„Епична ярост“ /Абсолютното зло/
Докато Русия продължава да си освобождава по три-четири пъти едно и също село в Донбас, Тръмп /и Натаняху/ заложиха на хегемонията върху веригите за доставки на енергия…
Войната с Иран не е за енергийните му запаси, а за контрола над петролните коридори, за очистване достъпа на Китай до енергийните пазари. В съпоставяне с Китай, Съединени американски щати са енергийно джудже, а договорите му с Иран и Венецуела, подсигуряваха и водачеството в „ ИИ “ – нещо, което щатите не желаят да позволен.
През тези региони, с повърхност от над 6,5 милиона кв. км /включващ 21 страни – Персийския залив, Червено море, Арабско море, елементи от Индийския океан и Оманския залив/ – минава 90% от международната търговия с нефт. Чрез „ Пети американски флот “, Съединени американски щати обгръща трите жизненоважни стратегически точки: Хормуз, пролива Баб ал-Мандеб и Суецкия канал – така контролът на Съединени американски щати обгръща обвързваните звена за доставка на сила по целия свят.
„ Срутването на фасадата „ Персийския залив като несъмнено леговище за вложения “ ще форсира обезценяването на $ “ – декларира доктор Вихра Павлова в сайта „ www.brodbg.com “.
Така наподобяват нещата с Иран отвън Израел и Нетаняху, отвън Англия и Турция, отвън Шиитския ислям и духовните устои на една антична империя. Тази многовекторност, прави казусът комплициран от десетилетия, а територията на „ Персийския залив “ – жизненоважна, сериозна зона за света. Това дано послужи като отпратка към тематиката за войната, която Израел и Съединени американски щати започнаха против Иран, още веднъж основана на неистина, но този път против себе си имат съперник, който е притежател на цяла цивилизация.
Хората се объркаха от динамичността на събитията, от неналичието на изясненост и правила, от хаоса и неналичието на интернационалните правни субекти и несъмнено, от недостига на логичност, полезности и, каквато и да било, справедливост…
Може би, е добре, преди да задълбочим разбора за присъединяване на Израел, да стартираме с разграничението сред ортодоксалните евреи, които желаят мир и ционистите – превръщащи вярата в националистическа теория. Всъщност, те направиха най-големия подарък за своите врагове, обединявайки ги коренно – създавайки на иранците, най-устойчивия знак на съпротивата. Ислямски нравствен водач, най-влиятелният шиитски водач в света, беше страдалчески погубен по време на свещения месец Рамадан. Въпреки, че са бомбардирани и безусловно измежду руините – милиони са по улиците на Техеран, Машхад, Исфахан и другите огромни градове, в дни на печал и всички подкрепят своята власт в лицето на един новооснован знак – страдалец. Държавен Джихад против „ АБСОЛЮТНОТО ЗЛО “ – Съединени американски щати и Израел..!
Безспорно, това е един неравностоен спор, в който от едната страна стои най-могъщата военна машина в света – американците, дружно с най-силното лоби в света /еврейското/. А от другата страна е хилядолетна страна – цивилизация, която буквално защитава своето право на независимо битие и развиване. Това е главното обръщение, което крещи към всички страни, които желаят да защитят това си право.
Колко ще издържи Иран.?!
Какво ще предприеме и до каква степен е допустимо да ескалира спора?!
Тежки въпроси, с многовекторни отговори и страховити прозрения…
Въпреки големият информационно-разузнавателен капацитет на Съединени американски щати и Израел, все по-убедително се постанова фактът, че беше позволена неточност в разбора и интерпретацията на средата и ситуацията, в която се осъществиха военните дейности. А точно, лъжовната настройка, че „ иранският народ не желае своите ръководещи “. И на база на това /зловещо/ неверно умозаключение, беше дадена „ зелена светлина “ и изпълнена интервенцията по убийството на президента и висш нравствен водач, както и на огромна част от управителния състав на страната. Така бяха основани предпоставки за революция /Майдан, по евроатлантическите стандарти/ и вътрешно събаряне на властта. Но, това би било допустимо, при изискване, че има сериозна маса от народа, която да е стимулирана от тези убийства и е подготвена да извърши тези упования. Тук освен липсва радикалната „ Пета колона “ напазарувани „ жълтопаветници “, дрогирани гей-агитки и паравоенни диверсанти… В 16 милионен Техеран, 3 или 30 000 дисиденти какво са.?! Каква част от обществото биха били ефикасната „ сериозна маса “ другомислещи, способни да се опълчват на близо 100 милионен Иран.?! /И тук е главната огромна неточност!/ „ Епично гневните “ не схващат устоите на духовността, или най-малко не регистрират водещото съображение, което е над всичко останало в Шиитския Ислям. Това е концепцията за мъченичеството и саможертвата.
/Излезе информация и видео на Върховният водач – записано директно преди започването на офанзивите, в което цитира древен текст от Корана /има го и в Библията/ и декларира, че на 86 години за него това е най-върховната чест – да бъде погубен от своите най-големи врагове. Той се принася самичък в жертва, не се скри в бункера. И резултатът, който ескалира от това – американците и ционисткото лоби, както и техните мозъчни и „ ИИ “ анализатори, не съумяха да плануват.
Така се стигна за първи път в новата ни история до оповестяването на Джихад от страна – страна член на Организация на обединените нации! От страна – цивилизация..! Не от формация, не от терористична организация, а от законна страна с хилядолетна история.
Именно в този резултат е огромния пропуск, огромната неточност в разбора. Това ясно пролича от заявките на Тръмп, което незабавно отстрани възможни искания към експертния разбор на списание „ Сигурност “ и нашето ревю за внушения и операции, а точно: В първия ден, Тръмп сподели „ …Ние вършим бърза интервенция. “ В края на втория ден, срокът се промени на четири седмици, в този момент към този момент се приказва за напълно друг период, а министърът /секретарят/ на министерството на войната сподели, че „ …колкото е нужно, толкоз дълго ще продължи “. Тук навлизаме към настоящото положение на войната, което също е част от разбора, предвиждането на вероятното развиване на спора, както и вероятните асиметрични реакции на Иран.
След ескалацията във военнотехническо отношение, продължителността на сблъсъка е в полза на Иран. От позиция, през призмата на джихада, този спор е без конкуренция. Или оцеляват и устоят на натиска, или следва разпад на страната на обособени, дребни територии, образувани на кланов или на фамилен принцип, сигурно овладяни от Израел и Съединени американски щати. Краят на Иран значи завършек на опита за смяна на международния ред. И завършек на Иран значи, че по-късно идва ред на Турция и Русия, тъй като американците ще си отворят пътя към оня исторически „ втори фронт “ на Русия.
Тук е мястото, за една предистория: През 2003 година генерал-майор Мохамад Али Джафари прави разбор на интервенцията против Ирак и установяват, по какъв начин Съединени американски щати обезглавяват централизираната командна конструкция на Саддам Хюсеин за три седмици! Следва разпад. Години наред по-късно, той прекарва в Центъра за стратегически проучвания на ИРГК с съществена задача – да се проектира военна архитектура, която в никакъв случай не може да бъде обезглавена! През 2007 година той е назначен за пълководец на ИРГК и преструктурира цялата иранска войска в 31 самостоятелни районни зони, всяко с самостоятелен щаб, командване и надзор, арсенали от ракети и дронове, въоръжение и складирани муниции с авансово делегирани пълномощия за изстрелване, флотилии от бързоходни лодки, интегрирани милиции Басидж, и запечатани заповеди за изключителни обстановки. Доктрината е построена за един сюжет: гибелта на Върховния водач. Тя не е била предопределена да печели. Тя е била предопределена да направи загубата невъзможна. Джафари е изучавал по какъв начин централизираните армии умират. Той е основал такава, която не може да почине.
Този сюжет се случи на 28 февруари 2026 година Доктрината се задейства в границите на часове. Оттогава тя продължава да работи.
Не знам дали се осъзнава мащабът, с който работи Иран. Най-ужасяващият сюжет за щатите, не са даже ракетните установки, забележими от спътниците.
„ Истинската опасност се крие в трюмовете на товарни кораби, скрито прекосявали през морските пътища. През януари 2025 година, когато вниманието на света беше ориентирано към дипломатически борби, два ирански кораба се впуснаха в странствуване, което ще остане в историята на военната логистика.
Над хиляда тона натриев перхлорат, натоварени в Китай, бяха предопределени за Иран. За непосветените това е просто химикал. За военните това е виталната мощ на войната. Тази суровина се употребява за производството на амониев перхлорат, основата на твърдото ракетно гориво. Хиляда тона не е просто запас. Това е способността да се създават ракети на поточна линия, без да се тормозят от блокади и наказания. Това е горивото за хиляди крилати ракети, които към този момент биха могли да бъдат ориентирани към американски бази в района. “ – показа Яков Кедми, в настоящо изявление, като приключва с извода: „ …Иран към този момент не е просто районен състезател. Той се е трансформирал в цитадела, подсилена от съветското небе и китайската стомана, готова да отговори на всяка експанзия по метод, който ще накара американските адмирали да съжаляват за деня, в който са решили да доведат самолетоносачите си до крайбрежията на Иран… “
Сега Съединени американски щати и Израел, привикнали да се бият с софтуерно по-слаби съперници, се озоваха в типичен капан. Разкрития от течове на информация и известия в западните медии, както и от обществени групи, които в това време Израел забрани, рисуват картина на цялостен неуспех на Съединени американски щати разузнаването и Израел.
Времето за реакция на Иран беше не повече от час и половина, т.е. незабавно. Нямаше вакум за предаване на властта, за какъвто приказват някои псевдоексперти. Не беше нужно никакво софтуерно време, комплицираната военно система да мине на военни релси. В рамките на 48 часа, Иран порази всяка една американска военна база в Близкия изток – общо над 27 обекта. Няма подобен казус до през днешния ден в света, никой до момента, не е успявал да удари толкоз американски обекти по едно и също време, в разнообразни страни. Успяха да поразят, очевидно осезателно и самолетоносача „ Ейбрахам Линкълн “, който незабавно беше изтеглен надалеч в Индийския океан, отвън обсега на бойните качества на „ ОТР “. Разрушиха един от най-модерните американски радари за ранно уведомяване. Тактиката през първите дни беше фокусирана върху радарните системи в другите бази, както и във военноморските бази, които служат за съгласуваност, ориентиране, поддръжка и за доставяне на флота. Това приказва за доста явен и ефикасен проект, който сполучливо се осъществя в този подтекст на очистване на командния състав. В противоположен случай, ликвидирането на командния състав на Иран щеше да докара до колапс. А това не се случи. Опитът на Съединени американски щати и Израел да решат „ близкоизточния проблем “ посредством директна военна експанзия и промяна на режима в Техеран, се трансформира в бумеранг с исторически последствия. Резултатите през днешния ден, освен не реализираха проектирания безпорядък в Иран – те провокираха невиждана консолидация в ислямския свят.
Политика
Забележете, че всеки удар на Иран, всеки удар е прецизен. Това не може да се случи без целеуказване от навигационни системи и спътници, съгласуване на полети и траектории. Изводът е еднопосочен – Иран разполага с достъп до /китайските?!/ сателитни запаси, в това число и прехвърлянето на информацията се реализира през галактическа логистика. И това са „ изненадващи “ качества на Иран, които потвърждават, че Иран не е самичък и тези качества им разрешават да вършат това, което виждаме сега.
Блокирането на Ормузкия пролив и по-късно, затварянето на Баб ел-Мандеб, което на процедура, би означавало – 30-40% от международната стопанска система спира… Това си е стратегически удар и при неналичието на нуклеарно оръжие, това за Иран е техният аналог. Изводът е нечовечен – Иран е в положение самосиндикално да спре международната стопанска система!
Иран унищожи радарите и огромна част от логистичната и административната инфраструктура на пристанището в Бахрейн. Пети американски флот в Бахрейн е гръбнакът на районната военна надмощие на щатите /над 90% обезпечава цялостната осведомителна база данни, връзки за война, разузнаване, морска логистика, …/
Иран прави опит да измъкне морските пътища, граничещи с Персийския залив отдолу под носа на американските самолетоносачи и да ги сложи под собствен надзор. /Това, което в действителност е значимо и за Русия – отворени морски експортни направления./
Ако успее, Техеран коренно ще промени геополитическата настройка и геофинансовата архитектура. Унищожаването или блокирането дейностите на Пети флот ще сведе до най-малко способността на САЩ/Израел да оперират дейно в залива, което би било невиждана военна злополука за янките…
Коридорът на Тръмп за „ интернационален мир и разцвет “ през Южен Кавказ /който би трябвало да свърже Туркменистан и другите страни от Централна Азия с Азербайджан и да реконфигурира енергийната карта на Евразия/ – ще бъде неодобрен.
Индия ще бъде принудена да се върне към, /и да остане с…/ вноса на съветски нефт, като е доста евентуално да отпаднат и глобите против Русия.
Селективното затваряне на Ормузкия проход в продължение на месеци, ще взриви хаоса на европейските пазари на газ и ще провокира непредвидима рецесия на пазара.
Преди да тълкуваме опциите за развиване на спора, както военно механически, стопански, а по този начин също и геополитически, нужно е да погледнем деликатно и в един различен вектор. А, точно, представете си какво би се случило в случай че Иран капитулира и падне.?!
За кого биха били най – огромните изгоди – знаем! Най-големите загуби ще бъдат, първо за Китай, а по-късно за Русия – това са „ огромните губещи “. Но това няма да избави международната стопанска система от провал и тематиката е за запасите от нефт и снабдяването на цялата логистична верига.
Беше извадена от строя най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия, по-късно в Катар, от строя бе извадена рафинерия Фуджейра, в ОАЕ. Бойните единици, с които унищожават тези рафинерии са за няколко хиляди $, а унищожават инфраструктура за милиарди. Следва веригата на транспорт и превоз, с което нанасят вреди в целия свят за стотици милиарди. На кои страни им стиска да покажат подобен дух и подобен кураж, който демонстрира Иран сега.?! Така, че какъвто и да е като държавна система, победител или губещ войната, Иран е в положение независимо да срине международната стопанска система, даже в случай че жертва себе си. Експертите са безапелационни – да му мисли Европа! А, без „ Лукойл “, изводът е сладкодумен – да му мисли и България!
Обобщавайки събитията към този боен спор и ползвайки разработките на специалистите от колегията на списание „ Сигурност “, както и анализите на доктор Вихра Павлова и Владимир Константинов, едно осведомително военно официално съобщение би изглеждало по този начин:
В ранните дни на взаимните американско-израелски военни операции „ Епична гняв “ в Иран, Въздушните удари на Вашингтон и Тел Авив, обезглавиха религиозното и военно управление на Ислямската република и отчасти разградиха ракетните благоприятни условия на Пасдаран. Сега войната се реалокира от въздуха в морето. Именно в това измерение, във водите на Персийския залив, Иран показва, че държи едни от най-силните си активи. Тук – на остров Харг, където се обработва 90% от износа на нефт на Ислямската република, и най-много в пролива, през който минават над 25% от международния необработен нефт – ще се взема решение ориста на войната.
Промяната на бойното поле е в интерес на Техеран, позволявайки на режима да завоюва време за консолидиране и подсилване на вътрешния си фронт. Чрез блокиране на Ормузкия пролив, да продължи да оказва напън върху международните енергийни пазари и съдружниците на Съединени американски щати, които са подложени на непрекъснати офанзиви.
Тръмп се готви да отговори на иранското предизвикателство с нова ескалация. Вече чудесно вижда, че блокадата на Ормузкия пролив заплашва упоритостта му и по тази причина, в последните часове президентът на Съединени американски щати разгласи унищожаването на военни цели на остров Харг, уточнявайки, че в случай че свободното мореплаване в пролива не бъде възобновено, ще насочи удара към нефтената инфраструктура на Иран. Този ход, обаче, би имал спомагателни отрицателни последствия освен върху интернационалните енергийни пазари, само че и върху бъдещето на един „ американски “ Иран, след възможен завършек на режима.
„ Уолстрийт Джърнъл “ се опита да оцени самодейностите, които Пентагонът би могъл да приложи, с цел да деблокира и обезпечи действието на Ормузкия пролив. Някои от тях Тръмп публично разгласи, до момента в който за други сега спекулират специалисти.
Кой какъв брой може да издържи. Доколко могат Съединени американски щати да си разрешат дълъг спор. Първо, от позиция на доставките на оръжие и снабдяването на своите бойни елементи. По публични данни /цитираме Ройтерс, които пък цитират Министерството на войната на САЩ/ – „ Локхийд Мартин “ за цялата 2025 година са произвели и доставили 620 броя ракети за „ Пейтриът “. Това е количество, което се изразходва в границите на дни. Тъй като за всяка иранска ракета или дрон, без значение остаряла или нова, отиват най-малко по два броя Противовъздушна отбрана – ракети. Какво се случва, когато стартира ракетен апетит?! А той, очевидно, към този момент е реалност. Ако Съединени американски щати изразходват ракети, които създават за една година в границите на два-три дни, това съгласно специалистите значи, че следва доста „ забавна “ развръзка, в случай че Иран издържи.?! И по тази причина, натискът ще бъде голям върху тях. Затова необмислено ще ударят по базова инфраструктура, банки, пристанища – всичко! Ако в този миг, някой провежда за американците различен боен спор, в някоя друга точка в света /дори интензитет в Украйна/, това води до коренна смяна на салдото. В тази връзка, към този момент се появиха заглавия в разнообразни медии /предимно арабски/, че САЩ загърбват своите съдружници за сметка на въздушната защита на Израел.?! /Де факто, ракетният апетит в тези кралства към този момент се усеща/. Могат ли Съединени американски щати да обезпечат това голямо логистично предизвикателство и снабдително рамо, което сега се простира, /ако включим и Украйна/ – от Северна Европа до Персийския залив. Както удостоверяват анализаторите на сп. „ Сигурност “, в Сайтът „ Flightradar24 “, който наблюдава въздушния трафик, /може да наблюдавате през седмицата/, че най-малко 4-5 транспортни самолета и танкери, летят в посока: от Рамщайн в Германия, през въздушното пространство на Чехия, Унгария, България и стигат до Израел. ...Тоест, занапред следва развиване, непостижимо за прогнози. Иранците са подготвени да стигнат до дъно. Те са в положение на тотална война. За първи път от столетие насам има прокламиране на джихад от законна страна. Така, че дълготрайно – това е загуба за Съединени американски щати. Иран съумя да ликвидира тяхното наличие в Близкия изток. Успя да унищожи Мита, че американска база – дава сигурност! Иран може да бъде изумен – борбата е неравна, само че дълготрайните последици остават за сметка и на Израел – защото успя да отгледа голямо неодобрение против себе си в целия свят. И това не се не помни! А, поглъщайки Иран, Съединени американски щати на процедура, самоубиват себе си…
Днес, Вашингтон в лицето на Американския водач и министъра на защитата Пийт Хегсет дават обещание, че американските военни кораби ще стартират да ескортират петролни танкери и други плавателни съдове, преминаващи през пролива. В няколко изявления, Доналд Тръмп изиска помощ от други страни за осъществяването на проекта си. Засега американският президент се бави, евентуално разколебан от предизвестията на своите специалисти, че иранските военни качества, в действителност биха могли да трансфорат Ормузкия пролив във отмъщение.
Все по-убедително се постанова извода, че възможни „ ескортни интервенции “, проведени от Военноморски сили на Съединени американски щати, биха претендирали месеци и обилни финансови вложения.
…Белият дом обмисля вероятни разновидности, в това число опцията за „ ботуши на земята “, която носи големи опасности от обилни американски загуби, което евентуално американската администрация не би си разрешила, макар налудничавото прелъщение на „ магната – президент “ да преследва това решение. Вероятна е и друга цел – американската сухопътна интервенция за окупацията на остров Харг.
Изглежда, мъчно да се плануват ходовете на Доналд Тръмп, който разчита на своята непредсказуемост – качество, което може да изненада враговете ти, само че и да разочарова сътрудници и другари. Особено при идни избори.
В същото време, събитията в Близкия Изток намират отражение в целия свят, а финансовите загуби доближават непознати равнища.
На този декор, в България предстоят избори и високата летва ни постанова, този път, да надскочим себе си. С пенсионирани шампионки и остарели играчи този скок няма да се състои… Геополитическият скок е още по – центробежен и завлича България в комплициран разлом. В този миг, конюнктурата на международните събития, предопределят стратегическо място на „ Черноморският район “ в сюжети, който го залага в центъра на огромна геополитическа игра. Сценарий, до неотдавна неосъществим или малко евентуален, само че през днешния ден /след събитията в Иран/ съгласно специалисти и анализатори – неминуем! Защо България става основно звено в новата стратегическа настройка и какви опасности и вероятни последици носи този поврат за салдото на силите в Черно море и на Балканите? Този разбор следва, само че както сподели Алексей Воронин – „ …Това не е просто догадка – това е сигнал за допустима промяна на цялата архитектура на сигурността на Черно море. “
сп. „ Сигурност “
Автор: Лазар Мурджев
Войната с Иран не е за енергийните му запаси, а за контрола над петролните коридори, за очистване достъпа на Китай до енергийните пазари. В съпоставяне с Китай, Съединени американски щати са енергийно джудже, а договорите му с Иран и Венецуела, подсигуряваха и водачеството в „ ИИ “ – нещо, което щатите не желаят да позволен.
През тези региони, с повърхност от над 6,5 милиона кв. км /включващ 21 страни – Персийския залив, Червено море, Арабско море, елементи от Индийския океан и Оманския залив/ – минава 90% от международната търговия с нефт. Чрез „ Пети американски флот “, Съединени американски щати обгръща трите жизненоважни стратегически точки: Хормуз, пролива Баб ал-Мандеб и Суецкия канал – така контролът на Съединени американски щати обгръща обвързваните звена за доставка на сила по целия свят.
„ Срутването на фасадата „ Персийския залив като несъмнено леговище за вложения “ ще форсира обезценяването на $ “ – декларира доктор Вихра Павлова в сайта „ www.brodbg.com “.
Така наподобяват нещата с Иран отвън Израел и Нетаняху, отвън Англия и Турция, отвън Шиитския ислям и духовните устои на една антична империя. Тази многовекторност, прави казусът комплициран от десетилетия, а територията на „ Персийския залив “ – жизненоважна, сериозна зона за света. Това дано послужи като отпратка към тематиката за войната, която Израел и Съединени американски щати започнаха против Иран, още веднъж основана на неистина, но този път против себе си имат съперник, който е притежател на цяла цивилизация.
Хората се объркаха от динамичността на събитията, от неналичието на изясненост и правила, от хаоса и неналичието на интернационалните правни субекти и несъмнено, от недостига на логичност, полезности и, каквато и да било, справедливост…
Може би, е добре, преди да задълбочим разбора за присъединяване на Израел, да стартираме с разграничението сред ортодоксалните евреи, които желаят мир и ционистите – превръщащи вярата в националистическа теория. Всъщност, те направиха най-големия подарък за своите врагове, обединявайки ги коренно – създавайки на иранците, най-устойчивия знак на съпротивата. Ислямски нравствен водач, най-влиятелният шиитски водач в света, беше страдалчески погубен по време на свещения месец Рамадан. Въпреки, че са бомбардирани и безусловно измежду руините – милиони са по улиците на Техеран, Машхад, Исфахан и другите огромни градове, в дни на печал и всички подкрепят своята власт в лицето на един новооснован знак – страдалец. Държавен Джихад против „ АБСОЛЮТНОТО ЗЛО “ – Съединени американски щати и Израел..!
Безспорно, това е един неравностоен спор, в който от едната страна стои най-могъщата военна машина в света – американците, дружно с най-силното лоби в света /еврейското/. А от другата страна е хилядолетна страна – цивилизация, която буквално защитава своето право на независимо битие и развиване. Това е главното обръщение, което крещи към всички страни, които желаят да защитят това си право.
Колко ще издържи Иран.?!
Какво ще предприеме и до каква степен е допустимо да ескалира спора?!
Тежки въпроси, с многовекторни отговори и страховити прозрения…
Въпреки големият информационно-разузнавателен капацитет на Съединени американски щати и Израел, все по-убедително се постанова фактът, че беше позволена неточност в разбора и интерпретацията на средата и ситуацията, в която се осъществиха военните дейности. А точно, лъжовната настройка, че „ иранският народ не желае своите ръководещи “. И на база на това /зловещо/ неверно умозаключение, беше дадена „ зелена светлина “ и изпълнена интервенцията по убийството на президента и висш нравствен водач, както и на огромна част от управителния състав на страната. Така бяха основани предпоставки за революция /Майдан, по евроатлантическите стандарти/ и вътрешно събаряне на властта. Но, това би било допустимо, при изискване, че има сериозна маса от народа, която да е стимулирана от тези убийства и е подготвена да извърши тези упования. Тук освен липсва радикалната „ Пета колона “ напазарувани „ жълтопаветници “, дрогирани гей-агитки и паравоенни диверсанти… В 16 милионен Техеран, 3 или 30 000 дисиденти какво са.?! Каква част от обществото биха били ефикасната „ сериозна маса “ другомислещи, способни да се опълчват на близо 100 милионен Иран.?! /И тук е главната огромна неточност!/ „ Епично гневните “ не схващат устоите на духовността, или най-малко не регистрират водещото съображение, което е над всичко останало в Шиитския Ислям. Това е концепцията за мъченичеството и саможертвата.
/Излезе информация и видео на Върховният водач – записано директно преди започването на офанзивите, в което цитира древен текст от Корана /има го и в Библията/ и декларира, че на 86 години за него това е най-върховната чест – да бъде погубен от своите най-големи врагове. Той се принася самичък в жертва, не се скри в бункера. И резултатът, който ескалира от това – американците и ционисткото лоби, както и техните мозъчни и „ ИИ “ анализатори, не съумяха да плануват.
Така се стигна за първи път в новата ни история до оповестяването на Джихад от страна – страна член на Организация на обединените нации! От страна – цивилизация..! Не от формация, не от терористична организация, а от законна страна с хилядолетна история.
Именно в този резултат е огромния пропуск, огромната неточност в разбора. Това ясно пролича от заявките на Тръмп, което незабавно отстрани възможни искания към експертния разбор на списание „ Сигурност “ и нашето ревю за внушения и операции, а точно: В първия ден, Тръмп сподели „ …Ние вършим бърза интервенция. “ В края на втория ден, срокът се промени на четири седмици, в този момент към този момент се приказва за напълно друг период, а министърът /секретарят/ на министерството на войната сподели, че „ …колкото е нужно, толкоз дълго ще продължи “. Тук навлизаме към настоящото положение на войната, което също е част от разбора, предвиждането на вероятното развиване на спора, както и вероятните асиметрични реакции на Иран.
След ескалацията във военнотехническо отношение, продължителността на сблъсъка е в полза на Иран. От позиция, през призмата на джихада, този спор е без конкуренция. Или оцеляват и устоят на натиска, или следва разпад на страната на обособени, дребни територии, образувани на кланов или на фамилен принцип, сигурно овладяни от Израел и Съединени американски щати. Краят на Иран значи завършек на опита за смяна на международния ред. И завършек на Иран значи, че по-късно идва ред на Турция и Русия, тъй като американците ще си отворят пътя към оня исторически „ втори фронт “ на Русия.
Тук е мястото, за една предистория: През 2003 година генерал-майор Мохамад Али Джафари прави разбор на интервенцията против Ирак и установяват, по какъв начин Съединени американски щати обезглавяват централизираната командна конструкция на Саддам Хюсеин за три седмици! Следва разпад. Години наред по-късно, той прекарва в Центъра за стратегически проучвания на ИРГК с съществена задача – да се проектира военна архитектура, която в никакъв случай не може да бъде обезглавена! През 2007 година той е назначен за пълководец на ИРГК и преструктурира цялата иранска войска в 31 самостоятелни районни зони, всяко с самостоятелен щаб, командване и надзор, арсенали от ракети и дронове, въоръжение и складирани муниции с авансово делегирани пълномощия за изстрелване, флотилии от бързоходни лодки, интегрирани милиции Басидж, и запечатани заповеди за изключителни обстановки. Доктрината е построена за един сюжет: гибелта на Върховния водач. Тя не е била предопределена да печели. Тя е била предопределена да направи загубата невъзможна. Джафари е изучавал по какъв начин централизираните армии умират. Той е основал такава, която не може да почине.
Този сюжет се случи на 28 февруари 2026 година Доктрината се задейства в границите на часове. Оттогава тя продължава да работи.
Не знам дали се осъзнава мащабът, с който работи Иран. Най-ужасяващият сюжет за щатите, не са даже ракетните установки, забележими от спътниците.
„ Истинската опасност се крие в трюмовете на товарни кораби, скрито прекосявали през морските пътища. През януари 2025 година, когато вниманието на света беше ориентирано към дипломатически борби, два ирански кораба се впуснаха в странствуване, което ще остане в историята на военната логистика.
Над хиляда тона натриев перхлорат, натоварени в Китай, бяха предопределени за Иран. За непосветените това е просто химикал. За военните това е виталната мощ на войната. Тази суровина се употребява за производството на амониев перхлорат, основата на твърдото ракетно гориво. Хиляда тона не е просто запас. Това е способността да се създават ракети на поточна линия, без да се тормозят от блокади и наказания. Това е горивото за хиляди крилати ракети, които към този момент биха могли да бъдат ориентирани към американски бази в района. “ – показа Яков Кедми, в настоящо изявление, като приключва с извода: „ …Иран към този момент не е просто районен състезател. Той се е трансформирал в цитадела, подсилена от съветското небе и китайската стомана, готова да отговори на всяка експанзия по метод, който ще накара американските адмирали да съжаляват за деня, в който са решили да доведат самолетоносачите си до крайбрежията на Иран… “
Сега Съединени американски щати и Израел, привикнали да се бият с софтуерно по-слаби съперници, се озоваха в типичен капан. Разкрития от течове на информация и известия в западните медии, както и от обществени групи, които в това време Израел забрани, рисуват картина на цялостен неуспех на Съединени американски щати разузнаването и Израел.
Времето за реакция на Иран беше не повече от час и половина, т.е. незабавно. Нямаше вакум за предаване на властта, за какъвто приказват някои псевдоексперти. Не беше нужно никакво софтуерно време, комплицираната военно система да мине на военни релси. В рамките на 48 часа, Иран порази всяка една американска военна база в Близкия изток – общо над 27 обекта. Няма подобен казус до през днешния ден в света, никой до момента, не е успявал да удари толкоз американски обекти по едно и също време, в разнообразни страни. Успяха да поразят, очевидно осезателно и самолетоносача „ Ейбрахам Линкълн “, който незабавно беше изтеглен надалеч в Индийския океан, отвън обсега на бойните качества на „ ОТР “. Разрушиха един от най-модерните американски радари за ранно уведомяване. Тактиката през първите дни беше фокусирана върху радарните системи в другите бази, както и във военноморските бази, които служат за съгласуваност, ориентиране, поддръжка и за доставяне на флота. Това приказва за доста явен и ефикасен проект, който сполучливо се осъществя в този подтекст на очистване на командния състав. В противоположен случай, ликвидирането на командния състав на Иран щеше да докара до колапс. А това не се случи. Опитът на Съединени американски щати и Израел да решат „ близкоизточния проблем “ посредством директна военна експанзия и промяна на режима в Техеран, се трансформира в бумеранг с исторически последствия. Резултатите през днешния ден, освен не реализираха проектирания безпорядък в Иран – те провокираха невиждана консолидация в ислямския свят.
Политика
Забележете, че всеки удар на Иран, всеки удар е прецизен. Това не може да се случи без целеуказване от навигационни системи и спътници, съгласуване на полети и траектории. Изводът е еднопосочен – Иран разполага с достъп до /китайските?!/ сателитни запаси, в това число и прехвърлянето на информацията се реализира през галактическа логистика. И това са „ изненадващи “ качества на Иран, които потвърждават, че Иран не е самичък и тези качества им разрешават да вършат това, което виждаме сега.
Блокирането на Ормузкия пролив и по-късно, затварянето на Баб ел-Мандеб, което на процедура, би означавало – 30-40% от международната стопанска система спира… Това си е стратегически удар и при неналичието на нуклеарно оръжие, това за Иран е техният аналог. Изводът е нечовечен – Иран е в положение самосиндикално да спре международната стопанска система!
Иран унищожи радарите и огромна част от логистичната и административната инфраструктура на пристанището в Бахрейн. Пети американски флот в Бахрейн е гръбнакът на районната военна надмощие на щатите /над 90% обезпечава цялостната осведомителна база данни, връзки за война, разузнаване, морска логистика, …/
Иран прави опит да измъкне морските пътища, граничещи с Персийския залив отдолу под носа на американските самолетоносачи и да ги сложи под собствен надзор. /Това, което в действителност е значимо и за Русия – отворени морски експортни направления./
Ако успее, Техеран коренно ще промени геополитическата настройка и геофинансовата архитектура. Унищожаването или блокирането дейностите на Пети флот ще сведе до най-малко способността на САЩ/Израел да оперират дейно в залива, което би било невиждана военна злополука за янките…
Коридорът на Тръмп за „ интернационален мир и разцвет “ през Южен Кавказ /който би трябвало да свърже Туркменистан и другите страни от Централна Азия с Азербайджан и да реконфигурира енергийната карта на Евразия/ – ще бъде неодобрен.
Индия ще бъде принудена да се върне към, /и да остане с…/ вноса на съветски нефт, като е доста евентуално да отпаднат и глобите против Русия.
Селективното затваряне на Ормузкия проход в продължение на месеци, ще взриви хаоса на европейските пазари на газ и ще провокира непредвидима рецесия на пазара.
Преди да тълкуваме опциите за развиване на спора, както военно механически, стопански, а по този начин също и геополитически, нужно е да погледнем деликатно и в един различен вектор. А, точно, представете си какво би се случило в случай че Иран капитулира и падне.?!
За кого биха били най – огромните изгоди – знаем! Най-големите загуби ще бъдат, първо за Китай, а по-късно за Русия – това са „ огромните губещи “. Но това няма да избави международната стопанска система от провал и тематиката е за запасите от нефт и снабдяването на цялата логистична верига.
Беше извадена от строя най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия, по-късно в Катар, от строя бе извадена рафинерия Фуджейра, в ОАЕ. Бойните единици, с които унищожават тези рафинерии са за няколко хиляди $, а унищожават инфраструктура за милиарди. Следва веригата на транспорт и превоз, с което нанасят вреди в целия свят за стотици милиарди. На кои страни им стиска да покажат подобен дух и подобен кураж, който демонстрира Иран сега.?! Така, че какъвто и да е като държавна система, победител или губещ войната, Иран е в положение независимо да срине международната стопанска система, даже в случай че жертва себе си. Експертите са безапелационни – да му мисли Европа! А, без „ Лукойл “, изводът е сладкодумен – да му мисли и България!
Обобщавайки събитията към този боен спор и ползвайки разработките на специалистите от колегията на списание „ Сигурност “, както и анализите на доктор Вихра Павлова и Владимир Константинов, едно осведомително военно официално съобщение би изглеждало по този начин:
В ранните дни на взаимните американско-израелски военни операции „ Епична гняв “ в Иран, Въздушните удари на Вашингтон и Тел Авив, обезглавиха религиозното и военно управление на Ислямската република и отчасти разградиха ракетните благоприятни условия на Пасдаран. Сега войната се реалокира от въздуха в морето. Именно в това измерение, във водите на Персийския залив, Иран показва, че държи едни от най-силните си активи. Тук – на остров Харг, където се обработва 90% от износа на нефт на Ислямската република, и най-много в пролива, през който минават над 25% от международния необработен нефт – ще се взема решение ориста на войната.
Промяната на бойното поле е в интерес на Техеран, позволявайки на режима да завоюва време за консолидиране и подсилване на вътрешния си фронт. Чрез блокиране на Ормузкия пролив, да продължи да оказва напън върху международните енергийни пазари и съдружниците на Съединени американски щати, които са подложени на непрекъснати офанзиви.
Тръмп се готви да отговори на иранското предизвикателство с нова ескалация. Вече чудесно вижда, че блокадата на Ормузкия пролив заплашва упоритостта му и по тази причина, в последните часове президентът на Съединени американски щати разгласи унищожаването на военни цели на остров Харг, уточнявайки, че в случай че свободното мореплаване в пролива не бъде възобновено, ще насочи удара към нефтената инфраструктура на Иран. Този ход, обаче, би имал спомагателни отрицателни последствия освен върху интернационалните енергийни пазари, само че и върху бъдещето на един „ американски “ Иран, след възможен завършек на режима.
„ Уолстрийт Джърнъл “ се опита да оцени самодейностите, които Пентагонът би могъл да приложи, с цел да деблокира и обезпечи действието на Ормузкия пролив. Някои от тях Тръмп публично разгласи, до момента в който за други сега спекулират специалисти.
Кой какъв брой може да издържи. Доколко могат Съединени американски щати да си разрешат дълъг спор. Първо, от позиция на доставките на оръжие и снабдяването на своите бойни елементи. По публични данни /цитираме Ройтерс, които пък цитират Министерството на войната на САЩ/ – „ Локхийд Мартин “ за цялата 2025 година са произвели и доставили 620 броя ракети за „ Пейтриът “. Това е количество, което се изразходва в границите на дни. Тъй като за всяка иранска ракета или дрон, без значение остаряла или нова, отиват най-малко по два броя Противовъздушна отбрана – ракети. Какво се случва, когато стартира ракетен апетит?! А той, очевидно, към този момент е реалност. Ако Съединени американски щати изразходват ракети, които създават за една година в границите на два-три дни, това съгласно специалистите значи, че следва доста „ забавна “ развръзка, в случай че Иран издържи.?! И по тази причина, натискът ще бъде голям върху тях. Затова необмислено ще ударят по базова инфраструктура, банки, пристанища – всичко! Ако в този миг, някой провежда за американците различен боен спор, в някоя друга точка в света /дори интензитет в Украйна/, това води до коренна смяна на салдото. В тази връзка, към този момент се появиха заглавия в разнообразни медии /предимно арабски/, че САЩ загърбват своите съдружници за сметка на въздушната защита на Израел.?! /Де факто, ракетният апетит в тези кралства към този момент се усеща/. Могат ли Съединени американски щати да обезпечат това голямо логистично предизвикателство и снабдително рамо, което сега се простира, /ако включим и Украйна/ – от Северна Европа до Персийския залив. Както удостоверяват анализаторите на сп. „ Сигурност “, в Сайтът „ Flightradar24 “, който наблюдава въздушния трафик, /може да наблюдавате през седмицата/, че най-малко 4-5 транспортни самолета и танкери, летят в посока: от Рамщайн в Германия, през въздушното пространство на Чехия, Унгария, България и стигат до Израел. ...Тоест, занапред следва развиване, непостижимо за прогнози. Иранците са подготвени да стигнат до дъно. Те са в положение на тотална война. За първи път от столетие насам има прокламиране на джихад от законна страна. Така, че дълготрайно – това е загуба за Съединени американски щати. Иран съумя да ликвидира тяхното наличие в Близкия изток. Успя да унищожи Мита, че американска база – дава сигурност! Иран може да бъде изумен – борбата е неравна, само че дълготрайните последици остават за сметка и на Израел – защото успя да отгледа голямо неодобрение против себе си в целия свят. И това не се не помни! А, поглъщайки Иран, Съединени американски щати на процедура, самоубиват себе си…
Днес, Вашингтон в лицето на Американския водач и министъра на защитата Пийт Хегсет дават обещание, че американските военни кораби ще стартират да ескортират петролни танкери и други плавателни съдове, преминаващи през пролива. В няколко изявления, Доналд Тръмп изиска помощ от други страни за осъществяването на проекта си. Засега американският президент се бави, евентуално разколебан от предизвестията на своите специалисти, че иранските военни качества, в действителност биха могли да трансфорат Ормузкия пролив във отмъщение.
Все по-убедително се постанова извода, че възможни „ ескортни интервенции “, проведени от Военноморски сили на Съединени американски щати, биха претендирали месеци и обилни финансови вложения.
…Белият дом обмисля вероятни разновидности, в това число опцията за „ ботуши на земята “, която носи големи опасности от обилни американски загуби, което евентуално американската администрация не би си разрешила, макар налудничавото прелъщение на „ магната – президент “ да преследва това решение. Вероятна е и друга цел – американската сухопътна интервенция за окупацията на остров Харг.
Изглежда, мъчно да се плануват ходовете на Доналд Тръмп, който разчита на своята непредсказуемост – качество, което може да изненада враговете ти, само че и да разочарова сътрудници и другари. Особено при идни избори.
В същото време, събитията в Близкия Изток намират отражение в целия свят, а финансовите загуби доближават непознати равнища.
На този декор, в България предстоят избори и високата летва ни постанова, този път, да надскочим себе си. С пенсионирани шампионки и остарели играчи този скок няма да се състои… Геополитическият скок е още по – центробежен и завлича България в комплициран разлом. В този миг, конюнктурата на международните събития, предопределят стратегическо място на „ Черноморският район “ в сюжети, който го залага в центъра на огромна геополитическа игра. Сценарий, до неотдавна неосъществим или малко евентуален, само че през днешния ден /след събитията в Иран/ съгласно специалисти и анализатори – неминуем! Защо България става основно звено в новата стратегическа настройка и какви опасности и вероятни последици носи този поврат за салдото на силите в Черно море и на Балканите? Този разбор следва, само че както сподели Алексей Воронин – „ …Това не е просто догадка – това е сигнал за допустима промяна на цялата архитектура на сигурността на Черно море. “
сп. „ Сигурност “
Автор: Лазар Мурджев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ