Докъде стигнахме със спора ни със Северна Македония? Този въпрос

Докъде стигнахме със разногласието ни със Северна Македония? Този въпрос още веднъж изплува на дневен ред откакто албанската телевизия Клан заяви за нов нон пейпър за решение на разногласието сред София и Скопие, без да показва съответен източник на документа. Затова все още на нон пейпъра се гледа прекомерно скептично.

Една историческа истина - две национални идентичности

В оповестения документ, за който няма удостоверение нито от управляващите в София, нито от Скопие, се твърди, че в Северна Македония ще се ускори подтекстът на мултиетническото общество посредством включване на българския разказ. Предлага се българите да бъдат включени в Конституцията, наред с всички други етнически общности в Северна Македония. Така българите в западната ни съседка биха получили отбрана и специфична грижа от страната, с цел да запазят, разпространяват и учат личния аспект на историческите събития.

Добавя се, че болшинството от славянския народ, които разпознават себе си като македонци и които разчитат на историческия подтекст за уникалост на македонския народ, ще запазят опцията за личен аспект и разказ за тази обща история. И по този начин се прибягва до витиеватата дефиниция, че ще съществува единствена фактическа истина, произлязла от емпирична научна активност, на която ще се разреши двоен аспект на установяване на националния подтекст и значение за две национални идентичности. Тази двойна система ще се ползва и в просветителната система, с двойно пояснение на подтекста на историческите събития, включвайки и македонския, и българския разказ.

Какво отговриха управляващите в Скопие?

За държавното управление на Северна Македония публично е предлагането, показано по време на председателството на Португалия в Европейския съюз. Смятаме, че това предложение разрешава решения, които са допустими за всички страни. Това се показва в отговор на държавното управление на въпрос на организация МИА дали в послание е новият нон пейпър, оповестен от телевизия Клан.

Република Северна Македония остава отдадена на процеса - за превъзмогване на разликите с Република България, с което биха били отстранени пречките за начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз. Това е в полза на жителите на двете страни, а с това и за европейския дневен ред, се споделя в отговора.

Надяваме се, че допустимо по-скоро ще се основат политически условия в България, с цел да се отвори опция за натоварен разговор сред Скопие и София за решение на въпросите, които провокираха блокиране на процеса на разширение на Европейски Съюз, написа още в отговора на държавното управление в Скопие, представен от Българска телеграфна агенция.

Какво предвиждаше португалското предложение?

През юни 2021 година България отхвърли предлагането на Португалското председателство на Съвета на Европейски Съюз за компромис сред София и Скопие.

Ключовите точки в предлагането бяха:

- Северна Македония да изготви пътна карта, чието осъществяване би трябвало да се следи в границите на Процеса за стабилизиране и асоцииране; 

- Северна Македония да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.;

- София и Скопие да излязат със лични, т.е. едностранни заявления по мнението им за късото и дългото име на Република Северна Македония;

- Включването на външни специалисти, т.е. историци от Европейски Съюз, в смесената историческа комисия;

- Изрично ангажиране на управляващите в София и Скопие с член 11 от Договора за другарство, добросъседство и съдействие. Така " двете договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални искания една по отношение на друга " и Северна Македония ще удостовери, че " нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Северна Македония " ;