Как циганите станаха роми
Докато България се готви да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз, Вера Журова, еврокомисар по правораздаването, изрази вяра това да докара до прогрес във връзка с интеграцията на ромите в общността.
Нашата страна е една от тези с най-голямо ромско малцинство. По данни на Централно разузнавателно управление на САЩ евентуално към 11% от популацията е от тази етническа група, която се е трансформирала във втората по величина след българите.
Българи ли са ромите
За роми кафето е 2,50 лева, за останалите - 1,10 лева
Валери Симеонов: Интеграцията на ромите не напредва
България би трябвало да употребява труда на ромите съгласно берлински институт
Надеждите на Журова обаче ще бъдат сложни за осъществяване, на фона на това, че вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява българския съвет за интеграция на етническите малцинства, преди време разказа ромите като: „ небогати, диви, наподобяващи на хора същества “.
Всъщност това негово мнение евентуално се споделя от болшинството българи. Двете общности живеят в обстановка на непрекъснато изострящ се спор в последните години, за което има справедливи и субективни аргументи.
Циганите, както са се наричали българските роми до 80-те години на предишния век, съжителстват от епохи с българите. Въпреки това напрежението сред двете общности в никакъв случай не е било толкоз огромно.
Думата ром идва от гръцки и значи „ недостижим “. По същия метод назовават и най-ниската прослойка в Индия, откъдето се допуска, че произлизат ромите.
Там на тези хора се отхвърля достъп до обитаеми места и публични водоизточници. Счита се, че докосването до тях омърсява. Често са обект на принуждение от хора от по-висшите касти. Легендата споделя, че появяването на „ недосегаемите “ е обвързвана с война сред две могъщи индийски царствата преди към 1500 години. Победителите постъпили изключително грубо с победените, като им лишили всевъзможен обществен статут, обричайки ги на заличаване и цялостно изтриване като общественост. Въпреки това кастата на „ недосегаемите “ към момента съществува в Индия. А ромите са се разселили по целия свят.
В България те идват за първи път евентуално през XI век, когато страната е по византийска власт. За „ асинганите “ (бел. гр., „ недосегаеми “) се загатва в указ на император Константин Мономах от 1050 година
Масово обаче роми се заселват по българските земи под властта на Османската империя няколкостотин години по-късно. И сега най-многобройната група от тях са хорахане-рома, които изповядват ислям, разбъркан с редица християнки ритуали и празници.
След освобождението на България множеството от ромите в страната да водят полуномадски метод на живот, като изкарват зимата в селища, а през останалото време обикалят села и градове.
По данни на фондация „ Фридрих Еберт “ през 1920 година броят на ромите е бил към 98 хиляди или почти 2% от цялото българско население. В началното на XXI век те към този момент са 370 хиляди като в годните на прехода се следи същински демографски взрив на тази етническа група, на фона на тежка демографска в рецесия в страната като цяло.
Това е едната от аргументите за напрежението сред българите и ромите. Докато едните понижават и застаряват, други са от ден на ден и по-млади. Според Центърът за демографска политика в България през 2050 година ромите към този момент ще са болшинство.
И това звучи ужасно, защото болшинството от тях сега са нискообразовани или необразовани и отхвърлени в периферията на обществото. Как се стигна дотук?
От една страна спорът сред ромите и българите е обичаен - сред уседналия и номадския метод на живот. Този спор в предишното е разделял двете общности.
Всичко се трансформира с идването на „ националната власт “ през 1945 година Българската комунистическа партия се пробва да наложи надзор над всички сегменти от обществото и полуномадския обичай на ромите по никакъв метод не се вписва в нейната идея за държавно устройство.
Така те са наложително заселени в българските градове и села. Осигурена им е работа - в множеството случаи нискоквалифициран труд. Децата им са вкарани в българските учебни заведения. Използват се разнообразни механизми за интеграцията им, като наложителната военна работа. Да се промени бита и културата на цяла етническа общественост не е лесна задача, само че тоталитарната страна несъмнено бележи триумфи в тази тенденция. Само че това е дълъг развой, отнемащ повече от едно потомство.
Така се стига до краха на комунизма през 80-те години на XX век. В края на ръководството си, пробвайки се да усъвършенства имиджа си пред света на фона на така наречен „ възродителен развой “, комунистическата партия постанова признатото в Европа наименование „ роми “, вместо употребяваната до тогава дума „ роми “.
Това, което обаче визира надалеч по-силно ромите е съпътстващата политическите промени икономическа рецесия. Те всеобщо губят работните си места, множеството от които са в тежко наранени от рецесията браншове като селското стопанство. В същото време за разлика от българите, ромите нямат наследствени земи, с които да подкрепят оцеляването си. На процедура, това което се случва на ромите, може да бъде несъмнено като стопански геноцид.
Оставено без средства за прехранване и без опция да да откри такива цяло едно потомство роми е насила да съществува отвън публичните и законовите правила на България. Те нямат вероятности. Докато тоталитарната власт е свършила много работа за тяхната интеграция, прекомерно малко е направено в противоположна посока. Българите все по този начин се отнасят с съмнение към ромския етнос. Това значи, че по време на рецесията, за ромите става съвсем невероятно да намерят легална работа.
Само за няколко години всичко реализирано за тяхната интеграция в България се разпада. Отхвърлени от обществото и страната и оставени без законни способи за прехранване те търсят противозаконни такива. Подобни процеси вървят и в останалите някогашни комунистически страни.
В България обаче обществената система остава относително постоянна по време на рецесията, което дава тласък на раждаемостта измежду ромите, зависещи към този момент единствено от обществени помощи, като законен доход. Основната причина са демографския взрив обаче е разпадането на обществения ред във към този момент уседналите общности, в които живеят.
Всяко ромско семейство се пробва да се свърже с колкото се може повече други, търсейки отбрана от рода като социална институция. А неналичието на средства кара родителите да се стремят да понижат интервала от време, в който децата им зависят напълно от тях. Ранните бракове и надлежно раждането на повече деца, от историческа традиция се трансформират в житейска нужда.
Истината е, че в последните няколко години икономическата непоклатимост, опцията да пътуват и да намират прехранване в Европейския съюз и замогването на доста ромски фамилии, постоянно обвързвано с нарушавания на закона, водят до възстановяване на благосъстоянието и забавят демографския взрив. Но въпреки всичко наклонността на по-бързо повишаване на ромското население е надалеч от превръщане.
Това е обстановката сега. След рецесията от 1985-2007 година ромите в България се озовават отвън обсега на публичните правила и законите в страната. За всички е ясно, че те би трябвало да бъдат интегрирани още веднъж, само че заради някаква причина без значение коя политическа мощ е на власт, този развой действително не се случва.
Така се стига и до последния значим аспект от историята на българските роми. Те са главно средство за решение на политически избори в страната. Това че са небогати, подвластни от водачите на родовете и в болшинството си нискообразовани ги трансформира в идеалните гласоподаватели за всеки, който се стреми към властта в България.
Могат ли ромите да бъдат интегрирани? Да. Средства за задачата има задоволително. На България от европейките фондове са отпуснати 7,2 милиарда евро за обществено включване за интервала 2014-2020 година
Но за задачата политическите сили в България би трябвало да стартират да вземат решение казуса, вместо да се възползват от него.
Нашата страна е една от тези с най-голямо ромско малцинство. По данни на Централно разузнавателно управление на САЩ евентуално към 11% от популацията е от тази етническа група, която се е трансформирала във втората по величина след българите.
Българи ли са ромите
За роми кафето е 2,50 лева, за останалите - 1,10 лева
Валери Симеонов: Интеграцията на ромите не напредва
България би трябвало да употребява труда на ромите съгласно берлински институт
Надеждите на Журова обаче ще бъдат сложни за осъществяване, на фона на това, че вицепремиерът Валери Симеонов, който оглавява българския съвет за интеграция на етническите малцинства, преди време разказа ромите като: „ небогати, диви, наподобяващи на хора същества “.
Всъщност това негово мнение евентуално се споделя от болшинството българи. Двете общности живеят в обстановка на непрекъснато изострящ се спор в последните години, за което има справедливи и субективни аргументи.
Циганите, както са се наричали българските роми до 80-те години на предишния век, съжителстват от епохи с българите. Въпреки това напрежението сред двете общности в никакъв случай не е било толкоз огромно.
Думата ром идва от гръцки и значи „ недостижим “. По същия метод назовават и най-ниската прослойка в Индия, откъдето се допуска, че произлизат ромите.
Там на тези хора се отхвърля достъп до обитаеми места и публични водоизточници. Счита се, че докосването до тях омърсява. Често са обект на принуждение от хора от по-висшите касти. Легендата споделя, че появяването на „ недосегаемите “ е обвързвана с война сред две могъщи индийски царствата преди към 1500 години. Победителите постъпили изключително грубо с победените, като им лишили всевъзможен обществен статут, обричайки ги на заличаване и цялостно изтриване като общественост. Въпреки това кастата на „ недосегаемите “ към момента съществува в Индия. А ромите са се разселили по целия свят.
В България те идват за първи път евентуално през XI век, когато страната е по византийска власт. За „ асинганите “ (бел. гр., „ недосегаеми “) се загатва в указ на император Константин Мономах от 1050 година
Масово обаче роми се заселват по българските земи под властта на Османската империя няколкостотин години по-късно. И сега най-многобройната група от тях са хорахане-рома, които изповядват ислям, разбъркан с редица християнки ритуали и празници.
След освобождението на България множеството от ромите в страната да водят полуномадски метод на живот, като изкарват зимата в селища, а през останалото време обикалят села и градове.
По данни на фондация „ Фридрих Еберт “ през 1920 година броят на ромите е бил към 98 хиляди или почти 2% от цялото българско население. В началното на XXI век те към този момент са 370 хиляди като в годните на прехода се следи същински демографски взрив на тази етническа група, на фона на тежка демографска в рецесия в страната като цяло.
Това е едната от аргументите за напрежението сред българите и ромите. Докато едните понижават и застаряват, други са от ден на ден и по-млади. Според Центърът за демографска политика в България през 2050 година ромите към този момент ще са болшинство.
И това звучи ужасно, защото болшинството от тях сега са нискообразовани или необразовани и отхвърлени в периферията на обществото. Как се стигна дотук?
От една страна спорът сред ромите и българите е обичаен - сред уседналия и номадския метод на живот. Този спор в предишното е разделял двете общности.
Всичко се трансформира с идването на „ националната власт “ през 1945 година Българската комунистическа партия се пробва да наложи надзор над всички сегменти от обществото и полуномадския обичай на ромите по никакъв метод не се вписва в нейната идея за държавно устройство.
Така те са наложително заселени в българските градове и села. Осигурена им е работа - в множеството случаи нискоквалифициран труд. Децата им са вкарани в българските учебни заведения. Използват се разнообразни механизми за интеграцията им, като наложителната военна работа. Да се промени бита и културата на цяла етническа общественост не е лесна задача, само че тоталитарната страна несъмнено бележи триумфи в тази тенденция. Само че това е дълъг развой, отнемащ повече от едно потомство.
Така се стига до краха на комунизма през 80-те години на XX век. В края на ръководството си, пробвайки се да усъвършенства имиджа си пред света на фона на така наречен „ възродителен развой “, комунистическата партия постанова признатото в Европа наименование „ роми “, вместо употребяваната до тогава дума „ роми “.
Това, което обаче визира надалеч по-силно ромите е съпътстващата политическите промени икономическа рецесия. Те всеобщо губят работните си места, множеството от които са в тежко наранени от рецесията браншове като селското стопанство. В същото време за разлика от българите, ромите нямат наследствени земи, с които да подкрепят оцеляването си. На процедура, това което се случва на ромите, може да бъде несъмнено като стопански геноцид.
Оставено без средства за прехранване и без опция да да откри такива цяло едно потомство роми е насила да съществува отвън публичните и законовите правила на България. Те нямат вероятности. Докато тоталитарната власт е свършила много работа за тяхната интеграция, прекомерно малко е направено в противоположна посока. Българите все по този начин се отнасят с съмнение към ромския етнос. Това значи, че по време на рецесията, за ромите става съвсем невероятно да намерят легална работа.
Само за няколко години всичко реализирано за тяхната интеграция в България се разпада. Отхвърлени от обществото и страната и оставени без законни способи за прехранване те търсят противозаконни такива. Подобни процеси вървят и в останалите някогашни комунистически страни.
В България обаче обществената система остава относително постоянна по време на рецесията, което дава тласък на раждаемостта измежду ромите, зависещи към този момент единствено от обществени помощи, като законен доход. Основната причина са демографския взрив обаче е разпадането на обществения ред във към този момент уседналите общности, в които живеят.
Всяко ромско семейство се пробва да се свърже с колкото се може повече други, търсейки отбрана от рода като социална институция. А неналичието на средства кара родителите да се стремят да понижат интервала от време, в който децата им зависят напълно от тях. Ранните бракове и надлежно раждането на повече деца, от историческа традиция се трансформират в житейска нужда.
Истината е, че в последните няколко години икономическата непоклатимост, опцията да пътуват и да намират прехранване в Европейския съюз и замогването на доста ромски фамилии, постоянно обвързвано с нарушавания на закона, водят до възстановяване на благосъстоянието и забавят демографския взрив. Но въпреки всичко наклонността на по-бързо повишаване на ромското население е надалеч от превръщане.
Това е обстановката сега. След рецесията от 1985-2007 година ромите в България се озовават отвън обсега на публичните правила и законите в страната. За всички е ясно, че те би трябвало да бъдат интегрирани още веднъж, само че заради някаква причина без значение коя политическа мощ е на власт, този развой действително не се случва.
Така се стига и до последния значим аспект от историята на българските роми. Те са главно средство за решение на политически избори в страната. Това че са небогати, подвластни от водачите на родовете и в болшинството си нискообразовани ги трансформира в идеалните гласоподаватели за всеки, който се стреми към властта в България.
Могат ли ромите да бъдат интегрирани? Да. Средства за задачата има задоволително. На България от европейките фондове са отпуснати 7,2 милиарда евро за обществено включване за интервала 2014-2020 година
Но за задачата политическите сили в България би трябвало да стартират да вземат решение казуса, вместо да се възползват от него.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ