Елена Панина: Как Русия да разиграе турския гамбит
Докато поддържаме Ердоган, ние би трябвало да изработим разновидности, ако съперниците му завоюват. А това значи да се изследват връзките в една коалиция, способна да пристигна на власт, да се разпознават слабостите и споровете на ползи в нея.
Как Русия може да разиграе турския гамбит
Споровете на съветските специалисти за вероятностите на руско-турските връзки, свързани с недобрите вероятности на Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори през май тази година, се основават на съпоставката на изгодите и загубите за Русия от промяната на властта в Турция.
Всички са единомислещи в мнението, че Турция, при каквото и да е държавно управление, е геополитически противник на Русия съвсем когато и да е и във всички райони на света, където има турски и съветски ползи.
Но въпреки всичко има известна разлика сред Ердоган и неговата съпротива и за Русия тази разлика може да е сензитивна.
Ердоган или опозицията: избор сред неприятно и доста неприятно
Всички турски елити са до известна степен проатлантически настроени, разликата сред тях е единствено в степента на упоритост. Ердоган, заради авантюристичния си темперамент, е разпален по концепцията за поощряване на пантюркизма и е подготвен да изнудва Запада за това по цялостен набор от значими за него въпроси.
Неговите съперници построяват политиката си върху други доктрини и по тази причина ще бъдат по-отстъпчиви пред Запада в обезпечаването на неговите ползи.
= Руските управляващи се интересуват на първо място от Ердоган, тъй като, с цел да усили персоналното си значение в очите на Запада, той съумя да блокира Босфора за флота на НАТО по време на съветската СВО в Украйна. Съединени американски щати са доста раздразнени от това и желаят да участват тъкмо в този миг в Черно море. Те имат вяра, че в случай че опозицията на Ердоган пристигна на власт през май, тя ще пренебрегне Конвенцията от Монтрьо и ще разреши наличието на НАТО в Черно море.
Трябва да се има поради, че в този момент Ердоган не пуска НАТО през Босфора не тъй като желае да избави Русия, а тъй като се опасява от принизяването на ролята на турския флот и надлежно намаляването на общото му въздействие.
Шантажът за Ердоган е главен детайл на политиката. Може да се предвижда, че неговите прозападни съперници ще бъдат по-малко склонни към сходна игра. За Русия това е неподходяща обстановка, Босфорът като блокиран за НАТО е доста значим за нея фактор.
= Всяка турска администрация ще бъде дейна в постсъветското пространство. Но по-лошо от Ердоган, тя може да е тази, която в тази активност ще преследва не турски, а британско-американски цели. Тоест от хибрид, основан на мека мощ, експанзията на Турция може да се трансформира в тежка борба.
Ако опозицията победи, Турция може значително да загуби субективността си и да се трансформира в още един антируски трамплин.
Няма подозрение, че това ще докара до повишение на напрежението по югозападната ни граница.
Турция сред Европа и Азия
При този сюжет в Северен Кавказ и Централна Азия прозападна Турция ще ограничи своите неоосмански упоритости и ще отстъпи въздействието си на Съединени американски щати и Европейски Съюз. За Русия това значи свиване на опциите за дипломатическа игра сред центровете на властта, те ще станат по-малко заради отдръпването на Турция от цифрата на играчите.
Това значи, че ще намалее опцията за ситуативни съюзи против главния съперник Съединени американски щати.
Цял набор от световни стратегически въпроси ще висят във въздуха. Какво ще създадат Русия, Китай, Иран и Индия, в случай че новата турска администрация загуби интерес към плана за интернационалния транспортен кулоар Север-Юг?
Как ще се промени световната политика на останалите участници? Ще стане ли по-предпазлива и отстъпчива по отношение на Съединени американски щати? Ще се отрази ли това на темповете на основаване на нови интернационалните институции, които са присъщи за многополюсния свят?
Какви процеси ще стартират в БРИКС? Всичко това не може да не вълнува Москва, Пекин, Техеран и Делхи. Анкара, преследвайки личните си ползи, генерира избран вектор на властта в огромната политика. И този вектор се взема поради в оформленията на други огромни играчи.
Ако той обаче изчезне или отслабне, резултатът също ще се промени. Всеки ще би трябвало да изразходва запаси за адаптиране към новата обстановка. Несъмнено това отклонение на запаси ще бъде употребявано против кандидатите за статут на суверенни центрове на власт.
Ердоган: газ и корупция
Може ли газопроводът " Турски поток " да помогне на Ердоган да завоюва изборите? Освен това Западът посредством Еманюел Макрон към този момент съобщи, че Старият свят няма желание да купува този газ. Напълно допустимо е планът, сходно на " Северен поток 2 ", да попадне в задънена улица.
Но в кратковременен проект, преди изборите, 7 милиарда $, трансферирани от Русия на Турция като нейна вноска за основаването на газовия хъб, ще дадат своята милостиня за Ердоган.
= Земетресението в Турция е изключителна обстановка, случила се прекомерно в точния момент, с цел да устоим на изкушението да обмислим съществено основаните от индивида версии, колкото и вълните от обвинявания в тайни обвинявания да се форсират към сходна интерпретация.
Но в този момент е значимо не по каква причина се е случило, а какво ще последва от това. Западът и опозицията започнаха да събарят Ердоган, употребявайки обвинявания в корупция в жилищното строителство, макар че главните опозиционери участваха в тази корупция на всички нейни стадии и на всички етажи.
Ердоган може да насочи контраобвинения, само че самата тематика не му е от изгода - ще би трябвало да бъде във фокуса на корупционните проблеми, а буци от тази нечистотия сигурно ще се залепят и по турския президент. Затова Ердоган не раздухва тематиката за корупцията и превежда всичко в позитивна вълна - възобновяване на Турция и нейното огромно бъдеще, в случай че бъде избран отново.
Доколко това ще му помогне, не може да се каже сигурно. Той към този момент няма да успее да отсрочи изборите или да стартира репресии против съперниците, опирайки се на корупционната тематика.
Рискове и благоприятни условия за Русия в турския гамбит
Какво би трябвало да направи Русия в такава обстановка? Изводът е явен: да помогне на Ердоган да устои в мярата на своите сили и благоприятни условия, осъзнавайки, че това не е съдружник, а краткотраен ситуационен сателит, и в това време да се приготви за опцията за победа на опозицията в Турция.
По отношение на поддръжката на Ердоган ползите на Русия съответстват с ползите на редица арабски страни. Неслучайно (включително може би по съглашение с Руската федерация) Саудитска Арабия към този момент е превела на Турция 5 милиарда $ под формата на депозит за решение на стопански проблеми.
= Но ние, подкрепяйки Ердоган, би трябвало да изработим разновидности при положение, че съперниците му завоюват. А това значи да се проучат връзките в една коалиция, способна да пристигна на власт, да се разпознават нейните недостатъци, спорове на ползи в нея, опциите за парализиране на нейната работа след изборите.
Турската опозиционна предизборна коалиция е типичен „ серпентариум от съидейници “: краткотраен, спорен и надълбоко вътрешно конфликтен съюз, чиято съществена цел е извънредно да победи Ердоган през май.
След успеха този съюз към този момент не е нужен на никого: властта, като брачна половинка, не се споделя. Този, който след изборите пръв ще я унищожи, избрал точния миг, ще се закрепи на власт за идващото десетилетие. Бъдещата политическа конструкция на Турция ще бъде нестабилна, без значение от резултата от изборите.
= Невъзможно е обаче да се предвижда с цялостна сигурност, както вършат редица специалисти, успеха на опозицията.
В Турция сега няма справедлива социология на предизборните рейтинги - всеки претендент си прави формиращи анкети с данни в негова изгода. Но в случай че компромисът Кемал Кълъчдароглу завоюва, което ще бъде успеха на всичките шест опозиционни партии, всяка партия ще се смята за укрепена и това ще изисква развиване.
Съюзниците незабавно ще станат съперници, битката за водачество сред тях ще премине в най-острата фаза, защото политическите цели на партиите са разнообразни и електоралната им база е друга. " Масата на шестимата " ще се трансформира в „ буркан с паяци “.
Основното поле на спор ще бъде съревнованието на седемте вицепрезиденти и един президент (Кълъчдароглу разгласи такава настройка при положение на победа). Тяхната орис е това, което ще ги тревожи най-вече, защото сходна настройка към този момент е оповестена за краткотрайна, като самобитен „ временен интервал “.
Опозицията се нуждае от сходен интервал, с цел да демонтира властовата система на Ердоган и да сътвори своя лична система, в която и шестте партии ще имат повече запаси.
Паяците в буркана
Сега, в битката против Ердоган, всички желаят да разхлабен основания от него президентски съвет, който узурпира доста властови функционалности в интерес на президента. Едва ли след успеха Калъчдароглу ще желае да загуби сходен инструмент на властта, заобиколен от дишащи във врата му седем вицепрезиденти, на които е длъжен.
Той сигурно ще би трябвало да стартира битката за отстраняването им от играта, което ще го трансформира в съперник на всички останали съдружници. Или ще загуби действителна власт и най-после ще загуби всичко: Турция е Изтокът, където няма слаби султани. Останалите " везири " на постовете на вицепрезиденти ще следят, ще чакат спечелилия и ще вземат решение кой, в кой миг и при какви условия да се включи.
= Изборната тройка – това е самият Кълъчдароглу, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, прозападен либерал, подкрепян от кюрдите, и кметът на Анкара Мансур Яваш, националист и противник за електората на Ердоган. Ръководителката на " Добрата партия " Мерал Акшенер желае да се закрепи в статута на " сив кардинал ". За Kалъчдароглу и Яваш тя е първият зложелател, който ще се опитат да отслабят.
Издигайки Имамоглу, Акшенер се опита освен да укрепи себе си, само че и да отслаби Републиканската национална партия: и тримата опозиционни претенденти са оттова. Триъгълникът " Калъчдароглу - Яваш - Имамоглу " с Аксенер, която ги бута в гърба, наподобява като поле на спор, където всяка страна ще се бори за ресурса, който съперникът има. Целта на всеки от тях ще бъде да се бори за идващите избори.
Ердоган е Тръмп на Турция?
Опозицията, откакто завоюва (което въобще не е гарантирано), неизбежно ще бъде принудена да реши същите проблеми, които в този момент взема решение Ердоган. Ще се върне към старите политически цели, присъщи за турския естаблишмънт преди Ердоган, а точно: приоритет на стопанската система и търговията.
Това значи, че за тях ще останат значими тематиките: газовият хъб и газът от Русия, запазването на зърнената договорка и наличието на съветския пазар.
Условията, които Русия ще предложи, въз основа на обстановката във властта на Турция и настоящето систематизиране на силите в нея, ще повлияят на външната политика на Анкара.
Тук неговите наследници няма да могат да се откажат от наследството на Ердоган никога, макар че самият Ердоган ще бъде политически погубен.
= При вероятно идване на власт политическите ползи на сегашната коалиция ще се трансформират фрапантно. От мотото " един за всички, всички за един " тя ще премине към мотото " всеки за себе си ".
Именно тук Русия ще има цялостен набор от благоприятни условия, чието потребление изисква воля и самообладание. Икономиката е сферата, към която Турция ще бъде изключително сензитивна: на новото държавно управление няма да бъдат простени неуспехите в тази област.
Още повече, че не всичко в турската стопанска система ще бъде подкрепено и подкрепено от Запада при решаването му. Най-вероятно страната няма да бъде призната в Европейския съюз, обилни вложения също няма да дойдат в Турция.
Борбата с стремглавата инфлация ще изисква непопулярни ограничения, в случай че се третира съгласно каноните на МВФ. Това значи, че потърпевшите от земетресението ще останат без жилища и приходи. Те ще би трябвало да се оправят, само че няма да има задоволително средства.
Следователно евтиният газ от Русия ще се трансформира в метод новото държавно управление да укрепи стопанската система и да укрепи легитимността си. Преговорите за хъба са отсрочени с месец, само че сигурно ще се върнат към тях и неслучайно зърнената договорка беше удължена от Русия единствено до датата на президентските избори.
= Не е изключен разновидността турската съпротива да повтори опита на американските демократи. Защото незабавно при положение на проваляне и прекачване на целия комплекс от проблеми на опозицията, Ердоган бързо ще се трансформира в турския Тръмп. Победата на прозападната съпротива в Турция може да се окаже Пирова.
И по този начин, разновидностите за дейностите на Русия в турския гамбит. Първо, безусловно да подкрепим Ердоган на идните избори с всички вероятни средства. Второто е да се употребяват икономическите проблеми на Турция и несъгласията в опозицията, с цел да се предотврати цялостното измъкване на Турция в зоната на западно въздействие при положение на победа. И трето, даже да би трябвало да жертвате Ердоган, не го отписвайте като политик и използвайте политическите му упоритости в полза на Русия.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Как Русия може да разиграе турския гамбит
Споровете на съветските специалисти за вероятностите на руско-турските връзки, свързани с недобрите вероятности на Реджеп Тайип Ердоган на президентските избори през май тази година, се основават на съпоставката на изгодите и загубите за Русия от промяната на властта в Турция.
Всички са единомислещи в мнението, че Турция, при каквото и да е държавно управление, е геополитически противник на Русия съвсем когато и да е и във всички райони на света, където има турски и съветски ползи.
Но въпреки всичко има известна разлика сред Ердоган и неговата съпротива и за Русия тази разлика може да е сензитивна.
Ердоган или опозицията: избор сред неприятно и доста неприятно
Всички турски елити са до известна степен проатлантически настроени, разликата сред тях е единствено в степента на упоритост. Ердоган, заради авантюристичния си темперамент, е разпален по концепцията за поощряване на пантюркизма и е подготвен да изнудва Запада за това по цялостен набор от значими за него въпроси.
Неговите съперници построяват политиката си върху други доктрини и по тази причина ще бъдат по-отстъпчиви пред Запада в обезпечаването на неговите ползи.
= Руските управляващи се интересуват на първо място от Ердоган, тъй като, с цел да усили персоналното си значение в очите на Запада, той съумя да блокира Босфора за флота на НАТО по време на съветската СВО в Украйна. Съединени американски щати са доста раздразнени от това и желаят да участват тъкмо в този миг в Черно море. Те имат вяра, че в случай че опозицията на Ердоган пристигна на власт през май, тя ще пренебрегне Конвенцията от Монтрьо и ще разреши наличието на НАТО в Черно море.
Трябва да се има поради, че в този момент Ердоган не пуска НАТО през Босфора не тъй като желае да избави Русия, а тъй като се опасява от принизяването на ролята на турския флот и надлежно намаляването на общото му въздействие.
Шантажът за Ердоган е главен детайл на политиката. Може да се предвижда, че неговите прозападни съперници ще бъдат по-малко склонни към сходна игра. За Русия това е неподходяща обстановка, Босфорът като блокиран за НАТО е доста значим за нея фактор.
= Всяка турска администрация ще бъде дейна в постсъветското пространство. Но по-лошо от Ердоган, тя може да е тази, която в тази активност ще преследва не турски, а британско-американски цели. Тоест от хибрид, основан на мека мощ, експанзията на Турция може да се трансформира в тежка борба.
Ако опозицията победи, Турция може значително да загуби субективността си и да се трансформира в още един антируски трамплин.
Няма подозрение, че това ще докара до повишение на напрежението по югозападната ни граница.
Турция сред Европа и Азия
При този сюжет в Северен Кавказ и Централна Азия прозападна Турция ще ограничи своите неоосмански упоритости и ще отстъпи въздействието си на Съединени американски щати и Европейски Съюз. За Русия това значи свиване на опциите за дипломатическа игра сред центровете на властта, те ще станат по-малко заради отдръпването на Турция от цифрата на играчите.
Това значи, че ще намалее опцията за ситуативни съюзи против главния съперник Съединени американски щати.
Цял набор от световни стратегически въпроси ще висят във въздуха. Какво ще създадат Русия, Китай, Иран и Индия, в случай че новата турска администрация загуби интерес към плана за интернационалния транспортен кулоар Север-Юг?
Как ще се промени световната политика на останалите участници? Ще стане ли по-предпазлива и отстъпчива по отношение на Съединени американски щати? Ще се отрази ли това на темповете на основаване на нови интернационалните институции, които са присъщи за многополюсния свят?
Какви процеси ще стартират в БРИКС? Всичко това не може да не вълнува Москва, Пекин, Техеран и Делхи. Анкара, преследвайки личните си ползи, генерира избран вектор на властта в огромната политика. И този вектор се взема поради в оформленията на други огромни играчи.
Ако той обаче изчезне или отслабне, резултатът също ще се промени. Всеки ще би трябвало да изразходва запаси за адаптиране към новата обстановка. Несъмнено това отклонение на запаси ще бъде употребявано против кандидатите за статут на суверенни центрове на власт.
Ердоган: газ и корупция
Може ли газопроводът " Турски поток " да помогне на Ердоган да завоюва изборите? Освен това Западът посредством Еманюел Макрон към този момент съобщи, че Старият свят няма желание да купува този газ. Напълно допустимо е планът, сходно на " Северен поток 2 ", да попадне в задънена улица.
Но в кратковременен проект, преди изборите, 7 милиарда $, трансферирани от Русия на Турция като нейна вноска за основаването на газовия хъб, ще дадат своята милостиня за Ердоган.
= Земетресението в Турция е изключителна обстановка, случила се прекомерно в точния момент, с цел да устоим на изкушението да обмислим съществено основаните от индивида версии, колкото и вълните от обвинявания в тайни обвинявания да се форсират към сходна интерпретация.
Но в този момент е значимо не по каква причина се е случило, а какво ще последва от това. Западът и опозицията започнаха да събарят Ердоган, употребявайки обвинявания в корупция в жилищното строителство, макар че главните опозиционери участваха в тази корупция на всички нейни стадии и на всички етажи.
Ердоган може да насочи контраобвинения, само че самата тематика не му е от изгода - ще би трябвало да бъде във фокуса на корупционните проблеми, а буци от тази нечистотия сигурно ще се залепят и по турския президент. Затова Ердоган не раздухва тематиката за корупцията и превежда всичко в позитивна вълна - възобновяване на Турция и нейното огромно бъдеще, в случай че бъде избран отново.
Доколко това ще му помогне, не може да се каже сигурно. Той към този момент няма да успее да отсрочи изборите или да стартира репресии против съперниците, опирайки се на корупционната тематика.
Рискове и благоприятни условия за Русия в турския гамбит
Какво би трябвало да направи Русия в такава обстановка? Изводът е явен: да помогне на Ердоган да устои в мярата на своите сили и благоприятни условия, осъзнавайки, че това не е съдружник, а краткотраен ситуационен сателит, и в това време да се приготви за опцията за победа на опозицията в Турция.
По отношение на поддръжката на Ердоган ползите на Русия съответстват с ползите на редица арабски страни. Неслучайно (включително може би по съглашение с Руската федерация) Саудитска Арабия към този момент е превела на Турция 5 милиарда $ под формата на депозит за решение на стопански проблеми.
= Но ние, подкрепяйки Ердоган, би трябвало да изработим разновидности при положение, че съперниците му завоюват. А това значи да се проучат връзките в една коалиция, способна да пристигна на власт, да се разпознават нейните недостатъци, спорове на ползи в нея, опциите за парализиране на нейната работа след изборите.
Турската опозиционна предизборна коалиция е типичен „ серпентариум от съидейници “: краткотраен, спорен и надълбоко вътрешно конфликтен съюз, чиято съществена цел е извънредно да победи Ердоган през май.
След успеха този съюз към този момент не е нужен на никого: властта, като брачна половинка, не се споделя. Този, който след изборите пръв ще я унищожи, избрал точния миг, ще се закрепи на власт за идващото десетилетие. Бъдещата политическа конструкция на Турция ще бъде нестабилна, без значение от резултата от изборите.
= Невъзможно е обаче да се предвижда с цялостна сигурност, както вършат редица специалисти, успеха на опозицията.
В Турция сега няма справедлива социология на предизборните рейтинги - всеки претендент си прави формиращи анкети с данни в негова изгода. Но в случай че компромисът Кемал Кълъчдароглу завоюва, което ще бъде успеха на всичките шест опозиционни партии, всяка партия ще се смята за укрепена и това ще изисква развиване.
Съюзниците незабавно ще станат съперници, битката за водачество сред тях ще премине в най-острата фаза, защото политическите цели на партиите са разнообразни и електоралната им база е друга. " Масата на шестимата " ще се трансформира в „ буркан с паяци “.
Основното поле на спор ще бъде съревнованието на седемте вицепрезиденти и един президент (Кълъчдароглу разгласи такава настройка при положение на победа). Тяхната орис е това, което ще ги тревожи най-вече, защото сходна настройка към този момент е оповестена за краткотрайна, като самобитен „ временен интервал “.
Опозицията се нуждае от сходен интервал, с цел да демонтира властовата система на Ердоган и да сътвори своя лична система, в която и шестте партии ще имат повече запаси.
Паяците в буркана
Сега, в битката против Ердоган, всички желаят да разхлабен основания от него президентски съвет, който узурпира доста властови функционалности в интерес на президента. Едва ли след успеха Калъчдароглу ще желае да загуби сходен инструмент на властта, заобиколен от дишащи във врата му седем вицепрезиденти, на които е длъжен.
Той сигурно ще би трябвало да стартира битката за отстраняването им от играта, което ще го трансформира в съперник на всички останали съдружници. Или ще загуби действителна власт и най-после ще загуби всичко: Турция е Изтокът, където няма слаби султани. Останалите " везири " на постовете на вицепрезиденти ще следят, ще чакат спечелилия и ще вземат решение кой, в кой миг и при какви условия да се включи.
= Изборната тройка – това е самият Кълъчдароглу, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, прозападен либерал, подкрепян от кюрдите, и кметът на Анкара Мансур Яваш, националист и противник за електората на Ердоган. Ръководителката на " Добрата партия " Мерал Акшенер желае да се закрепи в статута на " сив кардинал ". За Kалъчдароглу и Яваш тя е първият зложелател, който ще се опитат да отслабят.
Издигайки Имамоглу, Акшенер се опита освен да укрепи себе си, само че и да отслаби Републиканската национална партия: и тримата опозиционни претенденти са оттова. Триъгълникът " Калъчдароглу - Яваш - Имамоглу " с Аксенер, която ги бута в гърба, наподобява като поле на спор, където всяка страна ще се бори за ресурса, който съперникът има. Целта на всеки от тях ще бъде да се бори за идващите избори.
Ердоган е Тръмп на Турция?
Опозицията, откакто завоюва (което въобще не е гарантирано), неизбежно ще бъде принудена да реши същите проблеми, които в този момент взема решение Ердоган. Ще се върне към старите политически цели, присъщи за турския естаблишмънт преди Ердоган, а точно: приоритет на стопанската система и търговията.
Това значи, че за тях ще останат значими тематиките: газовият хъб и газът от Русия, запазването на зърнената договорка и наличието на съветския пазар.
Условията, които Русия ще предложи, въз основа на обстановката във властта на Турция и настоящето систематизиране на силите в нея, ще повлияят на външната политика на Анкара.
Тук неговите наследници няма да могат да се откажат от наследството на Ердоган никога, макар че самият Ердоган ще бъде политически погубен.
= При вероятно идване на власт политическите ползи на сегашната коалиция ще се трансформират фрапантно. От мотото " един за всички, всички за един " тя ще премине към мотото " всеки за себе си ".
Именно тук Русия ще има цялостен набор от благоприятни условия, чието потребление изисква воля и самообладание. Икономиката е сферата, към която Турция ще бъде изключително сензитивна: на новото държавно управление няма да бъдат простени неуспехите в тази област.
Още повече, че не всичко в турската стопанска система ще бъде подкрепено и подкрепено от Запада при решаването му. Най-вероятно страната няма да бъде призната в Европейския съюз, обилни вложения също няма да дойдат в Турция.
Борбата с стремглавата инфлация ще изисква непопулярни ограничения, в случай че се третира съгласно каноните на МВФ. Това значи, че потърпевшите от земетресението ще останат без жилища и приходи. Те ще би трябвало да се оправят, само че няма да има задоволително средства.
Следователно евтиният газ от Русия ще се трансформира в метод новото държавно управление да укрепи стопанската система и да укрепи легитимността си. Преговорите за хъба са отсрочени с месец, само че сигурно ще се върнат към тях и неслучайно зърнената договорка беше удължена от Русия единствено до датата на президентските избори.
= Не е изключен разновидността турската съпротива да повтори опита на американските демократи. Защото незабавно при положение на проваляне и прекачване на целия комплекс от проблеми на опозицията, Ердоган бързо ще се трансформира в турския Тръмп. Победата на прозападната съпротива в Турция може да се окаже Пирова.
И по този начин, разновидностите за дейностите на Русия в турския гамбит. Първо, безусловно да подкрепим Ердоган на идните избори с всички вероятни средства. Второто е да се употребяват икономическите проблеми на Турция и несъгласията в опозицията, с цел да се предотврати цялостното измъкване на Турция в зоната на западно въздействие при положение на победа. И трето, даже да би трябвало да жертвате Ердоган, не го отписвайте като политик и използвайте политическите му упоритости в полза на Русия.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ