Банки врачуват за преговорите между Щатите и Китай
Докато вложителите остават нащрек в очакване на китайски отговор на влезлите в действие на 10 май по-високи мита на Белия дом на импорт за 200 милиарда щ. $ от азиатския исполин, икономисти и пазарни стратези са разграничени в прогнозите си за бъдещия процес на събитията.
Мнозина се пробват да отгатнат дали Вашингтон и Пекин ще съумеят да изгладят несъгласията преди президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин да се срещнат в коридорите на срещата на върга на Г-20 в Япония в края на юни. Ширят се и спекулации за типа на възможното съглашение и най-важно - за метода, по който то би могло да влезе в действие.
Анализатори на азиатски банки или на поделения на интернационални кредитни институции в Азия разясняват по какъв начин виждат изхода от договарянията сред Щатите и Китай и какво би означавл той за пазарите.
За "Моргън Стенли " базовият сюжет е за краткотрайна нова ескалация на комерсиалното напрежение сред двете страни. Икономистите на банката акцентират, че сходен процес на събитията повдига въпрос дали комерсиалните разпри няма да задушат в зародиш всеки опит за напредък в Азия без Япония. Рисковете за растежа биха могли да подтикват воюващите да продължат диалозите и въпреки всичко да реализират договорка.
Според валутния пълководец Филип Уии и сътрудника му Юджийн Лию от водещата банка от Сингапур - DBS Bank, комерсиалното напрежение ще продължи да поддържа щатската валута мощна по отношение на паричните единици на разрастващите се азиатски стопанства. Анализаторите не са сигурни дали договарянията ще върнат на масата комерсиалната договорка. Просто тъй като наред със слуховете, че Тръмп и Си ще се срещнат през юни по време на сбирката на Г-20, Щатите към този момент приготвят налагането на 25% мита върху китайски артикули за още 300 милиарда $.
Макар че икономистите на Australia & New Zealand Banking Group се надяват на най-хубавото, базовият им сюжет е, че Вашингтон и Пекин няма да стигнат до договорка, което значи, че ще забележим по-високи мита и върху останалите пера от китайския експорт за американците. Още повече, Китай счита икономическата цена за неналичието на съглашение за по-поносима в сравнение с политическата - за оттегляне пред американските искания.
Банкерите на Oversea-China Banking Corp. са сюрпризирани от непредвиденият срив на договарянията. Те обаче не считат, че това е краят на комерсиалните диалози сред двете страни. А смяната, която е единственото непрекъснато нещо и бъдещите заглавия ще продължат да движат пазарите.
Банковите специалисти показват три вероятни варианти за Китай да компенсира въздействието на митата: обезценяване на юана, облекчение на паричната политика и фискални тласъци. Девалвацията на националната валута с 25% е малко евентуална поради упования отлив на капитали в изискванията на свиващ се остатък по настоящата сметка на страната, който може да уравновеси изгодата от поддръжката за износа. По-голяма роля биха изиграли фискалните тласъци и по-щедрата парична политика.
Син Бенг Онг - основен икономист за Югоизточна Азия на "Джей Пи Моргън Чейз ", не счита, че нарастването на митата на 10 май ще докара до мощен политически отговор. Реакцията би могла да включва алегорично качване на данъците или разширение на обсега им за внасяните от Щатите артикули, по-ускорено въвеждане на фискални дотации в поддръжка на потреблението, по-нататъшни понижения на коефициентите на нормативните банкови запаси и кредитни облекчения и, може би най-важното - по-слаб юан, с обменен курс в края на годината - 6.80 юана за един щ. $.
В разбор на най-голямата група за финансови услуги на Малайзия - Maybank, се акцентира, че "китайският отговор на акцията на Щатите е стеснен, което допуска, че към момента се вършат опити за сключване на договорка и по тази причина към този момент китайската страна се въздържа от контрамерки. Действията през предходната седмица приказват за тласъци и облекчения за националната стопанска система - от понижението на размера на средствата, който някои търговски кредитори на общинско ниво би трябвало да държат като запаси, до даването на 280 милиарда юана (40.8 милиарда щ. долара) за финансиране на дребните и междинни предприятия. Появиха се и спекулации, че държавни фондове имат принос за нарастването на цените на акциите. Все отново, банкерите признават, че рискът от повсеместна комерсиална война се е нараснал и че той ще е най-големият отрицателен потрес за световната и районната стопанска система.
Мнозина се пробват да отгатнат дали Вашингтон и Пекин ще съумеят да изгладят несъгласията преди президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин да се срещнат в коридорите на срещата на върга на Г-20 в Япония в края на юни. Ширят се и спекулации за типа на възможното съглашение и най-важно - за метода, по който то би могло да влезе в действие.
Анализатори на азиатски банки или на поделения на интернационални кредитни институции в Азия разясняват по какъв начин виждат изхода от договарянията сред Щатите и Китай и какво би означавл той за пазарите.
За "Моргън Стенли " базовият сюжет е за краткотрайна нова ескалация на комерсиалното напрежение сред двете страни. Икономистите на банката акцентират, че сходен процес на събитията повдига въпрос дали комерсиалните разпри няма да задушат в зародиш всеки опит за напредък в Азия без Япония. Рисковете за растежа биха могли да подтикват воюващите да продължат диалозите и въпреки всичко да реализират договорка.
Според валутния пълководец Филип Уии и сътрудника му Юджийн Лию от водещата банка от Сингапур - DBS Bank, комерсиалното напрежение ще продължи да поддържа щатската валута мощна по отношение на паричните единици на разрастващите се азиатски стопанства. Анализаторите не са сигурни дали договарянията ще върнат на масата комерсиалната договорка. Просто тъй като наред със слуховете, че Тръмп и Си ще се срещнат през юни по време на сбирката на Г-20, Щатите към този момент приготвят налагането на 25% мита върху китайски артикули за още 300 милиарда $.
Макар че икономистите на Australia & New Zealand Banking Group се надяват на най-хубавото, базовият им сюжет е, че Вашингтон и Пекин няма да стигнат до договорка, което значи, че ще забележим по-високи мита и върху останалите пера от китайския експорт за американците. Още повече, Китай счита икономическата цена за неналичието на съглашение за по-поносима в сравнение с политическата - за оттегляне пред американските искания.
Банкерите на Oversea-China Banking Corp. са сюрпризирани от непредвиденият срив на договарянията. Те обаче не считат, че това е краят на комерсиалните диалози сред двете страни. А смяната, която е единственото непрекъснато нещо и бъдещите заглавия ще продължат да движат пазарите.
Банковите специалисти показват три вероятни варианти за Китай да компенсира въздействието на митата: обезценяване на юана, облекчение на паричната политика и фискални тласъци. Девалвацията на националната валута с 25% е малко евентуална поради упования отлив на капитали в изискванията на свиващ се остатък по настоящата сметка на страната, който може да уравновеси изгодата от поддръжката за износа. По-голяма роля биха изиграли фискалните тласъци и по-щедрата парична политика.
Син Бенг Онг - основен икономист за Югоизточна Азия на "Джей Пи Моргън Чейз ", не счита, че нарастването на митата на 10 май ще докара до мощен политически отговор. Реакцията би могла да включва алегорично качване на данъците или разширение на обсега им за внасяните от Щатите артикули, по-ускорено въвеждане на фискални дотации в поддръжка на потреблението, по-нататъшни понижения на коефициентите на нормативните банкови запаси и кредитни облекчения и, може би най-важното - по-слаб юан, с обменен курс в края на годината - 6.80 юана за един щ. $.
В разбор на най-голямата група за финансови услуги на Малайзия - Maybank, се акцентира, че "китайският отговор на акцията на Щатите е стеснен, което допуска, че към момента се вършат опити за сключване на договорка и по тази причина към този момент китайската страна се въздържа от контрамерки. Действията през предходната седмица приказват за тласъци и облекчения за националната стопанска система - от понижението на размера на средствата, който някои търговски кредитори на общинско ниво би трябвало да държат като запаси, до даването на 280 милиарда юана (40.8 милиарда щ. долара) за финансиране на дребните и междинни предприятия. Появиха се и спекулации, че държавни фондове имат принос за нарастването на цените на акциите. Все отново, банкерите признават, че рискът от повсеместна комерсиална война се е нараснал и че той ще е най-големият отрицателен потрес за световната и районната стопанска система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ