Руските тръбопроводи в Азия са изправени пред редица препятствия
Докато Европейският съюз крои проекти за последователно прекъсване на съветския нефт и газ, Москва търси способи да пренасочи доставките на въглеводороди. Традиционният метод за Русия да доставя нефт и газ е посредством тръбопроводи. Къде и какви тръби ще може да постави Русия, с цел да размени европейския пазар?
На срещата на ШОС в Самарканд Владимир Путин дефинира накъде Русия има намерение да пренасочи енергийните си потоци от европейската посока. Става въпрос на първо място за Китай, Пакистан и Индия. Какви планове са планувани?
Русия се стреми да откри нови пазари за своя петрол и газ на интернационалните пазари. Европейски Съюз ще откаже съветския нефт в края на тази година и дава обещание да откаже съветския газ след две-три години. Възможно е петролът да се пренасочи към други пазари, без да се строят тръбопроводи, тъй като петролът може елементарно да се транспортира по море. Въпреки че има проблеми с цената на транспорта, съществуването на танкери за превозване, застраховането на кораби, пренасящи съветски нефт и петролни артикули.
При газта обстановката е друга. За да се транспортира газ по море, той би трябвало първо да бъде полутечен и по-късно изпарен в точката на идване. За задачата е належащо да се изградят съоръжения за превозване и терминали за приемане на полутечен газ. Санкциите лишиха Русия от достъп до технологии за създаване на фабрики за ВПГ с огромен потенциал, само че технологиите за създаване на цех със междинен потенциал се развиват.
Друг метод за пренасочване на размерите газ от европейския пазар е построяването на нови газопроводи към Азия. Именно Путин показа проектите си в тази посока на срещата на ШОС.
Една такава тръба към този момент е в употреба - 20 милиарда кубически метра газ ще бъдат доставени в Китай тази година по „ Силата на Сибир “, макар че в началото беше планувано тази година да бъдат доставени единствено 15 милиарда кубически метра. Но търсенето от Китай пораства, тъй че потенциалът пораства по-бързо. Това основава предпоставки Русия и Китай да подпишат нов контракт и да стартират построяването на втора „ Силата на Сибир-2 “ през Монголия (тук тръбата се назовава „ Союз-Восток “). Този план се разисква от дълго време, само че руско-китайските договаряния се проточиха.
„ Това е най-разработеният план в техническо отношение. Трасето е проучено, има готово предпроектно изследване. Единственият проблем е неналичието на търговски контракт с Китай. Невъзможно е да стартираме да строим водопровод без него, в противоположен случай Китай дефинитивно ще ни притисне и ще купува нашия газ за три копейки “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Въпреки това вицепремиерът Александър Новак неотдавна сподели, че Русия чака да реализира дефинитивни съглашения с Китай по отношение на „ Силата на Сибир-2 “ в близко бъдеще. Той загатва, че страните са покрай компромис, който да устройва и двете страни.
Според Новак новият газопровод ще има потенциал от 50 милиарда кубически метра газ годишно, което ще му разреши да стане де факто сурогат на газопровода " Северен поток-2 ", който е с потенциал от 55 милиарда кубически метра газ на година.
„ Не бих споделил, че сме пред сключване на контракт. Основният проблем е цената. И можем да се блъскаме с него дълго време. Китай е извънредно корав договарящ. Вярва, че времето е на негова страна. Колкото по-зле стават нещата за „ Газпром “ в Европа, толкоз по-приказлив ще бъде той в разговора с Пекин. Следователно Китай може да договаря още година-две. Задачата на Русия е да покаже на Китай рисковете. Първо, че Китай ще бъде идващият, който ще бъде глобен от Съединени американски щати. В последна сметка Съединените щати не считат Русия, а Китай за стратегически съперник, претендиращ за световно водачество. Второ, Европа взема ВПГ от Азия и цената му се увеличи. Готов ли е Китай да купува ВПГ за хиляда $ или е по-добре да договаря с Русия за закупуване на газ на налична цена? “, пита Юшков.
Според него в изказването на Новак се споделя единствено, че преговорният развой се е засилил, само че това не подсигурява, че скоро ще бъде подписан търговски контракт. Освен това Русия би трябвало да покаже на Европа, че загубата на европейския пазар не е съдбовна история за нас, че имаме опция. И Новак показва това “, отбелязва събеседникът.
Любопитното е, че Монголия съобщи, че желае освен газопровод, само че и петролопровод през своя територия, който да доставя нефт на Китай. Монголия предложи да изследва този въпрос от механически и стопански рационална позиция.
„ Звучеше много ненадейно. Не е напълно ясно за какво ще се строи този водопровод и какъв нефт ще тече там. Това наподобява като дърпане на одеялото над „ Роснефт “, с цел да покаже до каква степен е стигнал в договарянията с Китай. Защо да не разтеглим ЕСПО и да доставяме нефт през него? В последна сметка е по-евтино да се разшири остарял нефтопровод, в сравнение с да се построи нов “, сподели Юшков.
На срещата на високо ниво на ШОС Русия също прояви интерес към доставките на енергийни запаси за Индия и Пакистан. По-специално беше изразена концепцията за доставка на съветски газ по газопровод през Казахстан до Пакистан.
Експертът на ФНЕС обаче назовава тази история фантастична. „ Не бих я приел на съществено. Казахстан и Пакистан не граничат между тях. Това значи, че ще би трябвало да докараме западносибирски газ първо в Казахстан, по-късно в Туркменистан или Узбекистан, по-късно в Афганистан и едвам по-късно в Пакистан. Тук сме изправени пред безусловно същите проблеми, пред които е изправен и самият Туркменистан, който дълги години не може да осъществя плана ТАПИ “, споделя Игор Юшков.
ТАПИ е планът за газопровод Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия. Русия също демонстрира интерес към този план, както във връзка с реализатор и снабдител на съоръжение, по този начин и във връзка с доставките на газ за Индия.
„ Основният проблем е, че никой не може да подсигурява целостта на тръбите, минаващи през територията на Афганистан. Първо, локалните водачи ще изискат пари, с цел да можете сами да разчистите маршрута. Тогава ще би трябвало да се заплаща по време на строителството, с цел да са живи служащите, да няма нападения и обири. Когато построите тръба, тя ще се трансформира в златна мина за локалните поданици, всички и всички ще изнудват пари. Ако не платите, те в действителност ще взривят тръбите. И даже да платите, това отново няма да подсигурява сигурността на газопровода. Следователно планът ТАПИ в никакъв случай няма да бъде сбъднат, както и концепцията за газопровод от Русия до Пакистан “, счита специалистът. Освен това пред Русия пораждат още два стопански казуса. Първо, високата цена на доставката и не е несъмнено, че цените на газа в бъдеще ще разрешат да се възстановят разноските. Второ, Афганистан не се нуждае от съперник в лицето на Русия на пакистанския и индийския пазар.
Много по-реалистичен е планът за пакистански газопровод. Александър Новак сподели, че построяването му ще стартира в близко бъдеще. Но това е газопровод за вътрешни потребности на пакистанците. Той ще минава от Карачи (пристанищен град в Южен Пакистан) до Северен Пакистан. Капацитетът му ще бъде 12,3 милиарда кубически метра. ВПГ терминалите са ситуирани в пристанищата на Карачи в Южен Пакистан, които ще могат да се регазифицира ВПГ и по-късно да изпращат газ през новия газопровод в северната част на страната, където се намират индустриалните консуматори на газ.
Русия в този план работи най-вече като реализатор и снабдител на тръби и съоръжение. През 2021 година консорциум от съветски вложители, включващ Евразийския тръбопроводен консорциум и Тръбната металургична компания, стана представител на Русия в плана. Въпросът обаче е в развой на разработка, в това число доставката на съветски ВПГ за Пакистан.
Сега Пакистан приема главно ВПГ от Катар, само че нарасналите цени станаха непоносими за бедната република. Затова още напролет стана известно, че Пакистан договаря с Русия за многомилиардна договорка за импорт на полутечен природен газ от плана „ Ямал ВПГ “ на „ Новатек “ на полуостров Ямал.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На срещата на ШОС в Самарканд Владимир Путин дефинира накъде Русия има намерение да пренасочи енергийните си потоци от европейската посока. Става въпрос на първо място за Китай, Пакистан и Индия. Какви планове са планувани?
Русия се стреми да откри нови пазари за своя петрол и газ на интернационалните пазари. Европейски Съюз ще откаже съветския нефт в края на тази година и дава обещание да откаже съветския газ след две-три години. Възможно е петролът да се пренасочи към други пазари, без да се строят тръбопроводи, тъй като петролът може елементарно да се транспортира по море. Въпреки че има проблеми с цената на транспорта, съществуването на танкери за превозване, застраховането на кораби, пренасящи съветски нефт и петролни артикули.
При газта обстановката е друга. За да се транспортира газ по море, той би трябвало първо да бъде полутечен и по-късно изпарен в точката на идване. За задачата е належащо да се изградят съоръжения за превозване и терминали за приемане на полутечен газ. Санкциите лишиха Русия от достъп до технологии за създаване на фабрики за ВПГ с огромен потенциал, само че технологиите за създаване на цех със междинен потенциал се развиват.
Друг метод за пренасочване на размерите газ от европейския пазар е построяването на нови газопроводи към Азия. Именно Путин показа проектите си в тази посока на срещата на ШОС.
Една такава тръба към този момент е в употреба - 20 милиарда кубически метра газ ще бъдат доставени в Китай тази година по „ Силата на Сибир “, макар че в началото беше планувано тази година да бъдат доставени единствено 15 милиарда кубически метра. Но търсенето от Китай пораства, тъй че потенциалът пораства по-бързо. Това основава предпоставки Русия и Китай да подпишат нов контракт и да стартират построяването на втора „ Силата на Сибир-2 “ през Монголия (тук тръбата се назовава „ Союз-Восток “). Този план се разисква от дълго време, само че руско-китайските договаряния се проточиха.
„ Това е най-разработеният план в техническо отношение. Трасето е проучено, има готово предпроектно изследване. Единственият проблем е неналичието на търговски контракт с Китай. Невъзможно е да стартираме да строим водопровод без него, в противоположен случай Китай дефинитивно ще ни притисне и ще купува нашия газ за три копейки “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Въпреки това вицепремиерът Александър Новак неотдавна сподели, че Русия чака да реализира дефинитивни съглашения с Китай по отношение на „ Силата на Сибир-2 “ в близко бъдеще. Той загатва, че страните са покрай компромис, който да устройва и двете страни.
Според Новак новият газопровод ще има потенциал от 50 милиарда кубически метра газ годишно, което ще му разреши да стане де факто сурогат на газопровода " Северен поток-2 ", който е с потенциал от 55 милиарда кубически метра газ на година.
„ Не бих споделил, че сме пред сключване на контракт. Основният проблем е цената. И можем да се блъскаме с него дълго време. Китай е извънредно корав договарящ. Вярва, че времето е на негова страна. Колкото по-зле стават нещата за „ Газпром “ в Европа, толкоз по-приказлив ще бъде той в разговора с Пекин. Следователно Китай може да договаря още година-две. Задачата на Русия е да покаже на Китай рисковете. Първо, че Китай ще бъде идващият, който ще бъде глобен от Съединени американски щати. В последна сметка Съединените щати не считат Русия, а Китай за стратегически съперник, претендиращ за световно водачество. Второ, Европа взема ВПГ от Азия и цената му се увеличи. Готов ли е Китай да купува ВПГ за хиляда $ или е по-добре да договаря с Русия за закупуване на газ на налична цена? “, пита Юшков.
Според него в изказването на Новак се споделя единствено, че преговорният развой се е засилил, само че това не подсигурява, че скоро ще бъде подписан търговски контракт. Освен това Русия би трябвало да покаже на Европа, че загубата на европейския пазар не е съдбовна история за нас, че имаме опция. И Новак показва това “, отбелязва събеседникът.
Любопитното е, че Монголия съобщи, че желае освен газопровод, само че и петролопровод през своя територия, който да доставя нефт на Китай. Монголия предложи да изследва този въпрос от механически и стопански рационална позиция.
„ Звучеше много ненадейно. Не е напълно ясно за какво ще се строи този водопровод и какъв нефт ще тече там. Това наподобява като дърпане на одеялото над „ Роснефт “, с цел да покаже до каква степен е стигнал в договарянията с Китай. Защо да не разтеглим ЕСПО и да доставяме нефт през него? В последна сметка е по-евтино да се разшири остарял нефтопровод, в сравнение с да се построи нов “, сподели Юшков.
На срещата на високо ниво на ШОС Русия също прояви интерес към доставките на енергийни запаси за Индия и Пакистан. По-специално беше изразена концепцията за доставка на съветски газ по газопровод през Казахстан до Пакистан.
Експертът на ФНЕС обаче назовава тази история фантастична. „ Не бих я приел на съществено. Казахстан и Пакистан не граничат между тях. Това значи, че ще би трябвало да докараме западносибирски газ първо в Казахстан, по-късно в Туркменистан или Узбекистан, по-късно в Афганистан и едвам по-късно в Пакистан. Тук сме изправени пред безусловно същите проблеми, пред които е изправен и самият Туркменистан, който дълги години не може да осъществя плана ТАПИ “, споделя Игор Юшков.
ТАПИ е планът за газопровод Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия. Русия също демонстрира интерес към този план, както във връзка с реализатор и снабдител на съоръжение, по този начин и във връзка с доставките на газ за Индия.
„ Основният проблем е, че никой не може да подсигурява целостта на тръбите, минаващи през територията на Афганистан. Първо, локалните водачи ще изискат пари, с цел да можете сами да разчистите маршрута. Тогава ще би трябвало да се заплаща по време на строителството, с цел да са живи служащите, да няма нападения и обири. Когато построите тръба, тя ще се трансформира в златна мина за локалните поданици, всички и всички ще изнудват пари. Ако не платите, те в действителност ще взривят тръбите. И даже да платите, това отново няма да подсигурява сигурността на газопровода. Следователно планът ТАПИ в никакъв случай няма да бъде сбъднат, както и концепцията за газопровод от Русия до Пакистан “, счита специалистът. Освен това пред Русия пораждат още два стопански казуса. Първо, високата цена на доставката и не е несъмнено, че цените на газа в бъдеще ще разрешат да се възстановят разноските. Второ, Афганистан не се нуждае от съперник в лицето на Русия на пакистанския и индийския пазар.
Много по-реалистичен е планът за пакистански газопровод. Александър Новак сподели, че построяването му ще стартира в близко бъдеще. Но това е газопровод за вътрешни потребности на пакистанците. Той ще минава от Карачи (пристанищен град в Южен Пакистан) до Северен Пакистан. Капацитетът му ще бъде 12,3 милиарда кубически метра. ВПГ терминалите са ситуирани в пристанищата на Карачи в Южен Пакистан, които ще могат да се регазифицира ВПГ и по-късно да изпращат газ през новия газопровод в северната част на страната, където се намират индустриалните консуматори на газ.
Русия в този план работи най-вече като реализатор и снабдител на тръби и съоръжение. През 2021 година консорциум от съветски вложители, включващ Евразийския тръбопроводен консорциум и Тръбната металургична компания, стана представител на Русия в плана. Въпросът обаче е в развой на разработка, в това число доставката на съветски ВПГ за Пакистан.
Сега Пакистан приема главно ВПГ от Катар, само че нарасналите цени станаха непоносими за бедната република. Затова още напролет стана известно, че Пакистан договаря с Русия за многомилиардна договорка за импорт на полутечен природен газ от плана „ Ямал ВПГ “ на „ Новатек “ на полуостров Ямал.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ