ЛЪСНА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПАНОВ И ПРОКОПИЕВ! Вижте как едно Тълкователно дело на ВКС потвърди тази колаборация!
Докато институциите в София се вълнуваха, какви ще са следващите сериозни бележки на Европейската комисия във връзка с върховенството на правото, в интернет се появи къса информация за едно, на пръв взор, рутинно предписание на ръководителя на Върховния касационен съд за правене на мнения по тълкувателно дело на Гражданската гилдия, отнасящо се до иск на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, написа "Труд " в собствен разбор.
Появата на документа съответства с опита на Иво Прокопиев да сложи себе си над закона. Медийната бомба, сътворена от скандалния предприемач, целеше да попречи на използването на Закона за лишаване в интерес на страната на имущество, добито от незаконна активност. Обстоятелството, че вниманието на Лозан Панов е ангажирано с проблем за лишаване на нелегално добито имущество, до момента в който Иво Прокопиев се пробва да избегне евентуален запор от страната, е повече от задоволителен мотив, с цел да правим спомагателна инспекция. И не тъй като е останал някой, който към момента се съмнява, че Панов и Прокопиев са част от една подмолна клика, бореща се да овладее всяка държавна институция и най-много тези от правосъдната власт, а тъй като въз основата на дейностите на ръководителя на Върховен касационен съд, тази симбиоза към този момент е и документирана.
Ето и обстоятелствата: На 17 август 2016 година състав на Четвърто гражданско поделение на Върховен касационен съд взема решение да спре дело, като желае приемането на Тълкувателно решение на Гражданската гилдия на Върховния съд на следния въпрос: "Съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.
"С други думи – в случай че профилираната комисия за конфискация на нелегално имущество е почнала инспекция за произхода на средствата на обещано лице, чието дело в това време е прекъснато, дали тази инспекция може да продължи или би трябвало да бъде прекъсната. На 12 октомври 2016 година ръководителят на Върховен касационен съд разпорежда образуването на Тълкувателно дело No4/2016 година, като е определена комисия за правенето й в състав – арбитър Борислав Белазелков, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, както и арбитър Светлана Калинова, арбитър Марио Първанов и арбитър Жива Декова, която е докладчик. Разпореждането на Лозан Панов е изпратено до главния прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, шефа на Института за страната и правото при Българска академия на науките, юридическите факултети на Софийския и Пловдивския университет, както и до катедрите "Частноправни науки " на УНСС и Великотърновския университет и департамент "Право " при Нов Български Университет, както и до КОНПИ.
Посочен е и период за приемане на мненията – 30 декември 2016 година Справка в регистъра на Тълкувателните каузи на Върховен касационен съд открива, че на 16 юни 2017 година с предписание на заместник-председателя на Върховен касационен съд и председател на Гражданската гилдия Красимир Влахов, с оглед изтичането на периода за складиране на мнения, е планувано Общо заседание на съдиите от Градска канализация на Върховен касационен съд за 26 октомври 2017 година, на което да бъде разискван и гласуван отчетът на Комисията по т.д. No4/2016 година Междувременно Иво Прокопиев, негови чиновници в борсовия медиатор "Булброкърс ", както и някогашните министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, се снабдяват с обвинявания за приватизацията на 33% от ЕВН.
Така те стават "клиенти " и на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество. От словоизлиянията на Прокопиев през предходната седмица разбрахме, че от месеци Прокопиев е очаквал държавните институции да приложат закона, поради което е подхванал и изпреварващи дейности. Какви тъкмо са тези дейности, разумно, Прокопиев не разкри. Вероятно и тъй като трябваше да намеси ръководителя на Върховен касационен съд. Нещо, което би било съображение за уличаването на Лозан Панов в следващо нарушаване на Етичния кодекс на българските магистрати и даже за пускане на процедура по отстраняването му. Още с внасянето на обвинителния акт против Прокопиев, Дянков, Трайков и компания в края на август, юристите им чакаха Софийският градски съд да върне делото на прокуратурата. Така се и случи – на 27 октомври 2017 година арбитър Костадинка Костадинова от Софийски градски съд върна делото на прокуратурата, заради позволени "съществени процесуални нарушавания ".
На процедура, арбитър Костадинова приключва делото, най-малко до момента в който прокуратурата не апелира на горната инстанция или не реши да внесе нов обвинителен акт, само че пред Специализирания углавен съд. Само ден по-рано, на 26 октомври, Гражданската гилдия на Върховен касационен съд би трябвало да е чула отчета на преднамерено избраната комисия по Тълкувателно дело No4 от 2016 година и да вземе решение – "съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение ". Но това не се случва, тъй като изненадващо делото е отсрочено. Причината – съдиите вземат решение да изслушат мнения за сходства на Закона за конфискация на незаконно имущество с Директива на Европейски Съюз, както и за смисъла на решение на Европейския съд за правата на индивида по делото "Димитрови против България ". Всъщност, зад делото Европейски съд по правата на човека стои ползата на вдовицата на небезизвестния Константин Димитров – Самоковеца да резервира част от имуществото им.
Така се стига до обоснованото съмнение, че някой е имал сериозен интерес от отсрочване на решението по Тълкувателно дело No4 от 2016 година, което е трябвало да стане известно точно на 26 октомври т.г. А кой може да е той, излиза наяве от два хода на Лозан Панов. В случай, че Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд бе взелo решение на 26 октомври и то в посока, че прекратяването на наказателното произвеждане не е съображение КОНПИ да спре процедурата по лишаване в интерес на страната на имущество на проверявано лице, то прекратеното ден по-късно дело от арбитър от Софийски градски съд не би било спънка пред налагането на запор на активите на Прокопиев, Дянков, Трайков и компания. Само, че тъкмо две седмици преди съвещанието на 26 октомври, Панов подхваща изненадваща атака и стартира настойчиво да нападна досегашния си заместител и началник точно на Гражданската гилдия – Красимир Влахов. Без ясни претекстове, Панов оказва напън Влахов да подаде оставка и налагането на нов началник на висшите съдии от Гражданската гилдия. Стига се даже до навлизане на ръководителя на Върховен касационен съд по време на съвещание на Общо заседание на Гражданската гилдия, една седмица преди да се преглежда тълкувателното дело за КОНПИ. Същото, което месеци след образуването му през 2016 година, се оказва от първостепенно значение за Иво Прокопиев в опитите му да "спаси " активите си от запор и възможна следваща конфискация.
В този смисъл, изненадващите дейности на Панов по елиминиране на Влахов, към този момент имат своето разумно пояснение. Председателят на Върховен касационен съд желае да има директен надзор върху Гражданската гилдия, а оттова и върху изхода от тълкувателните решения, като наложи предан за него заместник- ръководител, както се и случва на съвещание на Пленума на Върховния съд на 27 октомври. Вторият ход на Панов, който потвърждава цялостната му взаимозависимост от Прокопиев и освен това – използването на Върховен касационен съд в негова отбрана, може да се откри от обзор на Разпореждане на ръководителя на Върховен касационен съд от 8 ноември 2017 година, с което по Тълкувателно дело No4/2016 година са поискани нови мнения от "изявени " експерти по Европейско право, които би трябвало в период до 22 декември 2017 година да показват своите мнения. За разлика от 2016 година, когато Панов не показва поименно "експертите " от юридическите факултети, този път описът съдържа съответни имена. А измежду тях откриваме лица, които дотам са свързани с Иво Прокопиев, че човек да се чуди до каква степен може да стигне арогантността на задкулисието в опитите му да се опази от върховенството на закона. Какви тъкмо мнения да чакаме по Тълкувателно дело, от чийто излаз зависят финансовите активи на компании на Прокопиев, в случай че те са поискани от абонираните за наличие в неговите изданията персони като Михаил Екимджиев, Нели Огнянова, Красимир Кънев, Здравка Калайджиева, Боряна Мусева, Христо Христев и други
Всъщност, желанието на Прокопиев и Панов да се подсигурят с задоволително на брой мнения, които да подсигуряват "амнистия " за първия, е толкоз огромно, че двамата даже не си дават сметка, по какъв начин Красимир Кънев може да бъде избран за "изтъкнат експерт " по европейско право, просто тъй като ръководителят на обичания за задкулисието Български хелзинкски комитет по обучение не е даже правист, а мъдрец. Да искаш мнение от Здравка Калайджиева, чието наличие като български арбитър в Европейски съд по правата на човека е причина страната ни да бъде представлявана от "ad hoc " арбитър за сметка на титуляра, а след завръщането й да продължи да работи за това България да бъде съдена в Страсбург, може да се пояснява освен като предпочитание за предумишленост на изхода на тълкувателното дело, а следва да се преглежда и като насмешка с работещите в правосъдната система, за които всички тези оплетености не са загадка.
На всичкото от горната страна, описът, който Панов безспорно е получил от нечий адвокатски офис, включва и политически ангажираните Мусева и Христев, които са членове на управлението на проконтролираната от Прокопиев ГМО- партия "Да, България ". Какво да кажем за "експертите " Екимджиев, Огнянова или грантово подвластното Неправителствени организации "Прозрачност без граници ". Та, нали за тях сме чували, само от изданията на Прокопиев. Какво чакаме да посочат в мненията си, че КОНПИ има право да запорира финансовите активи на олигарха ли? Ами, в случай че се случи, нали и те ще останат без естрада. Всичкият този низ от обстоятелства, събития и преднамерени дейности, безспорно потвърждава превръщането на Върховния съд на България в Частен съд на олигархията. И тук отговорните са повече от забележими, освен това – сами се осветиха, а в желанието си да се подсигурят освен, че преиграха, само че този път и прекалиха. Ясно е и друго – решението по Тълкувателно дело No4 би било опорочено, в случай че с него се блокира работата на КОНПИ, тъй като ще е ясно, че това е подсигурено със мнения, направени от лица, директно свързани със застрашено от лишаване на имущество лице. Освен всичко дотук, към този момент са налице и документални следи, които отреждат на Лозан Панов позицията на "Черен лебед " на олигархията в правораздаването.
Появата на документа съответства с опита на Иво Прокопиев да сложи себе си над закона. Медийната бомба, сътворена от скандалния предприемач, целеше да попречи на използването на Закона за лишаване в интерес на страната на имущество, добито от незаконна активност. Обстоятелството, че вниманието на Лозан Панов е ангажирано с проблем за лишаване на нелегално добито имущество, до момента в който Иво Прокопиев се пробва да избегне евентуален запор от страната, е повече от задоволителен мотив, с цел да правим спомагателна инспекция. И не тъй като е останал някой, който към момента се съмнява, че Панов и Прокопиев са част от една подмолна клика, бореща се да овладее всяка държавна институция и най-много тези от правосъдната власт, а тъй като въз основата на дейностите на ръководителя на Върховен касационен съд, тази симбиоза към този момент е и документирана.
Ето и обстоятелствата: На 17 август 2016 година състав на Четвърто гражданско поделение на Върховен касационен съд взема решение да спре дело, като желае приемането на Тълкувателно решение на Гражданската гилдия на Върховния съд на следния въпрос: "Съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.
"С други думи – в случай че профилираната комисия за конфискация на нелегално имущество е почнала инспекция за произхода на средствата на обещано лице, чието дело в това време е прекъснато, дали тази инспекция може да продължи или би трябвало да бъде прекъсната. На 12 октомври 2016 година ръководителят на Върховен касационен съд разпорежда образуването на Тълкувателно дело No4/2016 година, като е определена комисия за правенето й в състав – арбитър Борислав Белазелков, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, както и арбитър Светлана Калинова, арбитър Марио Първанов и арбитър Жива Декова, която е докладчик. Разпореждането на Лозан Панов е изпратено до главния прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, шефа на Института за страната и правото при Българска академия на науките, юридическите факултети на Софийския и Пловдивския университет, както и до катедрите "Частноправни науки " на УНСС и Великотърновския университет и департамент "Право " при Нов Български Университет, както и до КОНПИ.
Посочен е и период за приемане на мненията – 30 декември 2016 година Справка в регистъра на Тълкувателните каузи на Върховен касационен съд открива, че на 16 юни 2017 година с предписание на заместник-председателя на Върховен касационен съд и председател на Гражданската гилдия Красимир Влахов, с оглед изтичането на периода за складиране на мнения, е планувано Общо заседание на съдиите от Градска канализация на Върховен касационен съд за 26 октомври 2017 година, на което да бъде разискван и гласуван отчетът на Комисията по т.д. No4/2016 година Междувременно Иво Прокопиев, негови чиновници в борсовия медиатор "Булброкърс ", както и някогашните министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, се снабдяват с обвинявания за приватизацията на 33% от ЕВН.
Така те стават "клиенти " и на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество. От словоизлиянията на Прокопиев през предходната седмица разбрахме, че от месеци Прокопиев е очаквал държавните институции да приложат закона, поради което е подхванал и изпреварващи дейности. Какви тъкмо са тези дейности, разумно, Прокопиев не разкри. Вероятно и тъй като трябваше да намеси ръководителя на Върховен касационен съд. Нещо, което би било съображение за уличаването на Лозан Панов в следващо нарушаване на Етичния кодекс на българските магистрати и даже за пускане на процедура по отстраняването му. Още с внасянето на обвинителния акт против Прокопиев, Дянков, Трайков и компания в края на август, юристите им чакаха Софийският градски съд да върне делото на прокуратурата. Така се и случи – на 27 октомври 2017 година арбитър Костадинка Костадинова от Софийски градски съд върна делото на прокуратурата, заради позволени "съществени процесуални нарушавания ".
На процедура, арбитър Костадинова приключва делото, най-малко до момента в който прокуратурата не апелира на горната инстанция или не реши да внесе нов обвинителен акт, само че пред Специализирания углавен съд. Само ден по-рано, на 26 октомври, Гражданската гилдия на Върховен касационен съд би трябвало да е чула отчета на преднамерено избраната комисия по Тълкувателно дело No4 от 2016 година и да вземе решение – "съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение ". Но това не се случва, тъй като изненадващо делото е отсрочено. Причината – съдиите вземат решение да изслушат мнения за сходства на Закона за конфискация на незаконно имущество с Директива на Европейски Съюз, както и за смисъла на решение на Европейския съд за правата на индивида по делото "Димитрови против България ". Всъщност, зад делото Европейски съд по правата на човека стои ползата на вдовицата на небезизвестния Константин Димитров – Самоковеца да резервира част от имуществото им.
Така се стига до обоснованото съмнение, че някой е имал сериозен интерес от отсрочване на решението по Тълкувателно дело No4 от 2016 година, което е трябвало да стане известно точно на 26 октомври т.г. А кой може да е той, излиза наяве от два хода на Лозан Панов. В случай, че Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд бе взелo решение на 26 октомври и то в посока, че прекратяването на наказателното произвеждане не е съображение КОНПИ да спре процедурата по лишаване в интерес на страната на имущество на проверявано лице, то прекратеното ден по-късно дело от арбитър от Софийски градски съд не би било спънка пред налагането на запор на активите на Прокопиев, Дянков, Трайков и компания. Само, че тъкмо две седмици преди съвещанието на 26 октомври, Панов подхваща изненадваща атака и стартира настойчиво да нападна досегашния си заместител и началник точно на Гражданската гилдия – Красимир Влахов. Без ясни претекстове, Панов оказва напън Влахов да подаде оставка и налагането на нов началник на висшите съдии от Гражданската гилдия. Стига се даже до навлизане на ръководителя на Върховен касационен съд по време на съвещание на Общо заседание на Гражданската гилдия, една седмица преди да се преглежда тълкувателното дело за КОНПИ. Същото, което месеци след образуването му през 2016 година, се оказва от първостепенно значение за Иво Прокопиев в опитите му да "спаси " активите си от запор и възможна следваща конфискация.
В този смисъл, изненадващите дейности на Панов по елиминиране на Влахов, към този момент имат своето разумно пояснение. Председателят на Върховен касационен съд желае да има директен надзор върху Гражданската гилдия, а оттова и върху изхода от тълкувателните решения, като наложи предан за него заместник- ръководител, както се и случва на съвещание на Пленума на Върховния съд на 27 октомври. Вторият ход на Панов, който потвърждава цялостната му взаимозависимост от Прокопиев и освен това – използването на Върховен касационен съд в негова отбрана, може да се откри от обзор на Разпореждане на ръководителя на Върховен касационен съд от 8 ноември 2017 година, с което по Тълкувателно дело No4/2016 година са поискани нови мнения от "изявени " експерти по Европейско право, които би трябвало в период до 22 декември 2017 година да показват своите мнения. За разлика от 2016 година, когато Панов не показва поименно "експертите " от юридическите факултети, този път описът съдържа съответни имена. А измежду тях откриваме лица, които дотам са свързани с Иво Прокопиев, че човек да се чуди до каква степен може да стигне арогантността на задкулисието в опитите му да се опази от върховенството на закона. Какви тъкмо мнения да чакаме по Тълкувателно дело, от чийто излаз зависят финансовите активи на компании на Прокопиев, в случай че те са поискани от абонираните за наличие в неговите изданията персони като Михаил Екимджиев, Нели Огнянова, Красимир Кънев, Здравка Калайджиева, Боряна Мусева, Христо Христев и други
Всъщност, желанието на Прокопиев и Панов да се подсигурят с задоволително на брой мнения, които да подсигуряват "амнистия " за първия, е толкоз огромно, че двамата даже не си дават сметка, по какъв начин Красимир Кънев може да бъде избран за "изтъкнат експерт " по европейско право, просто тъй като ръководителят на обичания за задкулисието Български хелзинкски комитет по обучение не е даже правист, а мъдрец. Да искаш мнение от Здравка Калайджиева, чието наличие като български арбитър в Европейски съд по правата на човека е причина страната ни да бъде представлявана от "ad hoc " арбитър за сметка на титуляра, а след завръщането й да продължи да работи за това България да бъде съдена в Страсбург, може да се пояснява освен като предпочитание за предумишленост на изхода на тълкувателното дело, а следва да се преглежда и като насмешка с работещите в правосъдната система, за които всички тези оплетености не са загадка.
На всичкото от горната страна, описът, който Панов безспорно е получил от нечий адвокатски офис, включва и политически ангажираните Мусева и Христев, които са членове на управлението на проконтролираната от Прокопиев ГМО- партия "Да, България ". Какво да кажем за "експертите " Екимджиев, Огнянова или грантово подвластното Неправителствени организации "Прозрачност без граници ". Та, нали за тях сме чували, само от изданията на Прокопиев. Какво чакаме да посочат в мненията си, че КОНПИ има право да запорира финансовите активи на олигарха ли? Ами, в случай че се случи, нали и те ще останат без естрада. Всичкият този низ от обстоятелства, събития и преднамерени дейности, безспорно потвърждава превръщането на Върховния съд на България в Частен съд на олигархията. И тук отговорните са повече от забележими, освен това – сами се осветиха, а в желанието си да се подсигурят освен, че преиграха, само че този път и прекалиха. Ясно е и друго – решението по Тълкувателно дело No4 би било опорочено, в случай че с него се блокира работата на КОНПИ, тъй като ще е ясно, че това е подсигурено със мнения, направени от лица, директно свързани със застрашено от лишаване на имущество лице. Освен всичко дотук, към този момент са налице и документални следи, които отреждат на Лозан Панов позицията на "Черен лебед " на олигархията в правораздаването.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ