Учен се обрича на смърт от комар в името на науката
Докъде бихте стигнали, с цел да докажете че сте прави? В зората на 20 век американският академик Джеси Уилям Лазир жертва живота си в името на науката. Той влиза в камера със инфектирани комари, които го хапят и той се разболява от жълта тресчица. Умира от малария. Със саможертвата си той оказва помощ да се откри, че тези дребни жужащи инсекти са носители на смъртоносната болест.
Жълтата тресчица произлиза от тропическите гори на Африка и навлиза в Америка през 16 век по време на европейската колонизация и трансатлантическата търговия с плебеи. Тук, в по този начин наречения „ Нов свят “, заболяването процъфтява в меките тропически и субтропични райони на Южна и Централна Америка и Карибите.
Странни огнища на заболяването се появяват през вековете, само че едвам след Испано-американската война от 1898 година жълтата тресчица в действителност притегля вниманието на Съединени американски щати, откакто лишава живота на хиляди бойци в Куба.
В края на 19 век кубинският доктор Карлос Финлей издига хипотезата, че жълтата тресчица се популяризира от комари и не се предава непосредствено от човек на човек. Но светът не бил подготвен да слуша. Той е освиркан и подигран от сътрудниците си по време на изявлението му на Международната санитарна конференция през 1881 година
Стреснати от броя на смъртните случаи в Куба по време на Испано-американската война, управлението на американската войска събира екип от водещи учени – Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Джеси У. Лазир и Аристидес Аграмонте – с цел да проверяват повода за заболяването. Комисията съумява да откри, че заболяването е породена от микроба Bacillus icteroides. И се връщат към оповестената за нелепост преди 17 година догадка на Финлей, която към този момент напълно не звучала неуместно.
През последните няколко години на 19 век английски и италиански откриватели откриват, че комарът Anopheles е виновен за предаването на маларийния паразит.
Лазир, дружно с Карол и един „ млад боец “, безусловно се подлагат на ухапвания от кубински комари, които са хранени с кръвта на пациенти с малария. Карол и войничето съумяват да се спасят – оцеляват и се възвръщат. Лазир умира от жълта тресчица на 25 септември 1900 година Едва 34-годишен.
Но били потребности още жестоки опити, с цел да се удостовери всичко изрично. Били извикани още доброволци. Те спели в мръсните чаршафи на заболели от малария, зацапани с всички отходни течности на човешкото тяло. Никой от тях не се разболял. Някои доброволци били затваряни да спят в камери с комари, смукали кръв от заболели от малария – несъмнено, че всички се разболели.
Изводите на Комисията по жълтата тресчица помогнали да се промени хода на здравната история. С потвърждаването на причинителя стартират десетилетия целенасочени старания за надзор на комарите и се стига до съществено попречване на жълтата тресчица в доста елементи на света. Това, което в миналото изглеждало като необикновена доктрина, се трансформирало в крайъгълен камък за отбрана от заболяванията, спасявайки живота на стотици хиляди хора.
Източник
Жълтата тресчица произлиза от тропическите гори на Африка и навлиза в Америка през 16 век по време на европейската колонизация и трансатлантическата търговия с плебеи. Тук, в по този начин наречения „ Нов свят “, заболяването процъфтява в меките тропически и субтропични райони на Южна и Централна Америка и Карибите.
Странни огнища на заболяването се появяват през вековете, само че едвам след Испано-американската война от 1898 година жълтата тресчица в действителност притегля вниманието на Съединени американски щати, откакто лишава живота на хиляди бойци в Куба.
В края на 19 век кубинският доктор Карлос Финлей издига хипотезата, че жълтата тресчица се популяризира от комари и не се предава непосредствено от човек на човек. Но светът не бил подготвен да слуша. Той е освиркан и подигран от сътрудниците си по време на изявлението му на Международната санитарна конференция през 1881 година
Стреснати от броя на смъртните случаи в Куба по време на Испано-американската война, управлението на американската войска събира екип от водещи учени – Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Джеси У. Лазир и Аристидес Аграмонте – с цел да проверяват повода за заболяването. Комисията съумява да откри, че заболяването е породена от микроба Bacillus icteroides. И се връщат към оповестената за нелепост преди 17 година догадка на Финлей, която към този момент напълно не звучала неуместно.
През последните няколко години на 19 век английски и италиански откриватели откриват, че комарът Anopheles е виновен за предаването на маларийния паразит.
Лазир, дружно с Карол и един „ млад боец “, безусловно се подлагат на ухапвания от кубински комари, които са хранени с кръвта на пациенти с малария. Карол и войничето съумяват да се спасят – оцеляват и се възвръщат. Лазир умира от жълта тресчица на 25 септември 1900 година Едва 34-годишен.
Но били потребности още жестоки опити, с цел да се удостовери всичко изрично. Били извикани още доброволци. Те спели в мръсните чаршафи на заболели от малария, зацапани с всички отходни течности на човешкото тяло. Никой от тях не се разболял. Някои доброволци били затваряни да спят в камери с комари, смукали кръв от заболели от малария – несъмнено, че всички се разболели.
Изводите на Комисията по жълтата тресчица помогнали да се промени хода на здравната история. С потвърждаването на причинителя стартират десетилетия целенасочени старания за надзор на комарите и се стига до съществено попречване на жълтата тресчица в доста елементи на света. Това, което в миналото изглеждало като необикновена доктрина, се трансформирало в крайъгълен камък за отбрана от заболяванията, спасявайки живота на стотици хиляди хора.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ