Докато американски и израелски бомби падаха над Техеран на 1

Докато американски и израелски бомби падаха над Техеран на 1 март, израелският министър председател Бенямин Нетаняху размишляваше, че войната с Иран е нещо, което „ от 40 години копнее да направи “. Това самопризнание повдига въпроса за какво е избрал да чака до момента, с цел да стартира подобен спор.

През последните три десетилетия на всеки няколко години Нетаняху съвсем комично проповядваше, че прозорецът за попречване на придобиването на нуклеарно оръжие от Иран се затваря.

Но предишното лято, в края на така наречен 12-дневна война, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че невижданите удари на Съединени американски щати „ са унищожили “ нуклеарната стратегия на Иран. Няма доказателства, че от този момент Техеран е бил покрай основаването на нуклеарно оръжие.

Този път Нетаняху беше прав, че прозорецът се затваря – в действителност няколко прозореца. Но нито един от тях не беше обвързван с нуклеарните упоритости на Иран. Те бяха свързани доста повече с политиката на Израел и Съединени американски щати.

Това се показва в коментар на „ Форин Полиси “.

Ето какво още написа в него:

Нетаняху посети Белия дом рекордните шест пъти през последната година. Никой задграничен водач в никакъв случай не е имал толкоз непрекъснат достъп до Овалния кабинет. В историята на връзките сред Съединени американски щати и Израел, която сама по себе си е неповторима, взаимоотношенията сред Тръмп и Нетаняху се открояват с близостта си.

Има доста аргументи да се спекулира за какво. Може би това се дължи на персоналните връзки сред околните кръгове на Нетаняху и Тръмп. Или може би, както сподели американският сенатор Крис Ван Холен, Нетаняху „ най-сетне откри президент, задоволително малоумен, с цел да нападна Иран “. Това, което знаем сигурно, е, че Тръмп е бил подготвен да направи повече за Нетаняху, в сравнение с всеки различен президент преди него.

Нетаняху за спора с Иран: „ Ще продължим с цялата си мощ “

„ Имаме последователен проект за унищожаване на иранския режим и реализиране на доста други цели “, сподели министър председателят в телевизионно послание
Но този дует има период на валидност – и той може да изтече още тази година, с помощта на изборите и в двете страни.

Израел има планувани избори за есента. Това ще бъдат първите такива избори, откогато Нетаняху претърпя най-голямата злополука в региона на сигурността в новата история на Израел: офанзивите на Хамас от 7 октомври 2023 година, при които починаха близо 1200 души.

Израелската общност към момента не е имала опция да го подведе под отговорност за този неуспех. (Самият Нетаняху в никакъв случай не пое отговорност.) Това са и първите израелски избори от няколко цикъла насам, в които арабските партии в страната ще се явят дружно. Т.нар. „ Съвместна листа “ може да усложни съдружните калкулации за всяко израелско държавно управление.

Шансовете на Нетаняху в конкуренцията са надалеч от ясни. Той се бори да образува огромни обединения в последните избори, частично заради правните си проблеми: той е изправен пред редица обвинявания в настоящ развой за корупция и може да бъде наказан на години затвор, в случай че бъде приет за отговорен. Нетаняху евентуално ще се опита да активизира израелската общност към акцията си против Иран, в опит да остане на власт.

Според изследване на Израелския институт за народна власт, преобладаващото болшинство от еврейските израелци поддържат военните дейности, до момента в който единствено една четвърт от палестинските жители на Израел ги поддържат.

Тръмп, от своя страна, ще се изправи пред междинни избори в Съединени американски щати. Междинните избори рядко се развиват добре за настоящите политици, а изследванията сочат, че те могат да се окажат изключително тежък удар за Тръмп. Президентът имаше ниски рейтинги на утвърждение още преди да стартира непопулярна война без явен проект за излаз.

Само една четвърт от американците поддържат спора с Иран, съгласно изследване на Reuters/Ipsos. Значителна смяна в Конгреса, който сега се управлява от републиканците, може да ограничи опциите на Тръмп във връзка с Иран и други въпроси.

Иран нападна офиса на израелския министър председател Нетаняху

„ Офисът на незаконния министър председател на ционистския режим и щабът на командира на въздушните сили на режима бяха набелязани “, се споделя в изказване на Иранската революционна армия.

Ако задачата на Нетаняху и Тръмп беше да вкарат войната с Иран в интервал, в който да могат да работят съвсем безотговорно, най-сигурният вид беше пролетта и лятото на 2026 година, въпреки и единствено по изборни аргументи.

Но и различен прозорец се затваря – този на публичното мнение. Израел губи американската общност. Проучване на Gallup от предишния месец откри, че за първи път повече американци симпатизират на палестинците, в сравнение с израелците.

Тази наклонност стартира доста преди геноцида в Газа, само че беше доста ускорена от него. Много евентуално е войната с Иран да докара до още по-голямо намаляване на публичното мнение. Важно е да се означи, че Израел стартира да губи и републиканците, изключително тези от по-младите генерации. Американската десница е основата на поддръжката на Съединени американски щати за Израел през последните две десетилетия.

Третата опция е обвързвана с изменящия се темперамент на войната. Докато тайните интервенции и споровете посредством медиатори от дълго време са норма сред Израел и Иран, динамичността на стандартната война се промени през последните години. Израел и Иран си размениха директни удари за първи път през 2024 година, когато Израел нанесе удар по иранското консулство в Сирия и умъртви хамаски функционер в Техеран; Иран отвърна на удара.

Те се сражаваха и предходната година по време на 12-дневната война.

И двете страни научиха уроци за личната си накърнимост по време на тези конфликти. Иран беше все по-изложен на въздушни офанзиви. Израел, когато беше провокиран с избрана композиция от ракети, също беше уязвим от иранските удари. От решаващо значение беше, че американските и израелските ракетните прехващачи бяха доста по-скъпи – с по-малко наличия и с по-дълъг индустриален цикъл – от иранските ракети, които да унищожат в небето.

Това сътвори неподходящ баланс за Израел, Съединени американски щати и техните съдружници в региона; с течение на времето продължителният спор с Иран би довел до неприемливи разноски. Тъй като производството на прехващачи в Съединени американски щати и Израел и производството на ракети в Иран се развиваха по два разнообразни сюжета, всевъзможни стратегически изгоди за Израел от 12-дневната война биха били краткотрайни.

Движещата мощ зад войната с Иран беше и постоянно е била Нетаняху. С няколко прозореца, които се затваряха по едно и също време, Нетаняху се сблъска с действителността, че дългогодишната му фантазия да види американската войска да бомбардира Иран може би в никакъв случай няма да се сбъдне. Тъй като идващото потомство американци се отдръпва от Израел, той евентуално е схванал, че в никакъв случай повече няма да види подобен простак като Тръмп в Овалния кабинет. Ситуацията беше в този момент или в никакъв случай.

Нетаняху не направи шест пътувания до Белия дом за една година, с цел да даде оферти за интериорния дизайн на новата бална зала на Тръмп. Той искаше Съединени американски щати да осъществен фантазията му за война с Иран. Ако спорът завърши скоро и без прекомерно огромни разноски за Израел, Нетаняху може да избегне пандиза – и може би даже да се задържи на власт след изборите в Израел.

Регионът обаче ще бъде в доста по-лошо положение. Интересите на Съединени американски щати също ще бъдат накърнени в този развой – и американците ще би трябвало да платят сметката. Ироничното е, че войната на Нетаняху и Тръмп може да бъде съдбовният удар за връзките сред Съединени американски щати и Израел.