Брюксел открехва вратата на България към ресор „Енергетика“
Докато страните членки в Европейски Съюз започнаха още преди изборите да се борят за ресорите на своите бъдещи комисари в Европейската комисия, в България наподобява не се прави нищо. Или най-малко по този начин наподобява около спиралата от избори, в която е влезнала страната, и политическите турбуленции, които като че ли оставят настрана сходни значими въпроси.
България закъснява
Както и през 2019 година, когато застана на поста, в този момент ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен още веднъж желае от всяка страна да номинира един мъж и една жена. Това решение цели да внесе баланс в равнопоставеността сред половете в Комисията. Всяка страна обаче може да реши да резервира настоящия си комисар. Българският еврокомисар сега е Илиана Иванова, която бе определена на позицията след оставката на Мария Габриел, която се отхвърли от поста, с цел да бъде вицепремиер и, вероятно, министър председател. Иванова ръководи ресора " Иновации, проучвания, просвета, обучение и юноша " в остатъка от мандата на Комисията, който продължава до 31 октомври 2024 година
В началото на август, месец преди крайния период за номинации, стана ясно, че служебният кабинет на Димитър Главчев няма да стартира процедура за номиниране на претендент за български еврокомисар, а ще остави това на идващото държавно управление. Все още обаче не е ясно по кое време ще бъде назначено то, евентуално идната седмица, което значи, че новите краткотрайни ръководещи ще имат единствено две седмици да излъчат претендент.
При едно отсрочване на интензивно присъединяване на България в тези договаряния рискуваме основните, стратегическите и значимите ресори да бъдат разпределени. Това не е прецедента обстановка, това се е случвало “, разяснява пред Economic.bg евродепутатът от Българска социалистическа партия Цветелина Пенкова.
Тя е безапелационна, че отлаганията биха ни лишили от една опция, която сега имаме във връзка с сектор енергетика.
Трябва да се вземат бързи и съответни ограничения, не за партийни, а за национални ползи ".
Енергиен „ цар “
Последните дни се появиха изказвания, че в този момент страната ни има късмет да вземе един от най-важните ресори в Брюксел – енергетиката. Настоящият началник на този портфейл на Европейска комисия е Кадри Симсон, някогашен министър на енергетиката на Естония. Преди това постът бе в ръцете на испанеца Мигел Канете (2015 – 2019 г.), а сред 2011 и 2015 година все по-важният бранш в Брюксел се ръководеше от германеца Гюнтер Йотингер.
Според Пенкова Европейска комисия открехва вратата за България да вземе основния сектор, защото индикациите са, че в следващата Комисия той приоритетно ще се преглежда за Централна и Източна Европа, а България е „ една от страните, които са много мощно позиционирани, когато приказваме за енергетика “.
По думите на Пенкова аргументите за това са няколко и те се акцентират и от европейските ни сътрудници. На първо място е диверсифицираният енергиен микс, защото в България има три основни енергийни източника – нуклеарна енергетика, възобновима сила и от стандартни мощности – разчитаме на локални горива, каквито са лигнитните въглища. Друг фактор, съгласно Пенкова, е „ забележителната диверсификация на снабдители на разнообразни първични материали, които не са налични в нашата страна и обслужват енергийния бранш “. Предимство за България е и географското ни състояние.
В идващия интервал основа тематика в сфера „ Енергетика “ ще бъде свързаността на електропреносните мрежи, построяването на далекопроводи, които да свързват по оста север – юг. А това са свързани мрежи, които стартират точно от България ", изяснява Пенкова.
Евродепутатът означи още, че различен основен аршин, който се взима поради е, че България е измежду най-големите производители на електрическа енергия в района и обичаен експортьор.
Тези неща се регистрират като една дълготрайна и поредна политика, налагана десетилетия обратно, с цел да имаме такова позициониране “.
Друг главен фактор е, че страната ни има готови енергийни специалисти, които може да предложи.
Политика на европейско ниво
На въпрос би ли попречило на страната ни да поведе европейската енергетика това, че България изостава в националната си енергийна политика и постоянно закъснява с основни решения и документи, Пенкова разяснява:
Когато приказваме за европейски комисари, се гледа политиката на европейско равнище - използването на национално равнище на някои от законодателствата, не могат да бъдат справедлив аршин. Ако този аршин се приложи, сигурно, бихме намерили обструкции за всяка една страна в съответния отраслов комисар ", сподели евродепутатът, допълвайки, че гореизброените фактори се регистрират като по-значими и значими.
По думите ѝ политическата неустойчивост в страната ни няма по какъв начин да се придвижи като аршин на европейско равнище, с цел да се осъществят дълготрайните политики на Европа.
Засега Брюксел насочва взор към ЦИЕ и съгласно Пенкова към сектора няма индикации за мощен интерес от някоя от прилежащите страни, " което също отваря много порти пред нас ".
Ако този сектор е предпочитан за ЦИЕ, ние сме страната, която има най-голямо съображение, като съществена енергийна мощ в района, да съобщи подобен вид предпочитание ", безапелационна е Пенкова.
Такова мнение изрази и Асен Христов, ръководител на Надзорния съвет на " Еврохолд България ", притежател на електроразпределителното сдружение " Електрохолд ".
Докато не си желаяме даден сектор, никой няма да ни го даде. Тезата, че ще чакаме да забележим какво ще ни дадат, не работи и не е сериозна. България като врата в енергийната система на Европа има фотоволтаици, има атомна централа, има всичко. И би трябвало да го желаяме ", сподели той в изявление за Българска национална телевизия.
Конкуренция от Испания
Водещият претендент на Европейския съюз да управлява зелената политика на Европейски Съюз през идващите пет години е испанският министър на екологичния преход Тереза Рибера. Тя се спряга и за възможен претендент за сектор " Енергетика ", само че има един огромен проблем – Рибера е " загрубял нуклеарен песимист ", написа Politico.
Това провокира терзания измежду проатомните членове на Европейския парламент и страните от Европейски Съюз, че висшият испански чиновник по въпросите на климата може да провали проектите за разширение на построяването на нуклеарна сила в целия Блок, тъкмо когато промишлеността е на нова вълна от политически подтик.
Надпреварата за идващия енергиен началник на Европейски Съюз идва на фона на нова вълна от неспокойствие към нуклеарната енергетика и в сериозен миг за една промишленост, която твърди, че от дълго време е забравена в Брюксел.
Който и да поеме поста на енергиен комисар в Европейски Съюз, ще има властта да оформи нуклеарната стратегия на Брюксел. Това варира от лобиране в Европейски Съюз да отвори своята касичка за атомна сила до правене на тактики, които дават мощни политически сигнали на вложителите.
Ползи за България
В съпоставяне с предходния мандат, когато огромен брой опитни комисари бяха непокътнати, само че с друг портфейл, този път множеството членове на Комисията ще бъдат изцяло новодошли.
Euractive написа, че в огромните страни, които са с най-голямо въздействие – първичните шест членки на Европейски Съюз – традиционно получават най-важните ресори или тези, които те си изберат. По-малките страни членки постоянно остават отвън светлината на прожекторите, макар че съществуват изключения.
Според Пенкова обаче сектор " Енергетика " в този момент може да пристигна в ръцете на България, тъй като, както и в предходния мандат, толкоз важен сектор се дава на по-малка страна, с цел да няма национално въздействие от огромните европейски сили върху портфейлите.
Такъв пост сигурно ще донесе изгоди освен за България, само че и за района, а и за цяла Европа.
Две ще са основните политики в сектор " Енергетика " – обвързвана мрежа и нуклеарна енергетика – и в двете имаме преимущества, които са съперници и няма друга страна, която може да предложи подобен еквивалент ", добавя Пенкова.
По думите ѝ би трябвало да има партийно обединяване дали се регистрира този бранш като значим за България и района " и отговорът е еднопосочен ".
В българската действителност това би бил един голям знак към България, който би върнал доверието на българските жители във връзка с сериозното позициониране и отношението, което нашите европейски сътрудници имат към нас ".
И въпреки всичко Пенкова добавя, че това, че нещо е отредено за един район не значи, че то ще бъде обещано без да се проведат съответните договаряния и да се изрази мнението на България.
България закъснява
Както и през 2019 година, когато застана на поста, в този момент ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен още веднъж желае от всяка страна да номинира един мъж и една жена. Това решение цели да внесе баланс в равнопоставеността сред половете в Комисията. Всяка страна обаче може да реши да резервира настоящия си комисар. Българският еврокомисар сега е Илиана Иванова, която бе определена на позицията след оставката на Мария Габриел, която се отхвърли от поста, с цел да бъде вицепремиер и, вероятно, министър председател. Иванова ръководи ресора " Иновации, проучвания, просвета, обучение и юноша " в остатъка от мандата на Комисията, който продължава до 31 октомври 2024 година
В началото на август, месец преди крайния период за номинации, стана ясно, че служебният кабинет на Димитър Главчев няма да стартира процедура за номиниране на претендент за български еврокомисар, а ще остави това на идващото държавно управление. Все още обаче не е ясно по кое време ще бъде назначено то, евентуално идната седмица, което значи, че новите краткотрайни ръководещи ще имат единствено две седмици да излъчат претендент.
При едно отсрочване на интензивно присъединяване на България в тези договаряния рискуваме основните, стратегическите и значимите ресори да бъдат разпределени. Това не е прецедента обстановка, това се е случвало “, разяснява пред Economic.bg евродепутатът от Българска социалистическа партия Цветелина Пенкова.
Тя е безапелационна, че отлаганията биха ни лишили от една опция, която сега имаме във връзка с сектор енергетика.
Трябва да се вземат бързи и съответни ограничения, не за партийни, а за национални ползи ".
Енергиен „ цар “
Последните дни се появиха изказвания, че в този момент страната ни има късмет да вземе един от най-важните ресори в Брюксел – енергетиката. Настоящият началник на този портфейл на Европейска комисия е Кадри Симсон, някогашен министър на енергетиката на Естония. Преди това постът бе в ръцете на испанеца Мигел Канете (2015 – 2019 г.), а сред 2011 и 2015 година все по-важният бранш в Брюксел се ръководеше от германеца Гюнтер Йотингер.
Според Пенкова Европейска комисия открехва вратата за България да вземе основния сектор, защото индикациите са, че в следващата Комисия той приоритетно ще се преглежда за Централна и Източна Европа, а България е „ една от страните, които са много мощно позиционирани, когато приказваме за енергетика “.
По думите на Пенкова аргументите за това са няколко и те се акцентират и от европейските ни сътрудници. На първо място е диверсифицираният енергиен микс, защото в България има три основни енергийни източника – нуклеарна енергетика, възобновима сила и от стандартни мощности – разчитаме на локални горива, каквито са лигнитните въглища. Друг фактор, съгласно Пенкова, е „ забележителната диверсификация на снабдители на разнообразни първични материали, които не са налични в нашата страна и обслужват енергийния бранш “. Предимство за България е и географското ни състояние.
В идващия интервал основа тематика в сфера „ Енергетика “ ще бъде свързаността на електропреносните мрежи, построяването на далекопроводи, които да свързват по оста север – юг. А това са свързани мрежи, които стартират точно от България ", изяснява Пенкова.
Евродепутатът означи още, че различен основен аршин, който се взима поради е, че България е измежду най-големите производители на електрическа енергия в района и обичаен експортьор.
Тези неща се регистрират като една дълготрайна и поредна политика, налагана десетилетия обратно, с цел да имаме такова позициониране “.
Друг главен фактор е, че страната ни има готови енергийни специалисти, които може да предложи.
Политика на европейско ниво
На въпрос би ли попречило на страната ни да поведе европейската енергетика това, че България изостава в националната си енергийна политика и постоянно закъснява с основни решения и документи, Пенкова разяснява:
Когато приказваме за европейски комисари, се гледа политиката на европейско равнище - използването на национално равнище на някои от законодателствата, не могат да бъдат справедлив аршин. Ако този аршин се приложи, сигурно, бихме намерили обструкции за всяка една страна в съответния отраслов комисар ", сподели евродепутатът, допълвайки, че гореизброените фактори се регистрират като по-значими и значими.
По думите ѝ политическата неустойчивост в страната ни няма по какъв начин да се придвижи като аршин на европейско равнище, с цел да се осъществят дълготрайните политики на Европа.
Засега Брюксел насочва взор към ЦИЕ и съгласно Пенкова към сектора няма индикации за мощен интерес от някоя от прилежащите страни, " което също отваря много порти пред нас ".
Ако този сектор е предпочитан за ЦИЕ, ние сме страната, която има най-голямо съображение, като съществена енергийна мощ в района, да съобщи подобен вид предпочитание ", безапелационна е Пенкова.
Такова мнение изрази и Асен Христов, ръководител на Надзорния съвет на " Еврохолд България ", притежател на електроразпределителното сдружение " Електрохолд ".
Докато не си желаяме даден сектор, никой няма да ни го даде. Тезата, че ще чакаме да забележим какво ще ни дадат, не работи и не е сериозна. България като врата в енергийната система на Европа има фотоволтаици, има атомна централа, има всичко. И би трябвало да го желаяме ", сподели той в изявление за Българска национална телевизия.
Конкуренция от Испания
Водещият претендент на Европейския съюз да управлява зелената политика на Европейски Съюз през идващите пет години е испанският министър на екологичния преход Тереза Рибера. Тя се спряга и за възможен претендент за сектор " Енергетика ", само че има един огромен проблем – Рибера е " загрубял нуклеарен песимист ", написа Politico.
Това провокира терзания измежду проатомните членове на Европейския парламент и страните от Европейски Съюз, че висшият испански чиновник по въпросите на климата може да провали проектите за разширение на построяването на нуклеарна сила в целия Блок, тъкмо когато промишлеността е на нова вълна от политически подтик.
Надпреварата за идващия енергиен началник на Европейски Съюз идва на фона на нова вълна от неспокойствие към нуклеарната енергетика и в сериозен миг за една промишленост, която твърди, че от дълго време е забравена в Брюксел.
Който и да поеме поста на енергиен комисар в Европейски Съюз, ще има властта да оформи нуклеарната стратегия на Брюксел. Това варира от лобиране в Европейски Съюз да отвори своята касичка за атомна сила до правене на тактики, които дават мощни политически сигнали на вложителите.
Ползи за България
В съпоставяне с предходния мандат, когато огромен брой опитни комисари бяха непокътнати, само че с друг портфейл, този път множеството членове на Комисията ще бъдат изцяло новодошли.
Euractive написа, че в огромните страни, които са с най-голямо въздействие – първичните шест членки на Европейски Съюз – традиционно получават най-важните ресори или тези, които те си изберат. По-малките страни членки постоянно остават отвън светлината на прожекторите, макар че съществуват изключения.
Според Пенкова обаче сектор " Енергетика " в този момент може да пристигна в ръцете на България, тъй като, както и в предходния мандат, толкоз важен сектор се дава на по-малка страна, с цел да няма национално въздействие от огромните европейски сили върху портфейлите.
Такъв пост сигурно ще донесе изгоди освен за България, само че и за района, а и за цяла Европа.
Две ще са основните политики в сектор " Енергетика " – обвързвана мрежа и нуклеарна енергетика – и в двете имаме преимущества, които са съперници и няма друга страна, която може да предложи подобен еквивалент ", добавя Пенкова.
По думите ѝ би трябвало да има партийно обединяване дали се регистрира този бранш като значим за България и района " и отговорът е еднопосочен ".
В българската действителност това би бил един голям знак към България, който би върнал доверието на българските жители във връзка с сериозното позициониране и отношението, което нашите европейски сътрудници имат към нас ".
И въпреки всичко Пенкова добавя, че това, че нещо е отредено за един район не значи, че то ще бъде обещано без да се проведат съответните договаряния и да се изрази мнението на България.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ