Докато човечеството е насочило взора си към странните светове отвъд

Докато човечеството е насочило взора си към странните светове оттатък земните лимити и прави първите си неуверени стъпки към звездите, стартират да се появяват нови въпроси за нашето бъдеще.

Едно от нещата, които към момента не са тествани, е размножаването на типа. Ще можем ли да продължим да се възпроизвеждаме, да отглеждаме нови хора в микрогравитационна и радиационна среда отвън земната атмосфера?

Според нов опит отговорът е изрично " може би ".

За първи път ембриони на бозайници бяха култивирани и отгледани в космоса и по-специално - на борда на микрогравитационната среда на Международната галактическа станция (МКС), която обикаля към Земята на към 400 км над повърхността на планетата.

Резултатите от опита, създаден и управителен от молекулярния биолог Терухико Вакаяма от университета в Яманаши, демонстрират, че ембрионите на мишки могат, най-малко първоначално, да оцелеят в галактическа среда.

" Съществува възможност някой да забременее по време на бъдещо странствуване до Марс, защото пътуването до такава степен ще отнеме повече от шест месеца ", споделя Вакаяма пред New Scientist. " Провеждаме проучвания, с цел да сме сигурни, че в случай че този миг настъпи, ще можем безвредно да имаме деца. "

Всъщност учените си задават въпроса дали плод от бозайник може да се развие в изискванията на микрогравитация от известно време насам.

През 2009 година екип, управителен от Вакаяма, открива, че симулираната микрогравитация има нездравословен резултат върху развиването на ембриона - яйцеклетките могат да бъдат оплодени в микрогравитация, само че имплантирането на оплодените яйцеклетки е малко по-неуспешно.

Но бременността е сложен развой. Ето за какво последните старания на екипа са ориентирани не към оплождането или имплантирането, а към ранното развиване на ембриона. Изследователите оплождат миши ембриони и ги развиват до двуклетъчен етап. Впоследствие ги замразяват и изпращат на борда на МКС, където са размразени и култивирани от астронавти в машина, проектирана особено за задачата.

В продължение на четири дни астронавтите култивират ембрионите, като в края на опита ги резервират в параформалдехид, с цел да бъдат изпратени назад на Земята и оценени от екипа на Вакаяма.

Диаграма, която илюстрира другите стадии на опита. Източник: Wakayama et al., iScience, 2023

Анализирани са няколко вида ембриони. Две контролни групи – едната, култивирана на Земята, а другата на борда на МКС в изискванията на симулирана земна гравитация – и една пробна, в която ембрионите са култивирани в микрогравитация.

Процентът на оцеляване на двете групи, основани на борда на МКС, е по-нисък от този на „ земните “, само че тези ембриони, които въпреки всичко оцеляват, се развиват обикновено.

С други думи макар че процентът на оцеляване в космоса е бил доста по-нисък, фактът, че те са оживели, е окуражаващ. Освен това е имало и други фактори, разнообразни от гравитацията, които са могли да допринесат за ниската степен на оцеляване.

" Ембрионите, култивирани в условия на микрогравитация, се развиват " обикновено в бластоцисти, кафези, които се развиват в плода и плацентата, споделиха учените.

Експериментът " ясно сподели, че гравитацията няма забележителен резултат ", показват откривателите.

Тепърва би трябвало да се откри дали бременността в космоса е целесъобразна. Изследването не взема поради и въздействието на радиацията, която е доста по-висока в космоса, в сравнение с Земята.

Развитието също по този начин е било спряно на стадий бластоцист. Не е известно дали развиването в утробата би довело до разнообразни резултати.

Освен това опити с бременни гризачи демонстрират, че пребиваването в космоса по време на сериозните стадии на бременността може да попречи да вземем за пример на развиването на вестибуларния уред. При потомството на гризачи, летящи в космоса, също се следи по-висок % на здравословни затруднения. Проучване от 2005 година пък открива, че гравитационното натоварване е належащо за естественото развиване на мускулно-скелетната система на плода.

Това демонстрира, че е нужна още доста работа за проучване на въздействието на галактическите полети върху развиването на плода на бозайниците, споделят откривателите.

" Въз основа на тези отчети и нашите резултати излиза наяве, че  космическото размножаване на бозайниците може би е допустимо, макар че в известна степен може да бъде наранено. За страдание, броят на бластоцистите, получени от опита на МКС, не беше голям; и не успяхме да потвърдим въздействието върху потомството, защото не сме произвели поколение от ембриони, развити в космоса ", пишат те.

" Изследването на размножаването на бозайниците в космоса е от значително значение за началото на галактическата епоха. Ето за какво е належащо да се изследва и обясни въздействието на галактическата среда, преди МКС да престане да действа. "

Изследването е оповестено в iScience.

Източник: Science Alert