Докато е на пианото, той може да отскочи толкова високо,

Докато е на пианото, той може да отскочи толкоз високо, че избира да свири под намерено небе – с цел да няма произшествия. И това не е анекдот, а щрих от портрета на австралийския музикант Дейвид Дауър.

След There Are No Stars и Made In Sofia, на бял свят, не просто пълзи, а лети Mravka – с цялата хубост на българската национална музика. В третия, въодушевен от България, план на Дейвид, джаз и фолклор са съюзяват в седем разнолики и в това време концептуално обединени композиции.

В първите пет – „ Село “, „ Копаница “, „ Мравка “, Tell Me What You See и „ Сянка “, България просто „ крещи “ като ехтене, което връща любовта на австралиеца към страната в сърцето на Балканите. В тези части има и „ есен на площада “, и „ село мое, душа ти носиш “, и неравноделни тактове, и дудук, и Дайчово хоро, и „ още малко от хубавите дни “. С малко повече въображение може да „ чуеш “ и диалог сред Щурец и Мравка... Съвсем леко и ненатрапчиво тези български „ гозби “ са подправени с индийско „ орехче “ и/или авфро-кубански „ аромати “.

I Don't Like Mondays – чист джаз, с още по-високо отлепящ се от стола пианист, е като (не)очакван контрапункт на цялата българска серия от пет епизода. Темпото остава, само че към този момент е отворена друга страница. Няма ги напевите, а единствено вибрациите, останали от тях...

Freya, финалното парче, е балада, която Дейвид Дауър посвещава на своята племенница, въодушевен от фамозния си сътрудник Ранди Нюман. Тази красива приспивна ария гали ухото, а трогателното осъществяване като че ли „ подарява “ успокоение след един доста прочувствен и изпълнен със пристрастеност албум.



В Mravka Дейвид Дауър си партнира с дългогодишните си сътрудници от групата в Обединеното кралство. Мат Фишър е на барабаните, а Люк Фаулър – на баса, Албумът е записан в България, по време на четвъртото турне на триото у нас. Гост актьори са обичаен фолклорен хор, Живко Василев (кавал), певицата Весела Морова, както и английския китарист Елиът Фрост. За „ Село “ и „ Сянка “ Дейвид Дауър си сътрудничи с българския текстописец Мариана Василева.

Най-хубаво на Mravka е, че във всяка от седемте елементи на този „ организъм “ се усеща усмивката на Дейвид Дауър, долавя се лекотата, с която този човек-електроцентрала умее да основава музика и от нея да те побиват тръпки – било то на горделивост от това, че чуваш нещо познато и постоянно, или пък от интимността, с която звучи пианото, макар ритъма.

Запитан през 2018 година защо мечтае в музиката, Дейвид споделя: „ Искам да бъде като подарък за индивида, за който пиша “. Е, сякаш, фантазиите стават действителност...

Кой е той?

Момче без възраст. Усмивка. Любов. Много музика. Роденият в Австралия пианист, с изключение на у нас, е изнасял концерти в Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Малайзия и Австралия. Той.е извор на истории, които като че ли стартират още в детството, минало в малко градче покрай Мелбърн, в обкръжението на петима братя и сестри, и родители, които по-късно поддържат всяка негова крачка като музикант. „ На тях изискуем самочувствието и увереността да сме това, което сме “, споделя Дейвид.

Преди време басистът Люк Фолър – другар и сегашен сътрудник на Дейвид в триото, с което се показа на джаз феста в Банско, взел участие в група за обичаен фолклор. Там чул за първи път Ганкиното хоро, от което бил мощно впечатлен, пуснал го на Дейвид и по този начин двамата решили да дойдат в България. Покрай това разбрали, че у нас има прелестна природа, клубове за жива музика и студио, в което към този момент записват...