Историята на едно смело дете с тумор, което не може да чака отмяна на карантината
Докато страната е в изключително състояние, лекарите не престават да се грижат за всички нас . Сега ще върнем лентата обратно до петък 13-ти. Историята на едно самоуверено дете с израстък, което не може да чака анулация на карантината. Коронавирусът превзема живота ни. В това време хиляди хора се надяват на лекарска помощ. която няма време за губене.
Нашият воин е дребен на години, само че е огромен по дух с огромно сърце и необятна усмивка. Във съдбовната петък вечер детето и разтревожените родители на 6-годишния Иво търсят хирург, тъй като в гърлото му има буца. Буцата е 6-сантиметров израстък, който е мощно инфектиран и рисков. " Отиваме в болница, само че няма кой да те одобри. Не бяхме удовлетворени от това, че ни отхвърлиха помощ ", казаха родителите, оповестява.
Оказва се, че е доста мъчно за малко дете да постъпи в болница, в която да се създадат цялостни проучвания и най-после да излезе с решение за някакво лекуване. Буквално като в обаян кръг родителите на Иво 5 мсеца търсят излаз от безизходицата и лекуване за детето си.
" 5 месеца продължава търсенето на болница и на доктор, който да поеме случая . През тези 5 месеца беше доста мъчно свързването със експерт. Докато се стигне до петък 13-ти, той се наду, имаше издутина, наду се още повече, имаше болежка, без температура, извикахме " Спешна помощ " и оттова в " Пирогов ". Казаха ми, че щом няма температура, няма инфекциозен развой, назначиха ни нурофен за притъпяване на болката, а ние чакахме интервенция ", сподели майката Лора Делчева.
Преди това фамилията обикаля няколко столични лечебни заведения и търси за обзор експерти. Месеци наред изследват детето, а всеки доктор има друга доктрина и слага друга диагноза. Времето лети, а гърлото на детето се подува. " Казаха ни, че няма да ни одобряват, първо, че няма температура, макар че е издут. Лекарите се учудиха, че в тази конюнктура сме подхванали дейности, а за нас казусът беше повече от незабавен ", сподели още Делчева.
Във съдбовния петък 13-ти се оказва, че всички се борят с ковид. Впоследствие, в друга болница, споделят, че скалпелът е неминуем. Когато помощ не идва отникъде, единственият доктор, който се отзовава е доктор Радослав Славчев - хирург от 30 години. Той управлява лицево-челюстната хирургия в болница " Токуда ".
Д-р Славчев не остава безразличен и взема решение да оперира иво в изключителната обстановка. " Ние постоянно сме били на фронта, тъй като тук нещата са същински, в операционната от време на време е рисково. И тази зараза ще преживеем, въпросът е на каква цена. Коронавирусът е генералната линия, съгласно която работим, само че да не забравяме останалите заболявания, които са не по-малко рискови и ще се борим с всичко ", съобщи той.
" Не желая да загатвам имена и лечебни заведения, само че ми се е случвало да звъня по 30-40 пъти, в случай че не и повече, с цел да се свържа със експерт. Казваха ни, че ще попаднем на верния доктор. Това беше внимателен метод да ни отпратят ", сподели Делчева.
Правилният и единственият, който се наема незабавно да оперира Иво, е точно доктор Славчев, без значение че болница " Токуда " е затворена за 24 часа поради случай на пациент с ковид. " За мен беше ясно, че е израстък, а не някаква киста, просто трябваше да се вземе командирското решение да се оперира ", добави той.
Хладнокръвно хирурзите не стопират да оперират, а дисциплината и ограниченията са драконовски. Животът в болничното заведение и приемът на пациенти не стопира.
След кошмарните седмици и лутането из разнообразни лечебни заведения фамилията е щастливо, че най-безценното им дребосъче е положително, само че споделят, че горчивината остава.
" Не е единствено мъка, гняв, изтощение и болежка - за 200 души, 50 са в болница . Tрябва да спре живота и да не ни лекуват, докторите, които не лекуват ковид какво работят? Затвориха цяла страна, това не е опрощение. Докато бяхме тук в болничното заведение, дочух лекарите да си приказват по какъв начин не са могли да приемат спешни, поради това че болничното заведение е в карантина, това е безусловно съответно ", споделиха родителите.
" Опитимизмът и по-особеното възприятие за комизъм ме крепят. Иначе, какво да вършим? Да умираме ли? Няма такива филми ", съобщи доктор Славчев.
Животът продължава, всичко това ще мине. Героите в бяло са постоянно на фронта, подготвени да ни оказват помощ, без значение дали грее слънце или вали дъжд.
Нашият воин е дребен на години, само че е огромен по дух с огромно сърце и необятна усмивка. Във съдбовната петък вечер детето и разтревожените родители на 6-годишния Иво търсят хирург, тъй като в гърлото му има буца. Буцата е 6-сантиметров израстък, който е мощно инфектиран и рисков. " Отиваме в болница, само че няма кой да те одобри. Не бяхме удовлетворени от това, че ни отхвърлиха помощ ", казаха родителите, оповестява.
Оказва се, че е доста мъчно за малко дете да постъпи в болница, в която да се създадат цялостни проучвания и най-после да излезе с решение за някакво лекуване. Буквално като в обаян кръг родителите на Иво 5 мсеца търсят излаз от безизходицата и лекуване за детето си.
" 5 месеца продължава търсенето на болница и на доктор, който да поеме случая . През тези 5 месеца беше доста мъчно свързването със експерт. Докато се стигне до петък 13-ти, той се наду, имаше издутина, наду се още повече, имаше болежка, без температура, извикахме " Спешна помощ " и оттова в " Пирогов ". Казаха ми, че щом няма температура, няма инфекциозен развой, назначиха ни нурофен за притъпяване на болката, а ние чакахме интервенция ", сподели майката Лора Делчева.
Преди това фамилията обикаля няколко столични лечебни заведения и търси за обзор експерти. Месеци наред изследват детето, а всеки доктор има друга доктрина и слага друга диагноза. Времето лети, а гърлото на детето се подува. " Казаха ни, че няма да ни одобряват, първо, че няма температура, макар че е издут. Лекарите се учудиха, че в тази конюнктура сме подхванали дейности, а за нас казусът беше повече от незабавен ", сподели още Делчева.
Във съдбовния петък 13-ти се оказва, че всички се борят с ковид. Впоследствие, в друга болница, споделят, че скалпелът е неминуем. Когато помощ не идва отникъде, единственият доктор, който се отзовава е доктор Радослав Славчев - хирург от 30 години. Той управлява лицево-челюстната хирургия в болница " Токуда ".
Д-р Славчев не остава безразличен и взема решение да оперира иво в изключителната обстановка. " Ние постоянно сме били на фронта, тъй като тук нещата са същински, в операционната от време на време е рисково. И тази зараза ще преживеем, въпросът е на каква цена. Коронавирусът е генералната линия, съгласно която работим, само че да не забравяме останалите заболявания, които са не по-малко рискови и ще се борим с всичко ", съобщи той.
" Не желая да загатвам имена и лечебни заведения, само че ми се е случвало да звъня по 30-40 пъти, в случай че не и повече, с цел да се свържа със експерт. Казваха ни, че ще попаднем на верния доктор. Това беше внимателен метод да ни отпратят ", сподели Делчева.
Правилният и единственият, който се наема незабавно да оперира Иво, е точно доктор Славчев, без значение че болница " Токуда " е затворена за 24 часа поради случай на пациент с ковид. " За мен беше ясно, че е израстък, а не някаква киста, просто трябваше да се вземе командирското решение да се оперира ", добави той.
Хладнокръвно хирурзите не стопират да оперират, а дисциплината и ограниченията са драконовски. Животът в болничното заведение и приемът на пациенти не стопира.
След кошмарните седмици и лутането из разнообразни лечебни заведения фамилията е щастливо, че най-безценното им дребосъче е положително, само че споделят, че горчивината остава.
" Не е единствено мъка, гняв, изтощение и болежка - за 200 души, 50 са в болница . Tрябва да спре живота и да не ни лекуват, докторите, които не лекуват ковид какво работят? Затвориха цяла страна, това не е опрощение. Докато бяхме тук в болничното заведение, дочух лекарите да си приказват по какъв начин не са могли да приемат спешни, поради това че болничното заведение е в карантина, това е безусловно съответно ", споделиха родителите.
" Опитимизмът и по-особеното възприятие за комизъм ме крепят. Иначе, какво да вършим? Да умираме ли? Няма такива филми ", съобщи доктор Славчев.
Животът продължава, всичко това ще мине. Героите в бяло са постоянно на фронта, подготвени да ни оказват помощ, без значение дали грее слънце или вали дъжд.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ