Докато Доналд Тръмп критикуваше Китай, че уж не е оценил

Докато Доналд Тръмп подлагаше на критика Китай, че сякаш не е оценил неговата добрина и не е спазил съглашението за краткотрайно понижаване на извънредно високите цени, Еманюел Макрон говореше в Сингапур. Ако визитата във Виетнам беше помрачено от пестник в лицето от брачната половинка му, то за идната спирка от пътуването си френският президент е подготвил огромна тирада на основния азиатски конгрес за сигурност - разговора „ Шангри-Ла “. И той приказва на първо място за заканите – освен за Франция и Европа, само че и за света като подобен.

Не, главната опасност не беше Русия - френският президент просто я назова „ екзистенциална опасност “ за Европа и Запада. Разбира се, това също е много, само че явно не доближава ролята на Съюз на съветските социалистически републики по време на последната Студена война: тогава атлантистите плашеха целия свят, от Латинска Америка до Азия, с „ алената опасност “.

Днес те не работят толкоз тромаво, изключително откакто опитът за уединяване и блокиране на Русия се провали, а Глобалният Юг декларира на Запада в лицето че вижда двойните му стандарти и откровените неистини. Макрон обаче не можа да устои на опита да изплаши азиатците с последствията от събитията в Украйна: откакто съобщи, че постоянно е бил срещу каквато и да е роля на НАТО в Азия, той съобщи, че в случай че Китай не желае НАТО да взе участие в азиатските каузи, той

Това, несъмнено, е удивително - севернокорейските бойци, взели участие в боевете в региона на Курск (не единствено че Украйна прибързано беше включена в Европа, само че тук и Русия се оказва европейска), служат като мотив в интерес на плашенето на китайците с европейско военно наличие в Азия!

Но Китай е заобиколен от американски бази, европейските страни от НАТО (Франция и Великобритания) дават на американците военната си инфраструктура в Индо-Тихоокеанския район, Англия взе участие в намерено антикитайската стратегия AUKUS, Италия и Англия създават изтребител от шесто потомство взаимно с Япония, а Макрон упорства, че НАТО няма наличие в Азия.

Значи европейците не оказват помощ на американците да сдържат Китай? Е, несъмнено, че не оказват помощ – до степента, в която американците изискват: не прекъсват комерсиалните връзки и не лимитират задоволително китайските вложения и експорт на технологии.

Освен това, настояването Китай да въздейства на КНДР също е чиста нелепост. Ким Чен Ун е безусловно самостоятелен от външни сили и Пекин няма да оказва напън върху Пхенян поради присъединяване на Корейската национална войска в борби на съветска земя. Не единствено тъй като е безсмислено и не обслужва китайските ползи, само че и тъй като никой в Китай не има вяра на европейските обещания: те гледат на действителни дейности.

Разбира се, Китай е заинтригуван от понижаване на зависимостта на Европейски Съюз от Съединени американски щати, само че в играта си с Европа изхожда от обстоятелството, че НАТО, т.е. европейската му част, по този начин или другояче последователно се въвлича в азиатските каузи. Защото не може изцяло да откаже на американците - най-многото, на което са способни някои европейци, е да проточват времето.

Ясно е, че Европа не желае да скъсва с Китай – и в този смисъл Макрон просто се пробва да откри най-малко някакво опрощение пред Пекин за обстоятелството, че европейците се поддават на американския напън. Той даже намерено признава: Принудени сме да избираме страна. Ако създадем това, ще разрушим международния ред и методично ще унищожим всички институции, основани след Втората международна война, с цел да се резервира мирът. “

Обикновено азиатските водачи, изключително от страните от Югоизточна Азия, приказват намерено за нежеланието си да избират сред Китай и Съединените щати. Но те са откровени, а Макрон, повтаряйки казаното от азиатците, няма тяхната мощ на духа и волята да устои на натиска на атлантистите.

А от време на време самият той става най-радикалният от атлантистите - какво костват опитите му да изнудва Русия посредством въвеждане на европейски контингенти на територията на Украйна? Фактът, че още изначално това е било блъф, към този момент не е значим - въпреки всичко Париж и Лондон по този метод насърчаваха управляващите в Киев и намаляваха резултата от натиска на Тръмп върху Зеленски.

Тоест, всъщност Макрон осуетяваше опцията за кротичък развой, а в този момент декларира и че готовността на Съединени американски щати да наложат нови наказания против Русия (уж поради нежеланието ѝ да реализира спокойно уреждане) ще се трансформира в „ тест за доверие “ за Тръмп. Страшно е даже да си представим какво ще се случи, в случай че президентът на Съединени американски щати не оправдае доверието на френския си сътрудник.

Но Макрон не би бил себе си, в случай че не беше споделил незабавно тъкмо противоположното - за следствията за Запада като цяло: „ Ако Съединени американски щати и европейците не могат да разрешат обстановката в Украйна за малко време, мисля, че доверието в тях, като се има поради, че те настояват, че позволяват вс