Докато Русия продължава ожесточената си офанзива, а Украйна се готви

Докато Русия продължава ожесточената си атака, а Украйна се готви за следващата военна зима, Европейският съюз остава неподвижен от едно видимо просто решение: дали да употребява 140 милиарда евро замразени съветски активи в поддръжка на Киев. Официално забавянето е обвързвано с правна нерешителност и финансова отговорност. Но под повърхността се обрисува една по-неудобна истина: някои водачи на Европейски Съюз може би към този момент не имат вяра, че Украйна може да завоюва.

Не става въпрос за обществена изразителност. Повечето европейски държавни глави към момента удостоверяват поддръжката си за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна.

Но когато разгледаме стратегическото държание, изключително съмнението за потребление на високорискови финансови принадлежности, виждаме признаци на реалистично пренастройване.

Дебатът на Европейски Съюз за замразените активи се трансформира в лакмусов тест за доверието на Брюксел в дълготрайната жизненост на Украйна.

Какви са опасенията по отношение на потреблението на активите?

Белгия държи по-голямата част от замразените активи на Русия във финансова институция, наречена Euroclear. Европейските финансови министри разискаха потреблението на активите като заем за Украйна, който ще бъде изплатен единствено, в случай че Русия даде репарации след войната.

Брюксел упорства за правни гаранции преди отпущането на средствата. Той също по този начин изисква групова отговорност от други страни от Европейски Съюз, базирайки се на опасения от правосъдни каузи, заведени от Русия и финансова експозиция.

Съществува и риск за репутацията, в случай че други страни като Китай или Индия стартират да гледат на европейските банки като на ненадеждно място за предпазване на средствата си.

Успоредно с това, словашкият министър председател Роберт Фицо спря военната помощ за Украйна и съобщи, че задачата на страната му не е провалянето на Украйна, а „ да се приключи войната допустимо най-скоро “.

Унгарският министър председател Виктор Орбан отиде по-далеч, заявявайки, че Украйна „ не може да завоюва на бойното поле “.

Въпреки че Фицо и Орбан са проруски настроени, те отразяват възходящото течение на реалистично стратегическо мислене в Европейски Съюз.

Дори измежду по-подкрепящите страни има възходяща неизясненост по отношение на военните старания. Франция и Германия не престават да поддържат Киев, само че с акцент върху дипломацията и „ реалистичните упования “.

И до момента в който Полша и балтийските страни са най-гласовитите поддръжници на потреблението на замразените активи на Русия, Германия, Франция и Италия заеха по-предпазлива позиция. Те желаеха Украйна да се ангажира в консумиране активите за европейски оръжия – искане, на което Киев се съпротивлява.

Стратегическо театралничене

Тези замразени активи не са просто финанси – те са геополитически залог. Да се употребяват в този момент значи да се заложи на успеха на Украйна. Да се отсрочват значи да се резервира гъвкавостта при положение, че Русия надделее или войната приключи в патова обстановка.

През 2022 година поддръжката за Украйна беше дефинирана като честен императив. Към края на 2025 година някои към този момент я възприемат като стратегическа отговорност.

Както непроменяемо се случва в интернационалната политика, моралните желания отстъпват място на стратегическите императиви, когато геополитическият напън пристигна на ред. С повишаването на умората от войната в цяла Европа, доста украинци се чудят дали на Европа към момента ѝ пука.

Тези опасения се усилват от изменящото се полесражение: основният директен град Покровск в Източна Украйна е под блокада, а съветските сили напредват в Хуляйполе на юг. Енергийната инфраструктура на Украйна се унищожава систематично от съветски удари.

Това изяснява и съмнението на водачите на Европейски Съюз по отношение на освобождението на замразените съветски пари.

Освен правните опасения, все по-често се задават въпроси по отношение на траекторията на войната. Може ли Европейски Съюз да рискува милиарди евро за провалена идея, като в същото време се откаже от въздействието си в следвоенните договаряния?

От позиция на интернационалната политика, тази класическа логичност и възходящата бездна сред етиката и междудържавните връзки не са нито нови, нито изненадващи – страните работят в собствен интерес, а не в работа на идеали.

Замразените активи се третират не като помощ, а като разменна монета, която да бъде употребена единствено, в случай че Украйна стабилизира обстановката на бойното поле или, в случай че Русия може да бъде принудена да направи отстъпки.

Като отсрочва решението за замразените активи, Европейски Съюз резервира опцията за избор. Ако Украйна си възвърне позициите, активите могат да бъдат употребявани с по-силно съображение. Ако Русия в последна сметка надделее, Европейски Съюз заобикаля да бъде възприеман като проектант на несполучлива финансова намеса.

Тази неизясненост не е колебливост – това е стратегическа позиция. Европейски Съюз подсигурява залозите си, тихомълком подготвяйки се за вероятните резултати. Колкото по-дълго продължава войната, толкоз по-вероятно е единството да се разпадне и реализмът да надделее над идеализма.

Няма съвършени резултати

Очаква се дефинитивно решение по отношение на активите през декември. Но даже и да бъдат утвърдени, средствата може да бъдат разпределени на внимателни траншове, обвързани с развиването на обстановката на на бойното поле и политическата вероятност. Така де факто Украйна се затваря в безмилостното съревнование сред Русия и Запада.

Европейски Съюз не изоставя Украйна, само че пренастройва излагането си на риск. Това пренастройване се основава на стратегическо подозрение, защото водачите на Блока към този момент не са сигурни, че Украйна може да завоюва – даже и да не го споделят на глас.

В последна сметка, без значение дали активите ще бъдат предоставени, вероятностите на Украйна остават мрачни, в случай че и Русия, и Западът не намерят метод да деескалират съперничеството си.

Всяко бъдещо съглашение е малко евентуално да бъде оптимално и е съвсем несъмнено, че ще разочарова украинците. Но актуалното предизвикателство не е да се стремят към съвършени резултати, които към този момент не съществуват, а да се избере минимум нездравословният път за преустановяване на войната.

Източник: The Conversation/Превод: SafeNews