&format=webp)
Информационната война: Как социалните мрежи се превърнаха в ключово оръжие в конфликта между Израел и Иран
Докато ракети падат над Израел и Иран, втори фронт се разпростира не къде да е, а в онлайн пространството. Главните герои на това онлайн полесражение, естествено, са шпионажът, цензурата, пропагандата и дезинформацията, а цифровите канали към този момент не са просто инструмент за връзка, а едно от най-важните оръжия.
Ограниченията, блокадите и военните заповеди от последните седмици ясно демонстрират, че интернет е новата линия на конфликт.
На 7 октомври 2023 година, по време на офанзивата на „ Хамас “ против Израел, един от обектите на нахлуване е военната база Нахал Оз. Разследване, оповестено през март, разкрива, че нападателите са употребявали обществени постове на израелски бойци в обществените мрежи, с цел да картографират базата и да възнамеряват офанзивата.
Оттогава насам изображения от военни обекти са строго неразрешени.
Израелските бойци нямат право да разгласяват нищо от служебните си пространства, в това число фотоси от церемонии или събития с цивилни. Целта – да не се дава неволна информация на врага.
„ Геотагването – прибавяне на координати към фотоси и видеа – е изключително сензитивен развой, който може да разкрие местоположението на военни елементи или уязвими цивилни “, отбелязва разбор на Станфордския университет. „ Социалните мрежи са нож с две остриета – за едни наподобяват като избавителен пояс, само че за други – източник на разследваща информация. “
Тази сряда военният цензор на Израел, бригаден военачалник Коби Манделблит, разгласи, че всякакво наличие, обвързвано с местоположението на удари – без значение дали е в чат, блог или обществена мрежа – би трябвало да бъде авансово утвърдено. В противоположен случай нарушителите подлежат на правосъдно гонене.
В Иран, където цифровата цензура е дългогодишна процедура, рестриктивните мерки навлизат в нови територии. Революционната армия предизвестява, че всеки, който обменя информация, възприемана като поддръжка за Израел, ще бъде осъден по най-тежкия метод.
„ Максималната глоба в този подтекст е сигурно смъртна присъда “, разяснява Бабак Камияр, началник на персийската редакция на Euronews.
Държавната телевизия в Иран даже приканва жителите да изтрият WhatsApp от устройствата си с изказванието, че приложението споделя данни с Израел. От WhatsApp обаче отхвърлят тези изказвания, като декларират, че нито наблюдават локации, нито нарушават криптирането на известията.
Приложението и Гугъл Play са блокирани в Иран още през 2022 година след гибелта на 22-годишната Махса Амини в ареста, а достъпът е възобновен едвам в края на 2024 година
Но обществените мрежи не се употребяват единствено за шпионаж – те също по този начин са съвършеният политически датчик.
„ Да можеш да следиш наличието в обществените мрежи е стратегически актив. Това е като мигновена форма на социологическо изследване “, изяснява проф. Филип Сийб от USC Annenberg пред Euronews.
„ Можеш да усетиш настроенията – поддържат ли хората държавното управление, или отдръпват доверието си? “
Израелските управляващи деликатно наблюдават обстановката. В събота мъж е задържан за обява с иранското знаме, емотикон за привет и известие в поддръжка на Иран. Само ден по-късно министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир дава обещание нулева приемливост към всевъзможни „ изрази на наслада “ във връзка иранските офанзиви.
„ Ако бях на мястото на Доналд Тръмп, деликатно щях да проследявам всичко това “, споделя Сийб. „ Нетаняху може би ще изиска още оръжия от Съединени американски щати. Но има ли действителна социална поддръжка в Израел? Това е въпросът. “
Информационната война
„ Истината е първата жертва на всяка една война “, припомня доктор Сахар Хамис, доцент по връзки в Университета на Мериленд. Според нея, същата динамичност, която се следи в предходните спорове в Газа, още веднъж се разиграва – обществените мрежи се трансформират в главен източник на информация, както и на дезинформация.
Фалшиви преводи на изявления на израелски водачи, AI-генерирани изображения на гърмежи, подвеждащи видеа, извадени отвън подтекст – всичко това се употребява в битката за надзор над „ сюжета “.
„ Да спечелиш осведомителната война е съвсем толкоз значимо, колкото и да спечелиш действителната “, споделя Хамис.
Още през 2023 година Израел демонстрира цифровото си преимущество. В рамките на психическа акция, външното министерство заплаща за реклами с графично наличие, прочувствен език и даже видео, генерирано с изкуствен интелект. Някои от тези реклами са свалени от Гугъл поради нарушавания на разпоредбите за принуждение.
Euronews Arabic наблюдава серия от подправени истории – от офанзива против постройка на Мосад до удари по рафинерията в Хайфа или иранска Противовъздушна отбрана, която смъква два израелски самолета. Всички тези „ вести “ се оказват… просто фрагменти от видеоигри.
Но цензурата в Иран от дълго време е налице. През 2019 година, по време на всеобщи митинги, управляващите вкарват шестдневно национално затъмнение. То съответствува с тежко потушаване на демонстрациите, в които умират над 100 души.
Сега, на фона на напрежението с Израел, Иран още веднъж блокира достъпа. Миналата сряда страната изпадна в 12-часов цифров мрак, съгласно данни на NetBlocks.
„ Официално обяснението беше, че се прави поради потребността от киберотбрана “, споделя Амир Рашиди, шеф по цифрова сигурност в Miaan Group. „ Но офанзивите по този начин или другояче не престават. Това опрощение не устоя. “
Проблемът е освен политически, само че и логистичен.
„ Хората търсят различни направления за бягство, гледат Гугъл Maps – и той не работи. Намират се в нищото, без гориво и без вода “, прибавя Рашиди.
Ограниченията, блокадите и военните заповеди от последните седмици ясно демонстрират, че интернет е новата линия на конфликт.
На 7 октомври 2023 година, по време на офанзивата на „ Хамас “ против Израел, един от обектите на нахлуване е военната база Нахал Оз. Разследване, оповестено през март, разкрива, че нападателите са употребявали обществени постове на израелски бойци в обществените мрежи, с цел да картографират базата и да възнамеряват офанзивата.
Оттогава насам изображения от военни обекти са строго неразрешени.
Израелските бойци нямат право да разгласяват нищо от служебните си пространства, в това число фотоси от церемонии или събития с цивилни. Целта – да не се дава неволна информация на врага.
„ Геотагването – прибавяне на координати към фотоси и видеа – е изключително сензитивен развой, който може да разкрие местоположението на военни елементи или уязвими цивилни “, отбелязва разбор на Станфордския университет. „ Социалните мрежи са нож с две остриета – за едни наподобяват като избавителен пояс, само че за други – източник на разследваща информация. “
Тази сряда военният цензор на Израел, бригаден военачалник Коби Манделблит, разгласи, че всякакво наличие, обвързвано с местоположението на удари – без значение дали е в чат, блог или обществена мрежа – би трябвало да бъде авансово утвърдено. В противоположен случай нарушителите подлежат на правосъдно гонене.
В Иран, където цифровата цензура е дългогодишна процедура, рестриктивните мерки навлизат в нови територии. Революционната армия предизвестява, че всеки, който обменя информация, възприемана като поддръжка за Израел, ще бъде осъден по най-тежкия метод.
„ Максималната глоба в този подтекст е сигурно смъртна присъда “, разяснява Бабак Камияр, началник на персийската редакция на Euronews.
Държавната телевизия в Иран даже приканва жителите да изтрият WhatsApp от устройствата си с изказванието, че приложението споделя данни с Израел. От WhatsApp обаче отхвърлят тези изказвания, като декларират, че нито наблюдават локации, нито нарушават криптирането на известията.
Приложението и Гугъл Play са блокирани в Иран още през 2022 година след гибелта на 22-годишната Махса Амини в ареста, а достъпът е възобновен едвам в края на 2024 година
Но обществените мрежи не се употребяват единствено за шпионаж – те също по този начин са съвършеният политически датчик.
„ Да можеш да следиш наличието в обществените мрежи е стратегически актив. Това е като мигновена форма на социологическо изследване “, изяснява проф. Филип Сийб от USC Annenberg пред Euronews.
„ Можеш да усетиш настроенията – поддържат ли хората държавното управление, или отдръпват доверието си? “
Израелските управляващи деликатно наблюдават обстановката. В събота мъж е задържан за обява с иранското знаме, емотикон за привет и известие в поддръжка на Иран. Само ден по-късно министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир дава обещание нулева приемливост към всевъзможни „ изрази на наслада “ във връзка иранските офанзиви.
„ Ако бях на мястото на Доналд Тръмп, деликатно щях да проследявам всичко това “, споделя Сийб. „ Нетаняху може би ще изиска още оръжия от Съединени американски щати. Но има ли действителна социална поддръжка в Израел? Това е въпросът. “
Информационната война
„ Истината е първата жертва на всяка една война “, припомня доктор Сахар Хамис, доцент по връзки в Университета на Мериленд. Според нея, същата динамичност, която се следи в предходните спорове в Газа, още веднъж се разиграва – обществените мрежи се трансформират в главен източник на информация, както и на дезинформация.
Фалшиви преводи на изявления на израелски водачи, AI-генерирани изображения на гърмежи, подвеждащи видеа, извадени отвън подтекст – всичко това се употребява в битката за надзор над „ сюжета “.
„ Да спечелиш осведомителната война е съвсем толкоз значимо, колкото и да спечелиш действителната “, споделя Хамис.
Още през 2023 година Израел демонстрира цифровото си преимущество. В рамките на психическа акция, външното министерство заплаща за реклами с графично наличие, прочувствен език и даже видео, генерирано с изкуствен интелект. Някои от тези реклами са свалени от Гугъл поради нарушавания на разпоредбите за принуждение.
Euronews Arabic наблюдава серия от подправени истории – от офанзива против постройка на Мосад до удари по рафинерията в Хайфа или иранска Противовъздушна отбрана, която смъква два израелски самолета. Всички тези „ вести “ се оказват… просто фрагменти от видеоигри.
Но цензурата в Иран от дълго време е налице. През 2019 година, по време на всеобщи митинги, управляващите вкарват шестдневно национално затъмнение. То съответствува с тежко потушаване на демонстрациите, в които умират над 100 души.
Сега, на фона на напрежението с Израел, Иран още веднъж блокира достъпа. Миналата сряда страната изпадна в 12-часов цифров мрак, съгласно данни на NetBlocks.
„ Официално обяснението беше, че се прави поради потребността от киберотбрана “, споделя Амир Рашиди, шеф по цифрова сигурност в Miaan Group. „ Но офанзивите по този начин или другояче не престават. Това опрощение не устоя. “
Проблемът е освен политически, само че и логистичен.
„ Хората търсят различни направления за бягство, гледат Гугъл Maps – и той не работи. Намират се в нищото, без гориво и без вода “, прибавя Рашиди.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ