Докато горещите вълни продължават да изгарят части от света, дори през септември, учените съобщават, че това лято е било най-горещото в историята – и то със значителна разлика.
Юни до август е бил най-топлият такъв период на планетата от началото на записите през 1940 г., според данни от службата за изменение на климата Коперник на Европейския съюз.
Средната глобална температура това лято е била 16,77 градуса по Целзий (62,19 по Фаренхайт), според Коперник, което е с 0,66 градуса по Целзий над средната от 1990 до 2020 г. – надминавайки предишния рекорд, поставен през август 2019 г., с близо 0,3 градуса по Целзий.
Обикновено тези рекорди, които проследяват средната температура на въздуха в целия свят, се разбиват със стотни от градуса.
Това е първият набор от научни данни, които потвърждават това, което мнозина вярваха, че е неизбежно. Беше изключително горещо лято за части от Северното полукълбо – включително части от Съединените щати, Европа и Япония – със смъртоносни, рекордни горещи вълни и безпрецедентни температури на океана.
Планетата преживя най-горещия си юни в историята, последван от най-горещия юли – и двата счупиха предишни рекорди с голяма разлика.
Август беше и най-топлият подобен месец в историята, според новите данни на Коперник, и по-топъл от всеки друг месец тази година с изключение на юли. Средната глобална температура за месеца е 16,82 градуса по Целзий – с 0,31 градуса по-топло от предишния рекорд, поставен през 2016 г.
Хората търсят облекчение от жегата в Токио на 30 юли 2023 г. Температури от 35 градуса по Целзий (95F) и повече изгаряха японската столица в продължение на седмици. Ричард А. Брукс/AFP/Getty Images„Кучешките дни през лятото не просто лаят, те хапят“, каза Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, в изявление относно данните от Коперник. „Нашата планета току-що претърпя сезон на кипене – най-горещото лято в историята. Започна разпадането на климата."
Според Коперник както юли, така и август са били с 1,5 градуса по-топли от прединдустриалните нива – ключов праг, под който учените отдавна предупреждават, че светът трябва да остане, за да предотврати най-катастрофалните въздействия от изменението на климата.
Докато учените са по-фокусирани върху дългосрочните глобални покачвания на температурата, тези временни нарушения са важен преглед на това как светът може да очаква да изглежда лятото при 1,5 градуса затопляне.
Доминираше екстремното време, от горещи вълни до опустошителни горски пожари, а сега и бури, водещи до катастрофални наводнения.
Страните в южното полукълбо също са имали изненадващо топли зими, като в Австралия, няколко страни от Южна Америка и Антарктика са регистрирани температури доста над средните.
Билборд показва температура от 118 градуса по Фаренхайт (48 градуса по Целзий) по време на рекордна гореща вълна във Финикс, Аризона, на 18 юли 2023 г. Патрик Т. Фалън/AFP/Getty ImagesГлобалните средни температури на океаните също са извън графиките.
През юли внезапна морска гореща вълна край бреговете на Флорида накара океана да достигне температури на гореща вана. Докато през юни части от Северния Атлантик претърпяха „напълно безпрецедентна“ морска гореща вълна с температури на водата до 5 градуса по Целзий (9 градуса по Фаренхайт) по-горещи от обикновено.
Всеки ден от края на юли до края на август температурата на океана надхвърля предишния рекорд, поставен през 2016 г., според Copernicus.
Все още не е ясно дали тази година ще се окаже най-топлата в историята на планетата, но изглежда сигурно, че ще бъде изключително близо.
При оставащи четири месеца от годината 2023 г. в момента се нарежда като втората най-топла в историята, според Коперник, само с 0,01 градуса по Целзий под 2016 г., която в момента е най-топлата година в историята.
Учените казват, че следващата година вероятно ще бъде още по-гореща, като се има предвид пристигането на Ел Ниньо, естествено изменение на климата, което води до по-високи от средните температури на морската повърхност и влияе върху времето.
Саманта Бърджис, заместник-директор на Copernicus, каза, че лятото е било едно от падащите рекорди и ще стане още по-лошо, ако светът продължи да изгаря изкопаеми горива, които загряват планетата.
„Научните доказателства са огромни – ще продължим да виждаме повече климатични рекорди и по-интензивни и чести екстремни метеорологични явления, оказващи влияние върху обществото и екосистемите, докато не спрем да отделяме парникови газове“, каза тя в изявление.