Стиропорен апокалипсис в Обеля – малки ръце, големи поразии
Докато децата в София все по-рядко намират здрави и безвредни места за игра, други – без грам почитание към общото – вършат всичко допустимо да съсипят и дребното останало.
На фотографията – площадка в столичния квартал „ Обеля “, осъмна осеяна с парчета и отпадъци. Причината? Двама младежи вземат решение да „ се забавляват “, като трошат, разпиляват и унищожават. За наслаждение. За лайкове. Или просто от досада. Лицата им са съзнателно скрити – не тъй като не заслужават да бъдат разпознати, а тъй като постоянно ще се откри някой, който да ревне за правата им. А къде са правата на децата, които желаят просто да играят на чисто и крепко място?
Площадките не се самопочистват. Не се саморемонтират. И не падат от небето. Тях ги поддържат (понякога трудно) общини и хора, които имат вяра, че общественото пространство не е нищо, а е на всички. Но очевидно не и за всеки.
Родители, време е да съобщите на децата си, че пързалката не е боксов чувал. И че публичното не е за трошене. Защото на следващия ден може въобще да го няма. Призоваваме родителите на тези герои на стиропорния геноцид да приказват с децата си, до момента в който още има къде да го вършат.
Ето какво написа Desislava Terzieva във Фейсбук:
Не стига че нашите деца няма къде да играят, само че на някои хора децата си разрешават да трошат, да цапат до безсрамие и да не почистват след себе си. Скрила съм лицата на възпитаните деца, че ще се откри някой да ревне за правата им. Ако някой си ги познае, нека им изясни за какво не се троши социална пързалка преди да са успяли да я счупят!
На фотографията – площадка в столичния квартал „ Обеля “, осъмна осеяна с парчета и отпадъци. Причината? Двама младежи вземат решение да „ се забавляват “, като трошат, разпиляват и унищожават. За наслаждение. За лайкове. Или просто от досада. Лицата им са съзнателно скрити – не тъй като не заслужават да бъдат разпознати, а тъй като постоянно ще се откри някой, който да ревне за правата им. А къде са правата на децата, които желаят просто да играят на чисто и крепко място?
Площадките не се самопочистват. Не се саморемонтират. И не падат от небето. Тях ги поддържат (понякога трудно) общини и хора, които имат вяра, че общественото пространство не е нищо, а е на всички. Но очевидно не и за всеки.
Родители, време е да съобщите на децата си, че пързалката не е боксов чувал. И че публичното не е за трошене. Защото на следващия ден може въобще да го няма. Призоваваме родителите на тези герои на стиропорния геноцид да приказват с децата си, до момента в който още има къде да го вършат.
Ето какво написа Desislava Terzieva във Фейсбук:
Не стига че нашите деца няма къде да играят, само че на някои хора децата си разрешават да трошат, да цапат до безсрамие и да не почистват след себе си. Скрила съм лицата на възпитаните деца, че ще се откри някой да ревне за правата им. Ако някой си ги познае, нека им изясни за какво не се троши социална пързалка преди да са успяли да я счупят!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




