Доходите на българите продължават да растат, но разходите ги „изяждат“
Доходът на разположение от домакинство през последните три месеца на 2023 година нараства с 18.1% по отношение на съпоставимия интервал на миналата година до 2 866 лева С абсолютния ритъм обаче нарастват и разноските, които към този момент са 2668 лева приблизително на разположение от домакинство. Това излиза наяве от оповестените в петък данни на Националния статистически институт (НСИ).
Най-много се харчи за храна
Обичайно българите харачат най-вече средства за храна и безалкохолни питиета (29.9%), следвани от разноските за жилище (16.1%), налози и обществени осигуровки (13.1%) и превоз и известия (11.5%).
Относителният дял на разноските за храна и безалкохолни питиета понижава с 1.3 процентни пункта, а за жилище – с 1.6 процентни пункта. Данъците и обществените осигуровки нараства с 1.3 процентни пункта.
Спрямо обсъждания интервал най-вече нараства потреблението на плодовете – от 12.8 на 13.6 кг, зеленчуците – от 17.1 на 17.6 кг, и месото – от 9.6 на 10.1 кг.
Най-голямо понижение има при потреблението на самун и тестени произведения – от 18.9 на 18.2 кг, и на захар – от 1.6 на 1.4 кг.
Без смяна остава потреблението на картофи.
Доходите идват главно от заплата
В структурата на общия приход с най-голям условен дял е този от работна заплата (54.9%), следван от приходите от пенсии (31.3%) и от независима претовареност (5.9%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 година относителният дял на прихода от работна заплата се усилва с 2.7 процентни пункта, а на прихода от независима претовареност - с 1.3 процентни пункта. Делът на приходите от пенсии понижава с 4.3 процентни пункта.
В номинално изражение през четвъртото тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година приходите приблизително на разположение от домакинство по източници на приход се трансформират, както следва:
Доходът от работна заплата нараства от 1 267 на 1 574 лева (с 24.2%);Доходът от независима претовареност се усилва от 111 на 169 лева (с 52.9%);Доходите от пенсии се усилват от 865 на 896 лева (с 3.7%);Доходите от обществени компенсации и помощи нарастват от 51 на 56 лева (с 10.8%).
Най-много се харчи за храна
Обичайно българите харачат най-вече средства за храна и безалкохолни питиета (29.9%), следвани от разноските за жилище (16.1%), налози и обществени осигуровки (13.1%) и превоз и известия (11.5%).
Относителният дял на разноските за храна и безалкохолни питиета понижава с 1.3 процентни пункта, а за жилище – с 1.6 процентни пункта. Данъците и обществените осигуровки нараства с 1.3 процентни пункта.
Спрямо обсъждания интервал най-вече нараства потреблението на плодовете – от 12.8 на 13.6 кг, зеленчуците – от 17.1 на 17.6 кг, и месото – от 9.6 на 10.1 кг.
Най-голямо понижение има при потреблението на самун и тестени произведения – от 18.9 на 18.2 кг, и на захар – от 1.6 на 1.4 кг.
Без смяна остава потреблението на картофи.
Доходите идват главно от заплата
В структурата на общия приход с най-голям условен дял е този от работна заплата (54.9%), следван от приходите от пенсии (31.3%) и от независима претовареност (5.9%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 година относителният дял на прихода от работна заплата се усилва с 2.7 процентни пункта, а на прихода от независима претовареност - с 1.3 процентни пункта. Делът на приходите от пенсии понижава с 4.3 процентни пункта.
В номинално изражение през четвъртото тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година приходите приблизително на разположение от домакинство по източници на приход се трансформират, както следва:
Доходът от работна заплата нараства от 1 267 на 1 574 лева (с 24.2%);Доходът от независима претовареност се усилва от 111 на 169 лева (с 52.9%);Доходите от пенсии се усилват от 865 на 896 лева (с 3.7%);Доходите от обществени компенсации и помощи нарастват от 51 на 56 лева (с 10.8%).
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ