Екоминистър Юлиян Попов: Управлението на водите е разпокъсано
Докато чакаме, че с европейски средства ще оправим водния проблем, водният проблем няма да мръдне. Това разяснява в " Денят стартира в неделя " някогашният екоминистър Юлиян Попов. Според него у нас би трябвало да се спре всякакво европейско финансиране, обвързвано с водите, с цел да се даде тласък на институциите сами да разрешат казуса.
Попов приветства инспекциите на Сметната палата, свързани с водите и счита, че заключението от отчета ще бъде за основаване на нов орган или координационен механизъм, който да дава отговор за ръководството им.
" Ще провокира някакъв развой - Сметната палата е сериозна институция, само че бавенето ни коства доста пари. Управлението на водите в действителност е разпокъсано - значимо е и по какъв начин общините влагат и ръководят водните запаси, тъй като инфраструктурата е главно тяхна благосъстоятелност ".
Водоснабдяването има явен бизнес модел - до момента в който той се употребява, проблемите ще не престават и не е работа на страната да влага в това нещо, съобщи Юлиян Попов.
" Например София - в този момент не е на режим на водата, а беше през 90-те. " Софийска вода " е на концесия и не употребява европейско финансиране. Има най-ниските загуби и най-ниска цена на водата, просто тъй като е приложила бизнес модел. Това не значи да се вземат парите на хората, само че до момента в който не се приложи разумно и рационално, ще страдаме както в битовото водоснабдяване, по този начин и в земеделието ".
Ще отнеме десетилетия на страната да възвърне сдружението " Напоителни системи ", разяснява някогашният министър:
" Напоителни системи " е дружество и би трябвало ясно да се отдели от което и да е било министерство и да се ръководи като положително дружество. Сега се напояват към 3% от това, което е било през 1985 година, тъй като не се дава опция на този вид предприятия да вкарат бизнес логичност в своето държание ".
Споразумението с Гърция за разпределяне на вода от река Арда има основно успокоителен резултат върху двустранните връзки, а България не губи нищо от него, разяснява още Попов.
" България имаше репарационно съглашение с Гърция след Втората международна война, с което се задължава всяка година да отпуска 186 млн. куб. м вода. За тези 60 години не е имало нито един случай България да е била принудена да дава повече от това, което има потребност, т.е. да се лиши от вода, която се изтича надолу по този начин или другояче ".
По думите му даже да задържим тези води, това няма да реши цялостния проблем със сушата у нас.
