Ще гласуват ли "руските германци" за крайната десница
Докато говорещите съветски език в източен краен квартал на Берлин гласоподаваха за крайната левица, изглеждаха невидими на немската политическа карта. Това се промени, когато започнаха да гласоподават за крайната десница.
Широка поддръжка измежду рускоговорещите германци е измежду основните детайли, които се чака да оказват помощ на " Алтернатива за Германия " да влезе в Бундестага. Това ще е първият път от Втората международна война, в който крайнодясна партия е определена на национални позиции. За някои млади съветски германци репутацията на общността като ксенофобска е като предизвестие.
В Марцан, квартал в Източен Берлин, където говорещите съветски са 12 на 100 от популацията, Дмитрий Гайдел пропагандира по улиците да се гласоподава за социалдемократите, с цел да разсее рисковия мит, че говорещите съветски в Германия са пионки на пропагандата от Русия. Иска да покаже, че подценяваният му изборен регион може да бъде повлиян от политики, които адресират терзанията им за по-високи заплати и по-добра опция да получат пенсии.
" (Социалдемократите) може да вземат този регион, " споделя 28-годишният докторант, роден в Русия. " Много хора, които живеят тук, страдат от сложна обществена обстановка - не на последно място по-възрастните руснаци, чиито квалификации от Съветския съюз не бяха приети, когато пристигнаха и или останаха безработни, или одобриха работа, която е доста под квалификациите им. "
Родените в някогашния Съветски съюз и децата им са най-голямото малцинство в Германия - към 2.4 милиона души. Сред тях поддръжката за AfD може да доближи до 20% въз основата на резултати от фокус групи, счита Ахим Гьорес, професор по политически науки в университета в Дуисбург. Според Гайдел обаче това не значи безусловно, че общността е по-склонна да поддържа крайнодесните. " На локалните избори предходната година AfD се оправи добре в други квартали на Берлин, където няма съветски германци, само че има доста обществени проблеми, " сподели Гайдел. " Руските германци не са по-големи расисти, от немското общество в по-широк смисъл. "
Много от по-старите съветски мигранти обаче " донесоха със себе си антиислямски стандарти от Съветския съюз " и са податливи на антиимигрантска изразителност, признава Гайдел. Обитателите на Марцан обаче също по този начин оферират заслон сирийски бежанци във физкултурните салони през 2015 година " Най-накрая се отървахме от стандартите, които постоянно звучаха за съветски германци през деветдесетте години, а в този момент се притеснявам, че може да се появят още веднъж - до момента в който точно дискриминирането отчужди хората. "
© Associated Press
Страх от съветско въздействие
За доста германци може да е по-притеснителна податливостта на съветските германци към дезинформация от Москва - изключително в случай че Кремъл опита да повлияе на вота на диаспората посредством обществените мрежи и държавната телевизия. През януари 2016 година фалишиви вести в съветски медии трансфораха хипотетичен случай, обвързван с обезчестяване, в под напрежение дипломатически скандал. След като " Лиза ", 13-годишно момиче от съветски генезис, сподели, че е била отвлечена и изнасилена от мигранти, стотици протестиращи се събраха пред супермаркет от съветски вид в Марцан. По време на демонстрациите някои даже крещяха антиимигрантски лозунги и заплашиха, че " ще отвърнат на насилието с принуждение ". В изявленията с следени от Кремъл медии протестиращи упрекваха Ангела Меркел и политиките ѝ за бежанците за изнасилванията и повтаряха изявленията на проява пред канцеларията на Меркел. Сред протестиращите бяха представители на Германската нацистка партия и на AfD.
Властите по-късно откриха, че обвиняванията са подправени, а момичето е изфабрикувало историята. Инцидентът обаче сътвори дипломатическо напрежение сред Берлин и Москва и беше пиар злополука за Меркел, на която се наложи да пази решението си да отвори границите за милион бежанци и мигранти. Случаят " Лиза " за доста германци беше първото притеснително удостоверение, че следените от Русия медии може да насъскат диаспората против втората ѝ татковина и да повлияят на националната политика. След хакерския скандал и евентуалната съветска интервенция в президентската акция в Съединени американски щати концепцията, че Москва може да повлияе на урните и в Германия, се върна в дневния ред.
Гайдел обаче изяснява митингите и интензивността им не толкоз с ксенофобия, колкото с обстоятелството, че случаят стана покрай домовете им: " Децата на доста от (протестиращите) учеха в същото учебно заведение. Някои познаваха фамилията. "
Нелегалната анексия на Крим и последвалите наказания от Европейски Съюз също раздрусаха общността и я накараха да избира сред Германия и Русия, сподели още той. " Дотогава хората не обсъждаха политиката. Това постави завършек на табуто и известно време беше доста мъчно. Родителите назоваха децата си " фашисти " поради избора им да застанат на страната на Украйна... В последна сметка обаче мисля, че научихме, че може да имаме разнообразни отзиви. "
" Мислехме се за германци, оказахме се руснаци "
Като обществен служащ, деен в Християндемократичния съюз (ХДС) на Меркел Медина Шауберт е измежду съперниците на Гайдел на изборите. Работейки, с цел да измъкне гласове от крайната десница обаче двамата са на една и съща страна.
Шауберт е част от локална организация на съветските германци, която координира уроци по готварство за локалните, с цел да бъдат интегрирани новопристигналите бежанци. Целта е да се основат показа, противоположни на налаганите от AfD и съветските държавни медии - че до момента в който немската страна е оставила съветските мигранти да се оправят сами, сирийците получават всичко наготово. Тя споделя, че доста съветски германци са скептични, даже уплашени, от срещите първоначално, само че бариерите бързо падат, когато се изправят лице в лице с бежанците.
По-възрастните говорещи съветски в Германия са " много изгубени, що се отнася до еднаквост ", споделя пристигналата в Берлин през 1997 година Шауберт като част от вълната етнически германци, преместили се наизток през 18 век, само че завърнали се измежду краха на Съветския съюз. " Не се смятахме за бежанци, " споделя тя. " Бяхме германци и трябваше да си тръгнем, тъй като хората ни повтаряха, че сме фашисти. Дойдохме с вярата, че ще спрем да се усещаме зле от обстоятелството, че сме германци. Когато обаче дойдохме тук, се оказа, че сме руснаци. "
Шауберт е член на управителния съвет на локалния клон на ХДС. Тя се причислява към партията от признателност поради разрешението на етническите германци да се заселят.
Две трети от съветските германци до момента са дали своят вот за ХДС, съгласно самостоятелната организация Експертен съвет на немските фондации за интеграция и миграция. Според Шауберт обаче има свидетелства за антируски предубеждения всеки ден - даже в личната ѝ партия. Тя дава за образец обстоятелството, че сътрудниците ѝ не утвърждават използването на съветски в профилите ѝ в обществените мрежи. Тя го прави допустимо най-често с вярата, че ще спрат да гледат на това като " нещо необичайно ". Не бива да се желае от руснаците, живеещи в Германия, да заличат културата си, споделя тя. " Не може просто да загърбиш историята си. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (134)
Широка поддръжка измежду рускоговорещите германци е измежду основните детайли, които се чака да оказват помощ на " Алтернатива за Германия " да влезе в Бундестага. Това ще е първият път от Втората международна война, в който крайнодясна партия е определена на национални позиции. За някои млади съветски германци репутацията на общността като ксенофобска е като предизвестие.
В Марцан, квартал в Източен Берлин, където говорещите съветски са 12 на 100 от популацията, Дмитрий Гайдел пропагандира по улиците да се гласоподава за социалдемократите, с цел да разсее рисковия мит, че говорещите съветски в Германия са пионки на пропагандата от Русия. Иска да покаже, че подценяваният му изборен регион може да бъде повлиян от политики, които адресират терзанията им за по-високи заплати и по-добра опция да получат пенсии.
" (Социалдемократите) може да вземат този регион, " споделя 28-годишният докторант, роден в Русия. " Много хора, които живеят тук, страдат от сложна обществена обстановка - не на последно място по-възрастните руснаци, чиито квалификации от Съветския съюз не бяха приети, когато пристигнаха и или останаха безработни, или одобриха работа, която е доста под квалификациите им. "
Родените в някогашния Съветски съюз и децата им са най-голямото малцинство в Германия - към 2.4 милиона души. Сред тях поддръжката за AfD може да доближи до 20% въз основата на резултати от фокус групи, счита Ахим Гьорес, професор по политически науки в университета в Дуисбург. Според Гайдел обаче това не значи безусловно, че общността е по-склонна да поддържа крайнодесните. " На локалните избори предходната година AfD се оправи добре в други квартали на Берлин, където няма съветски германци, само че има доста обществени проблеми, " сподели Гайдел. " Руските германци не са по-големи расисти, от немското общество в по-широк смисъл. "
Много от по-старите съветски мигранти обаче " донесоха със себе си антиислямски стандарти от Съветския съюз " и са податливи на антиимигрантска изразителност, признава Гайдел. Обитателите на Марцан обаче също по този начин оферират заслон сирийски бежанци във физкултурните салони през 2015 година " Най-накрая се отървахме от стандартите, които постоянно звучаха за съветски германци през деветдесетте години, а в този момент се притеснявам, че може да се появят още веднъж - до момента в който точно дискриминирането отчужди хората. "
© Associated Press
Страх от съветско въздействие
За доста германци може да е по-притеснителна податливостта на съветските германци към дезинформация от Москва - изключително в случай че Кремъл опита да повлияе на вота на диаспората посредством обществените мрежи и държавната телевизия. През януари 2016 година фалишиви вести в съветски медии трансфораха хипотетичен случай, обвързван с обезчестяване, в под напрежение дипломатически скандал. След като " Лиза ", 13-годишно момиче от съветски генезис, сподели, че е била отвлечена и изнасилена от мигранти, стотици протестиращи се събраха пред супермаркет от съветски вид в Марцан. По време на демонстрациите някои даже крещяха антиимигрантски лозунги и заплашиха, че " ще отвърнат на насилието с принуждение ". В изявленията с следени от Кремъл медии протестиращи упрекваха Ангела Меркел и политиките ѝ за бежанците за изнасилванията и повтаряха изявленията на проява пред канцеларията на Меркел. Сред протестиращите бяха представители на Германската нацистка партия и на AfD.
Властите по-късно откриха, че обвиняванията са подправени, а момичето е изфабрикувало историята. Инцидентът обаче сътвори дипломатическо напрежение сред Берлин и Москва и беше пиар злополука за Меркел, на която се наложи да пази решението си да отвори границите за милион бежанци и мигранти. Случаят " Лиза " за доста германци беше първото притеснително удостоверение, че следените от Русия медии може да насъскат диаспората против втората ѝ татковина и да повлияят на националната политика. След хакерския скандал и евентуалната съветска интервенция в президентската акция в Съединени американски щати концепцията, че Москва може да повлияе на урните и в Германия, се върна в дневния ред.
Гайдел обаче изяснява митингите и интензивността им не толкоз с ксенофобия, колкото с обстоятелството, че случаят стана покрай домовете им: " Децата на доста от (протестиращите) учеха в същото учебно заведение. Някои познаваха фамилията. "
Нелегалната анексия на Крим и последвалите наказания от Европейски Съюз също раздрусаха общността и я накараха да избира сред Германия и Русия, сподели още той. " Дотогава хората не обсъждаха политиката. Това постави завършек на табуто и известно време беше доста мъчно. Родителите назоваха децата си " фашисти " поради избора им да застанат на страната на Украйна... В последна сметка обаче мисля, че научихме, че може да имаме разнообразни отзиви. "
" Мислехме се за германци, оказахме се руснаци "
Като обществен служащ, деен в Християндемократичния съюз (ХДС) на Меркел Медина Шауберт е измежду съперниците на Гайдел на изборите. Работейки, с цел да измъкне гласове от крайната десница обаче двамата са на една и съща страна.
Шауберт е част от локална организация на съветските германци, която координира уроци по готварство за локалните, с цел да бъдат интегрирани новопристигналите бежанци. Целта е да се основат показа, противоположни на налаганите от AfD и съветските държавни медии - че до момента в който немската страна е оставила съветските мигранти да се оправят сами, сирийците получават всичко наготово. Тя споделя, че доста съветски германци са скептични, даже уплашени, от срещите първоначално, само че бариерите бързо падат, когато се изправят лице в лице с бежанците.
По-възрастните говорещи съветски в Германия са " много изгубени, що се отнася до еднаквост ", споделя пристигналата в Берлин през 1997 година Шауберт като част от вълната етнически германци, преместили се наизток през 18 век, само че завърнали се измежду краха на Съветския съюз. " Не се смятахме за бежанци, " споделя тя. " Бяхме германци и трябваше да си тръгнем, тъй като хората ни повтаряха, че сме фашисти. Дойдохме с вярата, че ще спрем да се усещаме зле от обстоятелството, че сме германци. Когато обаче дойдохме тук, се оказа, че сме руснаци. "
Шауберт е член на управителния съвет на локалния клон на ХДС. Тя се причислява към партията от признателност поради разрешението на етническите германци да се заселят.
Две трети от съветските германци до момента са дали своят вот за ХДС, съгласно самостоятелната организация Експертен съвет на немските фондации за интеграция и миграция. Според Шауберт обаче има свидетелства за антируски предубеждения всеки ден - даже в личната ѝ партия. Тя дава за образец обстоятелството, че сътрудниците ѝ не утвърждават използването на съветски в профилите ѝ в обществените мрежи. Тя го прави допустимо най-често с вярата, че ще спрат да гледат на това като " нещо необичайно ". Не бива да се желае от руснаците, живеещи в Германия, да заличат културата си, споделя тя. " Не може просто да загърбиш историята си. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (134)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ