Докато израелското настъпление в Газа продължава, те — за първи

Докато израелското нахлуване в Газа продължава, те — за първи път — наподобява идват от повече от една посока. Все още не е ясно дали това към момента са разузнавания в действие или Израел е избрал да направи наземното навлизане „ преносима интервенция “, увеличавайки равнищата на силата последователно с течение на времето.

За армията на Израел подобен деликатен метод може да се окаже по-практичен от цялостна атака. Ако тактиките се приспособяват всекидневно към обстановката на място, сполучливите могат да бъдат възпроизведени на други места. От политическа позиция това печели време на генералите, с цел да видят по какъв начин се развива позицията на израелския министър председател Бенямин Нетаняху.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Десетки убити при израелска въздушна офанзива на Бежански лагер в Газа: Медицински чиновник Без усамотение, без вода: Жените от Газа употребяват хапчета за закъснение на менструалния цикъл по време на война Променя ли се траекторията на граничния спор сред Ливан и Израел? Къде е „ отговорността за отбрана “ в Газа? завършек на списъка

В минали спорове множеството израелци се стегнаха дружно, като избягваха да слагат държавното управление си под въпрос прекалено много. Сега мнозина упрекват Нетаняху, че е виновен за офанзивите от 7 октомври. Той изрично отвърна, че „ това е време за война “.

Но до момента в който той съвсем несъмнено имаше поради израелския южен фронт в Газа, неговата неотстъпчивост може да докара до отварянето на различен, на север.

В понеделник предложих страните от района да не желаят да се причислят. Държавите обаче не са единствените формирания, които имат армии. В северния комшия на Израел, Ливан, една такава недържавна войска, Хизбула, е по-силна от националната войска. И не под контрола на централното държавно управление.

Хизбула, което значи Партията на Бога, е основана през 80-те години на предишния век, по време на гражданската война в Ливан, с цел да сплоти разнообразни фракции на малцинствените шиитски мюсюлмани и да даде обществени услуги, откакто страната се разпадна. Окуражена от първичния триумф и от поддръжката на Иран, Хизбула сътвори въоръжено крило, което бързо се трансформира в страхотна бойна мощ.

Толкова страхотна, че може да се каже, че е единствената арабска мощ, която в миналото е победила Израел в борба. През 2000 година съпротивата на Хизбула принуди Израел да приключи окупацията на Южен Ливан.

Израелците яростно отхвърлят да нарекат отдръпването си след 15-годишен престой проваляне, само че признават, че Хизбула е главен фактор за решението им. През 2006 година, в едномесечна война с Израел, Хизбула сподели невиждана и непредвидена степен на изисканост и качества, когато нападна израелската корвета Ханит, тогава един от трите най-модерни и способни кораба, с създадена от Китай ракета земя-море.

Хасан Насрала, генералният водач на Хизбула, се похвали със 100 000 бойци под негово командване. Той евентуално преувеличава: множеството специалисти считат, че цифрата е почти 60 000, само че чистите цифри не са главният актив на милицията.

Силните му страни са в вярната военна организация и дисциплинираност и отдаденост, които без подозрение превъзхождат множеството държавни армии. Освен това разполага с боеприпас от оръжия, които са доста подобаващи за способните за навлизане тактики на дребен екип от лека пехота, които е научил, като се бие с Израел. Поради превъзходството на врага си във военновъздушните сили и бронетехниката, Хизбула не разполага с пилотирани самолети или танкове, макар че управляваше бронетанкова единица с размер на батальон във войната в Сирия, с цел да натрупа опит.

Но разполага с мощен набор от ракети и ракети, по-тежки и с по-голям обхват от тези, които употребява Хамас, както и мощна полева артилерия. Смята се, че множеството оръжия в началото са били доставени от и посредством Иран. Те бяха допълнени по обсег и бройка във войната в Сирия, където Хизбула оказа помощ на формалните сирийски сили на президента Башар ал-Асад.

Отдадеността и решимостта на бойците на Хизбула, които се опълчиха на израелските офанзиви в Бейрут през 2006 година, накараха Израел да формулира мощно подложената на критика „ теория Дахя “ за тотално въздушно заличаване, което в този момент виждаме всеки ден в Газа. Кръстен е на квартал Бейрут, който за първи път е сполетял тази орис. Израелският военачалник Гади Айзенкот го изясни като проект за пострадване на цивилните като единствения метод за прекъсване на бойците, посредством потребление на непропорционална мощ против всяка цивилна конструкция, която те биха могли да употребяват. Не съумя да спре Хизбула.

Като зложелател, който познава и почита, Хизбула принуди Израел да разположи солидни подкрепления на границата с Ливан, увеличавайки резидентната бригада Голани до евентуално 100 000 бойци или повече. Той знае, че за разлика от Хамас, който може единствено да изстрелва ракети, Хизбула има реалистична опция да настъпи в Израел и да задържи превзетата територия.

Но Хизбула не би трябвало да нападна през Синята линия, разграничаваща двете страни. По самото си битие това е това, което военните назовават ​​„ изчакваща войска “. Израел би трябвало да резервира активите си на север, с цел да противодейства и възпира всеки евентуален огромен подтик, който би бил сериозен боен и даже по-голям политически проблем за Израел.

Настоящата обстановка и множеството вероятни развития наподобява са в интерес на Хизбула. Ако просто поддържа настоящия ангажимент на ниско равнище, той блокира обилни военни активи на Израел.

Той може да избере да отговори на продължаващото заличаване на Газа, като стартира относително умерена серия от ракетни офанзиви против Израел без забележителен риск от провокиране на израелска атака в Ливан. Координираните ракетни офанзиви против цели, които Хамас може да доближи, да речем в Тел Авив, биха сложили отбраната на Железния купол под голямо напрежение. А Хизбула може също да бомбардира безвредни за Хамас градове на север като Хайфа или Кирят Шмона.

Такива скромни равнища на ескалация биха спечелили известността на Хамас в арабския и мюсюлманския свят като единствената непалестинска мощ, която се причислява към борбата на палестинците от Газа.

И въпреки всичко всичко това е годно единствено в случай че събитията на място следват някаква аргументация. Но рационалното държание е нежно и с лимитирана приложимост в обстановки, ръководени от боязън, отчаяние, ненавист или други мощни групови страсти.

Настоящото с напрежение, само че устойчиво опълчване с доста ниска активност на северната граница на Израел наподобява е най-удобната обстановка и за двете страни и те го знаят. Но и двамата би трябвало да се тормозят от опцията дребна непредсказуема мълния да възпламени огромен пожар, който нито една от страните не може да овладее.

Източник: Ал Джазира