Докато Израел нареди на 1,1 милиона палестинци – много от

Докато Израел подреди на 1,1 милиона палестинци – доста от които са деца и внуци на бежанци – да изоставен домовете си в Северна Газа преди наземната си атака, се запитах по какъв начин доста повече убийства и опустошения ще бъдат нужни, с цел да се задоволи този блян към гибел.

Израел явно търси отмъщение след ужасяващата офанзива на Хамас. В израелското въображение 7 октомври ще бъде запомнен вечно като денят, в който Хамас мазета повече от 1300 жители. Бойци на Хамас навлязоха в израелски селища и градове, убивайки стотици деца, мъже и дами. Атака против музикален фестивал в пустинята докара до гибелта на повече от 250 израелци.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Десет кино лентата за гледане за историята на Израел- Конфликт в Палестина Заповедта за евакуация на Израел не е нищо друго с изключение на прикритие за етническо пречистване Малайзийският Ануар отхвърля „ отношението на напън “ на Запада да осъди Хамас Хамас предизвестява за екологична рецесия, защото 1000 тела към момента са под руините в Газа завършек на списъка

От правна позиция тези офанзиви съставляват поредност от крещящи и впечатляващи военни закононарушения и по тази причина е напълно естествено водачите по света да ги жигосат като отвратителни актове на принуждение.

Въпреки това, че Израел нападна цивилни здания и инфраструктура и убива повече от 2300 палестински деца, мъже и дами, беше посрещнато с безмълвие от западните водачи. Нещо повече, решението на Израел да спре електричеството, да ограничи водоснабдяването и да изравнява огромни елементи от линията Газа съвсем не провокира рецензии от Запада, макар че тези дейности също съставляват крещящи военни закононарушения.

За да разберем за какво гибелта на палестински цивилни не съумява да провокира морално отвращение измежду западния хайлайф, както и какво евентуално следва за палестинците в Газа, когато израелските войски пресичат границата, би трябвало да погледнем преобладаващите израелски разкази на минали набези.

През 2014 година, да вземем за пример, по време на нахлуването на Израел в Газа бяха убити повече от 2200 палестинци, 556 от които бяха деца; това се съпоставя с 64 израелци, които бяха убити в този кръг от принуждение.

И по този начин, по какъв начин става тогава, че даже откакто Израел отприщи такова непропорционално и смъртоносно принуждение през 2014 година, Западът преобладаващо продължава да има вяра, че израелската войска е „ най-моралната в света “, до момента в който палестинците безмилостно са считани за „ гневни агресори “? Защо западните водачи в никакъв случай не осъждат обществено Израел за военни закононарушения?

Отговорът е комплициран, защото има редица фактори. Но едно от тях е необикновено умелото манипулиране на законите на войната от страна на Израел, което сполучливо оказа помощ да се оформи израелското принуждение като етично.

Правните операции на Израел се основават на поредност от неясноти и изключения, които съставляват интернационалното право, разкривайки, че законите на войната избират страните пред недържавните участници и мощните пред слабите и затова може да не са най-хубавият инструмент за отбрана на цивилни в Газа.

Нека вземем някои съответни образци. Постоянните заповеди, дадени на бойците, влизащи в линията Газа през 2014 година, бяха ясни: палестинците, които не се вслушаха в предизвестията на Израел да изтеглят домовете си и да избягат на юг, се трансфораха в законни военни цели. Един боец изясни на израелската организация Breaking the Silence, че:

„ Всъщност нямаше никакви правила за присъединяване... Те ни споделиха: „ Там не би трябвало да има цивилни. Ако забележите някого, стреляйте. Дори не беше въпрос дали лицето съставлява опасност или не; и това има смисъл за мен. Ако застреляте някого в Газа, това е ужасно, нищо ужасно. Първо, тъй като това е Газа, и второ, тъй като това е война. Това също ни беше изяснено – споделиха ни „ Не се опасявайте да стреляте “ и ясно демонстрираха, че няма незамесени цивилни. “

Човек може да си намерения, че военна заповед, позволяваща безразборна пукотевица по цивилни, ще се смята за противозаконна според интернационалното право, изключително като се има поради правилото на разграничаване (основата на законите на войната, призоваващи воюващите страни да вършат разлика когато и да е сред цивилни и бойци, и възбрана на умишленото нахлуване на цивилни) – и поради обстоятелството, че над половината от 2,3 милиона палестинци, живеещи сега в линията Газа, са деца.

Иронията е, че Израел в действителност употребява законите на войната, с цел да се показа като честен артист. Както направи по-рано тази седмица, през 2014 година израелската войска инструктира стотици хиляди палестинци да изоставен домовете си и да пътуват на юг, знаейки доста добре, че измежду живеещите в региона има хиляди възрастни и заболели хора и че времето това им даде да освободят региона не беше задоволително.

Но Израел също знае, че предизвестието на палестинските цивилни и инструктирането им да изоставен ще му разреши да отхвърли самото битие на цивилни в Северна Газа. Точно това е смисъла на фразата „ няма незамесени цивилни “, защото тя маркира всички тези, които са останали в региона – даже в случай че цивилните към момента са болшинство и не могат да изоставен, както Организация на обединените нации твърди за настоящия обстановка – като „ участници във военни дейности ” или като „ доброволни живи щитове ”. Такива условия вършат тези цивилни „ убиваеми “ съгласно някои тълкувания на законите на войната.

И защото претенциите за морал се основават на спазването на законите на войната, смъртоносното принуждение, което израелските бойци употребяват против цивилни, които остават в домовете си, се конструира като морално целесъобразно и даже етично.

Наред с този юридически дискурс, Израел популяризира и колониален роман, който показва палестинците като „ човешки животни “, които не схващат законите на войната. Чрез комбинирането на тези колониални тропи и „ legalese “, той обрисува палестинците като аморални варвари, които „ заслужават да умрат “. Този риторичен ход, на собствен ред, пояснява израелските бойци като противоположни, а точно „ цивилизовани “ и морални „ бойци “.

Освен това, свързването на интернационалното право с колониалните тропи – или това, което бихме могли да назовем колониален юридически дискурс – оказва помощ да се оправдае осъществяването на всеобщо принуждение. Преди към месец програмата 60 Minutes на CBS News интервюира Шира Етинг, израелски водач, който беше деен в митингите против опитите на държавното управление на израелския министър председател Бенямин Нетаняху да преразгледа законодателната власт на Израел. „ Ако желаете водачите да могат да летят и да изстрелват бомби и ракети в къщи, знаейки, че може да убиват деца “, сподели тя, „ те би трябвало да имат най-голямо доверие в [политиците], които вземат тези решения. “

Етинг на никое място не признава никакво желание да убива деца. И въпреки всичко тя признава, че когато тя и нейните сътрудници водачи потеглят на задача над небето на Газа, те схващат, че ракетите, които изстрелват, могат доста добре – и постоянно го вършат – да убият цивилни.

С други думи, израелските водачи, като Етинг, знаят, че убиват деца, когато пускат солидни бомби върху градските центрове, само че защото не са „ възнамерявали “ да ги убиват, интернационалното право, както и медии като CBS News и Western водачите считат дейностите си за морално здрави. Това е макар бомбардирането, което тези водачи правят, което води до гибелта на експоненциално повече цивилни, в това число деца, в сравнение с при офанзива на Хамас. Западните медии ги показват като герои, които не са имали желание да убиват невоюващи – евфемистично наречени „ съпътстващи вреди “.

Обърнете внимание обаче, че в границите на този колониален юридически дискурс освен причинителите на принуждение са избрани като морално разнообразни, само че и жертвите на това принуждение. Израелските жертви имат имена и житейски истории, които са трагично прекратени. С други думи, тези жертви са показани като хора, които заслужават да бъдат наскърбени.

Палестинските жертви, в противен случай, остават безименни; и те са склонни да бъдат представяни просто като цифри, а не като човешки същества от плът и кръв, чийто живот също заслужава да бъде накърнен. Това също оказва помощ да се увековечи митът за израелската войска като честен.

В последна сметка, тогава освен тези, които употребяват оръжията на мощните, се смятат за по-етични, тъй като убиват почтени хора от разстояние, само че и тъй като колониалният юридически дискурс конструира хората, които убиват, като „ човешки животни “, „ съпътстващи вреди “ или като статистика.

Докато мъртвите се дехуманизират по този метод и затова се показват като недостойни да бъдат скърбени, стремежът към гибел ще продължи неотслабващо. Боя се, че това е рецепта за геноцидно отмъщение.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.