Балканската геополитическа криза
Докато Европа и светът са загрижени за обстановката в Украйна, обстановката на Балканите остава напрегната.
Провалената аудиенция в Сърбия на Министъра на външните работи на РФ е доказателство за това.
Анализаторите на интернационалните връзки от време на време даже се заемат с създаването на сюжети за бъдещето на района, при равни други условия, въз основа на настоящите политически, стопански и обществени процеси.
Какво ще се случи, в случай че статуквото продължи да господства в района? Как усилването на външните фактори ще повлияе на връзките сред група страни и Европейски Съюз? Какво ще се случи с Косово?
Струва си да се означи, че на 12 май Косово подаде молба за участие в Съвета на Европа. Заслужава внимание и самодейността на Косово за закупуване на турска военниа продуктиция. На 17 май шефът на Управлението на отбранителната индустрия на Турция Исмаил Демир и самопровъзгласилият се министър на защитата на Косово Арменд Мехай подписаха в Анкара контракт за доставка и поддръжка на артикули от отбранителната индустрия. Самопровъзгласилият се президент на Косово е уверил Президента на Турция, че те се стремят към европейска интеграция, както и присъединение към НАТО. Според него, в сходство с Резолюция 1244 на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации, самопровъзгласилата се република няма право да има лична войска, само че силите за сигурност на непризнатата страна неведнъж са взели участие в взаимни учения с НАТО.
Точно предходната есен албанският министър Еди Рама е декларирал, че ще гласоподава за обединяването на Албания и Косово при положение на осъществяване на референдум по този въпрос.
Той е направил мнения по време на междуправителствена среща сред Албания и Косово в град Елбасан. Попитан от медиите за вероятно обединяване, Рама дал отговор, че ще гласоподава в поддръжка и чака провеждането на референдум в бъдеще. Той е добавил, че не знае по кое време и по какъв начин ще се случи това.
Сръбското държавно управление в изказването на премиера Ана Бърнабич прояви неизненадваща реакция, заявявайки, че това е „ още един камък в подкопаването на основите на районната непоклатимост и сигурност “. Трябва да се означи, че допитване на Euronews в Албания е посочило, че 80% от албанците са за обединяването на двете страни.
Малко преди да посети Северен Кипър в края на юли предходната година, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е декларирал, че е надъхан да лобира за увеличение на броя на страните, които да признаят независимостта на Косово. Ердоган е споделил на 19 юли: „ Сега 114 страни признават Косово и ние желаеме този брой да се усили. Надяваме се, че тази година на Общото заседание на Организация на обединените нации, на срещата, която ще проведа с Джоузеф Байдън, още веднъж ще обсъдим тази тематика, че ще работим дружно върху признаването на Косово. ” Сръбският президент Александър Вучич е реагирал: „ Турция е велика страна, Ердоган е популярен, аз съм дребен и незабележим, само че Сърбия не е толкоз дребна, че да не се пробва да се опълчи на това. ”
По време на последното експлоадиране на спор сред Армения и най-близкия съдружник на Турция Азербайджан, Сърбия е доставила на Армения минохвъргачки и муниции от огромен диаметър. Взаимодействието на Сърбия с близкоизточните противници на Турция, евентуално също нервира Анкара.
Последната капка за турския водач е станало съдействието в региона на защитата сред Сърбия и Кипър, макар че единствено по себе си това не може да промени военния баланс в Източното Средиземноморие. Преди две години Кипър е закупил от Сърбия 24 гаубици B-52 Nora и осем бойни бронирани многоцелеви машини Miloš 4×4 и Никозия е демонстрирала тези оръжия по време на тържествата за годишнината на независимостта на Кипър през 2019 година
Турция се явява един от най-големите вложители в Албания. Страната е вложила милиарди долари в инфраструктурата и бизнеса и е построила хиляди жилища след опустошителното земетресение през 2019 година
Опасенията, че районът става все по-нестабилен и разграничен, са действителни и законни.
Прави усещане, че до момента в който по-голямата част от Европа се е обединила към строги наказания против Русия след 24 февруари, Сърбия е решила да не се причислява към този лагер.
Крехкият политически ред в Босна и Херцеговина става все по-напрегнат. Преди украинския спор, формалните лица в Сараево към този момент се тормозили за оцеляването на БиХ като (недо)суверенна страна, само че след 24 февруари тази угриженост се е засилила. Появил се слух за вероятни потоци на пари, на оръжия и военни съветници към районен съд (Република Сръбска) през Сърбия.
От 2000-те години се водят диалози за присъединение на БиХ към НАТО, като Съединени американски щати поддържат влизането на страната в Западния алианс. На процедура обаче това е нежизнеспособно.
Въпреки че водачите на босненските мюсюлмани и хърватите в страната желаят БиХ да се причисли към НАТО, Милорад Додик е изрично срещу това. Най-важните външнополитически решения изискват консенсус сред трите елементи на тристранното председателство, което изяснява също по този начин, за какво БиХ в никакъв случай не е налагала наказания на Русия след 24 февруари.
Подобно на това по какъв начин дейностите на Русия в Грузия, Украйна и Молдова са основали условия в тези страни, които вършат участието им в НАТО нереалистично, наличието на Русия в някои елементи на районен съд би имало същия резултат.
Формирането на Република Сръбска като в действителност проруска самопровъзгласена република в Западните Балкани, би сложило тази „ самостоятелна “ страна на границите на две членки на НАТО: Хърватия и Черна гора. От позиция на Москва, това би разрешило на Русия да си играе с НАТО на „ око за око “, защото Съединени американски щати и други западни страни упорстват да се причислят към Алианса повече страни, граничещи с Русия.
Докато Европейският съюз се пробва да изолира Русия и да понижи вноса на енергоносители от страната, Сърбия, претендент за участие в Европейски Съюз, укрепва връзките си с Москва чрез ново съглашение за доставка на газ.
Белград осъди съветското навлизане в Украйна в Организация на обединените нации, само че отхвърли да взе участие в глобите против остарелия си съдружник, макар че Сърбия се стреми да се причисли към Европейски Съюз. Ден преди европейците да се спогодят да забранят по-голямата част от вноса на съветски нефт, Белград разгласи за тригодишен контракт с Москва за доставка на природен газ, което провокира неодобрение от Брюксел.
Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви за „ доста преференциална “ договорка за газ – с „ абсолютно най-хубавите условия в Европа “ – след телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин.
„ Ще имаме безвредна зима, що се отнася до снабдяването с газ “, – се похвалил водачът на популистите и добавил, че през зимата Сърбия ще заплати „ една десета част “ от цената, оповестена от другите европейски страни.
Белград публично прогласява присъединението към Европейски Съюз за собствен приоритет, само че непрекъснато се отклонява от европейската политика, която опонира на ползите на Русия.
Сръбски публични лица са обвинили западните страни в оказване на напън върху Белград за да наложи наказания на Русия, а някои даже са предложили страната да отдръпна кандидатурата си за участие в Европейски Съюз по този въпрос.
„ Изглежда, че те са прекарали последното десетилетие в подготовка на сръбското общество не за участие в Европейски Съюз, а за съюз с Москва “, – споделил пред AFP Срджан Цвидич, член на Консултативната група за балканска политика в Европа (BiEPAG).
Според скорошно изследване на публичното мнение 40 % от сърбите са декларирали, че биха били „ щастливи “, в случай че страната им се откаже от опитите да се причисли към Европейски Съюз и вместо това да подписа съюз с Русия.
Горан Васич, доцент по научни проучвания в Университета в Нови Сад, е споделил, че постоянно има „ братска спогодба “ в цените на газа, която „ не е част от контракта, само че допуска странични покупко-продажби или политически отстъпки “. Белград отхвърли концепцията, че евтиният газ е „ премията “ на Кремъл за това, че не се е вслушал в апелите за наказания. „ Всеки, който ни упреква, че не сме наложили наказания на Русия поради газовата договорка, би трябвало да се срами от себе си “, – е декларирала пред локалните медии сръбският премиер-министър Ана Бърнабич. „ Ние кардинално не постановяваме наказания на Русия. ”
Лавров е декларирал пред сръбските медии, че Москва е „ уверена, че те (сърбите) ще продължат да вършат рационален избор в тази обстановка “. Определено, усилването на наличието на Русия в Сърбия и Република Сръбска е просто належащо.
Източник:
https://katehon.com/ru/article/balkanskiy-geopoliticheskiy-krizis
Провалената аудиенция в Сърбия на Министъра на външните работи на РФ е доказателство за това.
Анализаторите на интернационалните връзки от време на време даже се заемат с създаването на сюжети за бъдещето на района, при равни други условия, въз основа на настоящите политически, стопански и обществени процеси.
Какво ще се случи, в случай че статуквото продължи да господства в района? Как усилването на външните фактори ще повлияе на връзките сред група страни и Европейски Съюз? Какво ще се случи с Косово?
Струва си да се означи, че на 12 май Косово подаде молба за участие в Съвета на Европа. Заслужава внимание и самодейността на Косово за закупуване на турска военниа продуктиция. На 17 май шефът на Управлението на отбранителната индустрия на Турция Исмаил Демир и самопровъзгласилият се министър на защитата на Косово Арменд Мехай подписаха в Анкара контракт за доставка и поддръжка на артикули от отбранителната индустрия. Самопровъзгласилият се президент на Косово е уверил Президента на Турция, че те се стремят към европейска интеграция, както и присъединение към НАТО. Според него, в сходство с Резолюция 1244 на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации, самопровъзгласилата се република няма право да има лична войска, само че силите за сигурност на непризнатата страна неведнъж са взели участие в взаимни учения с НАТО.
Точно предходната есен албанският министър Еди Рама е декларирал, че ще гласоподава за обединяването на Албания и Косово при положение на осъществяване на референдум по този въпрос.
Той е направил мнения по време на междуправителствена среща сред Албания и Косово в град Елбасан. Попитан от медиите за вероятно обединяване, Рама дал отговор, че ще гласоподава в поддръжка и чака провеждането на референдум в бъдеще. Той е добавил, че не знае по кое време и по какъв начин ще се случи това.
Сръбското държавно управление в изказването на премиера Ана Бърнабич прояви неизненадваща реакция, заявявайки, че това е „ още един камък в подкопаването на основите на районната непоклатимост и сигурност “. Трябва да се означи, че допитване на Euronews в Албания е посочило, че 80% от албанците са за обединяването на двете страни.
Малко преди да посети Северен Кипър в края на юли предходната година, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е декларирал, че е надъхан да лобира за увеличение на броя на страните, които да признаят независимостта на Косово. Ердоган е споделил на 19 юли: „ Сега 114 страни признават Косово и ние желаеме този брой да се усили. Надяваме се, че тази година на Общото заседание на Организация на обединените нации, на срещата, която ще проведа с Джоузеф Байдън, още веднъж ще обсъдим тази тематика, че ще работим дружно върху признаването на Косово. ” Сръбският президент Александър Вучич е реагирал: „ Турция е велика страна, Ердоган е популярен, аз съм дребен и незабележим, само че Сърбия не е толкоз дребна, че да не се пробва да се опълчи на това. ”
По време на последното експлоадиране на спор сред Армения и най-близкия съдружник на Турция Азербайджан, Сърбия е доставила на Армения минохвъргачки и муниции от огромен диаметър. Взаимодействието на Сърбия с близкоизточните противници на Турция, евентуално също нервира Анкара.
Последната капка за турския водач е станало съдействието в региона на защитата сред Сърбия и Кипър, макар че единствено по себе си това не може да промени военния баланс в Източното Средиземноморие. Преди две години Кипър е закупил от Сърбия 24 гаубици B-52 Nora и осем бойни бронирани многоцелеви машини Miloš 4×4 и Никозия е демонстрирала тези оръжия по време на тържествата за годишнината на независимостта на Кипър през 2019 година
Турция се явява един от най-големите вложители в Албания. Страната е вложила милиарди долари в инфраструктурата и бизнеса и е построила хиляди жилища след опустошителното земетресение през 2019 година
Опасенията, че районът става все по-нестабилен и разграничен, са действителни и законни.
Прави усещане, че до момента в който по-голямата част от Европа се е обединила към строги наказания против Русия след 24 февруари, Сърбия е решила да не се причислява към този лагер.
Крехкият политически ред в Босна и Херцеговина става все по-напрегнат. Преди украинския спор, формалните лица в Сараево към този момент се тормозили за оцеляването на БиХ като (недо)суверенна страна, само че след 24 февруари тази угриженост се е засилила. Появил се слух за вероятни потоци на пари, на оръжия и военни съветници към районен съд (Република Сръбска) през Сърбия.
От 2000-те години се водят диалози за присъединение на БиХ към НАТО, като Съединени американски щати поддържат влизането на страната в Западния алианс. На процедура обаче това е нежизнеспособно.
Въпреки че водачите на босненските мюсюлмани и хърватите в страната желаят БиХ да се причисли към НАТО, Милорад Додик е изрично срещу това. Най-важните външнополитически решения изискват консенсус сред трите елементи на тристранното председателство, което изяснява също по този начин, за какво БиХ в никакъв случай не е налагала наказания на Русия след 24 февруари.
Подобно на това по какъв начин дейностите на Русия в Грузия, Украйна и Молдова са основали условия в тези страни, които вършат участието им в НАТО нереалистично, наличието на Русия в някои елементи на районен съд би имало същия резултат.
Формирането на Република Сръбска като в действителност проруска самопровъзгласена република в Западните Балкани, би сложило тази „ самостоятелна “ страна на границите на две членки на НАТО: Хърватия и Черна гора. От позиция на Москва, това би разрешило на Русия да си играе с НАТО на „ око за око “, защото Съединени американски щати и други западни страни упорстват да се причислят към Алианса повече страни, граничещи с Русия.
Докато Европейският съюз се пробва да изолира Русия и да понижи вноса на енергоносители от страната, Сърбия, претендент за участие в Европейски Съюз, укрепва връзките си с Москва чрез ново съглашение за доставка на газ.
Белград осъди съветското навлизане в Украйна в Организация на обединените нации, само че отхвърли да взе участие в глобите против остарелия си съдружник, макар че Сърбия се стреми да се причисли към Европейски Съюз. Ден преди европейците да се спогодят да забранят по-голямата част от вноса на съветски нефт, Белград разгласи за тригодишен контракт с Москва за доставка на природен газ, което провокира неодобрение от Брюксел.
Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви за „ доста преференциална “ договорка за газ – с „ абсолютно най-хубавите условия в Европа “ – след телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин.
„ Ще имаме безвредна зима, що се отнася до снабдяването с газ “, – се похвалил водачът на популистите и добавил, че през зимата Сърбия ще заплати „ една десета част “ от цената, оповестена от другите европейски страни.
Белград публично прогласява присъединението към Европейски Съюз за собствен приоритет, само че непрекъснато се отклонява от европейската политика, която опонира на ползите на Русия.
Сръбски публични лица са обвинили западните страни в оказване на напън върху Белград за да наложи наказания на Русия, а някои даже са предложили страната да отдръпна кандидатурата си за участие в Европейски Съюз по този въпрос.
„ Изглежда, че те са прекарали последното десетилетие в подготовка на сръбското общество не за участие в Европейски Съюз, а за съюз с Москва “, – споделил пред AFP Срджан Цвидич, член на Консултативната група за балканска политика в Европа (BiEPAG).
Според скорошно изследване на публичното мнение 40 % от сърбите са декларирали, че биха били „ щастливи “, в случай че страната им се откаже от опитите да се причисли към Европейски Съюз и вместо това да подписа съюз с Русия.
Горан Васич, доцент по научни проучвания в Университета в Нови Сад, е споделил, че постоянно има „ братска спогодба “ в цените на газа, която „ не е част от контракта, само че допуска странични покупко-продажби или политически отстъпки “. Белград отхвърли концепцията, че евтиният газ е „ премията “ на Кремъл за това, че не се е вслушал в апелите за наказания. „ Всеки, който ни упреква, че не сме наложили наказания на Русия поради газовата договорка, би трябвало да се срами от себе си “, – е декларирала пред локалните медии сръбският премиер-министър Ана Бърнабич. „ Ние кардинално не постановяваме наказания на Русия. ”
Лавров е декларирал пред сръбските медии, че Москва е „ уверена, че те (сърбите) ще продължат да вършат рационален избор в тази обстановка “. Определено, усилването на наличието на Русия в Сърбия и Република Сръбска е просто належащо.
Източник:
https://katehon.com/ru/article/balkanskiy-geopoliticheskiy-krizis
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ