ДКК е напът да загуби 25 млн. лв. от съмнителна цесия и изчезнали документи
Договорът, с който ДКК е купила дълг за 75 млн. лева, не е единствената подписана цесия. Липсващи анекси не разрешават на холдинга да потвърди, че дългът не е изминал по отминалост. Длъжникът " Кемира " има едвам 12 млн. лева активи под формата на вземания и от дълго време не управлява " Дунарит "
Държавната консолидационна компания (ДКК) може да загуби минимум 25 млн. лева, платени по контракт за цесия през 2018 година, когато изпълнителен шеф беше Ясен Спасов. Тогава холдингът беше в атака да придобие военния цех " Дунарит " и наред с неговите дългови купи и 75 млн. лева на някогашния му притежател - свързаната с КТБ " Кемира ". Длъжникът обаче към този момент от дълго време не управлява на практика единствения си актив и в следствие беше разгласен в неплатежоспособност. Шансът ДКК да си възвърне най-малко част от сумата в този момент понижава още повече, защото се оказва, че истински документи по контракта са изчезнали. Това стана ясно на конференция, проведена от новото управление на ДКК, което беше назначено предишния месец. Холдингът цесионер
Договорът за цесия е подписан на 15 януари 2018 година и с него ДКК купува дълга на " Кемира " (бивш притежател на " Дунарит " ) към друго обвързвано с КТБ сдружение - " Малаз " (в следствие прекъснато посредством вливане в " Контадор трейд " ). Компанията в този момент се управлява от Николай Орешаров, в миналото обичан инспектор на мрежата кухи компании кредитополучатели на КТБ, проведена от Бисер Лазов - тогава доверено лице на притежателя на банката Цветан Василев, а в следствие главен очевидец на прокуратурата по делата против него.
По думите на настоящия изпълнителен шеф Венцислав Димитров, това не е едниственият контракт за цесия, който холдингът е сключвал през годините, само че е най-големият. Другият прочут проблем е с поредност цесии, в които ДКК се оказа собственик на взимане от самия " Дунарит ", минало поредно през предприемача Едоардо Миролио, обвързвана с депутата Делян Пеевски офшорка и компания на оръжейния търговец и притежател на телевизия " Европа " (отскоро Euronews Bulgaria) Добрин Иванов.
Реклама
Идеята по обяснението на Димитров е била, че при непринудено осъществяване на задължението от страна на " Кемира ", държавното сдружение ще завоюва 50 млн. лева - нещо което поради правосъдната каша по проблема наподобява много самоуверено като очакване. Това е и сумата, която сега се води в салдото на ДКК като взимане по контракта - а доста евентуално скоро ще се окаже загуба.
Тъй като " Кемира " отхвърля да заплати, през юли 2021 година ДКК завежда изпълнителен иск против компанията, като по думите на Димитров юристът на холдинга тогава е показал копия на всички нужни документи. Длъжникът обаче оспорва достоверността на документите и в края на март 2022 година съдът указва на ДКК да показа оригиналите. А, става известно, най-важните от тях липсват като съгласно шефа към 21 юли 2021 година са били налични в оригинал в ДКК. Става дума за анексите към контракта, с които държавното сдружение цели да потвърди, че дългът не е изминал по отминалост - обратно на изказванията на " Кемира ". Забавянето на Нитова
Според новото управление на холдинга уволненият през август изпълнителен шеф Смиляна Нитова " съзнателно или в резултат на безхаберие " не е подхванала ограничения да се намерят изгубените документи, като по този метод е пробвала да прикрие действието. " За нас буди терзание фактът, че тя не е уведомила нито проверяващите органи, нито принципала ", сподели Димитров.
От предоставено на медиите писмо излиза наяве, че едвам на 6 юли 2022 година Нитова е поискала от някогашните шефове на ДКК - Ясен Спасов, Рая Каназирева и Ваня Караганева, да показват оригинали и копия на договорите за цесия и анексите към тях, в случай че разполагат с тях, в период до 12 юли. Това действително се е случило преди последното от четири извършени до момента правосъдни съвещания по делото. " Предходният изпълнителен шеф е изглеждала притеснително спокойна от обстоятелството, че в тази обстановка страната губи окончателно 75 млн. лева поради бюрократична немарливост или умишлени дейности от повереното й сдружение ", разяснява още Димитров. Активи под въпрос
Реклама
Всъщност извънредно противоречиво е, че държавното сдружение може да получи цялата сума от 75 млн. лева от " Кемира ", даже и да завоюва делото. Именно поради вероятността да не се събере цялата сума задълженията при цесия се продават с отстъпка - в тази ситуация към две трети. Нещо повече, подозрително е и че изобщо ДКК ще може да си възвърне платените до момента към 25 млн. лева (без да се считат 700 хиляди лева държавни такси).
Причината е, че длъжникът " Кемира " е във банкрут от септември 2021 година и е противоречиво с какви активи за осребряване разполага, въпреки че по думите на Димитров синдикът е признал исковете на ДКК като основателни. От документите по делото за неплатежоспособност излиза наяве, че последните доклади, които сдружението е подало, са за 2016 и 2017 година Към оня миг компанията има малко над 12 млн. лева активи, като съвсем цялата сума е вземания, а и ДКК надалеч не е единственият заемодател. По-нови данни липсват, а по време на делото за неплатежоспособност длъжникът е декларирал, че не разполага с никакво имущество. Според източник на " Капитал " тези вземания са свързани с покупката и финансирането на " Дунарит " преди време, само че в този момент военният цех се управлява от конкурентната " Емко ", която след дълга правосъдна сага съумя да впише нарастване на капитала. Така тя се бетонира като притежател и вероятността при несъстоятелността на " Кемира " да има някакви активи, с които могат да бъдат обезщетени кредиторите на " Кемира " е минимална. Реално ощетяването на държавния холдинг е станало още когато той е закупил вземането от свързаната с Бисер Лазов компания " Малаз " за 25 млн. лева
Свързани публикации ДКК е с нов изпълнителен шеф, сменят и управленията на ВМЗ и " Кинтекс " 18 август 2022, 16:38 Кратка история на войната за " Дунарит " 25 януари 2019, 11:19 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Иглика Филипова
Държавната консолидационна компания (ДКК) може да загуби минимум 25 млн. лева, платени по контракт за цесия през 2018 година, когато изпълнителен шеф беше Ясен Спасов. Тогава холдингът беше в атака да придобие военния цех " Дунарит " и наред с неговите дългови купи и 75 млн. лева на някогашния му притежател - свързаната с КТБ " Кемира ". Длъжникът обаче към този момент от дълго време не управлява на практика единствения си актив и в следствие беше разгласен в неплатежоспособност. Шансът ДКК да си възвърне най-малко част от сумата в този момент понижава още повече, защото се оказва, че истински документи по контракта са изчезнали. Това стана ясно на конференция, проведена от новото управление на ДКК, което беше назначено предишния месец. Холдингът цесионер
Договорът за цесия е подписан на 15 януари 2018 година и с него ДКК купува дълга на " Кемира " (бивш притежател на " Дунарит " ) към друго обвързвано с КТБ сдружение - " Малаз " (в следствие прекъснато посредством вливане в " Контадор трейд " ). Компанията в този момент се управлява от Николай Орешаров, в миналото обичан инспектор на мрежата кухи компании кредитополучатели на КТБ, проведена от Бисер Лазов - тогава доверено лице на притежателя на банката Цветан Василев, а в следствие главен очевидец на прокуратурата по делата против него.
По думите на настоящия изпълнителен шеф Венцислав Димитров, това не е едниственият контракт за цесия, който холдингът е сключвал през годините, само че е най-големият. Другият прочут проблем е с поредност цесии, в които ДКК се оказа собственик на взимане от самия " Дунарит ", минало поредно през предприемача Едоардо Миролио, обвързвана с депутата Делян Пеевски офшорка и компания на оръжейния търговец и притежател на телевизия " Европа " (отскоро Euronews Bulgaria) Добрин Иванов.
Реклама
Идеята по обяснението на Димитров е била, че при непринудено осъществяване на задължението от страна на " Кемира ", държавното сдружение ще завоюва 50 млн. лева - нещо което поради правосъдната каша по проблема наподобява много самоуверено като очакване. Това е и сумата, която сега се води в салдото на ДКК като взимане по контракта - а доста евентуално скоро ще се окаже загуба.
Тъй като " Кемира " отхвърля да заплати, през юли 2021 година ДКК завежда изпълнителен иск против компанията, като по думите на Димитров юристът на холдинга тогава е показал копия на всички нужни документи. Длъжникът обаче оспорва достоверността на документите и в края на март 2022 година съдът указва на ДКК да показа оригиналите. А, става известно, най-важните от тях липсват като съгласно шефа към 21 юли 2021 година са били налични в оригинал в ДКК. Става дума за анексите към контракта, с които държавното сдружение цели да потвърди, че дългът не е изминал по отминалост - обратно на изказванията на " Кемира ". Забавянето на Нитова
Според новото управление на холдинга уволненият през август изпълнителен шеф Смиляна Нитова " съзнателно или в резултат на безхаберие " не е подхванала ограничения да се намерят изгубените документи, като по този метод е пробвала да прикрие действието. " За нас буди терзание фактът, че тя не е уведомила нито проверяващите органи, нито принципала ", сподели Димитров.
От предоставено на медиите писмо излиза наяве, че едвам на 6 юли 2022 година Нитова е поискала от някогашните шефове на ДКК - Ясен Спасов, Рая Каназирева и Ваня Караганева, да показват оригинали и копия на договорите за цесия и анексите към тях, в случай че разполагат с тях, в период до 12 юли. Това действително се е случило преди последното от четири извършени до момента правосъдни съвещания по делото. " Предходният изпълнителен шеф е изглеждала притеснително спокойна от обстоятелството, че в тази обстановка страната губи окончателно 75 млн. лева поради бюрократична немарливост или умишлени дейности от повереното й сдружение ", разяснява още Димитров. Активи под въпрос
Реклама
Всъщност извънредно противоречиво е, че държавното сдружение може да получи цялата сума от 75 млн. лева от " Кемира ", даже и да завоюва делото. Именно поради вероятността да не се събере цялата сума задълженията при цесия се продават с отстъпка - в тази ситуация към две трети. Нещо повече, подозрително е и че изобщо ДКК ще може да си възвърне платените до момента към 25 млн. лева (без да се считат 700 хиляди лева държавни такси).
Причината е, че длъжникът " Кемира " е във банкрут от септември 2021 година и е противоречиво с какви активи за осребряване разполага, въпреки че по думите на Димитров синдикът е признал исковете на ДКК като основателни. От документите по делото за неплатежоспособност излиза наяве, че последните доклади, които сдружението е подало, са за 2016 и 2017 година Към оня миг компанията има малко над 12 млн. лева активи, като съвсем цялата сума е вземания, а и ДКК надалеч не е единственият заемодател. По-нови данни липсват, а по време на делото за неплатежоспособност длъжникът е декларирал, че не разполага с никакво имущество. Според източник на " Капитал " тези вземания са свързани с покупката и финансирането на " Дунарит " преди време, само че в този момент военният цех се управлява от конкурентната " Емко ", която след дълга правосъдна сага съумя да впише нарастване на капитала. Така тя се бетонира като притежател и вероятността при несъстоятелността на " Кемира " да има някакви активи, с които могат да бъдат обезщетени кредиторите на " Кемира " е минимална. Реално ощетяването на държавния холдинг е станало още когато той е закупил вземането от свързаната с Бисер Лазов компания " Малаз " за 25 млн. лева
Свързани публикации ДКК е с нов изпълнителен шеф, сменят и управленията на ВМЗ и " Кинтекс " 18 август 2022, 16:38 Кратка история на войната за " Дунарит " 25 януари 2019, 11:19 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ