Богатите ядат по-здравословно, но пък пият и пушат повече
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от популацията ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт. Заможните ядат по-малко самун, само че хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, тъй като пият и пушат доста повече от бедните си съграждани, написа " Труд4. Най-заможните 10% от популацията за година изпиват приблизително по 49.3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от популацията - единствено по 12 литра алкохол и 303 цигари.
Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 77.9 кг.хляб на година, 72.2 кг. плодове и 85.3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 98.2 кг. самун, 24.6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 37.7 кг. месо и 16.5 кг. месни артикули, а бедните - 23,2 кг. месо и единствено 9.6 кг. колбаси, луканки и наденици. Заможните хапват 13.5 кт. сирене на година, при 8.1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 5.9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко или единствено 1.9 кг. В резултат храната на най-богатите съдържа приблизително по 2571 калории дневно, което е с близо 40% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1841 калории дневно, 36%, от които се набират от самун и тестени изделия).
В България най-богатите 10% от популацията разполагат на месец с една междинна заплата, която могат да похарчат единствено за себе си. Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лева, което прави по 2163 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт за предходната година. Всеки член на семействата на богатите разполага приблизително с 13 656 лева на година, или единствено с 1138 лева на месец.
Сумата е много дребна на фона на междинната заплата за страната, която към този момент е над 1100 лева Но повода за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и друхи приходи се разделят сред членовете на семейството.
Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста. Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи е, че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10%, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10 " попадат към 700 хиляди българи. От тях обаче извънредно богатите са дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 година имат междинен приход от 1655 лева, което прави по 138 лева само че месец, сочат данните на Национален статистически институт.
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 64.6% от приходите са от заплати, 9.8% от приходите са от независима претовареност, а единствено 9.2% са от пенсии. Оказва се, че множеството хора с високи приходи също работят на заплата, а доста дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга - единствено 34.1% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 30.9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,9% от приходите, а другите обществени помощи - 5% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 24.1% от разноските си, а единствено 12% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. при най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 43% и 19.3% от всички разноски.
Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на НСи.През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4.2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки - 3.5% от фамилния бюджет. За алкохол и цигари отива тъкмо подобен дял от парите на семействата, колкото са и разноските за обзавеждане и подържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30.1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки - за ток, вода, парно и наеми - с дял от 14.8%.
Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол, цигари, облекла и обувки понижава. Увеличават се обаче разноските за обзавеждане на дома, както и за заплащането на битови сметки. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за обучение през предходната година остават съвсем без смяна.
Просто нарастването на приходите отива за заплащане на сметки, храна, превоз и здраве като и в следствие пари за развлечения, просвета и обучение още веднъж не остават.
С повишението на приходите през годините българите ядат по-малко самун и картофи, компоти и туршии. през 2008 година всеки чове е изял приблизително по 109.5 кг. самун и 27.2 кг. картофи, а през 2017 - 87.1 кг. самун и 26.6 кг. картофи. За сметка на това доста се усилва потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С повдигането на приходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на понижение на потреблението на салами.
Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 207 година всеки е изпил приблизително по 28.9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27.3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза единствено ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За към 10 години потреблението на алкохол е повишено с 16%.
Хората, които попадат в групата с най-високи приходи, ядат приблизително по 77.9 кг.хляб на година, 72.2 кг. плодове и 85.3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от популацията за година изяждат приблизително по 98.2 кг. самун, 24.6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци. За година заможните употребяват приблизително по 37.7 кг. месо и 16.5 кг. месни артикули, а бедните - 23,2 кг. месо и единствено 9.6 кг. колбаси, луканки и наденици. Заможните хапват 13.5 кт. сирене на година, при 8.1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните употребяват по 5.9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните - над три пъти по-малко или единствено 1.9 кг. В резултат храната на най-богатите съдържа приблизително по 2571 калории дневно, което е с близо 40% повече от калорийното наличие на прехраната на най-бедните (1841 калории дневно, 36%, от които се набират от самун и тестени изделия).
В България най-богатите 10% от популацията разполагат на месец с една междинна заплата, която могат да похарчат единствено за себе си. Средният годишен приход на семействата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лева, което прави по 2163 лева на месец, сочат данните на Национален статистически институт за предходната година. Всеки член на семействата на богатите разполага приблизително с 13 656 лева на година, или единствено с 1138 лева на месец.
Сумата е много дребна на фона на междинната заплата за страната, която към този момент е над 1100 лева Но повода за това е, че всички получени в фамилията заплати, пенсии и друхи приходи се разделят сред членовете на семейството.
Така даже един човек да има висока заплата, в случай че в семейството има незает, деца или пенсионер, междинният приход на човек от семейството пада доста. Другата причина междинните приходи на елита на обществото да не са доста впечатляващи е, че Национален статистически институт дели популацията на групи от по 10%, каквато е международната процедура. Така в групата на най-богатите 10 " попадат към 700 хиляди българи. От тях обаче извънредно богатите са дребен дял, а останалите имат много по-скромни приходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 година имат междинен приход от 1655 лева, което прави по 138 лева само че месец, сочат данните на Национален статистически институт.
В фамилиите на 10-те % най-заможни българи 64.6% от приходите са от заплати, 9.8% от приходите са от независима претовареност, а единствено 9.2% са от пенсии. Оказва се, че множеството хора с високи приходи също работят на заплата, а доста дребна част от тях имат личен бизнес и работят за себе си. При най-бедните 10% от популацията картината е радикално друга - единствено 34.1% от приходите в фамилиите са от заплати, а главно перо в приходите с дял от 30.9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от фамилния бюджет на най-бедните, компенсациите за безработица обезпечават 0,9% от приходите, а другите обществени помощи - 5% от парите в фамилията.
Най-богатите 10% от популацията дават за храна 24.1% от разноските си, а единствено 12% от фамилния бюджет отиват за наем и заплащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. при най-бедните за тези две най-важни пера от фамилния бюджет отиват надлежно 43% и 19.3% от всички разноски.
Българите харчат за алкохол и цигари повече в сравнение с за облекла и обувки, сочат данните на НСи.През 2017 година за алкохол и цигари са отишли 4.2% от всичките ни разноски, до момента в който за облекла и обувки - 3.5% от фамилния бюджет. За алкохол и цигари отива тъкмо подобен дял от парите на семействата, колкото са и разноските за обзавеждане и подържане на дома. Всъщност най-голямото перо в фамилния бюджет са парите за храна с дял от 30.1%, следвани от разноските за заплащане на комунални сметки - за ток, вода, парно и наеми - с дял от 14.8%.
Любопитно е, че през предходната година делът на разноските за храна в фамилния бюджет, както и за алкохол, цигари, облекла и обувки понижава. Увеличават се обаче разноските за обзавеждане на дома, както и за заплащането на битови сметки. Въпреки повдигането на приходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време и за обучение през предходната година остават съвсем без смяна.
Просто нарастването на приходите отива за заплащане на сметки, храна, превоз и здраве като и в следствие пари за развлечения, просвета и обучение още веднъж не остават.
С повишението на приходите през годините българите ядат по-малко самун и картофи, компоти и туршии. през 2008 година всеки чове е изял приблизително по 109.5 кг. самун и 27.2 кг. картофи, а през 2017 - 87.1 кг. самун и 26.6 кг. картофи. За сметка на това доста се усилва потреблението на плодове, кашкавал и яйца. С повдигането на приходите през годините ядем малко повече месо, за сметка на понижение на потреблението на салами.
Наред с по-здравословното хранене българите пият и пушат повече. През 207 година всеки е изпил приблизително по 28.9 литра алкохол и е изпушил по 656 цигари, при 27.3 литра алкохол и 639 цигари година по-рано. Като тук влиза единствено ракията, водката и уискито, без да се брои виното и бирата. За към 10 години потреблението на алкохол е повишено с 16%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ