Докато предишните опити за интегриране на пазарите на електроенергия в

Докато предходните опити за консолидиране на пазарите на електрическа енергия в Югоизточна Европа изглеждаха в застой, в този момент те получиха нова динамичност на фона на груповия напън за участие в Европейски Съюз и задаващото се наказателно мито за CO2. Това разяснява през днешния ден европейското издание Euractiv. Югоизточна Европа – в това число Украйна, Молдова и Грузия – от дълго време се стреми да се причисли към Европейския съюз, което съгласно определения ръководител на Европейската комисия е в „ стратегическите ползи и ползите на Европа за сигурността “. Но на техническо равнище процесът е муден. В продължение на съвсем 20 години основаният във Виена секретариат на Енергийната общественост работи, с цел да приготви енергийните пазари на страни като Черна гора и Албания за интеграция за общия енергиен пазар. Още по тематиката 21 юни 2024 На 3 юли, на годишната неофициална среща, проведена в Баня Лука в Босна и Херцеговина, брюкселски специалисти пристигнаха в града, с цел да прочетат закона пред събралите се министри на енергетиката и околната среда. „ Договарящите се страни са призовани да ускорят транспонирането и използването на Пакета за консолидиране на електрическата енергия без спомагателни забавяния “, заместник-директорът на генерална дирекция  „ Енергия “ на Европейски Съюз Мехтхилд Вьорсдорфер. Всички бъдещи членове на общността бяха пропуснали крайния период през декември 2023 година, с цел да свържат своите енергийни пазари. И въпреки всичко настроението беше оптимистично – частично противоречащо на интуицията, тъй като солидното районно прекъсване на електрозахранването в края на юни концентрира мозъците върху значимостта на интеграцията в мрежата и насърчи по-задълбочено съдействие. На 21 юли токът спря в няколко балкански страни, евентуално заради щета в линията, усложнена от пик на търсенето заради високи температури – оценката на последващото деяние беше добавена към дневния ред на срещата в Баня Лука. За спиранията на тока и енергийните връзки Присъстващите в Баня Лука демонстрираха „ същинска ангажираност “, сподели Артур Лорковски, началник на секретариата, пред Euractiv. Освен спиранията на тока, два съществени фактора са трансформирали динамичността. Първо, всички страни от Енергийната общественост, като се изключи Косово, в този момент водят публични договаряния за присъединение към Европейски Съюз, което дава на предходния неразбираем план „ съответна дестинация “, изясни Лорковски, някогашен полски посланик. Това докара до присъединяване на цялото държавно управление, сходно на правенето на дълготрайните климатични проекти на района (Планове „ Климат и енергетика “ (NECP). „ Това сътвори зрялост, която евентуално не е била налице в предходните стадии “, сподели Лорковски. Украйна показа собствен климатичен проект на 25 юни, а други в района се чакат скоро – до момента в който проектите на повече от 20 страни от Европейски Съюз остават непредадени в точния момент в Брюксел. В същото време митото на Европейски Съюз за CO2 наречено  Механизмът за поправяне на въглеродните граници (Carbon Border Adjustment Mechanism  (CBAM), ще влезе в действие от 2026 година – и неотложно ще глоби износа на електрическа енергия от Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония към Европейски Съюз. Тези страни ще би трябвало да предават милиони евро всяка година на страните от Европейски Съюз под името цени за CO2 излъчвания. Печалбите от експорт на електрическа енергия оказват помощ за поддържане на ниски цени на вътрешния пазар. Тук „ електричеството е човешко право “, изяснява полякът. Регионът може да отблъсне въздействието на CBAM до 2030 година, само че с цел да направи това, те би трябвало да интегрират своите енергийни пазари. Вьорсдорфер също се съгласи, че цената е основен фактор за ускорение на приемането на нужните закони. Очертава се въглероден срив Втората значима точка от дневния ред в Баня Лука беше изправянето на кандидат-членки на Европейски Съюз с основна цена за влизане: строги вътрешни цени на въглеродните излъчвания. Когато страна като Молдова се причисли към Европейски Съюз някъде към 2030 година, ценообразуването на въглеродните излъчвания може да аргументи нейните енергоемки промишлености да претърпят „ въглероден потрес “ и да потънат, притесняват се държавни чиновници, които са изказали своята угриженост пред медията. Но въвеждането на цена на CO2 „ с общата цел за присъединение към ЕСТЕ “ остава „ основен аспект “, изясни Даяна Аконсия, шеф по интернационалните въпроси в отдела по климата на Комисията. Така че задачата е югоизточните стопански системи последователно да се приспособят към ценообразуването на въглеродните излъчвания – на министрите бяха показани три благоприятни условия за избор: цена на CO2 единствено от произвеждане на електроенергия; включват съществени артикули като цимент и стомана, с цел да подхождат на CBAM на ЕС; или въвеждане на цялата скица за търговия. Оценките на въздействието за всеки вид ще бъдат споделени на срещи на заинтригуваните страни на 20 септември и 24 октомври, преди окончателните констатации да бъдат показани на публично съвещание на министрите на 12 декември. Междувременно „ цялостно транспониране “ на рамката за премерване и отчитане – основата непременно на въглеродните излъчвания, съответстваща на условията на Европейски Съюз – би трябвало да продължи, прецизира Аконсия. Свършен факт? Не всички страни от Енергийната общественост са доста щастливи от вероятностите за еквивалентни на Европейски Съюз цени на въглеродните излъчвания след 10 години. „ Честно казано, считаме, че ценообразуването на въглеродните излъчвания като цяло или CBAM не би било належащо на този стадий “, изясни Гетоар Меку, заместник-министър на стопанската система на Косово, добавяйки, че малко промишлености са се преместили в неговата страна – което значи, че рискът от „ приключване на въглерод “ е невисок. Освен това страната му към момента би трябвало да се „ съветва с гражданското общество “ по въпроса, означи Меку, като изиска независимост на деяние от Брюксел. Други се оплакват от натовареността, обвързвана с консолидираното на пазарите на електрическа енергия – всички кандидат-членки на Европейски Съюз бяха помолени да одобряват обновяването на пазара на електрическа енергия в Европейски Съюз от края на 2010 година до края на 2023 г. Да бъдеш помолен да приемеш „ девет наставления и регламенти единствено за една година... до момента в който Европейският съюз ги ползва повече от десетилетие... е несравнимо “, сподели Константин Боросан, държавен секретар по енергетиката на Молдова.