Докато един питат каква работа имал Гешев да поднася цветя

...
Докато един питат каква работа имал Гешев да поднася цветя
Коментари Харесай

„Аз лично бих приветствала Русия да обяви война на България“ и други мозъчни спазми

Докато един питат каква работа имал Гешев да сервира цветя на жертвите на Холокоста, други се питат за какво осведомителните организации ни осведомяват за протичащото се в Беларус, а трети си мечтаят за нахлуване над България. 

Чудите се какво е общото сред тези хора ли (освен очевидната липса на най-горния етаж)? 

Кремълската закваска, ето това е общото. 

Предполагам, че за мнозина самата персона „ Гешев “ е източник на смесени усеща, по тази причина ще заменя съответния образец с „ българин, който сервира цветя в Аушвиц в памет на жертвите “. 

В пространството на паралелната действителност – обществените медии – където всеки е специалист по всичко и по-важното: не се свени да дава мнение под разнообразни форми – се случва най-новото проваляне на българския дух. „ Под разнообразни форми “ ще рече, че мнозина се вършат на комедианти и се пробват да си пробутват мнението под формата на долнокачествен жлъч или се вършат на ударени и сякаш единствено задават едни въпроси, сякаш почтено и с цел да схванат, само че и за слепите е ясно какво целят. 

Например сътрудниците от Свободна Европа ни осведомят, че Беларус празнува октомврийската гражданска война, макар че от трийсетина години не е част от геополитическия мъртвец Съюз на съветските социалистически републики. Разясняват, че това се случва от деветдесет и пета. Разбираме, че парадоксът да честваш непозната гражданска война се случва от 1995 година, откогато Лукашенко – тогавашният поборник за народна власт, а през днешния ден най-обикновен деспот и домакински любим на Путин – стъпва на власт. 

Дежурен трол се прави на ударен и пита за какво това ни интересува и по какъв начин случки на стотици километри от нас ни интересуват. 

Така заложен въпросът му изисква от естествените хора да седнат да му обяснят концепцията на „ осведомителна организация “ и „ интернационалните вести “. 

Съмнявам се да е толкоз автентично тъп. 

По-скоро се пробва да налива масло в огъня на „ недейте да гледате в канчето на диктаторите, оставете ги на мира “.

Същата логичност, която повелява да се вършим, че Русия не е нападнала Украйна и че всичко е добре, в случай че на нас не ни е зле. Майната ѝ на солидарността. 

Същата логичност, която кръстосва тая наша земя и сее отровата: „ всичката Мара втасала, та… “ – лепят го това на всичко. Някой направи нещо хубаво, скочат му на ушите, че хаби запас на вятъра.

Някой помогне на животните, почнат да пискат: а пенсионерите? Помогне някой на пенсионерите, скочат, че имало, видите ли, сираци в тая страна, ние за пенсиите сме се били загрижили. Случи се някой да помогне на сираците, наплюят го, че хаби сила и запас, вместо да оказва помощ на пенсионерите, дето цялостен живот работили… и така нататък

Все „ нас какво ни интересува? “ се преплита с „ всичката Мара втасала, та… “

Като смесиш този естествен непукизъм, незаинтересованост и самовглъбено единачество с съзнателно разсипаното обучение, резултатът е потомство след потомство трапезни революционери и кръчмарски воеводи, които по през целия ден вземат решение геополитически проблеми със размах, само че не могат даже да пишат вярно и са функционално необразовани и най-важното: мантрата им за всичко в живота е „ не ме занимавай! “ 

Същите постоянно се чудят за какво не получават заплати и пенсии като немците. „ Чудят “ не е точният глагол, той изисква степен на изпитание да се опиташ да схванеш нещо. „ Ядосват “ е точният глагол, ядосват се, че не получават немски заплати и пенсии. 

Ето за какво и социализмът е толкоз уважаван от огромна част от популацията – една тирания не изисква нищо от индивида с изключение на да бъде дисциплиниран. Важното е, че нищо не зависи от хората. Да, нямат независимост, само че на тях не им би трябвало, тъй като яденето и пиенето са обезпечени и не е нужно да си можещ, а единствено да си се събудил сутринта – отново ще ти намерят работа и ще ти дадат заплата. Не можеш да взимаш решения, само че това е добре, тъй като нищо не зависи от теб. Прекрасно, нали?

Това им беше обещано на тепсия от огромния брат Русия (СССР) и по тази причина любят, тачат и милеят всичко, обещано им от там. Дали ще е соцът по тошово време или ще е путинизмът през днешния ден – за тях всичко, пристигнало от Кремъл, е най-хубаво. До степен да са подготвени да продадат България за него. И въпреки всичко да смятат себе си за патриоти. 



Не, не се чудете, че може в една и съща глава две радикално противоположни хрумвания да съжителстват, без да си пречат. Предателството и патриотизмът за тях е едно и също. Да желаят бомби по България за тях е знак на национализъм. Също както може да съществува любовта към денацификацията и нацизма по едно и също време. В един и същи миг да се подиграва на немците, славейки съветските победи над тях (каската на фотографията е нацистка), а по-късно да споделя, че се възхищава на Хитлер. 





Имат си и предпазен механизъм, който им пречи да полудеят от дисонанса. Когато ги срещнеш с истината, мозъкът им превключва в уотабаутизъм режим. Вместо да схванат, че живеят в несъгласие, те вземат решение да те питат за нещо трето, като фамилен скандал, в който вместо отговор на въпроса, те питат за какво преди намсиколкоси години си купил нещо си. 



Например: 

- Кога Зеленски ще иде на фронта?
- Що, да не би Путин да е на фронта?
- Вие ли зареждате скъпите возила на бежанците…

Логика? 

Защо, кому е нужна?



Всичко това е натъртено в главата на българина от времето на съветското иго. От умишленото омаловажаване на българските национални герои и празници, сменени със руски такива. От подмяната на историята ни с подправени приказки за „ освободители “, без които – видите ли – сме щели да приказваме турски през днешния ден (500 години не проговорихме турски, но баш тия последните две години сме щели, нали…). Хората през днешния ден тук всеобщо имат вяра, че ние сме дребни и нещастни, неможещи. Че сами няма смисъл да се опитваме нищо, че би трябвало да се присламчим към някой огромен. Че не ставаме…

Затова и никой не се пробва (не ме занимавай! нас какво ни интересува? всичката Мара втасала, та…).

Сега на ред е да ни откажат и от това да гласуваме, че напълно да изпаднем в кома, та да могат, до момента в който спим, да си ни въртят с г*за нагоре, когато им е комфортно. Умело върви и тази акция. 
 

 
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР