Докато европейските граждани се притесняват от растящите цени, а икономистите

Докато европейските жители се тормозят от растящите цени, а икономистите разискват опцията от призрачен сюжет на невисок напредък на стопанската система и висока инфлация, посланието на Европейската централна банка остава едно:  " Запазете успокоение и продължете ", написа европейското бюро на POLITICO. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и нейните сътрудници са твърди, че актуалните покачвания на цените, които изпратиха инфлацията в еврозоната до най-високото равнище от 13 години през септември, са единствено краткотрайни. Редица анализатори също считат, че тези скокове ще отминат. Но други предизвестяват, че ЕЦБ е толкоз съсредоточена да избегне грешката, позволена през миналата рецесия — а точно прекомерно ранното стягане на паричната политика, което задуши възобновяване — че рискува да реагира прекомерно постепенно на инфлационния напън. Сред растящата група критици са шефовете на някои от водещите компании за потребителски артикули, които се притесняват, че по-високите цени са тук, с цел да останат. Главният финансов шеф на Unilever Греъм Питкетли неотдавна предизвести, че инфлацията ще продължи да се усилва и през идната година, което кара компанията да увеличи цените. Nestlé също насочи предизвестие, че по-високите цени на суровините и труда ще покачат потребителските цени следващата година. Потребителите и бизнесът към този момент усещат инфлацията, пристигнала поради по-високите цени на суровините и проблемите в доставните вериги. В някои страни от еврозоната натискът е изключително мощен. В Германия, да вземем за пример, инфлацията доближи най-високото си равнище от 1993 година - а някои под-компоненти на показателя като индустриалните цени и цените на едро записаха най-големия растеж от 70-те години на предишния век. И двете страни в този спор ще получат още данни, които да предъвкват тази седмица. Очаква се данните за инфлацията в най-голямата европейска стопанска система да бъдат оповестени в четвъртък - след съвещанието на ЕЦБ, от което ще стане ясно дали ще има смяна в политиката на банката, само че преди последващата конференция на президента Лагард. Инфлацията за еврозоната ще бъде оповестена в петък. Макар че нарасналите цени на силата доближиха равнище, при което съществено тормозиха европейските водачи, централните банкери не престават да настояват, че главно инфлацията идва от еднократни фактори. В последната си прогноза ЕЦБ счита, че тя ще падне под задачата от два % през първото тримесечие на идната година и през 2023 година ще е приблизително 1,5 %. Сред специалистите, в това число тези от Международния валутен фонд и частните банки, има консенсус, че огромна част от растежа на цените е краткотраен, отвън контрола на ЕЦБ и през идната година ще се отдръпне. Но и те бързо показаха огромната неустановеност и рисковете от по-висока от предстоящата инфлация в прогнозите. Както съобщи министърът на финансите на Франция Бруно льо Мер предходната седмица:  " Ключовият въпрос е да знаем дали инфлацията е краткотрайна, или не. Никой няма отговор ". Неяснотата лежи и във обстоятелството, че ЕЦБ към този момент трябваше да преизчисли прогнозите си пет следващи пъти - и евентуално ще го направи още веднъж през декември. Взимайки поради тези корекции, икономистите на Barclays считат, че инфлацията ще падне под два % чак през третото тримесечие на идната година - надалеч след прогнозата за първото, направена от ЕЦБ. Главният икономист на централната банка Филип Лейн не е склонен, че прогнозата е неразбираема.  " Не би трябвало да влизаме в разказа... [че] несигурността е толкоз огромна, че ние нямаме концепция ", сподели той при започване на октомври.  " Случаят не е подобен. Има солидна причина да считаме, че огромна част от това има общо с отварянето на стопанските системи ". Разбира се, основният въпрос е в продължителността. Колкото по-дълго продължи краткотрайния растеж на инфлацията, толкоз по-голям е шансът тя да стане непрекъсната, предизвестява немският DIW стопански институт. Рисковете се крият в това, че производителите наподобяват подготвени да трансферират разноските върху потребителите, вместо да изстискват маржа. В същото време наклонността за по-високи заплати може да вкара стопанската система в серпантина. Но очевидно ЕЦБ се пази да не повтори грешките от предишното. На два пъти централната банка избърза: първо преди рецесията през 2008 година, а по-късно преди дълговата рецесия през 2011 година И в двата случая обърна посоката месеци по-късно и от този момент държи паричната политика хлабава.