„Звярът“ е осъвременената версия на „Цар Лъв“, която всички заслужавахме
Доживях, с цел да видя филм на Холивуд с 99% чернокожи, който няма за цел да пропагандира расовото тъждество. Резултатът е страховит и това би трябвало да послужи за образец на всички оттук нататък, че политиката в изкуството би трябвало да се забрани. „ Звярът “ ми е една от най-приятните изненади тази година, тъй като въобще не чаках да видя това, на което в последна сметка станах очевидец.
Историята ни изпраща в Африка, където един някогашен брачен партньор взема решение да заведе дъщерите си, с цел да им покаже селото, в което е израснала майка им. Мястото е превърнато в туристически резерват, където рейнджъри се борят с бракониери, с цел да опазят естествената среда за дивите животни, обитаващи тези земи. Времето обаче е извънредно неуместно, тъй като един великански яростен лъв вкусва човешка кръв и потегля да задача, с цел да опази света си от човешките нашественици.
Тук е моментът да ви заявя, че „ Звярът “ не е фантастика, а типичен трилър, който се базира на действителните закони на природата. Е, най-малко през множеството време е по този начин, тъй като може да се поспори с някои детайли от сюжета, само че няма да навлизаме в елементи.
Главната роля е поверена на Идрис Елба, който, в моите очи, за пръв път излиза от ролята на градски разбойник, с цел да се превъплъти в любящ татко, който съжалява за неверните решения от предишното си. И въпреки всичко не мога да заявя изрично, че изцяло е напуснал зоната си на комфорт на тестостеронния мачо. Стана ми изключително забавно, че сценаристите като че ли съзнателно са решили да ни го показва, като коравия мъжага, който се размеква след появяването на дъщерите в живота си. Резултатът е повече от отличен.
Снимка: Forum Film
Аяна Хали и Лий Сава Джефрис са девойките, които имат достойнството да попаднат под крилото на Елба. Оценката ми за тях е по-скоро позитивна, въпреки да са надалеч от Дакота Фанинг и Клоуи Грейс Морец. Приятно е да виждаме и нови лица, които не са взети като от някой български сериал.
Шапло Копли същи си коства да бъде упоменат, въпреки към него да имам повече забележки. Той е фамилният другар и антибракониер, който се грижи за локалната флора и фауна. Проблемът обаче с него е, че не е вложено задоволително усърдие в героя му, а просто е умишлен за позитивната второстепенна роля, която има няколко простички цели и ги реализира без особени старания.
Режисьор на лентата е Балтазар Кормакур, който ми се издигна доста високо в очите с „ Еверест “ през 2015 година Тук той не доближава същото равнище, само че сигурно се е постарал много, с цел да ни опише тази история за мястото на индивида в природата. Има даже една сцена към края на кино лентата, в която е вложил всичко, с което разполага, с цел да може тортата да получи своята черешка. Няма да ви разкрия нищо от нея, с изключение на, че тъкмо тя е повода да сравня „ Звярът “ със актуалната акомодация на „ Цар Лъв “. Модерните CGI резултати са впрегнати в вярната посока и резултатът е в действителност замайващ. Обзалагам се, че ще извършите съпоставяне и с един различен паметен филм от близкото минало, само че там бе въвлечена мечка и няма да е почтено, в случай че ви го назова непосредствено, тъй като ще скапва изненадата.
На фона на всичките суперлативи, които изписах за кино лентата, звучи като че ли не съм гледал нищо по-добро. Не е по този начин. Просто е доста прелестно да видиш обичаното си изкуства да влиза в следващата си трансформация без да върви по авансово начертаната рамка. Прекрасно е, че имаме филм с съвсем напълно негър екип без задачата да е да ни се вмени, че сме расисти и не заслужаваме да живеем, в случай че си помислим нещо неприятно за участниците. В никакъв случай не се прекалява с използването на технологии, а и по сюжета е вложено повече време от продължителността на един обяд.
„ Звярът “ заслужава изцяло оценката ми 7/10, тъй като в днешно време е доста мъчно да вземеш една видимо изчерпана тематика и да ѝ придадеш пресен прочит, който си коства вниманието.
Историята ни изпраща в Африка, където един някогашен брачен партньор взема решение да заведе дъщерите си, с цел да им покаже селото, в което е израснала майка им. Мястото е превърнато в туристически резерват, където рейнджъри се борят с бракониери, с цел да опазят естествената среда за дивите животни, обитаващи тези земи. Времето обаче е извънредно неуместно, тъй като един великански яростен лъв вкусва човешка кръв и потегля да задача, с цел да опази света си от човешките нашественици.
Тук е моментът да ви заявя, че „ Звярът “ не е фантастика, а типичен трилър, който се базира на действителните закони на природата. Е, най-малко през множеството време е по този начин, тъй като може да се поспори с някои детайли от сюжета, само че няма да навлизаме в елементи.
Главната роля е поверена на Идрис Елба, който, в моите очи, за пръв път излиза от ролята на градски разбойник, с цел да се превъплъти в любящ татко, който съжалява за неверните решения от предишното си. И въпреки всичко не мога да заявя изрично, че изцяло е напуснал зоната си на комфорт на тестостеронния мачо. Стана ми изключително забавно, че сценаристите като че ли съзнателно са решили да ни го показва, като коравия мъжага, който се размеква след появяването на дъщерите в живота си. Резултатът е повече от отличен.
Снимка: Forum Film
Аяна Хали и Лий Сава Джефрис са девойките, които имат достойнството да попаднат под крилото на Елба. Оценката ми за тях е по-скоро позитивна, въпреки да са надалеч от Дакота Фанинг и Клоуи Грейс Морец. Приятно е да виждаме и нови лица, които не са взети като от някой български сериал.
Шапло Копли същи си коства да бъде упоменат, въпреки към него да имам повече забележки. Той е фамилният другар и антибракониер, който се грижи за локалната флора и фауна. Проблемът обаче с него е, че не е вложено задоволително усърдие в героя му, а просто е умишлен за позитивната второстепенна роля, която има няколко простички цели и ги реализира без особени старания.
Режисьор на лентата е Балтазар Кормакур, който ми се издигна доста високо в очите с „ Еверест “ през 2015 година Тук той не доближава същото равнище, само че сигурно се е постарал много, с цел да ни опише тази история за мястото на индивида в природата. Има даже една сцена към края на кино лентата, в която е вложил всичко, с което разполага, с цел да може тортата да получи своята черешка. Няма да ви разкрия нищо от нея, с изключение на, че тъкмо тя е повода да сравня „ Звярът “ със актуалната акомодация на „ Цар Лъв “. Модерните CGI резултати са впрегнати в вярната посока и резултатът е в действителност замайващ. Обзалагам се, че ще извършите съпоставяне и с един различен паметен филм от близкото минало, само че там бе въвлечена мечка и няма да е почтено, в случай че ви го назова непосредствено, тъй като ще скапва изненадата.
На фона на всичките суперлативи, които изписах за кино лентата, звучи като че ли не съм гледал нищо по-добро. Не е по този начин. Просто е доста прелестно да видиш обичаното си изкуства да влиза в следващата си трансформация без да върви по авансово начертаната рамка. Прекрасно е, че имаме филм с съвсем напълно негър екип без задачата да е да ни се вмени, че сме расисти и не заслужаваме да живеем, в случай че си помислим нещо неприятно за участниците. В никакъв случай не се прекалява с използването на технологии, а и по сюжета е вложено повече време от продължителността на един обяд.
„ Звярът “ заслужава изцяло оценката ми 7/10, тъй като в днешно време е доста мъчно да вземеш една видимо изчерпана тематика и да ѝ придадеш пресен прочит, който си коства вниманието.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ