НА СОФРАТА: Богат или беден, всички са равни пред ракията
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Цените на редица храни са прекомерно високи и доста хора не ги купуват или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от популацията ядат с 28% повече от 10-те % най-бедни българи, демонстрират данни на Националния статистически институт.
Храната на най-заможните съдържа приблизително по 2465 калории дневно, което е с над 28% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните - единствено 1924 калории дневно, 31,8% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно.
Заможните ядат по-малко самун от най-бедните, само че хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 47,2 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните - единствено по 25,3 литра алкохол и 775 цигари. Любопитно е, че в границите на година и най-заможните жители и най-бедните са нараснали потреблението на алкохол и цигари. Но растежът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски приходи. Така разликата в потреблението на алкохол сред бедните и заможните понижава.
Потреблението на ракия съвсем не зависи от приходите в семействата. Но заможните пият близо четири пъти повече вино и близо пет пъти повече други спиртни питиета като уиски и водка от хората с най-ниски приходи, демонстрират данните на Национален статистически институт
При потреблението на бира разликата сред хора с повече пари и тези с по-скромни благоприятни условия също са по-малки.
Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 64,6 кг самун и тестени произведения на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 75,2 кг самун, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С повишаване на приходите на хората през предходни години намаляваше потреблението на самун, а нарастваше потреблението на плодове и зеленчуци както от заможните, по този начин и от хората с по-ниски приходи. През последната година обстановката се трансформира. Хората с високи приходи са понижили потреблението както на самун, по този начин и на плодове и зеленчуци.
Същевременно хората с най-ниски приходи ядат по-малко самун, а са нараснали потреблението на плодове и зеленчуци. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че през последната година хората с ниски приходи са почнали да се хранят по-добре. А хората с високи приходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и доста от тях към този момент гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните употребяват приблизително по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни артикули, а бедните - 30 кг месо и единствено 12,9 кг колбаси, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при потреблението на луканки и филета сред най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или единствено 3,2 кг
Подобно е ситуацията и при потреблението на масло. Най-заможните хапват приблизително по 1,8 кг масло на година, а най-бедите единствено по 0,7 кг. Заможните хапват приблизително по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или единствено 1,1 кг.
При потреблението на сланина има дребна разлика сред бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, фасул и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата обезпечават 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, до момента в който тези храни образуват единствено 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Храната на най-заможните съдържа приблизително по 2465 калории дневно, което е с над 28% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните - единствено 1924 калории дневно, 31,8% от които се набират от самун, тестени произведения и брашно.
Заможните ядат по-малко самун от най-бедните, само че хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 47,2 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните - единствено по 25,3 литра алкохол и 775 цигари. Любопитно е, че в границите на година и най-заможните жители и най-бедните са нараснали потреблението на алкохол и цигари. Но растежът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски приходи. Така разликата в потреблението на алкохол сред бедните и заможните понижава.
Потреблението на ракия съвсем не зависи от приходите в семействата. Но заможните пият близо четири пъти повече вино и близо пет пъти повече други спиртни питиета като уиски и водка от хората с най-ниски приходи, демонстрират данните на Национален статистически институт
При потреблението на бира разликата сред хора с повече пари и тези с по-скромни благоприятни условия също са по-малки.
Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 64,6 кг самун и тестени произведения на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 75,2 кг самун, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С повишаване на приходите на хората през предходни години намаляваше потреблението на самун, а нарастваше потреблението на плодове и зеленчуци както от заможните, по този начин и от хората с по-ниски приходи. През последната година обстановката се трансформира. Хората с високи приходи са понижили потреблението както на самун, по този начин и на плодове и зеленчуци.
Същевременно хората с най-ниски приходи ядат по-малко самун, а са нараснали потреблението на плодове и зеленчуци. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че през последната година хората с ниски приходи са почнали да се хранят по-добре. А хората с високи приходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и доста от тях към този момент гледат да не прекаляват с калориите.
За година заможните употребяват приблизително по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни артикули, а бедните - 30 кг месо и единствено 12,9 кг колбаси, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при потреблението на луканки и филета сред най-бедните и най-богатите е близо три пъти.
Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или единствено 3,2 кг
Подобно е ситуацията и при потреблението на масло. Най-заможните хапват приблизително по 1,8 кг масло на година, а най-бедите единствено по 0,7 кг. Заможните хапват приблизително по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или единствено 1,1 кг.
При потреблението на сланина има дребна разлика сред бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, фасул и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата обезпечават 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, до момента в който тези храни образуват единствено 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ