Цени по европейски, доходи по нашенски – колко струва достоен жив...
Доходът, нужен за прехрана, е повишен с 3,2% по отношение на предходното тримесечие и с 4,6% на годишна база. За да получи чистите 1521 лева, един работещ, самичък живеещ човек би трябвало да има брутна заплата от към 1960 лева
Според данните за месец февруари, 1,598 млн. наети лица са с застрахователен приход под тази сума – от общо 2,581 млн. обезпечени (без да се включват аграрни производители, самоосигуряващи се, безработни с компенсации и др.).
„ Ръстът на цените през последните две години е изразителен “, акцентира Димитров, отбелязвайки, че макар двуцифрения растеж на минималната работна заплата (МРЗ), покупателната дарба не съумява да навакса.
Осигурените лица на цялостно работно време са 2,126 млн. От тях 13,3% (282 хиляди души) се обезпечават на МРЗ. Средният застрахователен приход при цялостна претовареност се усилва със 7,8% на годишна база и доближава 1981 лева
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ уточни като основни фактори за покачването на разноските цените на природния газ, тока за бизнеса, петрола и питателните артикули.
Необходимият месечен разход единствено за храна и публично хранене на един работещ възлиза на 606 лева
„ Продължаваме да не разбираме за какво брашното и хлябът нарастват с над 17% “, сподели основният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му каймата е поскъпнала със 7%, а олиото – със 7,5%. Костов означи, че цената на ориза в България е най-висока по отношение на Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а същото важи и за прясното мляко и олиото.
Сравнение на цената на дребната потребителска кошница (от 20 жизненоважни продукта) в евро демонстрира следното:
- Испания – 66,94 евро (при МРЗ от 1381 евро)
- Франция – 68,82 евро (МРЗ – 1802 евро
- Хърватия – 57,60 евро (МРЗ – 970 евро)
- Нидерландия – 71,39 евро (МРЗ – 2193 евро)
- Германия – 76,86 евро (МРЗ – 2161 евро)
- Румъния – 48,53 евро (МРЗ – 814 евро)
- България – 61,15 евро (при МРЗ от 551 евро)
Така у нас минималната работна заплата разрешава покупка на „ кошницата “ единствено 9 пъти месечно – най-ниският индикатор в целия ЕС-27, подчертаха от синдикалната организация.
„ При този ритъм на напредък на приходите мъчно ще догоним европейските равнища. Цените у нас се приближават до тези в Европейски Съюз, само че приходите порастват постепенно, което лимитира потреблението “, добави Костов.
От КНСБ упорстват за:
- в допълнение финансиране на недофинансираните браншове в Бюджет 2025;
- водене на ефикасна хоризонтална политика по приходите, за най-малко 10% растеж на заплатите;
- ускорено въвеждане на Директивата за съответните минимални работни заплати (ДАМРЗ);
- подготовка за транспониране на Директивата за бистрота в заплащането.
„ Ще излезем на улицата. Хората са недоволни и няма да се примирят – нито тези в градския превоз, нито работещите в публичните медии, нито чиновниците в организациите на земеделското министерство “, предизвести Пламен Димитров.
Според данните за месец февруари, 1,598 млн. наети лица са с застрахователен приход под тази сума – от общо 2,581 млн. обезпечени (без да се включват аграрни производители, самоосигуряващи се, безработни с компенсации и др.).
„ Ръстът на цените през последните две години е изразителен “, акцентира Димитров, отбелязвайки, че макар двуцифрения растеж на минималната работна заплата (МРЗ), покупателната дарба не съумява да навакса.
Осигурените лица на цялостно работно време са 2,126 млн. От тях 13,3% (282 хиляди души) се обезпечават на МРЗ. Средният застрахователен приход при цялостна претовареност се усилва със 7,8% на годишна база и доближава 1981 лева
Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ уточни като основни фактори за покачването на разноските цените на природния газ, тока за бизнеса, петрола и питателните артикули.
Необходимият месечен разход единствено за храна и публично хранене на един работещ възлиза на 606 лева
„ Продължаваме да не разбираме за какво брашното и хлябът нарастват с над 17% “, сподели основният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му каймата е поскъпнала със 7%, а олиото – със 7,5%. Костов означи, че цената на ориза в България е най-висока по отношение на Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а същото важи и за прясното мляко и олиото.
Сравнение на цената на дребната потребителска кошница (от 20 жизненоважни продукта) в евро демонстрира следното:
- Испания – 66,94 евро (при МРЗ от 1381 евро)
- Франция – 68,82 евро (МРЗ – 1802 евро
- Хърватия – 57,60 евро (МРЗ – 970 евро)
- Нидерландия – 71,39 евро (МРЗ – 2193 евро)
- Германия – 76,86 евро (МРЗ – 2161 евро)
- Румъния – 48,53 евро (МРЗ – 814 евро)
- България – 61,15 евро (при МРЗ от 551 евро)
Така у нас минималната работна заплата разрешава покупка на „ кошницата “ единствено 9 пъти месечно – най-ниският индикатор в целия ЕС-27, подчертаха от синдикалната организация.
„ При този ритъм на напредък на приходите мъчно ще догоним европейските равнища. Цените у нас се приближават до тези в Европейски Съюз, само че приходите порастват постепенно, което лимитира потреблението “, добави Костов.
От КНСБ упорстват за:
- в допълнение финансиране на недофинансираните браншове в Бюджет 2025;
- водене на ефикасна хоризонтална политика по приходите, за най-малко 10% растеж на заплатите;
- ускорено въвеждане на Директивата за съответните минимални работни заплати (ДАМРЗ);
- подготовка за транспониране на Директивата за бистрота в заплащането.
„ Ще излезем на улицата. Хората са недоволни и няма да се примирят – нито тези в градския превоз, нито работещите в публичните медии, нито чиновниците в организациите на земеделското министерство “, предизвести Пламен Димитров.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ