Историята на българите преди Атила и след него /Част 10/
Докато хаканът бил жив, в страната било умерено. Но когато в 665 година го застигнала гибелта, Шамбат при подръжката на Атилкесе се опълчил на новия хакан Бат-Боян с цел да му отнеме трона. Те му разрешили да ръководи по-спокойно единствено три години, след което почнали против него открита война. Тъй като Курбат приживе забранил на българите да се борят едни против други, то Шамбат нападнал хакана с ак-балинските българи и сакланите-уруси, а Атилкесе с мурдаси, масгути, тюрки и наемни отряди от тюркмени...
А през 668 година метежният бугурски бий Макай, като се включил към Бат-Боян, атакувал Аспаръйк. В началото Аспаръйк претърпял загуби, само че след това разгромил и умъртвил Макай, към който съумял да се причисли ашин-хаканът Калга.
Войната траяла няколко години. На Атилкесе му се отдало да разбие сабаните на Бат-Боян, по-късно разгромил Ас-Банджа и дружно с Шамбат обсадили хакана в Джалда. При това от бойците на бека, изключително от мурдасите, били убити не малко българи на кана. Това възбудило огромна неприязън сред черните българи и тези саклански племена. Хаканът се жалвал на Атилкесе от дейностите на неговите хора, на което последният издевателски дал отговор: „ Мурдасите не можаха от разграничат твоите българи от сабаните – нали те приказват на сабански език”...
Пет години Шамбат с поддръжката на Атилкесе обсаждал Джалда и се самоопределил за хакан на останалата част на Саклан-Българската страна. В разгара на тази блокада, отначало засилилите се тюркски хакани нападнали Саклан откъм Агидел. Говорят, че тогава през реката от Тюркистан минали 150 хиляди кумани, тюркмени-кук-огузи и киркизи, обединени под името на създателя на тюркската страна Хазар. Шамбат с Атилкесе се хвърлили против врага, само че били разрушени и избягали с част от своите хора в Бащу.
След гибелта на Курбат Къйр-Багъйл привел Аспаръйк (Аспарух), към този момент женен за неговата приемна щерка, от Утиг (Западното Предкавказие) в Халджа (Волжска България), а Катраг от Буртас (Левият бряг на Средна Волга) в Деберзай (Добруджа). Бат-Баян, на който Къйр-Багъйл бил доста длъжен, получил целия Джеремел (Междуречието на Днепър и Дон) и Илат (Северен Дагестан), поради което взел да се назовава и Илат бир („ Владетел /първенец/ на Илат”).
През 672 г.кан-урумът (ромейският император) помолил Къйр-Багъйл да изведе Катраг с неговия 60-хилядния корпус от Деберзай (Добруджа), под претекст, че неговите хора нападали урумците и Къйр-Багъйл върнал назад Катраг в Буртас дружно с към 200 хиляди миджани, които поискали да си тръгнат с Катраг от Кара-Бурджан. На освободеното място в Деберзай изпратил Аспаръйк и неговите хора. Но Аспаръйк не бил смирен като Катраг. В подмяна на 60 хиляди тихи катрагови буртаси Аспаръйк отвел в Деберзай 300 хиляди сурови и обезверени хонски или джунгарски българи и жадни за грабежи анчийски българи от Себер (Северска Украйна), за които да убият 100 врагове, им е все едно да шляпнат комар. Сега чак урумците разбрали що значат същински набези. Урумците се страхували да желаят отстъпки от суровия Къйр-Багъйл, само че при ръководството на наследилия го джабгусир-хакан Колъйн-Бан (-Бай) поискали връщането на контракта с Атила, по който броят на българите в Деберзай се ограничавал на 20 хиляди воини. От търговията с Урум, Хазар получавали огромна част от своите приходи, заради което Колъйн-Бан заповядал на Аспаръйк да остави в Онкул (Деснобрежния Дунав, Онгъл) единствено два тумена (20 хиляди воини) със фамилиите им.
... През 680 година урумците, предполагайки че субата на Аспаръйк тръгнала на запад на война против разбойниците сарбийци (бъдещите сърби), провели вероломно нападание на неговата лятна столица, само че попаднали в засада на частта на джунгарите и били разгромени. Хората на Аспаръйк съумели да се задържат в Деберзай няколко месеца.
Разгневеният от вероломството на урумците, Колъйн-Бан за наказване като урок за урумците заповядал да завземат Миджан (Мизия), а Къйзъйл ( " Зона за сигурност ", границата) да бъде обрисувана южно от Балкана. През 681 година хазарска войска от 400 хиляди агаджирски (източно европейски) и 100 хиляди аварски българи помогнала на 300 хиляди индивида на Аспаръйк да завземат указаните области. Субата (областта, ордата) Атилкусе (между Днестър и Днепър) на Аспаръйк изпратила към Кара-Бурджан 700 уруски кораба. Когато този флот се появил в устието на Сула, то урумските кораби от боязън незабавно отплавали. Аспаръйк благодарение на тези кораби трансферирал своите войски в Деберзай и заповядал на хазарските българи да навлязат в Южен Бирак (Южна Тракия) по морското крайбрежие, където неговите хора повели българите бързо. Аспаръйк се споразумял с съвсем всички урумски гарнизони, заплашвайки ги с хазарска жестокост, без пердах да стигне до Истанбул. Само от една цитадела стреляли и го ранили, само че бойците умъртвили стрелеца и траяли. По сушата цялата ромейска войска била обърната в паническо бягство до Дългата стена преди Истанбул. В Миджан (Мизия) съвсем нищо не потърпевшо, обаче в Южен Бирак всичко станало плячка за хазарските бойци. Такъв погром Урум в никакъв случай не е преживявал... Един милион и 100 хиляди българи влезнали в Агил, загубвайки единствено 15 души. А ромеите изгубили единствено 5 души и 100 хиляди пленници. Като получил вестта за цялостната победа, Аспаръйк оповестил своите земи за Кара-Бурджанско българско царство, което станало ак-андашлъйк (независим васал) на Хазар... "
Трябва да се добави, че когато Аспаръйк нападнал Агил (Балканите), неговият племенник Кубар Наубул (Кубер) минал Иждар (Дунав) при град Сонгедан (Сингидон, Белград), завзел част от Имен-Буляр или Джалмат (Илирик, Далмация) и Макидан (Македония). По проекта на Аспаръйк за подържането му, той получил от аварския хакан Айяр разпореждане за отвличащ удар по Урум - с 50 хиляди души. Без да среща никакво противопоставяне, Кубар Наубул основал бейлик, който почнал да назовава Чирмъйш-Българ (Сарматска България) или Салум-Българ (Туземна,Солунска България).
В същото време Колъйн Бан откакто разрушил арабските армии в Кавказ, минал в нахлуване против Ак-Албан (Азербъйджан) и Аряк (Армения) и щръкнал като евентуална опасност над Урум от изток.
А заминаването на бурджаните на Аспарух направило Бат-Боян всемогъщ балтавар на цялата Кара-Българ, чиято столица станала Бащу. Бат-Боян починал през 690 година на 65 годишна възраст, надживявайки с пет години татко си. Бил завещан от сина му Бат-Тимер, или Бу-Тимер, по прякор Джураш.
Ашин хаканът (на Хазария) Кабан обичал доста Бат-Боян и в миналото го бил поканил при обреда стягане въжето към шията му, на който се насочва запитване до Тангра за периода и характера на идното царуване. Когато от Бащу пристигнала вестта за кончината му, Кабан бледен и скоро по-късно починал. На власт пристигнал подлият наследник на Калга, Айбат. Негова жена била една бухарска еврейка, която била същинско чудовище и по тази причина той изискал да се ожени за красивата щерка на бека на кашеките.
"... В младата си страна Кара-Бурджан ( " Западна, или Черна България " ) Аспарух почнал градежи и укрепил комерсиалните пътища. Най-важният път Бурнай юлъй ( " Варненския път " ) води от Саман-Бурджан (гр. Шумен) към град Билишкая (Плиска), който също го назовават и Бурханта и Айя-Уба. Всичките тези имена значат едно и също - „ Хълм на Чудесното, Светото Знамение”. Първоначано самият Аспарух, създател на този град, го нарекъл Аляуба по арабски, само че хората скоро почнали да го назовават по трек-български „ Бурханта” или „ Билишкая”. Чудесното предсказание тук било, че брачната половинка на Аспарух, Химика, пресякла Сулдан (Дунав) бременна и родила тук сина им (навярно Тервел, бел. авт.). Раждането на наследник на ново място се приемало, че властта на преселниците тук ще бъде безконечна. Недалеко от Бурханта (Плиска) се намира крепостта Мадар на река Маджар. До нея на една канара е изсечено изображението на Исмаил Аспаръйк (Аспарух - Мадарския конник, бел. авт.), който построил дървената джамия " Исмаил " във Велики Българ на река Волга и същата такава, само че каменна в Билишкая (Плиска) "...
"... В документите (Известия на Гази Баба) на моя стопанин (царят Гази -Барадж) аз видях листата на Улаг-Българските (Влашко-Дунавско-Българските ) царе, донесени от посланика на Азан, Арслан Тертер. Целият списък на везирите, отговарящи за връзките с другите страни, изгоря,... както и оригиналът на този лист...
Това царство (Дунавска България) е част от Идел и Улуг Българ (Велика България), както и Урус (Рус), Карел (Финландия, Карелия), Маджар (Унгария), Къйпчак (Казахстан)...
По-голямата част от неговата територия съставляват планините на Макидан или Кара-Бурджан, заради което него го назовават също и Бурджан и Кара-Бурджан...
Когато идвали посланици от там, то тях ги скривали от народа в цитаделата на столицата... Цитаделата (на Буляр) се наричала Джурдизе или Марджикан, което означавало " Рицарската крепост ", защото думата " дизе " ( " град " по трьок-български, тракийски) означавала на простонародния език също " столица ", " щаб ", " лагер ". Заядливите и невежи хора трансформирали името на цитаделата и му казвали ту " Мардукан ", ту " Тирсасе " и други сходни... В цитаделата се помещавал огромния замък на Колъйн, част от който емирът още приживе давал на посланниците на тези страни, за връзките с които той бил заинтригуван повече от всичко... В този замък прибирали и бурджанските (дунавско-българските) посланници, с цел да не би разказите на бурджаните за благополучния живот в Улаг-Българ да възбуди в нашите хора желанието да се преселят там. Но въпреки всичко това се случвало и то не един път...
Така постъпвали и управниците на Бурджан... Днешната тяхна столица носи името " Торнаба " ( " Жеравно светилище " > Търново) и се намира към остарялото езическо светилище, където били принасяни жертви и се молили на духовете на героите - предшественици . Веднъж в една късна нощ, на това място, ромейската армия се прокраднала неусетно към лагера на Аспарух откъм неохраняваната му страна, само че жеравите (щъркелите) се разкрякали, а разтревожените от тях българи разкрили и разрушили врага...
Съгласно " Записките ", първоначално царувал Аспарух...(изреждат се и се изясняват всички негови имена)... Преди това той владеел Ак Българ (Волжска България) и Ечке Бурджан (Северен Кавказ)... На своите братя Лачъйн и Къйзъйл-Кубар (Кубер, бел. авт.) той подарил западната част на Макидан (Балканския полустров)... Той се споминал през 692 година..
[Когато Аспарух болен тежко и почувствал наближаването на своя край, в началото решил да се върне в своите остарели владения в днешна Източна Европа, където да приключи земния си път. Но едвам минали с голямата му шатра през Дунава и ситуацията му се влошило. Още преди да изпадне в кома съумял да разпореди да го върнат и да го погребат в Торна Уба ( " Щъркелово светилище " ). Последните му думи били " Бир Тангра " ( " Един е Господ " ). Неговите наследници върнали погребалната върволица и го погребали по български бит някъде край светилището Торна Уба, през днешния ден Патриаршеския манастир (Женския метох) на 6 км. северозападно от Велико Търново. За зла орис на иманярите, най-вероятно е заровен в руслото на близката река. Бел. авт.]
След него царувал неговият наследник Тарвил... Той починал през 719 година... "
След него царувал неговият брат Айяр, който още Аспарух сложил като съуправител с Тервел с цел да предотврати спорове във връзка онаследяването му. Тарвил го изпратил с отряд армия на помощ на хазарския хакан Кук-Куян, който се сражавал против арабите. Дъщерята на Айяр, Чакчак, била дадена за брачна половинка на Кара-Българския балтавар Сулаби, също по този начин отличил се във войната против арабите. Син на Сулаби и Чакчак бил Айяр (Авар)...
Айяр Бурджански направил собствен съуправител сина на Тарвил, Кермес, наименуван в чест на алпа Кермес, делегат на Тангра. След една от борбите с арабите Айяр се парализирал и вместо него почнал да цари правилният му Кермес. Той толкоз доста обичал Айяр, че влезнал при него в шатрата му сега на неговата гибел. Когато той излязъл със известието за гибелта на Айяр, бюрганите декларирали, че в него се е вселил Улят и той не може да ръководи страната. Тогава сложили да цари неговия наследник Сувар. Това било в годината на заека 727 година.. Сувар починал в годината на коня, в 742 година от разстройство във връзка на това, че Шада-Идик (главният съдия) го свалил от престола в 740 година.. На багъйлите и баганините... било казано, че Улят е поразила целия жанр на Кермес...
След двугодишно регентство на Би-Хатъйн... те избрали за цар Коръймджес, наследник на Уран (от рода Угил) и на дъщерята на Айяр. Той царувал щастливо до... 755 година, когато воинското благополучие му изменило и той... предал властта на сина на своята сестра Бунек... Той починал в... 761 година..
В годината на тигъра, 762 година, на трона бил въздигнат съвладетел на Бунек, сина на Коръймджес и дамата му от рода Угъйр, Телес... Телес бил съдружник на Хазарския хакан.
Потомъкът на иджика Шадъй, Саин... лишил властта от рода Угил... в 764 година, неговите хора инцидентно умъртвили в пердах Телес, само че скоро самият Саин самичък бил свален в... 765 година от тъста на Телес, Юмарт. Старецът Юмарт скоро умрял и на трона бил подложен Азан Тукта, наследник на Кермек и дъщерята на айярския (аварския) хакан Улаг от рода Магунти. Неговите врагове, обаче, твърдели, че същинският татко на Азан бил един айярски бек, а Кермек го осиновил след неговата сватба. Разпространяването на този слух имало за цел да твърди, че в по-голямата си част от живота Азан бил на работа на айярския хакан... Азан в детството си бил много слаб, заради което кам-боянът му дал магическо име... Азан бил татко на Коръйм (Крум) и дядо на Амуртаг (Омуртаг) и на всички Улаг-български (Дунавско-български) царе с имена „ Азан” (Асен), негови потомци...
Жената на Азан била бика от българския жанр Урус-Алан. Тяхната щерка Аря Услан била дадена за брачна половинка на Кан Караджар и... дала живот на Угъйр-Айдар или Урус-Айдар (От неговото име Урус идва началото на страната Рус и на етнонима " руси ", след декрет на хазарския хакан-бек)...
Валентин Вътов
А през 668 година метежният бугурски бий Макай, като се включил към Бат-Боян, атакувал Аспаръйк. В началото Аспаръйк претърпял загуби, само че след това разгромил и умъртвил Макай, към който съумял да се причисли ашин-хаканът Калга.
Войната траяла няколко години. На Атилкесе му се отдало да разбие сабаните на Бат-Боян, по-късно разгромил Ас-Банджа и дружно с Шамбат обсадили хакана в Джалда. При това от бойците на бека, изключително от мурдасите, били убити не малко българи на кана. Това възбудило огромна неприязън сред черните българи и тези саклански племена. Хаканът се жалвал на Атилкесе от дейностите на неговите хора, на което последният издевателски дал отговор: „ Мурдасите не можаха от разграничат твоите българи от сабаните – нали те приказват на сабански език”...
Пет години Шамбат с поддръжката на Атилкесе обсаждал Джалда и се самоопределил за хакан на останалата част на Саклан-Българската страна. В разгара на тази блокада, отначало засилилите се тюркски хакани нападнали Саклан откъм Агидел. Говорят, че тогава през реката от Тюркистан минали 150 хиляди кумани, тюркмени-кук-огузи и киркизи, обединени под името на създателя на тюркската страна Хазар. Шамбат с Атилкесе се хвърлили против врага, само че били разрушени и избягали с част от своите хора в Бащу.
След гибелта на Курбат Къйр-Багъйл привел Аспаръйк (Аспарух), към този момент женен за неговата приемна щерка, от Утиг (Западното Предкавказие) в Халджа (Волжска България), а Катраг от Буртас (Левият бряг на Средна Волга) в Деберзай (Добруджа). Бат-Баян, на който Къйр-Багъйл бил доста длъжен, получил целия Джеремел (Междуречието на Днепър и Дон) и Илат (Северен Дагестан), поради което взел да се назовава и Илат бир („ Владетел /първенец/ на Илат”).
През 672 г.кан-урумът (ромейският император) помолил Къйр-Багъйл да изведе Катраг с неговия 60-хилядния корпус от Деберзай (Добруджа), под претекст, че неговите хора нападали урумците и Къйр-Багъйл върнал назад Катраг в Буртас дружно с към 200 хиляди миджани, които поискали да си тръгнат с Катраг от Кара-Бурджан. На освободеното място в Деберзай изпратил Аспаръйк и неговите хора. Но Аспаръйк не бил смирен като Катраг. В подмяна на 60 хиляди тихи катрагови буртаси Аспаръйк отвел в Деберзай 300 хиляди сурови и обезверени хонски или джунгарски българи и жадни за грабежи анчийски българи от Себер (Северска Украйна), за които да убият 100 врагове, им е все едно да шляпнат комар. Сега чак урумците разбрали що значат същински набези. Урумците се страхували да желаят отстъпки от суровия Къйр-Багъйл, само че при ръководството на наследилия го джабгусир-хакан Колъйн-Бан (-Бай) поискали връщането на контракта с Атила, по който броят на българите в Деберзай се ограничавал на 20 хиляди воини. От търговията с Урум, Хазар получавали огромна част от своите приходи, заради което Колъйн-Бан заповядал на Аспаръйк да остави в Онкул (Деснобрежния Дунав, Онгъл) единствено два тумена (20 хиляди воини) със фамилиите им.
... През 680 година урумците, предполагайки че субата на Аспаръйк тръгнала на запад на война против разбойниците сарбийци (бъдещите сърби), провели вероломно нападание на неговата лятна столица, само че попаднали в засада на частта на джунгарите и били разгромени. Хората на Аспаръйк съумели да се задържат в Деберзай няколко месеца.
Разгневеният от вероломството на урумците, Колъйн-Бан за наказване като урок за урумците заповядал да завземат Миджан (Мизия), а Къйзъйл ( " Зона за сигурност ", границата) да бъде обрисувана южно от Балкана. През 681 година хазарска войска от 400 хиляди агаджирски (източно европейски) и 100 хиляди аварски българи помогнала на 300 хиляди индивида на Аспаръйк да завземат указаните области. Субата (областта, ордата) Атилкусе (между Днестър и Днепър) на Аспаръйк изпратила към Кара-Бурджан 700 уруски кораба. Когато този флот се появил в устието на Сула, то урумските кораби от боязън незабавно отплавали. Аспаръйк благодарение на тези кораби трансферирал своите войски в Деберзай и заповядал на хазарските българи да навлязат в Южен Бирак (Южна Тракия) по морското крайбрежие, където неговите хора повели българите бързо. Аспаръйк се споразумял с съвсем всички урумски гарнизони, заплашвайки ги с хазарска жестокост, без пердах да стигне до Истанбул. Само от една цитадела стреляли и го ранили, само че бойците умъртвили стрелеца и траяли. По сушата цялата ромейска войска била обърната в паническо бягство до Дългата стена преди Истанбул. В Миджан (Мизия) съвсем нищо не потърпевшо, обаче в Южен Бирак всичко станало плячка за хазарските бойци. Такъв погром Урум в никакъв случай не е преживявал... Един милион и 100 хиляди българи влезнали в Агил, загубвайки единствено 15 души. А ромеите изгубили единствено 5 души и 100 хиляди пленници. Като получил вестта за цялостната победа, Аспаръйк оповестил своите земи за Кара-Бурджанско българско царство, което станало ак-андашлъйк (независим васал) на Хазар... "
Трябва да се добави, че когато Аспаръйк нападнал Агил (Балканите), неговият племенник Кубар Наубул (Кубер) минал Иждар (Дунав) при град Сонгедан (Сингидон, Белград), завзел част от Имен-Буляр или Джалмат (Илирик, Далмация) и Макидан (Македония). По проекта на Аспаръйк за подържането му, той получил от аварския хакан Айяр разпореждане за отвличащ удар по Урум - с 50 хиляди души. Без да среща никакво противопоставяне, Кубар Наубул основал бейлик, който почнал да назовава Чирмъйш-Българ (Сарматска България) или Салум-Българ (Туземна,Солунска България).
В същото време Колъйн Бан откакто разрушил арабските армии в Кавказ, минал в нахлуване против Ак-Албан (Азербъйджан) и Аряк (Армения) и щръкнал като евентуална опасност над Урум от изток.
А заминаването на бурджаните на Аспарух направило Бат-Боян всемогъщ балтавар на цялата Кара-Българ, чиято столица станала Бащу. Бат-Боян починал през 690 година на 65 годишна възраст, надживявайки с пет години татко си. Бил завещан от сина му Бат-Тимер, или Бу-Тимер, по прякор Джураш.
Ашин хаканът (на Хазария) Кабан обичал доста Бат-Боян и в миналото го бил поканил при обреда стягане въжето към шията му, на който се насочва запитване до Тангра за периода и характера на идното царуване. Когато от Бащу пристигнала вестта за кончината му, Кабан бледен и скоро по-късно починал. На власт пристигнал подлият наследник на Калга, Айбат. Негова жена била една бухарска еврейка, която била същинско чудовище и по тази причина той изискал да се ожени за красивата щерка на бека на кашеките.
"... В младата си страна Кара-Бурджан ( " Западна, или Черна България " ) Аспарух почнал градежи и укрепил комерсиалните пътища. Най-важният път Бурнай юлъй ( " Варненския път " ) води от Саман-Бурджан (гр. Шумен) към град Билишкая (Плиска), който също го назовават и Бурханта и Айя-Уба. Всичките тези имена значат едно и също - „ Хълм на Чудесното, Светото Знамение”. Първоначано самият Аспарух, създател на този град, го нарекъл Аляуба по арабски, само че хората скоро почнали да го назовават по трек-български „ Бурханта” или „ Билишкая”. Чудесното предсказание тук било, че брачната половинка на Аспарух, Химика, пресякла Сулдан (Дунав) бременна и родила тук сина им (навярно Тервел, бел. авт.). Раждането на наследник на ново място се приемало, че властта на преселниците тук ще бъде безконечна. Недалеко от Бурханта (Плиска) се намира крепостта Мадар на река Маджар. До нея на една канара е изсечено изображението на Исмаил Аспаръйк (Аспарух - Мадарския конник, бел. авт.), който построил дървената джамия " Исмаил " във Велики Българ на река Волга и същата такава, само че каменна в Билишкая (Плиска) "...
"... В документите (Известия на Гази Баба) на моя стопанин (царят Гази -Барадж) аз видях листата на Улаг-Българските (Влашко-Дунавско-Българските ) царе, донесени от посланика на Азан, Арслан Тертер. Целият списък на везирите, отговарящи за връзките с другите страни, изгоря,... както и оригиналът на този лист...
Това царство (Дунавска България) е част от Идел и Улуг Българ (Велика България), както и Урус (Рус), Карел (Финландия, Карелия), Маджар (Унгария), Къйпчак (Казахстан)...
По-голямата част от неговата територия съставляват планините на Макидан или Кара-Бурджан, заради което него го назовават също и Бурджан и Кара-Бурджан...
Когато идвали посланици от там, то тях ги скривали от народа в цитаделата на столицата... Цитаделата (на Буляр) се наричала Джурдизе или Марджикан, което означавало " Рицарската крепост ", защото думата " дизе " ( " град " по трьок-български, тракийски) означавала на простонародния език също " столица ", " щаб ", " лагер ". Заядливите и невежи хора трансформирали името на цитаделата и му казвали ту " Мардукан ", ту " Тирсасе " и други сходни... В цитаделата се помещавал огромния замък на Колъйн, част от който емирът още приживе давал на посланниците на тези страни, за връзките с които той бил заинтригуван повече от всичко... В този замък прибирали и бурджанските (дунавско-българските) посланници, с цел да не би разказите на бурджаните за благополучния живот в Улаг-Българ да възбуди в нашите хора желанието да се преселят там. Но въпреки всичко това се случвало и то не един път...
Така постъпвали и управниците на Бурджан... Днешната тяхна столица носи името " Торнаба " ( " Жеравно светилище " > Търново) и се намира към остарялото езическо светилище, където били принасяни жертви и се молили на духовете на героите - предшественици . Веднъж в една късна нощ, на това място, ромейската армия се прокраднала неусетно към лагера на Аспарух откъм неохраняваната му страна, само че жеравите (щъркелите) се разкрякали, а разтревожените от тях българи разкрили и разрушили врага...
Съгласно " Записките ", първоначално царувал Аспарух...(изреждат се и се изясняват всички негови имена)... Преди това той владеел Ак Българ (Волжска България) и Ечке Бурджан (Северен Кавказ)... На своите братя Лачъйн и Къйзъйл-Кубар (Кубер, бел. авт.) той подарил западната част на Макидан (Балканския полустров)... Той се споминал през 692 година..
[Когато Аспарух болен тежко и почувствал наближаването на своя край, в началото решил да се върне в своите остарели владения в днешна Източна Европа, където да приключи земния си път. Но едвам минали с голямата му шатра през Дунава и ситуацията му се влошило. Още преди да изпадне в кома съумял да разпореди да го върнат и да го погребат в Торна Уба ( " Щъркелово светилище " ). Последните му думи били " Бир Тангра " ( " Един е Господ " ). Неговите наследници върнали погребалната върволица и го погребали по български бит някъде край светилището Торна Уба, през днешния ден Патриаршеския манастир (Женския метох) на 6 км. северозападно от Велико Търново. За зла орис на иманярите, най-вероятно е заровен в руслото на близката река. Бел. авт.]
След него царувал неговият наследник Тарвил... Той починал през 719 година... "
След него царувал неговият брат Айяр, който още Аспарух сложил като съуправител с Тервел с цел да предотврати спорове във връзка онаследяването му. Тарвил го изпратил с отряд армия на помощ на хазарския хакан Кук-Куян, който се сражавал против арабите. Дъщерята на Айяр, Чакчак, била дадена за брачна половинка на Кара-Българския балтавар Сулаби, също по този начин отличил се във войната против арабите. Син на Сулаби и Чакчак бил Айяр (Авар)...
Айяр Бурджански направил собствен съуправител сина на Тарвил, Кермес, наименуван в чест на алпа Кермес, делегат на Тангра. След една от борбите с арабите Айяр се парализирал и вместо него почнал да цари правилният му Кермес. Той толкоз доста обичал Айяр, че влезнал при него в шатрата му сега на неговата гибел. Когато той излязъл със известието за гибелта на Айяр, бюрганите декларирали, че в него се е вселил Улят и той не може да ръководи страната. Тогава сложили да цари неговия наследник Сувар. Това било в годината на заека 727 година.. Сувар починал в годината на коня, в 742 година от разстройство във връзка на това, че Шада-Идик (главният съдия) го свалил от престола в 740 година.. На багъйлите и баганините... било казано, че Улят е поразила целия жанр на Кермес...
След двугодишно регентство на Би-Хатъйн... те избрали за цар Коръймджес, наследник на Уран (от рода Угил) и на дъщерята на Айяр. Той царувал щастливо до... 755 година, когато воинското благополучие му изменило и той... предал властта на сина на своята сестра Бунек... Той починал в... 761 година..
В годината на тигъра, 762 година, на трона бил въздигнат съвладетел на Бунек, сина на Коръймджес и дамата му от рода Угъйр, Телес... Телес бил съдружник на Хазарския хакан.
Потомъкът на иджика Шадъй, Саин... лишил властта от рода Угил... в 764 година, неговите хора инцидентно умъртвили в пердах Телес, само че скоро самият Саин самичък бил свален в... 765 година от тъста на Телес, Юмарт. Старецът Юмарт скоро умрял и на трона бил подложен Азан Тукта, наследник на Кермек и дъщерята на айярския (аварския) хакан Улаг от рода Магунти. Неговите врагове, обаче, твърдели, че същинският татко на Азан бил един айярски бек, а Кермек го осиновил след неговата сватба. Разпространяването на този слух имало за цел да твърди, че в по-голямата си част от живота Азан бил на работа на айярския хакан... Азан в детството си бил много слаб, заради което кам-боянът му дал магическо име... Азан бил татко на Коръйм (Крум) и дядо на Амуртаг (Омуртаг) и на всички Улаг-български (Дунавско-български) царе с имена „ Азан” (Асен), негови потомци...
Жената на Азан била бика от българския жанр Урус-Алан. Тяхната щерка Аря Услан била дадена за брачна половинка на Кан Караджар и... дала живот на Угъйр-Айдар или Урус-Айдар (От неговото име Урус идва началото на страната Рус и на етнонима " руси ", след декрет на хазарския хакан-бек)...
Валентин Вътов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ