България гори, а шофьорка хвърля фас през прозореца – браво!
Докато хиляди българи гледат с смут по какъв начин пламъците изяждат гора след гора, дом след дом, а хора губят мебелировка и мемоари, има и такива, които без грам мисъл хвърлят фасове през прозореца на колата си. „ Какво пък толкоз, то е единствено една цигара! “ – ще каже някой. Само че тъкмо „ една цигара “ е задоволителна, с цел да се трансфорат декари гори в пепелище, а нечий живот – в пъкъл.
Във Велико Търново очевидци снимаха жена зад кормилото на сив Hyundai, която без никакво терзание изхвърля тленен фас върху сухата крайпътна растителност. Сцената е повече от неуместна – страната ни всекидневно се бори с десетки пожари, жегата трансформира всяка тревичка в барут, а ние отново си играем на съветска рулетка с природата и човешките ориси.
Браво, госпожо! Точно по този начин се прави – фасчето през прозореца, ей по този начин, с тънък жест, като че ли хвърляте роза от сцена. Какво значение има, че половин България гори? Че цели фамилии губят домовете си, а гори, които са растяли епохи, се трансформират в пепел за минути? Важното е музиката в колата да свири, вятърът да гали ръката Ви, а пепелникът – да си остане чист, възмущава се Росица Георгиева, снимала колата на " госпожата ".
Това, че един фас може да подпали гора, да изпепели къщи, да убие животни и даже хора – дреболии. Важното е удобството. Важното е да не си цапаме колата, нали? Така или другояче някой различен ще гаси пожара. Някой различен ще рискува живота си в огъня, с цел да овладее следствията от Вашия фас.
Това не е просто дребно нарушаване. Това е закононарушение против всички нас. Защото идващия път фасът може да подпали гората, в която играят деца, или селото, в което възрастни хора няма да съумеят да избягат в точния момент.
Хвърлянето на фас през прозореца не е „ дреболия “. Това е безразсъдие, което би трябвало да се санкционира строго. Не със алегорична санкция, която да се заплати с скука, а с същински тежки наказания – както финансови, по този начин и наказателни.
Докато едни рискуват живота си в битка с огъня, други си палят цигарата с усмивка и хвърлят фасчето през прозореца. И след това всички плащаме цената – с налозите си, с въздуха си, с бъдещето на децата си.
Колко още пожари, какъв брой още изпепелени човешки ориси са нужни, с цел да спрем да поносим безхаберието?
Във Велико Търново очевидци снимаха жена зад кормилото на сив Hyundai, която без никакво терзание изхвърля тленен фас върху сухата крайпътна растителност. Сцената е повече от неуместна – страната ни всекидневно се бори с десетки пожари, жегата трансформира всяка тревичка в барут, а ние отново си играем на съветска рулетка с природата и човешките ориси.
Браво, госпожо! Точно по този начин се прави – фасчето през прозореца, ей по този начин, с тънък жест, като че ли хвърляте роза от сцена. Какво значение има, че половин България гори? Че цели фамилии губят домовете си, а гори, които са растяли епохи, се трансформират в пепел за минути? Важното е музиката в колата да свири, вятърът да гали ръката Ви, а пепелникът – да си остане чист, възмущава се Росица Георгиева, снимала колата на " госпожата ".
Това, че един фас може да подпали гора, да изпепели къщи, да убие животни и даже хора – дреболии. Важното е удобството. Важното е да не си цапаме колата, нали? Така или другояче някой различен ще гаси пожара. Някой различен ще рискува живота си в огъня, с цел да овладее следствията от Вашия фас.
Това не е просто дребно нарушаване. Това е закононарушение против всички нас. Защото идващия път фасът може да подпали гората, в която играят деца, или селото, в което възрастни хора няма да съумеят да избягат в точния момент.
Хвърлянето на фас през прозореца не е „ дреболия “. Това е безразсъдие, което би трябвало да се санкционира строго. Не със алегорична санкция, която да се заплати с скука, а с същински тежки наказания – както финансови, по този начин и наказателни.
Докато едни рискуват живота си в битка с огъня, други си палят цигарата с усмивка и хвърлят фасчето през прозореца. И след това всички плащаме цената – с налозите си, с въздуха си, с бъдещето на децата си.
Колко още пожари, какъв брой още изпепелени човешки ориси са нужни, с цел да спрем да поносим безхаберието?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ