от юг.
И въпреки всичко Съединени американски щати и техните съдружници не направиха предложение за налагане на мораториум върху участието в НАТО за Украйна, нито предложение за възкръсване на Минск II, нито предложение за понижаване на броя на американските войски в Източна Европа, нито предложение за наново влизане в Междинния контракт за нуклеарни сили.
Да се чакат нулеви последствия от такава спорна, обезумяла външна политика е директно разследване от несъгласията, присъщи на демократичния идеализъм, който прониква във външнополитическия естаблишмент във Вашингтон.
Точно това е предизвестието, което The American Conservative насочва от самото начало. За да избегнете друга война, в този момент би било подобаващ миг да започнете да слушате. The American Conservative беше право за безкрайните войни в Близкия изток, право за заплахите от надигащия се Китай, право за културата на нулева отговорност за нашата класа, която води войни, и, разочароващо, трагично, още веднъж се оказа право издание.
Превод: СМ
Макар че ястребите биха желали да вярвате, че последните събития в Украйна са дискредитирали палеоконсервативната позиция, оказа се тъкмо противоположното. В продължение на десетилетия това списание и коалиция от външнополитически сдържани хора предупреждаваха, че нашата безразсъдна, ирационална и непоследователна тактика по отношение на Русия в Европа ще докара до по-антагонистична Русия по отношение на Запада и ще отвлече вниманието от други геополитически арени.
Всички нещастия, които идват с действителността на войната, сигурно ще се проявят в идващите дни, само че през днешния ден тази позиция е доказана.
Политическият Туитър гореше във Вашингтон, до момента в който от естаблишмънта осъдиха съветската инвазия с допустимо най-строги думи, като всеки наподобява се опитваше да надмине останалите.
Меган Маккейн, не пропускайки шанса да ни подсети кой е татко й, пишейки:
„ Татко беше наименуван един от кръстниците на украинската гражданска война. Той поддържаше и протестираше дружно с украинците [sic]. Той беше толкоз обичан там, една улица в Киев беше кръстена на него. Имаше десетилетия на предизвестия за Путин. Но слабото управление продължи да го пренебрегва. Срам за нас. "
Всъщност имаше десетилетия на предизвестия за Путин. Предупрежденията на мъже като татко й – който, както тя гордо признава, интензивно насърчаваше митингите на Евромайдана, които в допълнение дестабилизираха района – не бяха слушани.
Това, на което американците са очевидци в този момент, на половин свят от нас, е резултат от десетилетия на неправилна политика по отношение на Русия. В здрача на Съветския съюз, тогавашните в Съединени американски щати твърди се, че държавният секретар Джеймс Бейкър е заречен на препоръките, че НАТО няма да се придвижи „ нито един инч “ на изток.
Въпреки че някои показват, че това заричане в никакъв случай не е било кодифицирано при следващи договаряния, това го прави още по-срамно. „ Връщането обратно “ по въпрос от подобен стратегически значим за двете страни мащаб надали би трябвало да се смята за сериозна дипломация.
Донякъде разбираемо, руснаците се почувстваха грубо предадени през 1999 година, когато НАТО добави към редиците си някогашните страни от Варшавския контракт Полша, Унгария и Чехия.
В същото време НАТО – отразявайки външнополитическите настройки на Съединени американски щати в техния хегемонен миг – ухажваше съветското съдействие по новооткритата задача на алианса като микромениджър на стабилността в Европа и отвън нея. Русия влезе в програмата на НАТО Партньорство за мир през 1994 година и двете последваха това с Основополагащия акт за взаимни връзки, съдействие и сигурност през 1997 година
През 2002 година, макар че НАТО наруши обещанието си да не се движи на изток, Русия се съгласи да образува съвета НАТО-Русия за по-нататъшно задълбочаване на съдействието сред алианса и неговия някогашен антагонист.
Но изкушението да се изобрази Русия като идващият Хитлер на Европа беше прекомерно огромно, с цел да устоят Съединени американски щати и НАТО. През 2004 година НАТО последва най-голямото единично разширение на алианса в неговата история. За една нощ НАТО набъбна с съвсем една трета във връзка с държавите-членки, две от които, Латвия и Естония, имат общи граници с Русия.
Тези, които настояват, че разширението на НАТО не е опасност за Русия, издават своето незнание. От основаването си задачата на НАТО беше да се опълчи на каквито и да е териториални упоритости на Съюз на съветските социалистически републики в Западна Европа.
Тези, които се придържат към разказа за разширение на НАТО, дават отговор, че НАТО е бил защитителен съюз. Но по този начин беше и с Варшавския контракт. Ако Съветският съюз се беше опитал да ухажва Югославия, Австрия или Швейцария, по какъв начин Западът не би могъл да схване това като опасност?
Нещо повече, доста от дейностите на НАТО след края на Студената война – като намесата във войните в Босна и Косово – не са имали защитителен темперамент.
Или НАТО е изпълнило първичната си цел като защитителен съюз за балансиране против руския блок – което го прави непотребен и стар – или политиката на НАТО за интервенция и разширение след Студената война е оправдана, даже в случай че тази политика съставлява ясна опасност за Русия.
Не може и по двата метода. Въпреки това политическите елити на Америка упорстват, че могат да си вземат тортата и да я ядат. В продължение на месец западните дипломати имаха опцията да предложат съществени разменни монети на масата, с цел да защитят териториалната целокупност на Украйна, на която настояват, че държат толкоз доста, до момента в който границите на Америка нормално се нарушават от юг.
И въпреки всичко Съединени американски щати и техните съдружници не направиха предложение за налагане на мораториум върху участието в НАТО за Украйна, нито предложение за възкръсване на Минск II, нито предложение за понижаване на броя на американските войски в Източна Европа, нито предложение за наново влизане в Междинния контракт за нуклеарни сили.
Да се чакат нулеви последствия от такава спорна, обезумяла външна политика е директно разследване от несъгласията, присъщи на демократичния идеализъм, който прониква във външнополитическия естаблишмент във Вашингтон.
Точно това е предизвестието, което The American Conservative насочва от самото начало. За да избегнете друга война, в този момент би било подобаващ миг да започнете да слушате. The American Conservative беше право за безкрайните войни в Близкия изток, право за заплахите от надигащия се Китай, право за културата на нулева отговорност за нашата класа, която води войни, и, разочароващо, трагично, още веднъж се оказа право издание.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ