Докато Европа се опитва да избяга от енергийната хватка на

Докато Европа се пробва да избяга от енергийната хватка на фосилните горива, тя незабелязано влиза в нов, доста по-сложен капан – подобен, в който бъдещето на зелената сила се оказва съвсем напълно в ръцете на Пекин.

Позовавайки се на нов самостоятелен отчет, Financial Times предизвестява, че в преследването на по-евтини слънчеви панели и вятърни турбини, европейските държавни управления са напът да изтъргуват националната си сигурност. Експерти като Майкъл Колинс, някогашен консултант в английското държавно управление, са безапелационни: Старият континент върви със затворени очи към следващата стратегическа накърнимост.

Цифрите зад тази взаимозависимост са стряскащи. В момента Китай управлява 90% от международното произвеждане на слънчеви модули и над 80% от вятърните технологии и батерийните кафези. Тази смазваща централизация основава невиждани опасности, вариращи от политическо изнудване и търговски ограничавания до шпионаж и огромни хакерски атаки.

Особено едва звено в тази верига са инверторите – устройствата, които свързват възобновимите източници с националните енергийни мрежи. Анализаторите предизвестяват за съществуването на цифрови „ прекъсвачи “, посредством които сериозна инфраструктура може да бъде парализирана отдалечено безусловно с няколко клика.

Очаквано, Пекин отхвърля сходни сюжети като жестоко политизиране на стопанската система. Напрежението обаче ескалира бързо и поради все по-острия геополитически конфликт по оста Вашингтон-Пекин.

Съединени американски щати към този момент дават недвусмислени сигнали, че Европа скоро може да бъде изправена пред тежък избор: или отстранява китайските технологии от мрежите си, или рискува американските гаранции за сигурност, съпроводени от вероятни наказания и мита. Това е сюжет, който поразително припомня борбата за изтласкването на Huawei от европейските 5G мрежи.

Все отново анализаторите регистрират една основна разлика сред зависимостта от петрола и тази от слънцето и вятъра. Ако кранчето на газа бъде завъртяно, европейската стопанска система стартира да стопира съвсем незабавно. При зелената сила обаче към този момент конфигурираните слънчеви паркове не престават да създават ток, без значение от това какъв брой ледени са дипломатическите връзки в дадения миг.

Реалният, дълготраен риск се крие в потребността от поддръжка, софтуерни актуализации и цялостния китайски монопол над доставките на редки земни детайли.

Някои страни към този момент усетиха накъде духа вятърът и започнаха ограничения. Англия блокира проектите за създаване на китайски цех за турбини в Шотландия, а Италия вкара строги условия новите енергийни планове да употребяват съставни елементи с некитайски генезис. Днес главният въпрос пред Европа е дали е подготвена да заплати по-високата цена за диверсификация на доставките си, или ще продължи да разчита на геополитическо улеснение, което напълно скоро може да ѝ излезе прекомерно скъпо.