Бойна готовност! Европейска държава се готви за война с Руси...
Докато дипломати търсят формула за мир в Украйна, страните по източния фланг на НАТО се приготвят за най-лошото – вероятни нови съветски офанзиви. В Латвия военните преглеждат природата като част от защитата и упорстват за възобновяване на пресушени блата, които могат да се трансфорат в естествени загради при вероятно навлизане.
Край латвийско-руската граница към този момент има камери, огради с бодлива тел и нова инфраструктура за сигурност. Полковник Андрис Риекстс демонстрира по какъв начин страната употребява самия терен като предпазен механизъм.
„ Ако пренасочим водата, можем изкуствено да наводним дадени региони и по този начин да създадем преграда в миг на рецесия “, показва той.
Торфищата се връщат като защитителен щит
Латвия има доста торфени блата по продължение на границата – част от бъдещата Балтийска отбранителна линия. Половината от тях обаче са били източени през годините за рандеман на торф и земеделие.
Учени работят това да бъде поправено. „ Затваряме отводнителните канали и водата се задържа още веднъж. Това е потребно и за защитата, “ изяснява Мара Пакалне от Латвийския университет.
Тя добавя, че възобновените блата улавят въглерод и оказват помощ в битката с климатичните промени.
Опасността в блатистите терени е напълно действителна: през март по време на обучение в Литва бронемашина на американската войска потъна в торфено тресавище, загивайки четирима бойци. Машината бе извадена след съвсем седмица.
Това, което тогава бе призрачен случай, в този момент се трансформира в основен детайл от защитата.
Геополитическата реалност
„ След това, което Русия прави с Украйна, ние не можем да разчитаме, че нашите защитни ограничения ще бъдат краткотрайни “, безапелационен е полковник Риекстс.
Изкуствените огради по границата към този момент се допълват от необозрими, само че смъртоносно ефикасни естествени загради. Балтийските страни ясно показват, че са подготвени да пазят земята си освен със мощ, само че и с ловко потребление на ландшафта.
Край латвийско-руската граница към този момент има камери, огради с бодлива тел и нова инфраструктура за сигурност. Полковник Андрис Риекстс демонстрира по какъв начин страната употребява самия терен като предпазен механизъм.
„ Ако пренасочим водата, можем изкуствено да наводним дадени региони и по този начин да създадем преграда в миг на рецесия “, показва той.
Торфищата се връщат като защитителен щит
Латвия има доста торфени блата по продължение на границата – част от бъдещата Балтийска отбранителна линия. Половината от тях обаче са били източени през годините за рандеман на торф и земеделие.
Учени работят това да бъде поправено. „ Затваряме отводнителните канали и водата се задържа още веднъж. Това е потребно и за защитата, “ изяснява Мара Пакалне от Латвийския университет.
Тя добавя, че възобновените блата улавят въглерод и оказват помощ в битката с климатичните промени.
Опасността в блатистите терени е напълно действителна: през март по време на обучение в Литва бронемашина на американската войска потъна в торфено тресавище, загивайки четирима бойци. Машината бе извадена след съвсем седмица.
Това, което тогава бе призрачен случай, в този момент се трансформира в основен детайл от защитата.
Геополитическата реалност
„ След това, което Русия прави с Украйна, ние не можем да разчитаме, че нашите защитни ограничения ще бъдат краткотрайни “, безапелационен е полковник Риекстс.
Изкуствените огради по границата към този момент се допълват от необозрими, само че смъртоносно ефикасни естествени загради. Балтийските страни ясно показват, че са подготвени да пазят земята си освен със мощ, само че и с ловко потребление на ландшафта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ