В началото – касиерка от Манила. След това роботите. Дистанционно работещи в момента обучават AI, който именно тях ще замени
Докато филипинците се трудят за по 3 $ на час, локалните поданици просто губят работата си.
В Ню Йорк набира скорост процедура, която до неотдавна изглеждаше като нещо от футуристичните сюжети. В редица заведения ролята на касиери се извършва от чиновници, които се намират на хиляди километри от работното място. Поръчката в ресторанта се приема от човек, който седи пред екрана на другия завършек на планетата, а посетителят вижда единствено усмихнато лице на таблета. Този метод се популяризира бързо, защото оказва помощ за понижаване на разноските в бранш, в който облагите са свити от високите наеми и възходящите разноски за труд.
Собствениците на заведения за публично хранене се обръщат към компании, предлагащи услуги за отдалечени служащи, като се загатват Happy Cashier и CloudStaffs. Те свързват филипински чиновници посредством видеовръзка, които работят за доста по-малко от заплатата на един касиер в Ню Йорк. За филипинските консуматори на такива услуги заплащането наподобява по-привлекателно от локалните заплати, тъй че офертата се възприема като опция за по-доходоносна работа, въпреки и с неуместен нощен график.
Тази скица е резултат от желанието на притежателите на заведения за хранене да понижат разноските си, само че от ден на ден хора са единомислещи, че тя унищожава локалния пазар на труда. Загубата на работни места на локално равнище значи по-малка покупателна дарба и вследствие на това предприятията, които се борят да останат на повърхността, рискуват да се сблъскат с още по-малък брой лоялни клиенти. Положението във Филипините също не е по никакъв начин устойчиво, защото служащите получават по-ниско възнаграждение от западните стандарти и са подложени на забележителен недостиг на време.
В същото време вероятността за идващия стадий на трансформацията – прекосяването от отдалечен труд към цялостна автоматизация – нараства. Технологията, нужна за внедряването на роботизирани касиери, е съвсем подготвена. Производителите показват машини с плавни пластични придвижвания, изразителни лица и дарба да поддържат диалог, а актуалните модели за разговор разрешават на роботите да симулират комплицирана връзка и прочувствени реакции. Цената на тези устройства последователно понижава и в случай че се създават всеобщо, инвестицията може да се изплати по-бързо, в сравнение с поддържането на чиновник на цялостен работен ден.
Подобни машини евентуално ще съчетават функционалностите на касиер и продавач. Моделът на заплащане с предварителна идентификация на клиента и автоматизирано овакантяване на обекта към този момент е пробван в магазини, в които действат безконтактни способи за отчитане на покупките. В същото време всеки работен развой, който сега се прави от отдалечените оператори, се трансформира в основа за образование на бъдещите системи, защото всички взаимоотношения се проучват и употребяват за възстановяване на точността на логаритмите.
Експертите означават, че сходни промени неизбежно ще доведат до по-широко разпространяване на изместването на служащите от разнообразни сфери. Временната претовареност посредством отдалечени услуги наподобява постоянна единствено на пръв взор: насъбраните данни разрешават с течение на времето логаритмите да заменят операторите, което може да докара до всеобщи съкращения на работни места в няколко бранша по едно и също време. В същото време нараства публичната угриженост, че държавните органи няма да имат задоволително време да приготвят ограничения за поддръжка на тези, които ще останат отвън търсените специалности.
Все по-често се разискват две вероятни направления на развиване по отношение на бъдещето на автоматизацията. Едната се свързва с нараснал стопански напън, възходяща безработица и по-нисък витален стандарт, в случай че изгодите от новите системи останат в ръцете на дребен брой притежатели на технологии. Другата е обвързвана с разпределение на изгодите от автоматизацията, редуциране на работната седмица и основаване на благоприятни условия за преквалификация. Според последователите на втория метод единствено този модел ни разрешава да се приспособяваме към неизбежните промени и да използваме достиженията на автоматизацията в интерес на обществото.
