Водещи европейски държави са сериозно загрижени относно сигурността
Докато Европа се бори с най-дълбоката си рецесия в региона на сигурността от 1945 година насам, дребна група от водещите сили на континента предприе радикална стъпка , съобщи “. Те се отхвърлиха от обичайния блян към консенсус сред 27-те членки на Европейския съюз /ЕС/ и се пробваха сами да се оправят с сложната обстановка.
По време на минисрещата на върха , която се организира в Париж през вчерашния ден, френският президент Еманюел Макрон събра водачите на Германия , Италия , Испания , Полша , Дания и даже на Обединеното кралство , което напусна блока преди 5 години. Унгарският министър председател Виктор Орбан, словашкия министър председател Роберт Фицо и други високопоставени фигури, които се считат за прекомерно симпатични на Москва, не бяха удостоени с покана за наличие.
По-малки страни от Европейски Съюз като Латвия и Естония също не бяха включени, макар че са измежду най-изявените членове на блока по отношение на рецензиите към Русия. Това несъмнено не е нормалният метод , по който би трябвало да се води политиката на Европейски Съюз, само че форматът в Париж разкрива сериозността на геополитическия потрес , който сега раздрусва континента. Опростеното осъществяване на срещи на върха е знак, че търпението на водачите се изчерпва , което е изключително видно от напрегнатите съвещания на Европейски Съюз, на които страните постоянно не съумяват да реализират единодушие по предложенията или ги трансформират съвсем до ирелевантност .
Последната задача на събралите се в Елисейския замък беше да начертаят проект за адаптиране към новата брутална действителност на континента без да разчитат на поддръжката на Съединени американски щати . На дневен ред изникваха редица неотложни въпроси , в това число по какъв начин Европа може да помогне на Украйна да реализира допустимо най-изгодното спокойно съглашение, или по какъв начин европейските страни могат да продължат да се пазят против Русия, откакто Съединени американски щати имат намерение да отдръпват огромна част от помощта си при ръководството на Доналд Тръмп. Това са въпроси, които специалисти по сигурността и политици от страните – членки на Европейски Съюз, дискутират в детайли през последните две години.
И въпреки всичко, те още веднъж изглеждаха шокирани , когато предходната седмица Тръмп разгласи, че е разговарял с Владимир Путин и ще стартира договаряния за преустановяване на войната „ неотложно “. Съкратената среща в Париж беше сладкодумен индикатор за рестриктивните мерки на комплицираните, учредени на консенсус процеси в Европейски Съюз, най-много когато става въпрос за осъществяване на външна политика. В търсенето на единомислещо единодушие от страна на блока по отношение на съветските наказания унгарският министър председател Орбан се явява многократна спънка за въвеждането на нови ограничения след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, подхваната преди три години.
Не бива да се подценява и фактът, че правната система на Европейски Съюз е „ тромава “ , а институциите в Брюксел се занимават най-вече с стопански въпроси и не са основани, с цел да вземат решение проблеми, зародили при военни проекти. Военните дейности нормално са в пълномощията на по този начин наречените „ обединения на искащите “ (термин, който се употребява, когато избрани държави-членки вземат решение да работят дружно по съответен въпрос, без да чакат или да бъдат лимитирани от всички останали членки на Европейски Съюз.)
Вчера Макрон показа нова идея, а точно „ обединението на поканените “. След три часа и половина полемики обаче, гостите му не стигнаха до изрично решение на кошмара, свързан със сигурността на Европа, нито до проект, който да държи Украйна отвън обсега на Путин. Все отново, английският министър-председател Киър Стармър има намерение да замине за Вашингтон през идващите дни, с цел да се опита да убеди Тръмп, който изиска от европейските водача да поемат самодейността по отношение на войната в Украйна, че американските сили би трябвало да продължат да упражняват авторитетна роля в този спор.
Няколко водачи на Европейски Съюз, по-специално полският министър-председател Доналд Туск и немският канцлер Олаф Шолц , обаче показаха нежеланието си да изпратят свои войски като миротворци в размирните територии. По по-важният въпрос по какъв начин тъкмо Европа може да укрепи личната си защита без американска военна помощ, към момента наподобява сложен за отговор. Дори в случай че в последна сметка бъде направена обща тактика , може би ще бъде прекомерно късно . Поръчките в региона на защитата постоянно лишават години, а цялата стопанска система на Русия към този момент е готова за война.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Колаген добавки: Тайната на съвършената кожа, или маркетингова сензация?
