Има ли рецепта за българския футбол
Докато страната не помогне, не ни чакат по-добри дни
Българският футбол продължава да се намира в доста тежка рецесия, а националният тим с всеки минал мач копае дъното със своето показване. И се трансформира в „ гробница “ за треньорите, следващият потърпевш е потвърденият и почитан варненски експерт Илиан Илиев. Който към този момент ще си работи на мира в обичания Черно море и няма да има потребност да слуша рецензиите на знайни и незнайни футболни „ герои “…
В момента всички се питат за какво стигнахме дотук, за какво националният тим на България е може би един от дребното в Европа, който няма никакъв образ и не демонстрира никаква смислена игра? Защо нямаме класни футболисти, които играят в топ шампионати? Защо няма най-малко мъничка вяра, че България ще се завърне на огромната сцена, откакто не е взела участие на международно или европейско състезание от 2004 година? Отговорът, несъмнено не е елементарен и еднопосочен. Но може би голямата, фундаменталната причина е тоталната абдикация на страната към българския футбол в последните 35 години...
Тъжната истина е, че откакто страната не се грижи и не влага в българския футбол е разумно да има изострен дефицит на стадиони за тренировки. Огромна част от школите в София и огромните градове са принудени да упражняват на половин терен, от време на време и на по-малко. И както вярно означи сегашният президент на БФС Георги Иванов при предизборната си акция, „ на половин терен се става най-много половин футболист “. И още нещо от Гонзо: „ Ние произвеждаме футболисти главно за равнище „ А “ окръжна “ Без помощта на страната нищо не можем да създадем “. И е изцяло прав. Защото представете си единствено по какъв начин тимът тренира на размери, да вземем за пример 55 на 45 метра. Е на какъв брой метра ще се научат тези футболисти да подават прецизен пас!?
Затова извънредно време е страната да протегне ръка на най-обичания спорт – футбола и да направи съответната стратегия. Като се стартира първоначално от построяването на нужните стадиони, с цел да има къде да упражняват децата. За да може от дребни да получават съответните механически и тактически умения и да развиват физиката си. И на този декор е безусловно идиотски да се надигат гласове за построяването на нов Национален стадион. Който ще глътне стотици милиони, а на него просто няма да има кой да играе…
За страдание сега на страната надали и е до футбола, а и не се виждат хора от политическия хайлайф с задоволително схващане на материята и воля да се помогне на най-популярната игра. И по тази причина няма никакво значение дали президентът на БФС се споделя Боби Михайлов, Георги Иванов Димитър Бербатов или някой различен. Докато не получи ръка от властта, българският футбол ще продължи да се лута някъде на дъното в Европа, а почитателите ще стават все по-отегчени и незаинтересовани…
И защото настоящето състояние с футбола, базите и равнището на подрастващите бе сходно и преди 10 години, тогавашният министър председател Бойко Борисов разпореди на спортния министър Красен Кралев да бъде направена стратегия за развиването на българския футбол. Тогава започва план по който ММС даваше по 1 милиона лева на БФС. Парите отиваха за лагери на тимовете от елитните младежки групи (по това време U15, U17 и U19), като главната задача в тази първа фаза бе да се създадат детайлни функционални проучвания на младите футболисти, с цел да се натрупа база данни и да се наблюдава в развиване тяхното израстване.
Още първите резултати демонстрираха, че подрастващите ни футболисти не могат да…тичат. Оказа се, че играчите на всички наши водещи тимове са на относително положително равнище като техника и тактичност и пагубно физически. И няма по какъв начин след няколко години, когато тези играчи стигнат до националния тим, да вдигнат равнището му.
Именно по тази причина концепцията беше да се направи втората крачка, да се влага още по-сериозно в детско-юношеския футбол и в границите на към 4-6 години това да даде резултат. Според плана на Красен Кралев страната трябваше да влага 10 милиона лв., по 500 000 за децата на всички 16 тима от елита и 4-те най-хубави школи във Втора лига. Като категоризацията на школите трябваше да се извърши взаимно от БФС и министерството на младежта и спорта. А главната роля на футболния съюз беше да събере екип от непознати експерти и те да разработят програмата съгласно най-хубавите интернационалните стандарти. Освен това БФС трябваше да дефинира разпоредбите за прехвърлянията на футболистите сред школите и футболните клубове.
Разбира се, в този миг изникваше въпросът по какъв начин страната да заобиколи условието да не налива пари в частни акционерни сдружения, каквито са футболните клубове. И това, обаче бе решимо - задължителна стъпка преди отпущането на средствата бе детско-юношеските школи на обособените клубове, да се отделят в независими юридически лица с нестопанска цел в чието ръководство няма проблем футболният клуб да резервира водещата си роля. Чрез тази пререгистрация обаче отпада пречката за непосредствено финансиране на школите от страната.
Финансирането трябваше да се реализира против съответен ангажимент от академиите да следват направената от Българския футболен съюз методика за тренировки на деца и юноши. Ако футболният клуб откаже да следва подготвителната стратегия, или да отдели академията си по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), не получава финансиране.
Очакванията бяха всичко това да даде някакъв позитивен резултат и благодарение на страната подрастващите ни футболисти да вдигнат последователно равнището си и се приближат най-малко до средноевропейското.
Добрият план по този начин и не се осъществи…Бойко Борисов бе дал своето утвърждение за програмата, само че след 6 месеца очакване се оказа, че такава няма. Вместо подготвителна стратегия за школите, тогавашният президент на БФС Боби Михайлов показа проектче. И то писано не от непознати експерти, а от проф. Лъчезар Димитров...
Малко по-късно ГДБОП влезе въз основата в Бояна със съществени подозрения за противозаконни каузи. После Боби Михайлов подаде оставка и в БФС настъпи безвремие, след това пристигна Ковид-а, след това изтече мандатът на държавното управление на Бойко Борисов и се завъртяхме във въртележката на безчет изключителни избори…А след Красен Кралев нито един от идващите министри на спорта (с изключение на Весела Лечева, само че тя беше длъжностен и то единствено за няколко месеца) нямаше никаква визия за развиване и помощ на българския футбол. Което продължава и до през днешния ден, за съжаление…И бе прахосан добър късмет родният футбол „ да се върне в мача “ и някъде в този момент, през 2025-а да имаме напълно порядъчен народен тим, който да се бори за класиране на огромно първенство…
А „ топлата вода “ във футбола от дълго време е открита и то надалеч освен във водещите във футболно отношение държави…И съответният образец е напълно покрай нас, до страна съвсем от нашата рогозка. Да, става дума за Унгария. Където вярно схванаха, че триумфът не идва от треньора или президента на футболния съюз, а от основата на пирамидата.
И откакто унгарския футбол бе на дъното в разстояние на повече от 30 години, там запретнаха ръкави и започнаха да работят както би трябвало. През 2010 година страната застана зад явен модел за развиване на футбола. В цялата страна бяха построени 1200 нови терена за футбол, плюс реновирани най-малко двойно повече. В Унгария има внушителната цифра от 32 нови стадиона, отпред с перлата „ Пушкаш Арена “ в Будапеща. След това бяха вложени стотици милиони евро в клубните школи под формата на държавни дотации. Клубовете получиха ясни условия по какъв начин да структурират академии, тренировки и организацията си от вътрешната страна. И нешата потръгнаха – Унгария към този момент играе постоянно на огромни шампионати, продава всяка година играчи за доста милиони евро (апропо, последният българки футболист продаден за седемцифрена сума в чужбина е Мартин Минчев от Черно море преди няколко години), възпламенява голям брой малчугани да упражняват футбол и да се стремят да се развиват. Е, толкоз ли е комплицирано това да се случи и в България!?
FaceBookTwitterPinterest




