„Възраждане“ за „ГЕРБ“ е реалистичен сценарий с европейски привкус
Докато бележи триумфи на евроатлантическия и конституционния фронт в режим на „ кооперация “ с ГЕРБ и отчасти с Движение за права и свободи, „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ (ПП-ДБ) продължава да се свива. Причината – изпирането на обществения облик на Борисов и Пеевски и замитането под килима на дузина обявявани до през вчерашния ден за жизненоважни проблеми. Последните социологически изследвания демонстрират, че единствено при започване на това ръководство реформаторите губят 1/5 от електората си. Странното партньорство не вреди на Движение за права и свободи и стабилизира ГЕРБ. Най-вероятно ГЕРБ ще остане водещата партия най-малко в околните година-две, без да има късмет за независимо ръководство или най-малко да бъде хегемон в съдружно държавно управление. Следователно въпросът за бъдещия сътрудник на партията на Борисов виси с цялостна мощ.
На една ръка разстояние от десноцентристката, консервативна, популистка и най-малко номинално проевропейска партия ГЕРБ – в Народното събрание, а и в благозвучие с европейските трендове, е дясноекстремистката, националистическа, популистка и проруска партия „ Възраждане “. Реални са вероятностите след евроизборите следващата година „ Възраждане “ да стане втора политическа мощ, въпреки че мъчно може да надскочи електоралната летва от 20%.
Днес към момента не можем да си представим коалиция сред ГЕРБ, партията, която желае да резервира статуквото отпреди митингите през 2020 година, и „ Възраждане “, партията, която експлоатира устрема на своите симпатизанти за опазване на тяхната еднаквост, „ застрашена “ от Запада, еврото, ромите. Ето, оня ден ГЕРБ в съюз с ПП-ДБ и Движение за права и свободи спря референдума на „ Възраждане “ „ срещу “ еврото поради това, че опонира на договорите, подписани от България при присъединението й към Европейски Съюз. Макар и с очевидно забавяне, Борисов осъди езика на омразата, експанзията, провокациите и побоищата, с които си служат представители на „ Възраждане “ против инакомислещи по отношение на културни прояви на ЛГБТИ общността. Позицията на Борисов визираше явно и апела на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов за „ заличаване “ на представителите на демократичната общественост, наречена от него „ една озверяла античовешка паплач, жадуваща кръв и мечтаеща за войни и принуждение “, тъй като те оплаквали несполучливия бунт на Пригожин в Русия.
Въпреки това има структурни предпоставки за по-тясното съдействие сред партиите на Борисов и Костадинов. На първо време – по чисто прагматични съображения, а в по-дългосрочен проект и посредством понижаване на прокламираните идеологически разлики.
ГЕРБ и „ Възраждане “ към този момент си взаимодействаха по един или различен метод в няколкото нестабилни предходни Народното събрание (неслучайно някой беше споделил, че „ Възраждане “ е „ дребният ГЕРБ “). А инцидентно ли е, че двете партии гласоподаваха дружно с Движение за права и свободи и „ ИТН “ (ИТН) за събаряне на предходното постоянно държавно управление, доминирано от „ Продължаваме промяната “?
В навечерието на свикването на 48-ото Народно заседание водачът на ГЕРБ съобщи, че се отнася „ с огромно почитание към „ Възраждане “, и допусна, че „ с тях би се работило по-лесно, тъй като са съществени хора “. Пречката за коалиране с тази партия била идеологическа – Украйна, еврозоната, Европейски Съюз и НАТО. Това не попречи след конструирането на новия парламент Борисов да разгласи, че „ ние, нашата партия, от „ Възраждане “ боязън нямаме. Защото имаме ясно дефинирани разлики и в това време ясно дефинирани направления, в които можем да работим дружно: земеделие, вериги, Плана за възобновяване, енергетика, национализъм в случай че щете, мощна войска. Другите имат проблем “.
Два месеца по-късно Борисов се изяви като юрист на „ Възраждане “ пред ПП-ДБ: „ Не знам за какво изпитват тоя смут от „ Възраждане “. Вкарахме България в чакалнята на Еврозоната. „ Възраждане “ не са страшни, ще станат страшни, в случай че почнат с административни способи да ги стопират. “ Тогава даже позволи прочут компромис с въпроса за референдума.
В новия парламент „ идеологическите разлики “ не попречиха на Борисов да употребява поддръжката на „ Възраждане “ за съставяне на плаващи болшинства за рекет на ПП-ДБ. Първоначалното изваждане на следствието от прокуратурата стана с поддръжката на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Възраждане “. ГЕРБ и Движение за права и свободи благодарение на „ Възраждане “, а и на Българска социалистическа партия, стартираха процеса за промяна в основни регулатори без единодушието на ПП-ДБ.
Нещо повече. По някои „ културни “ въпроси сред ГЕРБ и „ Възраждане “ има даже търпимост и детайли на доближаване. Те проличаха добре при „ Борисов 3 “. Не, няма неточност. Става въпрос за учудващата бездейност на ГЕРБ по отношение на две от основните политически тематики на предшественика на „ Възраждане “ – „ Обединените патриоти “, тогавашния съдружен сътрудник на Борисов. Първата от тях нанесе непоправими вреди на България. Става въпрос за взетата на абордаж от Вътрешна македонска революционна организация, други партии, евангелистки структури и реакционни Неправителствени организации Истанбулска спогодба. Тя падна жертва на всеобщата нервност против неща, които не съдържа, само че които й бяха приписвани – легализиране на еднополовите бракове и признание на „ третия пол “. ГЕРБ, които сякаш бяха „ за “ одобрение на конвенцията, се отхвърлиха да я придвижат, до момента в който не се сътвори публичен консенсус. Впоследствие Конституционният съд реши, че тя опонира на българската конституция. Така в резултат на популистката позиция на Борисов не беше основана институционална база за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение. „ Възраждане “ е деклариран съперник на Истанбулската спогодба.
На „ сметката “ на ГЕРБ се написа и развързването на антиромското говорене преди няколко години, откакто тогавашният вицепремиер Красимир Каракачанов стартира популистката и расистка идея за интеграция на ромите. Тя предвиждаше те да поставят публично потребен труд, да бъдат създавани доброволчески отряди, да се събарят гета, да има по-строг надзор върху обществените помощи, безвъзмездни аборти и „ ограничение раждаемостта на дами от маргиналните общности “. Концепцията на Каракачанов не видя бял свят, само че крушата не пада по надалеч от дървото. През 2014 година тръгналият от Вътрешна македонска революционна организация Костадинов в качеството си на общински консултант във Варна назовава ромите „ подчовеци “, „ паразити “, „ нечовешка паплач “, която няма място в страната и цивилизацията.
Бежанците са друга тематика, в която Костадинов играе ролята на „ неприятното ченге “, а Борисов – на „ положителното “. На 5 март 2020 година Костадинов написа в страницата си във Facebook: „ Ние от „ Възраждане “ изрично се разгласяваме срещу допускането на бежанци и мигранти в страната ни. Нека си напомним, че когато мигрантите нелегално минават границата ни, те автоматизирано стават нарушители. “ Две години по-късно, Борисов упорства за строги ограничения против мигрантите: „ Ние врим от бежанци. Кой за две години изпълни България с бежанци? “ И дава обещание, че може да се оправи с казуса за 15 дни, т.е. да бъде овладян мигрантският поток, както по времето, когато е бил министър председател.
Между двете партии има и огромна аналогия – те са вождистки обединения , чието битие е мъчно да си представим без техния водач. За да се случи сглобка сред тях обаче, е належащо обликът на „ Възраждане “ измежду по-широките пластове на демократичната общност в България да бъде нормализиран. В тази посока Борисов явно поставя старания, въпреки и непоследователни.
Възможното доближаване сред консервативната ГЕРБ и националистическата „ Възраждане “ може да бъде разглеждано в подтекста на одесняването в редица европейски страни. В Германия да вземем за пример Фридрих Мерц, водач на християндемократите – сътрудник на ГЕРБ в Европейската национална партия, сподели предходната седмица, че ХДС е „ Алтернатива за Германия със наличие “. АзГ претендира, че пази „ дребния човек “, само че на процедура е неолиберална; партията е умерено проруска, ксенофобска и еволюирала от дяснопопулистка към дясноекстремистка. Последните социологически изследвания й отреждат второ място на федерално равнище и първо в източните провинции. Благодарение на нея в някогашната Германска демократична република десният екстремизъм към този момент е нормализиран и мъчно може да скандализира. В Испания дясноекстремистката партия „ Вокс “, която е против мигрантитe от Африка и Близкия изток, демонизира ЛГБТИ общността и помпа резервоара си с лозунги против сепаратизма, е вероятен съдружен сътрудник и на национално равнище на консервативната Народна партия – също сътрудник на ГЕРБ в ЕНП.
www.dnevnik.bg/
