На Тръмп само бизнес му е в главата, на Путин - идеология, а Европа отива на фронта с една ръка зад гърба
Докато пиша тези редове, към момента съм заставен да злоупотребявам за следствията от скорошните срещи Тръмп/Путин и Тръмп/Зеленски, както и за диалозите на Европейската коалиция на искащите във Вашингтон. А несигурността по отношение на ориста на Украйна и развиването на всеобхватната война, която Русия води против нея през последните три години и половина, би могла да продължи още месеци, може би години. От друга страна, двойно разделяне - в случай че не и същинска линия на двоен разлом - може да се наблюдава от дълго време сред тримата съществени участници в дебата: Съединените щати, Русия и Европа (в най-широкия смисъл на думата). Това написа в публикация за френския всекидневник L` Express професорът по геополитика от Института за политически науки в Париж (Sciences Po Paris) Фредерик Ансел.
Като президент, Доналд Тръмп 1 и 2 в никакъв случай не са имали никакви други пристрастености (или умения?) с изключение на стопанската система, или по-точно бизнеса. Той ръководи американската страна като управител, а суверенните функционалности - защита и външни работи - като бизнес. Той обръща малко внимание на етичните действителности, пренебрегва географските и историческите и постоянно подценява дипломатическите. Вместо съдружници или врагове, той има клиенти, снабдители, сътрудници и такива, които пречат на доходоносното миротворчество. Нещо повече, неговата непредсказуемост е в действителност нечувана, в случай че неправилно не причислим този държавен глава на велика мощ към фамилията на такива луди като римския император Калигула или френския крал Шарл VI. Непредсказуемост, чиято успеваемост би била похвална, в случай че беше проведена стратегически, само че която е плашеща, защото явно е артикул на придирчив темперамент, безумен дилетантизъм, прекомерно огромно его или просто цялостна нелепост. Трябва да се добави, че в неговите очи доминира единствено суровата битка за власт, с нейното дихотомно усещане - спечелили и губещи - отсам и съдбовната му и невиждана свирепост към украинския му сътрудник в Овалния кабинет на Белия дом през февруари, отсам и откровеното му и нахално удивление от мъжкаря, властническия и " железен " Путин.
Европейците на фронта с една ръка зад тила
Всъщност Путин споделя тази последна характерност със своя сътрудник. Той обаче е идеолог. Неговата съществена, даже изключителна променлива при вземането на решения е политико-мистична. Неговата цел не е здравето на съветската стопанска система (камо ли това на популацията ѝ!), не са печелившите вложения или даже реиндустриализацията в интерес на заетостта, а връщането на " изгубените " територии на Русия, на някогашната ѝ империя, от време на време царска, от време на време сталинистка. В последна сметка, не е от голяма важност природата на съветския режим, който управлява ориста на съветския народ (и на прилежащите следени и/или поробени народи), а степента му на разширение, неговата политическа и военна мощност. Страхувайки се от демократичната болест като от чума, кремълският водач разиграва в цялостна степен тематиката за външния зложелател, който европейците въплъщават съвсем еднолично.
В резюме: за Тръмп политиката и опитите за разрешаване на спорове са средство, а задачата остава бизнесът; за Тръмп стопанската система съставлява инструмент, обслужващ ползите на политиката. И в двата случая има неустрашимост, пренебрежение към демокрацията, инструментализиране на религията в интерес на политиката и, естествено, на личната власт, и ненавист към мултилатерализма. И затова към актуалните европейци. Третият състезател в украинската драма е Европа, или по-точно тази на запад от скромния Евразийски полуостров, която се гордее с две обеднели, само че към момента обилни международни сили, и " единствено " една богата, само че на практика невъоръжена Германия. Въпреки многочислените си различия, френският президент Макрон, английският министър председател Стармър и немският канцлер Мерц, както и множеството им европейски сътрудници, имат вяра в дипломацията, интернационалното право и изключително в зачитането на граничните демаркации и договорите, и несъмнено, в прецизното ценене на демокрацията. Те са подготвени да жертват обилни суми пари и сила посредством наказания, с цел да се опитат да принудят агресори като Русия през 2022 година да се предадат или да се вразумят. И най-после, те се съгласяват (по принцип) да не се намесват военно, в случай че жизненоважните им ползи не са застрашени.
Накратко, те отиват на фронта с една ръка зад тила. Когато бъдат поканени..
Като президент, Доналд Тръмп 1 и 2 в никакъв случай не са имали никакви други пристрастености (или умения?) с изключение на стопанската система, или по-точно бизнеса. Той ръководи американската страна като управител, а суверенните функционалности - защита и външни работи - като бизнес. Той обръща малко внимание на етичните действителности, пренебрегва географските и историческите и постоянно подценява дипломатическите. Вместо съдружници или врагове, той има клиенти, снабдители, сътрудници и такива, които пречат на доходоносното миротворчество. Нещо повече, неговата непредсказуемост е в действителност нечувана, в случай че неправилно не причислим този държавен глава на велика мощ към фамилията на такива луди като римския император Калигула или френския крал Шарл VI. Непредсказуемост, чиято успеваемост би била похвална, в случай че беше проведена стратегически, само че която е плашеща, защото явно е артикул на придирчив темперамент, безумен дилетантизъм, прекомерно огромно его или просто цялостна нелепост. Трябва да се добави, че в неговите очи доминира единствено суровата битка за власт, с нейното дихотомно усещане - спечелили и губещи - отсам и съдбовната му и невиждана свирепост към украинския му сътрудник в Овалния кабинет на Белия дом през февруари, отсам и откровеното му и нахално удивление от мъжкаря, властническия и " железен " Путин.
Европейците на фронта с една ръка зад тила
Всъщност Путин споделя тази последна характерност със своя сътрудник. Той обаче е идеолог. Неговата съществена, даже изключителна променлива при вземането на решения е политико-мистична. Неговата цел не е здравето на съветската стопанска система (камо ли това на популацията ѝ!), не са печелившите вложения или даже реиндустриализацията в интерес на заетостта, а връщането на " изгубените " територии на Русия, на някогашната ѝ империя, от време на време царска, от време на време сталинистка. В последна сметка, не е от голяма важност природата на съветския режим, който управлява ориста на съветския народ (и на прилежащите следени и/или поробени народи), а степента му на разширение, неговата политическа и военна мощност. Страхувайки се от демократичната болест като от чума, кремълският водач разиграва в цялостна степен тематиката за външния зложелател, който европейците въплъщават съвсем еднолично.
В резюме: за Тръмп политиката и опитите за разрешаване на спорове са средство, а задачата остава бизнесът; за Тръмп стопанската система съставлява инструмент, обслужващ ползите на политиката. И в двата случая има неустрашимост, пренебрежение към демокрацията, инструментализиране на религията в интерес на политиката и, естествено, на личната власт, и ненавист към мултилатерализма. И затова към актуалните европейци. Третият състезател в украинската драма е Европа, или по-точно тази на запад от скромния Евразийски полуостров, която се гордее с две обеднели, само че към момента обилни международни сили, и " единствено " една богата, само че на практика невъоръжена Германия. Въпреки многочислените си различия, френският президент Макрон, английският министър председател Стармър и немският канцлер Мерц, както и множеството им европейски сътрудници, имат вяра в дипломацията, интернационалното право и изключително в зачитането на граничните демаркации и договорите, и несъмнено, в прецизното ценене на демокрацията. Те са подготвени да жертват обилни суми пари и сила посредством наказания, с цел да се опитат да принудят агресори като Русия през 2022 година да се предадат или да се вразумят. И най-после, те се съгласяват (по принцип) да не се намесват военно, в случай че жизненоважните им ползи не са застрашени.
Накратко, те отиват на фронта с една ръка зад тила. Когато бъдат поканени..
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ